Антична митология
Георги Батаклиев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаНеизползвана книга.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоД-р Петър Берон
- Град на издаванеСофия
- Година1989 г.
- ЕзикБългарски
- Страници180
- КорициМеки
- Категория
- Ширина (мм)145
- Височина (мм)205
В книгата са представени митове за старогръцки и римски богове, полубогове и герои. Използван е азбучният принцип на подреждане. Включени са след съответните статии и всички известни произведения на литературата, изобразителните изкуства и музиката с митологични сюжети, създадени от древността до днес.
Цялостното познаване на античната митология дава възможност на днешния човек да разбере по-добре както творбите на античните драматурзи, поети, писатели, така и голяма част от създадените в по-ново време произведения на световната литература и изкуства.
:copyright: Георги Петров Батаклиев с/о Jusautor, Sofia, 1985, 1989 ДИ "Д-р Петър Берон"
ПРЕДГОВОР
Митове наричаме поетичните разкази за раждането, живота и делата на античните богове, полубогове и герои. По-точно разказите за делата на героите се наричат легенди. Митовете и легендите са създадени от античния човек при наблюдението му на творческите сили на природата и при обяснението на събития от живота на обществото и личността. И в двата случая фантазията на южняка е виждала божествена намеса. Първи създатели на античните ми-тологически образи са елините, те най-проникновено наблюдавали природата и давали воля на фантазията си. При това създали богове по свое подобие — придали им своите радости и скърби, своите положителни и отрицателни качества. Както олимпийските, така и останалите богове вземат участие в живота на хората, като най-често тяхната намеса на земята става под нравствените повели на съдбата. Елините мислели с митологическите образи и със символиката на митологическите персонажи, навлезли дълбоко в нравствеността и мирогледа им. Впоследствие с гръцките богове и герои Рим отъждествил своите — Юпитер и Зевс, Нептун и Посейдон, Хера и Юнона, Минерва и Атина, Диана и Артемида. Римляните пренесли върху своите богове и богини гръцките представи, като изтъквали обожествяването на владетеля или основателя на държавата, напр, при митовете за Еней, Ромул и Рем.
Непосредствените извори за гръцката и римската митология са самите автори на древността. Всички антични творби са наситени с митове и легенди, без тяхното познаване не можем да разберем античните текстове. Но цялата теогония е събрана в няколко основни произведения: на гръцки в поемите "Илиада" и "Одисея" на Омир, в "Теогония" на Хезиод, също в трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид, на втори план в учената поезия на елинистическите поети Калимах и Аполоний Родоски. Съществували и антични митографски сборници, които съдържат много от знанията на александрийските учени, на първо място "Митологическата библиотека" на Аполодор.
Но истинският учител по гръцка и римска митология си остава Овидий, чиято основна поема "Метаморфози" съдържа около 250 мита-поемки. За тях той е използувал стари източници (Никандър от Колофон), като към гръцките митове прибавил и италийски предания и за много метаморфози вмъкнал свои версии (вж. българския превод!). Със своя епос Овидий упражнил огромно влияние върху литературата и изкуството на поколенията. Много загубени митове съдържа сборникът "Басни" на римския учен и писател Хигин. Митологични образи и представи съдържат още трагедиите на римските писатели Сенека и Пакувий и на комическия поет Плавт, който повлиял на Молиер, Клайст и др. Чрез античната литература не е забравена и античната митология през средните векове. Оттам представите и мотивите на античната митология са пренесени и в творбите на хуманистите от европейския Ренесанс Волтер, Сервантес, Камоинш, Шекспир (този втори Овидий), Бокачо.
Античната митология била позната през античността и в днешните български земи. През VII—ѴІв.пр. н.е. европейските и малоа-зийските гърци колонизирали западния бряг на Черно море — Одесос (Варна), Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и др. От II в. римляните основали много градове по тракийските земи и в Мизия покрай Дунав. Така гръцките колонисти по брега на Черно море и римските ветерани, които оставали на служба в селищата, упражнявали влияние вълху обществения живот на тракийското население и върху изкуството му: едните — с по-силно гръцко влияние, а
другите — с римско. Траките също влияели върху гръцката религия и митология. Елините приели от северните си съседи боговете Арес и Дионис, Борей, Бендида, Котито и не на последно място — ро-* допския певец Орфей и учението орфизъм. При културния обмен се получило сближение между елинско-римските и тракийските божества. У нас непрекъснато се откриват многобройни паметници — релефи и плочки със сюжети от тракийската митология, но с образи на Диана, Аполон, Хигия, Силван и пр., под чиято форма се крият стари местни богове.
