Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949
Младен Цонев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаНеизползвана книга.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоМарин Дринов
- Град на издаванеСофия
- Година2001 г.
- ЕзикБългарски
- Страници239
- КорициМеки
- Категория
- Ширина (мм)165
- Височина (мм)235
- ISBN954-430-799-0
Енциклопедичен справочник.
В енциклопедичния справочник (първи по рода си у нас досега) са включени кратки био-библиографични данни за 775 изтъкнати представители на инженерната и архи-тектната мисъл в България, свързани непосредствено със създаването и дейността на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД). Те са подредени по азбучен ред, по фамилните им имена. Първостепенно внимание се отделя на тяхната дейност в дружеството и на публикационната им активност в изданията на дружеството.
В приложения към справочника са посочени имената на основателите на БИАД, председателите на дружеството, почетните членове на БИАД, участниците от БИАД в Учредителния конгрес на ФНТС и др.
Енциклопедичният справочник е предназначен за читатели и изследователи с траен интерес към историята на българската наука, техника и образование.
:copyright: Младен Гутев Цонев, автор, 2001 :copyright: Богдан Николаев Мавродинов, художник, 2001
ISBN 954-430-799-0
ПРЕДГОВОР
На 29 юни 2000 г. вицепрезидентът на Република България г-н Тодор Кавалджиев откри две паметни плочи на фасадата на Националния дом на науката и техниката на ул. „Раковски“ № 108, на които са гравирани надписите: „През 1885 г. бе основано Техническото дружество с председател инж. Симеон Банков“ и „През 1893 г. бе основано Българското инженерно-архитектно дружество с председател инж. Михаил Момчилов“.
Тази книга е посветена на 115-годишнината от основаването на двете най-стари български неправителствени организации — Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) и Съюза на архитектите в България (САБ), които са правоприемници и на Техническото дружество и на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД).
Авторът на настоящата книга „Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество“ доц. Младен Цонев с изключителна задълбоченост, вещина и любов към миналото на страната ни е подбрал и поднесъл в нея имена и кратки данни за най-изтък-натите дейци на БИАД, които са изиграли изключително голяма роля в сътворяването на материалната култура на България.
Читателят не може да не се вълнува от биографичните данни за много от тези дейци, които са се отличавали преди всичко с голямата си любов към Отечеството, с желанието си то бързо да се възроди и да заеме достойно място сред европейските народи.
Висока оценка за първооснователите на БИАД дава инж. Димитър Агура, който в своето слово по случай 50-годишния юбилей на БИАД отбелязва: „В пълния хаос, който новоосвободена България наследи от Отоманската империя по отношение на духов-ната, материалната и техническата култура — първите проблясъци за надежда са дошли заедно с тези на плеядата културни и просветни дейци и от нашите първи колеги — инженери и архитекти, младите технически сили на свободна България. И у тях е пламтял свещеният огън на науката и знанието и се е калила волята да създадат предпоставките за едно по-щастливо бъдеще на нашата Родина.“
Сложната съдба на много от дейците на БИАД протича на фона на многообразно-то и често противоречиво развитие на страната ни, съпроводено и от периода на войни и катаклизми.
Историята на БИАД условно може да се вмести в три етапа. Първият от тях обхваща времето от основаването му през 1893 г. до началото на 20-те години на XX в. Ако се изключат военните години, това е изключително благоприятен период за икономическото развитие на България — проектират се и се строят железопътни линии, пътища, комуникации, изграждат се много предприятия, пристанища, жилищни и обществени сгради, електроцентрали и др. Характерен за онова време е фактът, че повечето от тези строежи са реализирани при активното участие на дейци на БИАД, които осъществяват експертизи, предпроектни проучвания и работни проекти, строителство и инвеститорски контрол. Благодарение на тях се разработва държавната архитектно-строителна нормативна база, дефинират се критериите за техническа компетентност и за техническо образование, създава се държавна стратегия за развитието на железопътната мрежа.
В периода на войните от 1912 до 1918 г. десетки членове на Дружеството загиват за идеалите на Отечеството.
Вторият етап от развитието на БИАД обхваща времето от 1920 г. до края на Втората световна война. Половината от тези години минават в борба за възстановяване на страната след настъпилата разруха. Инженерите и архитектите търсят, предлагат и реализират различни инженерни и архитектни проекти, които спомагат за стабилизиране на стопанството на България. Формират се становища по всички най-важни държавни и частни начинания, които широко се дискутират на страниците на дружественото списание БИАД.
