Хамлет
Уилям Шекспир
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНова, нечетена, меки кори. Листовете не са отворени.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоОтечество
- Град на издаванеСофия
- Година1985 г.
- ЕзикБългарски
- Страници269
- КорициМеки
- Преводачот английски Валери Петров
- ХудожникВенелин Вълканов
- Категория
- Тегло (гр.)230
- Формат70/100/32
- Ширина (мм)110
- Височина (мм)160
- Дебелина (мм)13
Великият драматург Шекспир засяга в трагедията "Хамлет" проблеми, актуални и днес. Безсмъртните идеи на творбата будят размисъл у съвременния читател четири века по-късно. В образа на Хамлет творецът въплъщава идеите и устремите на Ренесанса, на новото време.
Още при пристигането си от Витенберг, Хамлет усеща потискащата атмосфера на стражевата площадка - психологически израз на обществения нравствен облик на Елсинор. Тревожните предчувствия на Хамлет за идващо зло и необратими, разрушителни процеси в обществения живот се потвърждават от думите на Марцел: "...има нещо гнило в Дания". Контрастът между човешките преживявания и празничния блясък на дворцовата зала в Елсинор засилват безпокойството на датския принц. Хамлет е изправен пред реалната драма на времето, в което живее, рефлектирала в собствената му човешка съдба. Въведен е конфликтът между човек и време, водещ в трагедията на Шекспир. Хамлет близа в конфликт с елсинорското общество. Получил образованието си в светския университет във Витенберг, мислещата личност Хамлет не може да понесе несъответствието между хуманистичните си идеали и жестоката действителност.
Едва завърнал се, той се среща с предателството и злото. Морално и нравствено извисен над средновековните принципи, Хамлет се разочарова от горчивата истина: Дания е "образцов затвор", а семейството му е пред нравствено Крушение. Последната предпоставка за неизбежния конфликт е вестта на призрака за жестокото убийство на крал Хамлет. Оттук нататък целта на датския принц е вече ясно очертана от традициите на средновековния морал: да отмъсти за смъртта на баща си. Това обаче поставя и началото на неговия трагизъм.
Хуманистът, завърнал се току-що от Витенберг, носи нови идеи за човека, които трагично раздвояват съзнанието му между идеите за властта и родовата чест, от една страна, и ренесансовата идея за нравствените измерения на "престъплението и наказанието", от друга. Отмъщението губи смисъл чрез ново убийство. Този акт на възмездие е присъщ на средновековен Елсинор. Призракът на убития крал е верен на своето бреме. Идва от миналото, изисква действия, несъвместими с новата ренесансова епоха. Така Хамлет влиза в конфликт с моралните императиви на бащината воля. Не може да убие чичо си, защото с неговата смърт моралната деградация на Елсинор няма да спре. Разрушителните процеси в обществения живот ще продължават.
Хамлет иска и знае, че трябва да отмъсти за смъртта на баща си. Защо тогава Шекспировият герой - въплъщение на благороден стремеж към справедливост и свобода, се баби? Надраснал спонтанните и прибързани пориви към необмислени действия, типични за Средновековието, Хамлет търси причината за моралното падение на човешкия род. Той не е страхлив, безволев или малодушен човек. Вътрешното раздвоение на героя разкрива психологично изграден драматургичен образ. Колебанието на Хамлет не е израз на слабост, а търсене на по-хуманен изход от неразрешимия трагичен конфликт:
Без бряг е времето! О, скръбен дял -
нима аз бих го в брегове сновал?
