Тълкуване на сънищата
Зигмунд Фройд
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоЕвразия
- Град на издаванеСофия
- Година1993 г.
- ЕзикБългарски
- Страници448
- КорициМеки
- Категория
Зигмунд Фройд е сметнал за свой дълг да декларира, че съновидението наистина има значение и действително е възможен научен метод за неговото тълкуване. Той стига до това заключение след дългогодишно изучаване на някои психопатологични явления, истерични фобии, натрапчиви мисли и т.н. с терапевтична цел. По време на психоаналитичните си занимания Фройд се натъква на тълкуване на сънищата при пациенти, които е карал да му разказват всичките си мисли и чувства във връзка с определени въпроси. По този начин им показва, че съновидението може да бъде включено в психологическата верига, която от дадена патологична идея се простира в дълбините на спомените и той да се разглежда като симптом, към който се прилага метод на тълкуване. Целият този процес на изучаване и тълкуване на съновидения на свои пациенти и на спомените им за техните детски години, Фройд започва през 1895 г., за да ги превърне по-нататък в привилегирована зона на своята теория за несъзнаваното и да обозначи този метод като "via regia" - "кралски път" в познанието на несъзнавания психичен живот на човека. В резултат на тълкуването на съновиденията Фройд достига до решаващи за своята теория заключения като например ревизирането на представата си за епизоди на сексуално насилие през периода на детството, изградена с метода на свободните асоциации, които започва да разглежда като фантазми и блянове на своите пациенти. И така през 1900 г. става факт книгата "Тълкуване на сънищата", смятана за най-любимата на самия Фройд книга, а за специалистите - най-значима и едновременно с това спорна след "Въведение в психоанализата" и други негови произведения.
Още в самото начало на своя труд Фройд изтъква, че изучаването на сънищата не само е най-добрата подготовка за разбирането на неврозите, но и самите сънища са невротични симптоми, имащи неоценимото предимство да се срещат при здравите хора. Това е така, защото съществува неразривна връзка между съня и спането. За Фройд угасването на интереса на индивида към света и оттеглянето му в състояние, наподобяващо положението на плода в майчината утроба (свит на кълбо, на топло, тъмно и тихо), се определя като спане, а психичния живот по време на това състояние се нарича съновидение (сън). В такъв случай е логично да се запитаме каква е функцията на съня по отношение на спането, защото в повечето случаи се счита, че той му пречи, прави го непълноценно. Отговорът на Фройд е, че сънят не е смутител на спането, а негов пазител, отстраняващ смущаващите го дразнители. На нас ни се струва, че сме щели да спим по-добре, ако не е бил сънят, ала това е заблуждение; в действителност без него изобщо нямаше да спим. Негова заслуга е също, че се явява като реакция на психичния дразнител със задачата да го отстрани, за да може спането да продължи. Следователно сънят възниква от две конкуриращи се тенденции - едната желанието за спане, оставаща постоянна, а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител като доказателство, че сънят е смислен психичен акт с две основни характеристики - осъществяване на желание и халюцинаторното му изживяване. За да достигне до тези заключения Фройд се съсредоточава не върху външния, повърхностен слой на съновиденията, а върху тяхното вътрешно съдържание, което може да бъде дешифрирано едва след тълкуване. Нещо повече, за него съновиденията са само "параван и фасада", зад които се крият "латентните" идеи, а отвъд тях лежат влеченията, които хората са изпитвали, но които те не са могли да реализират в съзнателното си поведение и не са искали да признаят поради това, че са ги намирали за отблъскващи и аморални. Бидейки изтласкани, подобни неприемливи за реалността и социалните норми ("Свръх - Аз - а"), импулси и желания, се съхраняват в системата на несъзнаваното от където, макар и несъзнавани, те продължават да се стремят да проникват в съзнанието и да влияят върху поведението. Препятствани или лишени от тази възможност, те предизвикват емоционално напрежение, което може да се редуцира и прояви във вид на съновидения, невротични безпокойства, страхове и тревоги. В този смисъл съновиденията са своеобразни външни "проекции" на неудовлетворени желания.
В огромното разнообразие от мистични и фантастични проявления на психичната активност Фройд търси сходства и различия. Констатира, че преживяванията по време на сън са неструктурирани, дезорганизирани, хаотични и странни. Това са несвързани помежду си картини, по-често безсмислени и предимно представени във визуална, зрителна форма. Независимо от това, в момента на съновиденията, преживяванията се възприемат от нас самите като едно смислено цяло. Това, което се явява в съновиденията най-често с помощта на зрителни образи, Фройд нарича "манифестирано съдържание", а онова, до което може да се достигне след психоанализ или тълкуване, той обозначава като "латентно съдържание" или "латентни мисли". Връзката между тях не е непосредствена или праволинейна, а изключително сложна, многозначна, и нееквивалентна. Съновиденията са своеобразен начин на психично отреагиране на несъзнаваните и нереализирани в поведението на индивида мотиви, т.е. съновиденията играят ролята на частичен "катарзис" в условията на отслабване на контрола от страна на съзнанието и цензурата, на намалено противодействие от страна на външни фактори. Изтласкването като основна причина за тяхното забравяне не се споделя. Ако това е правдоподобно за животните и за децата, то картината при възрастните е далеч по-сложна, заради интернализиранинте им вътрешни социални и културни норми. Поради тази причина една от първите процедури по тълкуването на съня, с която въвеждаме тълкувания в специфичната психологическа ситуациа на тълкуване е разширяването на "манифестираното съдържание" чрез повторение на съновидението. В по-малката си част съновиденията възпроизвеждат преживявания и впечатления от деня преди сънуването, докато в преобладаващата си част те нямат нищо общо със случилото се през деня.