Членовете на БИАД имат големи заслуги за стопанския възход през 30-те години на XX столетие. Значителен е и техният принос за стартирането през 1942 г. на висшето техническо образование в нашата страна.
Последният период от развитието на БИАД (преименуван през 1937 г. в Съюз на българските инженери и архитекти — СБИА) е от края на Втората световна война до 1949 г. Българските инженери и архитекти спомагат за преодоляване на щетите от войната и за индустриалното стабилизиране на България.
Интересен е фактът, че и сега в редиците на ФНТС и СБА продължават да членуват ветерани на БИАД.
Самата задача да се напише „Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество“ е както подчертано сложна и отговорна, така и високостойностна и благородна. Тя изисква детайлно познаване на историята на България, въобще, и на научно-техническия, организиращ се и организиран живот, в частност. Тази задача предполага и изключително сериозна изследователска, издирвателска, систематизираща и верифи-цираща дейност.
Този труд е отворен — всяко бъдещо издание или допълнение ще бъде логично свързано и продължаващо стореното досега, без ни най-малко да намалява неговата стойност.
Убедени сме, че едно първо издание от този тип ще има известна разлика в представянето на отделните дейци на БИАД — в стила, в обема, в терминологията. Но това още повече подчертава необходимостта от продължаване и разширяване на работата по систематизиране на всички данни.
Високо трябва да се оцени идеята да се подготви, да се обсъди и издаде такъв впечатляващ труд, носещ характерните за сериозно и задълбочено изследване черти. Несъмнено то ще вдъхнови членовете на националните териториални организации за анализ на написаното и разумно допълване с нови имена или дейности.
Това издание изисква и необходимото отношение, добросъвестност и честност при четенето. Това не е книга, която може да се чете на един дъх. И не трябва да се чете така. Това е по-скоро енциклопедичен труд, който дава добра представа за членовете на БИАД и свързаните с тях събития, както и за огромния заряд на благородната им всеотдайна дейност.
За нас е удоволствие да отбележим, че това прекрасно издание стана възможно благодарение на труда, усилията и умението на специалистите от Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и преди всичко на неговия главен редактор г-жа Мария Г ерчева.
Прочитайки тази книга, читателят, чрез личните съдби на много от дейците на БИАД, ще се докосне до корените в развитието на материалната култура на страната ни, ще почувства аромата на различните исторически епохи, през които тя е преминала.
София, май 2001 г. акад. Васил Сгурев
акад. Димитър Мишев арх. Явор Банков
В енциклопедичния справочник (първи по рода си у нас досега) са включени кратки био-библиографични данни за 775 изтъкнати представители на инженерната и архи-тектната мисъл в България, свързани непосредствено със създаването и дейността на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД). Те са подредени по азбучен ред, по фамилните им имена. Първостепенно внимание се отделя на тяхната дейност в дружеството и на публикационната им активност в изданията на дружеството.
В приложения към справочника са посочени имената на основателите на БИАД, председателите на дружеството, почетните членове на БИАД, участниците от БИАД в Учредителния конгрес на ФНТС и др.
Енциклопедичният справочник е предназначен за читатели и изследователи с траен интерес към историята на българската наука, техника и образование.
:copyright: Младен Гутев Цонев, автор, 2001 :copyright: Богдан Николаев Мавродинов, художник, 2001
ISBN 954-430-799-0
ПРЕДГОВОР
На 29 юни 2000 г. вицепрезидентът на Република България г-н Тодор Кавалджиев откри две паметни плочи на фасадата на Националния дом на науката и техниката на ул. „Раковски“ № 108, на които са гравирани надписите: „През 1885 г. бе основано Техническото дружество с председател инж. Симеон Банков“ и „През 1893 г. бе основано Българското инженерно-архитектно дружество с председател инж. Михаил Момчилов“.
Тази книга е посветена на 115-годишнината от основаването на двете най-стари български неправителствени организации — Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) и Съюза на архитектите в България (САБ), които са правоприемници и на Техническото дружество и на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД).
Авторът на настоящата книга „Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество“ доц. Младен Цонев с изключителна задълбоченост, вещина и любов към миналото на страната ни е подбрал и поднесъл в нея имена и кратки данни за най-изтък-натите дейци на БИАД, които са изиграли изключително голяма роля в сътворяването на материалната култура на България.
Читателят не може да не се вълнува от биографичните данни за много от тези дейци, които са се отличавали преди всичко с голямата си любов към Отечеството, с желанието си то бързо да се възроди и да заеме достойно място сред европейските народи.