Тези думи на героя разкриват хуманистичната проблематика и общочовешкото в творбата: борбата с неправдата и злото е нравствен дълг за истинския човек. Духовната трагедия на Хамлет се състои в това, че той вече е осъзнал непосилността на своята задача - да се изправи сам срещу силите на злото, осъзнал е безсилието си да се бори с него. Самотата в елсинорското общество още повече изостря душевната му болка. Претърпял поражения от всички страни, загубил баща, майка, любима, приятели, той се чувства сам срещу "море от мъка". В монолога "Да бъдеш или не" Хамлет изповядва загубената вяра в доброто у човека. В този момент неговият трагизъм постига кулминационен връх. Болезнено преживяната безизходност на ситуацията е причина за благородното възмущение на героя: "неправдата на силния", "мъките горчиви от отритнатата обич", "потъпкването на законите", "безочието на властта". Скръбта и отчаянието често навеждат Хамлет на мисълта за самоубийство като изход от проблема. Но това не го отказва от намерението му. Борбената му натура не може да се примири с неправдите в живота. Съмненията му са съсредоточени около това, как да накаже братоубиеца, но сам разбира, че бездейства и се укорява с гневни думи: "поплювай", "мухльо", "подлец и низък раб", "мечтател, глух към своя дълг". Преценката на Хамлет за собственото му бездействие, размислите и съмненията го разкриват като истински хуманист от Ренесанса. Той търси сила в колебанията и съмненията. Гениалният творец не е лишил героя си нито от страданието, нито от депресията и колебанието. Равносметката му е тежка, болезнена, изпълнена с убийствена саможертвеност. Осъзнал дълбоко личната си невъзможност да преобрази света, Хамлет става борец за човешката си чест. Висотата на човешкото му съзнание се доказва от стремежа да воюва за човека, а не против него. Така той допринася за голямата борба против злото.
Потънал в меланхолия и тиха "лудост", Шекспировият герой наказва своите врагове с ирония, хаплива сатира и философски доводи. Много скоро поведението му се променя, става действено и започват да се редят събития, предвещаващи развръзката на творбата. Хамлет е колкото готов да отмъсти за смъртта на стария крал, толкова е изпълнен и със съмнения относно справедливостта на взетото решение. Не убива Клавдий по време на молитвата му, защото страданията на обременената съвест са по-голямо наказание за съгрешилия, според ренесансовия хуманист, отколкото кървавото убийство.
Сложна е развръзката в Шекспировата драма, защото е голяма и сложна борбата, която води Хамлет в името на хуманното у човека. Смъртта му е трагична, защото той е сам в света на злото, но е и дълбоко оптимистична. Хамлет носи в себе си висотата на човешкия дух и истинското благородство, устрема на човечеството към справедливост. Той е въплъщение на хуманистичните идеали и красотата на човешката личност, посветила се на борбата за тяхното осъществяване в името на разума и правдата. Затова Хамлет е вечен и Шекспир - гениален, показал в трагедията си непреходните проблеми за дълг и чест. Финалът на произведението убеждава, макар и по странен начин - чрез осеяната с трупове сцена, че в човешкия живот има справедливост и разум, които внасят хармония в човешките нрави.
Трагедията "Хамлет" - връх в творчеството на гениалния Шекспир, пресъздава една епоха на подлост и жестокост, срещу която воюва един човек, изпреварил съвременниците си, самотен, но дълбоко хуманен, който иска да съхрани най-възвишеното у човека. Това е трагедията на една обикновена и същевременно необикновена личност, която въпреки всичко вярва в човека на бъдещето.
"Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи -
не повече. И знай, че тоя сън
е краят на сърдечна скръб и хиляди
жестоки удари - дял на плътта!
О, ето край желан! Умри, заспи...
Заспи, или пък може би — сънувай?...
Да, и това е пречката; защото
какви ли сънища ще ни споходят
сред тоя смъртен сън, когато ний
отхвърлим всеки земен смут и мъка?
И туй ни спира. Този страх превръща
живота в дълголетна нищета.
Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
от недостойнството — кой би търпял
това, щом може да намери мир
с едно замахване! Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
да стене в тоз мъчителен живот?
Но ужасът пред нещо, след смъртта
- страната неоткрита, от която
не се е връщал никой пътник още —
смущава волята и ето че
по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
към други неизвестни да се хвърлим.
