Бело-Искърскиятъ язовиръ
Иван Иванов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоЕдисонъ
- Град на издаванеСофия
- Година1937 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници42
- КорициМеки
- Категория
Кой всъщност е инж. Иван Иванов?
Това е 42-рият кмет на София в третото българско царство, който - дори до днес - е най-дълго управлявалият кмет, ръководил столицата ни цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Засега той е и най-успешният кмет - с най-много приноси в строителството, благоустройството на инфраструктурата и културното развитие на София като модерна европейска столица, наричана през 30-те години на ХХ век "малкият Брюксел" и "Виена на Балканите".
Откъде се появява инж. Иван Иванов?
Този забележителен човек с мургава кожа, тъмни очи и гъсти вежди е родом от гр. Сливен (1891 г.), но детството му минава в Стара Загора, а юношеството - в София като школник във Военното училище (1902-1908 г.). Сетне завършва висше образование в Политехническия строителен институт в Мюнхен (Германия) като хидроинжинер (1915 г.) и Пионерната част на Школата за запасни офицери в София като подпоручик (1917 г.).
По време на войните в началото на ХХ век участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол - през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония - през Първата световна война (1918 г.).
В мирно време работи като хидроинженер в отдел "Водни строежи" в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел "Водоснабдяване и канализация" в Столичната община (1919-1924 г.).
Оглавявайки като специалист строежа на водопровода "София-Рила", инж. Иван Иванов става директор на Строителна дирекция в Столична община (1925-1934 г.), където го заварва предложението да бъде назначен за столичен кмет (от 24.05.1934 г.).
инж. ИВАН ИВАНОВ
Поради високите му качества на професионалист той е приет за дописен член в Природо-математическия клон на БАН (1934 г.) и за частен хоноруван доцент по Големи водни строежи и язовири във Висшето техническо училище
в София (1942 г.).
Автор е на много научно-приложни изследвания по хидроинженерство, част от които са "Водопроводът Рила-София" (т. 1 - 1926 г.; т. 2 - 1936 г.), "Хлориране на питейната вода" (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София" (1932 г.), "Белоискърският язовир" (1937 г.), "Вода за София" (сп. "Сердика", 1940 г.) ...
Семейството му също е забележително
Баща му е майор Никола Иванов Карабаджиев - участвал в Сръбско-българската война (1885 г.), загинал при Дойран в Междусъюзническата война (1913 г.). Майка му е Екатерина Толмеджиева, която след смъртта на бащата започва обществена дейност като самарянка (от 1915 г.). Брат му Борис е офицер - загинал до гр. Петрич по време на Гръцката провокация през 1925 г. Брат му Мина е скулптор - завършил Висшето училище по изобразтелно изкуство в София, работил в Министерство на просвещението и Националния етнографски музей, автор на научни книги по златарство, член на художественото дружество “Родно изкуство" (от 1927 г.).
Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
Негова съпруга е германката Матилда Хинце, родом от гр. Мюнхен - деловодителка и любителка на класическа музика, с която се запознават на концерт в Мюнхен през 1913 г., но се оженват чак през 1920 г. във Виена след дълга епистоларна кореспонденция.
От брака си има три дъщери - Елизабет (род. 1922 г.), Евгения (род. 1924 г.) и Бистра (род. 1928 г.).
С какво може да запомним инж. Иван Иванов?
Като кмет от 1934 до 1944 г. той ликвидира всички финансови задължения на Столичната община, натрупани през войните (особено през 1915-1918 г.).
Въвежда автобусния (1935 г.) и тролейбусния (1941 г.) транспорт в столицата.
Приема Правилник за изграждане на София, който регламентира строителните параметри на частните, обществените и държавните сгради в града (1934 г.).
Утвърждава градоустройствения план "Мусман" с 50-годишна перспектива, който предвижда София да се превърне в зелена столица, в "град-градина" (1938 г.).
Издава Наредба-закон на Столична голяма община, който присъединява към София околните села Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина и Драгалевци - оттогава столични квартали (1938 г.).Налага Наредба за софийското жителство, за да предотврати задаващата се жилищна криза в столицата поради миграциите през Втората световна война (1942 г.).
Открива сиропиталища за деца на загинали във войните и учредява благотворителна седмица "Гостоприемна София" с намаления на цените за бедни столичани и гости на града.
Основава ежегоден конкурс за литература и изобразително изкуство на тема "София" (1943 г.).