Висока оценка за първооснователите на БИАД дава инж. Димитър Агура, който в своето слово по случай 50-годишния юбилей на БИАД отбелязва: „В пълния хаос, който новоосвободена България наследи от Отоманската империя по отношение на духов-ната, материалната и техническата култура — първите проблясъци за надежда са дошли заедно с тези на плеядата културни и просветни дейци и от нашите първи колеги — инженери и архитекти, младите технически сили на свободна България. И у тях е пламтял свещеният огън на науката и знанието и се е калила волята да създадат предпоставките за едно по-щастливо бъдеще на нашата Родина.“
Сложната съдба на много от дейците на БИАД протича на фона на многообразно-то и често противоречиво развитие на страната ни, съпроводено и от периода на войни и катаклизми.
Историята на БИАД условно може да се вмести в три етапа. Първият от тях обхваща времето от основаването му през 1893 г. до началото на 20-те години на XX в. Ако се изключат военните години, това е изключително благоприятен период за икономическото развитие на България — проектират се и се строят железопътни линии, пътища, комуникации, изграждат се много предприятия, пристанища, жилищни и обществени сгради, електроцентрали и др. Характерен за онова време е фактът, че повечето от тези строежи са реализирани при активното участие на дейци на БИАД, които осъществяват експертизи, предпроектни проучвания и работни проекти, строителство и инвеститорски контрол. Благодарение на тях се разработва държавната архитектно-строителна нормативна база, дефинират се критериите за техническа компетентност и за техническо образование, създава се държавна стратегия за развитието на железопътната мрежа.
В периода на войните от 1912 до 1918 г. десетки членове на Дружеството загиват за идеалите на Отечеството.
Вторият етап от развитието на БИАД обхваща времето от 1920 г. до края на Втората световна война. Половината от тези години минават в борба за възстановяване на страната след настъпилата разруха. Инженерите и архитектите търсят, предлагат и реализират различни инженерни и архитектни проекти, които спомагат за стабилизиране на стопанството на България. Формират се становища по всички най-важни държавни и частни начинания, които широко се дискутират на страниците на дружественото списание БИАД.
Членовете на БИАД имат големи заслуги за стопанския възход през 30-те години на XX столетие. Значителен е и техният принос за стартирането през 1942 г. на висшето техническо образование в нашата страна.
Последният период от развитието на БИАД (преименуван през 1937 г. в Съюз на българските инженери и архитекти — СБИА) е от края на Втората световна война до 1949 г. Българските инженери и архитекти спомагат за преодоляване на щетите от войната и за индустриалното стабилизиране на България.
Интересен е фактът, че и сега в редиците на ФНТС и СБА продължават да членуват ветерани на БИАД.
Самата задача да се напише „Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество“ е както подчертано сложна и отговорна, така и високостойностна и благородна. Тя изисква детайлно познаване на историята на България, въобще, и на научно-техническия, организиращ се и организиран живот, в частност. Тази задача предполага и изключително сериозна изследователска, издирвателска, систематизираща и верифи-цираща дейност.
Този труд е отворен — всяко бъдещо издание или допълнение ще бъде логично свързано и продължаващо стореното досега, без ни най-малко да намалява неговата стойност.
Убедени сме, че едно първо издание от този тип ще има известна разлика в представянето на отделните дейци на БИАД — в стила, в обема, в терминологията. Но това още повече подчертава необходимостта от продължаване и разширяване на работата по систематизиране на всички данни.
Високо трябва да се оцени идеята да се подготви, да се обсъди и издаде такъв впечатляващ труд, носещ характерните за сериозно и задълбочено изследване черти. Несъмнено то ще вдъхнови членовете на националните териториални организации за анализ на написаното и разумно допълване с нови имена или дейности.
Това издание изисква и необходимото отношение, добросъвестност и честност при четенето. Това не е книга, която може да се чете на един дъх. И не трябва да се чете така. Това е по-скоро енциклопедичен труд, който дава добра представа за членовете на БИАД и свързаните с тях събития, както и за огромния заряд на благородната им всеотдайна дейност.
За нас е удоволствие да отбележим, че това прекрасно издание стана възможно благодарение на труда, усилията и умението на специалистите от Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и преди всичко на неговия главен редактор г-жа Мария Г ерчева.
Прочитайки тази книга, читателят, чрез личните съдби на много от дейците на БИАД, ще се докосне до корените в развитието на материалната култура на страната ни, ще почувства аромата на различните исторически епохи, през които тя е преминала.
София, май 2001 г. акад. Васил Сгурев
акад. Димитър Мишев арх. Явор Банков
Ключови думи:
книги за архитекти, архитектура, строително дело