Така съзнанието ни създава
от всички нас страхливци; и така
естественият цвят на смелостта
изтлява в бледността на наште мисли.
Дела на сила и величие
пред този страх изменят своя път
и губят име на дела... Но тихо." Монолог на Хамлет
"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..."
Още при пристигането си от Витенберг, Хамлет усеща потискащата атмосфера на стражевата площадка - психологически израз на обществения нравствен облик на Елсинор. Тревожните предчувствия на Хамлет за идващо зло и необратими, разрушителни процеси в обществения живот се потвърждават от думите на Марцел: "...има нещо гнило в Дания". Контрастът между човешките преживявания и празничния блясък на дворцовата зала в Елсинор засилват безпокойството на датския принц. Хамлет е изправен пред реалната драма на времето, в което живее, рефлектирала в собствената му човешка съдба. Въведен е конфликтът между човек и време, водещ в трагедията на Шекспир. Хамлет близа в конфликт с елсинорското общество. Получил образованието си в светския университет във Витенберг, мислещата личност Хамлет не може да понесе несъответствието между хуманистичните си идеали и жестоката действителност.
Едва завърнал се, той се среща с предателството и злото. Морално и нравствено извисен над средновековните принципи, Хамлет се разочарова от горчивата истина: Дания е "образцов затвор", а семейството му е пред нравствено Крушение. Последната предпоставка за неизбежния конфликт е вестта на призрака за жестокото убийство на крал Хамлет. Оттук нататък целта на датския принц е вече ясно очертана от традициите на средновековния морал: да отмъсти за смъртта на баща си. Това обаче поставя и началото на неговия трагизъм.
Хуманистът, завърнал се току-що от Витенберг, носи нови идеи за човека, които трагично раздвояват съзнанието му между идеите за властта и родовата чест, от една страна, и ренесансовата идея за нравствените измерения на "престъплението и наказанието", от друга. Отмъщението губи смисъл чрез ново убийство. Този акт на възмездие е присъщ на средновековен Елсинор. Призракът на убития крал е верен на своето бреме. Идва от миналото, изисква действия, несъвместими с новата ренесансова епоха. Така Хамлет влиза в конфликт с моралните императиви на бащината воля. Не може да убие чичо си, защото с неговата смърт моралната деградация на Елсинор няма да спре. Разрушителните процеси в обществения живот ще продължават.
Хамлет иска и знае, че трябва да отмъсти за смъртта на баща си. Защо тогава Шекспировият герой - въплъщение на благороден стремеж към справедливост и свобода, се баби? Надраснал спонтанните и прибързани пориви към необмислени действия, типични за Средновековието, Хамлет търси причината за моралното падение на човешкия род. Той не е страхлив, безволев или малодушен човек. Вътрешното раздвоение на героя разкрива психологично изграден драматургичен образ. Колебанието на Хамлет не е израз на слабост, а търсене на по-хуманен изход от неразрешимия трагичен конфликт:
Без бряг е времето! О, скръбен дял -
нима аз бих го в брегове сновал?