Реформира работата на общинските служби - въвежда картотечна система в счетоводството на столичната община; създава общинска банка и столичен кадастър; основава общинските служби "Чистота", "Полиция", "Бърза помощ", "Културни грижи", общинска статистическа служба и отдел за украса на града; инициира общинските стопански предприятия “Сердика" - млекоснабдителна централа, и “Топливо"; учредява сп. “Сердика" като информационен орган на Столичната община (1937 г.); построява много училища, стадиони и обществени бани.
Провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София - прословутото дело “Кастерманс".
Организира конкурс за създаване химн на град София, чийто победители са поетът Асен Разцветников (текст) и Димитър Христов (музика).
Коя е драмата на живота му? Народният съд.
На 10.09.1944 г. е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ "Панчарево" и е отведен в Централния софийски затвор.
На 01.04.1945 г. е изправен пред ІV военен състав на Народния съд, за да бъде съден според чл. 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд на "виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея".
На 21.04.1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, а на 08.07.1945 г. е изключен от редиците на БАН.
По-късно е помилван на 15 години затвор без връщане на имуществото и като затворник започва работа в мина "Пирин" (край село Брежани).
След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, той е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.
През това време участва в построяването на водноелектрическите централи край София и на няколко язовира. Умира през 1964 г. от мускулна дистрофия.
Строежът на Рилския водопровод е делото на неговия професионален живот.
С изграждането на водопровода инж. Иван Иванов се бори да осигури трайното водоснабдяване на българската столица.
Замисълът му по онова време е критикуван от мнозина скептици сред колегията му, от негови лични или политически врагове като "фараонщина" и “египетски работи, непосилни за държавата".
Инж. Иван Иванов, обаче, никога не се отказва от своята мечта, докато не я превърне в реалност и не предостави на столицата неизчерпаемите водни ресурси на Рила.
Коя е наградата му? Почитта на столичани.
В чест на столичния кмет
Гражданите К. Стоев (текстописец) и Ив. Миленков (автор на музиката) посвещават марш на инж. Иван Иванов:
Столичани ще Ви помнят
зарад Рилската вода -
бистрите води на Рила
докарахте в града.
Горда София празнува
тая свежа благодат.
Името Ви ще е Рилски
и во веки веков!
Това е 42-рият кмет на София в третото българско царство, който - дори до днес - е най-дълго управлявалият кмет, ръководил столицата ни цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Засега той е и най-успешният кмет - с най-много приноси в строителството, благоустройството на инфраструктурата и културното развитие на София като модерна европейска столица, наричана през 30-те години на ХХ век "малкият Брюксел" и "Виена на Балканите".
Откъде се появява инж. Иван Иванов?
Този забележителен човек с мургава кожа, тъмни очи и гъсти вежди е родом от гр. Сливен (1891 г.), но детството му минава в Стара Загора, а юношеството - в София като школник във Военното училище (1902-1908 г.). Сетне завършва висше образование в Политехническия строителен институт в Мюнхен (Германия) като хидроинжинер (1915 г.) и Пионерната част на Школата за запасни офицери в София като подпоручик (1917 г.).
По време на войните в началото на ХХ век участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол - през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония - през Първата световна война (1918 г.).
В мирно време работи като хидроинженер в отдел "Водни строежи" в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел "Водоснабдяване и канализация" в Столичната община (1919-1924 г.).
Оглавявайки като специалист строежа на водопровода "София-Рила", инж. Иван Иванов става директор на Строителна дирекция в Столична община (1925-1934 г.), където го заварва предложението да бъде назначен за столичен кмет (от 24.05.1934 г.).
инж. ИВАН ИВАНОВ
Поради високите му качества на професионалист той е приет за дописен член в Природо-математическия клон на БАН (1934 г.) и за частен хоноруван доцент по Големи водни строежи и язовири във Висшето техническо училище
в София (1942 г.).
Автор е на много научно-приложни изследвания по хидроинженерство, част от които са "Водопроводът Рила-София" (т. 1 - 1926 г.; т. 2 - 1936 г.), "Хлориране на питейната вода" (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София" (1932 г.), "Белоискърският язовир" (1937 г.), "Вода за София" (сп. "Сердика", 1940 г.) ...