Още в самото начало на своя труд Фройд изтъква, че изучаването на сънищата не само е най-добрата подготовка за разбирането на неврозите, но и самите сънища са невротични симптоми, имащи неоценимото предимство да се срещат при здравите хора. Това е така, защото съществува неразривна връзка между съня и спането. За Фройд угасването на интереса на индивида към света и оттеглянето му в състояние, наподобяващо положението на плода в майчината утроба (свит на кълбо, на топло, тъмно и тихо), се определя като спане, а психичния живот по време на това състояние се нарича съновидение (сън). В такъв случай е логично да се запитаме каква е функцията на съня по отношение на спането, защото в повечето случаи се счита, че той му пречи, прави го непълноценно. Отговорът на Фройд е, че сънят не е смутител на спането, а негов пазител, отстраняващ смущаващите го дразнители. На нас ни се струва, че сме щели да спим по-добре, ако не е бил сънят, ала това е заблуждение; в действителност без него изобщо нямаше да спим. Негова заслуга е също, че се явява като реакция на психичния дразнител със задачата да го отстрани, за да може спането да продължи. Следователно сънят възниква от две конкуриращи се тенденции - едната желанието за спане, оставаща постоянна, а другата се стреми да задоволи някакъв психичен дразнител като доказателство, че сънят е смислен психичен акт с две основни характеристики - осъществяване на желание и халюцинаторното му изживяване. За да достигне до тези заключения Фройд се съсредоточава не върху външния, повърхностен слой на съновиденията, а върху тяхното вътрешно съдържание, което може да бъде дешифрирано едва след тълкуване. Нещо повече, за него съновиденията са само "параван и фасада", зад които се крият "латентните" идеи, а отвъд тях лежат влеченията, които хората са изпитвали, но които те не са могли да реализират в съзнателното си поведение и не са искали да признаят поради това, че са ги намирали за отблъскващи и аморални. Бидейки изтласкани, подобни неприемливи за реалността и социалните норми ("Свръх - Аз - а"), импулси и желания, се съхраняват в системата на несъзнаваното от където, макар и несъзнавани, те продължават да се стремят да проникват в съзнанието и да влияят върху поведението. Препятствани или лишени от тази възможност, те предизвикват емоционално напрежение, което може да се редуцира и прояви във вид на съновидения, невротични безпокойства, страхове и тревоги. В този смисъл съновиденията са своеобразни външни "проекции" на неудовлетворени желания.
В огромното разнообразие от мистични и фантастични проявления на психичната активност Фройд търси сходства и различия. Констатира, че преживяванията по време на сън са неструктурирани, дезорганизирани, хаотични и странни. Това са несвързани помежду си картини, по-често безсмислени и предимно представени във визуална, зрителна форма. Независимо от това, в момента на съновиденията, преживяванията се възприемат от нас самите като едно смислено цяло. Това, което се явява в съновиденията най-често с помощта на зрителни образи, Фройд нарича "манифестирано съдържание", а онова, до което може да се достигне след психоанализ или тълкуване, той обозначава като "латентно съдържание" или "латентни мисли". Връзката между тях не е непосредствена или праволинейна, а изключително сложна, многозначна, и нееквивалентна. Съновиденията са своеобразен начин на психично отреагиране на несъзнаваните и нереализирани в поведението на индивида мотиви, т.е. съновиденията играят ролята на частичен "катарзис" в условията на отслабване на контрола от страна на съзнанието и цензурата, на намалено противодействие от страна на външни фактори. Изтласкването като основна причина за тяхното забравяне не се споделя. Ако това е правдоподобно за животните и за децата, то картината при възрастните е далеч по-сложна, заради интернализиранинте им вътрешни социални и културни норми. Поради тази причина една от първите процедури по тълкуването на съня, с която въвеждаме тълкувания в специфичната психологическа ситуациа на тълкуване е разширяването на "манифестираното съдържание" чрез повторение на съновидението. В по-малката си част съновиденията възпроизвеждат преживявания и впечатления от деня преди сънуването, докато в преобладаващата си част те нямат нищо общо със случилото се през деня.
Ключови думи:
Тълкуване на сънищата, Зигмунд Фройд