Тези думи на героя разкриват хуманистичната проблематика и общочовешкото в творбата: борбата с неправдата и злото е нравствен дълг за истинския човек. Духовната трагедия на Хамлет се състои в това, че той вече е осъзнал непосилността на своята задача - да се изправи сам срещу силите на злото, осъзнал е безсилието си да се бори с него. Самотата в елсинорското общество още повече изостря душевната му болка. Претърпял поражения от всички страни, загубил баща, майка, любима, приятели, той се чувства сам срещу "море от мъка". В монолога "Да бъдеш или не" Хамлет изповядва загубената вяра в доброто у човека. В този момент неговият трагизъм постига кулминационен връх. Болезнено преживяната безизходност на ситуацията е причина за благородното възмущение на героя: "неправдата на силния", "мъките горчиви от отритнатата обич", "потъпкването на законите", "безочието на властта". Скръбта и отчаянието често навеждат Хамлет на мисълта за самоубийство като изход от проблема. Но това не го отказва от намерението му. Борбената му натура не може да се примири с неправдите в живота. Съмненията му са съсредоточени около това, как да накаже братоубиеца, но сам разбира, че бездейства и се укорява с гневни думи: "поплювай", "мухльо", "подлец и низък раб", "мечтател, глух към своя дълг". Преценката на Хамлет за собственото му бездействие, размислите и съмненията го разкриват като истински хуманист от Ренесанса. Той търси сила в колебанията и съмненията. Гениалният творец не е лишил героя си нито от страданието, нито от депресията и колебанието. Равносметката му е тежка, болезнена, изпълнена с убийствена саможертвеност. Осъзнал дълбоко личната си невъзможност да преобрази света, Хамлет става борец за човешката си чест. Висотата на човешкото му съзнание се доказва от стремежа да воюва за човека, а не против него. Така той допринася за голямата борба против злото.
Потънал в меланхолия и тиха "лудост", Шекспировият герой наказва своите врагове с ирония, хаплива сатира и философски доводи. Много скоро поведението му се променя, става действено и започват да се редят събития, предвещаващи развръзката на творбата. Хамлет е колкото готов да отмъсти за смъртта на стария крал, толкова е изпълнен и със съмнения относно справедливостта на взетото решение. Не убива Клавдий по време на молитвата му, защото страданията на обременената съвест са по-голямо наказание за съгрешилия, според ренесансовия хуманист, отколкото кървавото убийство.
Сложна е развръзката в Шекспировата драма, защото е голяма и сложна борбата, която води Хамлет в името на хуманното у човека. Смъртта му е трагична, защото той е сам в света на злото, но е и дълбоко оптимистична. Хамлет носи в себе си висотата на човешкия дух и истинското благородство, устрема на човечеството към справедливост. Той е въплъщение на хуманистичните идеали и красотата на човешката личност, посветила се на борбата за тяхното осъществяване в името на разума и правдата. Затова Хамлет е вечен и Шекспир - гениален, показал в трагедията си непреходните проблеми за дълг и чест. Финалът на произведението убеждава, макар и по странен начин - чрез осеяната с трупове сцена, че в човешкия живот има справедливост и разум, които внасят хармония в човешките нрави.
Трагедията "Хамлет" - връх в творчеството на гениалния Шекспир, пресъздава една епоха на подлост и жестокост, срещу която воюва един човек, изпреварил съвременниците си, самотен, но дълбоко хуманен, който иска да съхрани най-възвишеното у човека. Това е трагедията на една обикновена и същевременно необикновена личност, която въпреки всичко вярва в човека на бъдещето.
"Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи -
не повече. И знай, че тоя сън
е краят на сърдечна скръб и хиляди
жестоки удари - дял на плътта!
О, ето край желан! Умри, заспи...
Заспи, или пък може би — сънувай?...
Да, и това е пречката; защото
какви ли сънища ще ни споходят
сред тоя смъртен сън, когато ний
отхвърлим всеки земен смут и мъка?
И туй ни спира. Този страх превръща
живота в дълголетна нищета.
Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
от недостойнството — кой би търпял
това, щом може да намери мир
с едно замахване! Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
да стене в тоз мъчителен живот?
Но ужасът пред нещо, след смъртта
- страната неоткрита, от която
не се е връщал никой пътник още —
смущава волята и ето че
по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото
към други неизвестни да се хвърлим.
Така съзнанието ни създава
от всички нас страхливци; и така
естественият цвят на смелостта
изтлява в бледността на наште мисли.
Дела на сила и величие
пред този страх изменят своя път
и губят име на дела... Но тихо." Монолог на Хамлет
"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..."
Ключови думи:
Английска класика, Уил.Шекспир, драма, трагедия, драматургия
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Подобни книги
Няма намерени подобни книги.