Семейството му също е забележително
Баща му е майор Никола Иванов Карабаджиев - участвал в Сръбско-българската война (1885 г.), загинал при Дойран в Междусъюзническата война (1913 г.). Майка му е Екатерина Толмеджиева, която след смъртта на бащата започва обществена дейност като самарянка (от 1915 г.). Брат му Борис е офицер - загинал до гр. Петрич по време на Гръцката провокация през 1925 г. Брат му Мина е скулптор - завършил Висшето училище по изобразтелно изкуство в София, работил в Министерство на просвещението и Националния етнографски музей, автор на научни книги по златарство, член на художественото дружество “Родно изкуство" (от 1927 г.).
Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
Негова съпруга е германката Матилда Хинце, родом от гр. Мюнхен - деловодителка и любителка на класическа музика, с която се запознават на концерт в Мюнхен през 1913 г., но се оженват чак през 1920 г. във Виена след дълга епистоларна кореспонденция.
От брака си има три дъщери - Елизабет (род. 1922 г.), Евгения (род. 1924 г.) и Бистра (род. 1928 г.).
С какво може да запомним инж. Иван Иванов?
Като кмет от 1934 до 1944 г. той ликвидира всички финансови задължения на Столичната община, натрупани през войните (особено през 1915-1918 г.).
Въвежда автобусния (1935 г.) и тролейбусния (1941 г.) транспорт в столицата.
Приема Правилник за изграждане на София, който регламентира строителните параметри на частните, обществените и държавните сгради в града (1934 г.).
Утвърждава градоустройствения план "Мусман" с 50-годишна перспектива, който предвижда София да се превърне в зелена столица, в "град-градина" (1938 г.).
Издава Наредба-закон на Столична голяма община, който присъединява към София околните села Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина и Драгалевци - оттогава столични квартали (1938 г.).Налага Наредба за софийското жителство, за да предотврати задаващата се жилищна криза в столицата поради миграциите през Втората световна война (1942 г.).
Открива сиропиталища за деца на загинали във войните и учредява благотворителна седмица "Гостоприемна София" с намаления на цените за бедни столичани и гости на града.
Основава ежегоден конкурс за литература и изобразително изкуство на тема "София" (1943 г.).
Реформира работата на общинските служби - въвежда картотечна система в счетоводството на столичната община; създава общинска банка и столичен кадастър; основава общинските служби "Чистота", "Полиция", "Бърза помощ", "Културни грижи", общинска статистическа служба и отдел за украса на града; инициира общинските стопански предприятия “Сердика" - млекоснабдителна централа, и “Топливо"; учредява сп. “Сердика" като информационен орган на Столичната община (1937 г.); построява много училища, стадиони и обществени бани.
Провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София - прословутото дело “Кастерманс".
Организира конкурс за създаване химн на град София, чийто победители са поетът Асен Разцветников (текст) и Димитър Христов (музика).
Коя е драмата на живота му? Народният съд.
На 10.09.1944 г. е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ "Панчарево" и е отведен в Централния софийски затвор.
На 01.04.1945 г. е изправен пред ІV военен състав на Народния съд, за да бъде съден според чл. 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд на "виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея".
На 21.04.1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, а на 08.07.1945 г. е изключен от редиците на БАН.
По-късно е помилван на 15 години затвор без връщане на имуществото и като затворник започва работа в мина "Пирин" (край село Брежани).
След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, той е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.
През това време участва в построяването на водноелектрическите централи край София и на няколко язовира. Умира през 1964 г. от мускулна дистрофия.
Строежът на Рилския водопровод е делото на неговия професионален живот.
С изграждането на водопровода инж. Иван Иванов се бори да осигури трайното водоснабдяване на българската столица.
Замисълът му по онова време е критикуван от мнозина скептици сред колегията му, от негови лични или политически врагове като "фараонщина" и “египетски работи, непосилни за държавата".
Инж. Иван Иванов, обаче, никога не се отказва от своята мечта, докато не я превърне в реалност и не предостави на столицата неизчерпаемите водни ресурси на Рила.
Коя е наградата му? Почитта на столичани.
В чест на столичния кмет
Гражданите К. Стоев (текстописец) и Ив. Миленков (автор на музиката) посвещават марш на инж. Иван Иванов:
Столичани ще Ви помнят
зарад Рилската вода -
бистрите води на Рила
докарахте в града.
Горда София празнува
тая свежа благодат.
Името Ви ще е Рилски
и во веки веков!
Ключови думи:
Иван Иванов, Бело-Искърскиятъ язовиръ, белоисърски язовир, водоснабдяване, народен съд, кмет, София, рилски водопровод,
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 23.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.