Така митологическите образи не са загинали и след появата на християнството и залеза на езичеството. От древността насам митовете на гърците и римляните непрекъснато са обогатявали творчеството на авторите от световната литература. От тях черпят вдъхновение и по-новите литературни произведения и творбите на изобразителните изкуства и музиката.
Във франция Жан Кокто пише "Цар Едип" (1925), "Антигона" (1922), "Орфей" (1928), "Бакх" (1951); А.Жид — "Едип" (1930), "Те-зей" (1946); Ж.Жироду — "Електра" (1937); Ж. Ануй — "Евридика", "Антигона" (1942), "Медея" (1946); Ж.-П. Сартр — "Мухите" ("Отмъщението на Орест"). В Германия Г.Хауптман пише "Ифигения в Делфи" (1941), "Ифигения в Авлида" (1943), "Смъртта на Агамемнон" (1944), "Електра" (1945). В Австрия ф. Браун създава "Тантал" (1917), Р. Байр — "Едип" (1952), "Агамемнон трябва да умре" (1955). В Швейцария ф. Дюренмат написва "Херакъл и Авгиевите обори" (1954), в Италия С. Бенели — "Орфей и Прозерпина" (1928). В Русия Тредиаковски пише "Деидамея" (1765), Ломоносов — "Демо-фонт" (1751), Сумароков — "Алкестида" (1 759), "Цефал и Прокрида" (1755), Крилов на 17 години написва "филомела" (1786). През първата половина на XIX в. Пушкин е "представител на разцвета на благо-родната античност". В най-ново време античната тематика и античната образност продължават да живеят, изпълнени с революционно съдържание с централен образ тиранобореца Прометей. Неговият подвиг е възпят от мнозина руски писатели. През 1902 г. Леся Украинка пише "Касандра".
Всички големи музеи в Европа от Ермитажа в Ленинград до Прадо в Мадрид съхраняват статуи и картини на големи майстори на длетото и четката, ваяни и рисувани по митологически сюжети. Посетителят може да се наслаждава на фронтоните, фризовете и метопите на античните храмове и на съвършеното претворение на митологичните образи на античните скулптори Праксител, фидий, Лизип, Алкамен, на Микеланджело, на по-новите: Роден, Канова, Бернини, Торвалдсен, у нас — на митологическите фигури на Панагюрското златно съкровище. Митологическите сюжети оживяват в картините на великите художници Джорджоне, Кореджо, Рафаело, Рем-бранд, Рубенс и мн. др. Измежду често срещаните изпъкват Аполон и Дафна, Дедал и Икар, Прозерпина, Персей и Андромеда, Аврора, фаетон и др.
Античната митология е застъпена не по-малко и в музиката. Първата опера ("драма с музика"), представена през 1594 г. във Флоренция, е "Дафна", с музика от Пери и текст от Ринучини. Последвалите представления са "Евридика" (1600 г.) от Качини, "Орфей" (1607 г.) и "Ариана" (1608 г.) от Монтеверди. По-късно Люли композира оперите "Прозерпина" (1680 г.) и "фаетон" (1681 г.), Гуно — композиторът на "фауст", голямата опера "филемон и Бавкида", Сен-Санс — "Прозерпина", Йохан Кристиан Бах — "Орфей и Евридика", Моцарт — "Аполон и Хиацинт", Рихард Щраус — "Дафна". Митът за Орфей и Евридика става сюжет на опери на Монтеверди, Луиджи Роси, Глук, Офенбах и на симфонични творби на Хайдн и Лист. Руският композитор и пианист А. Н. Скрябин отразява с музиката революционния подем в Русия в началото на XXв. Композицията му "Прометей, поема на огъня" (1911 г.) е "пророчество за световната социалистическа революция" (А. В. Луначарски).Нека споменем и единичния опит в българската музика — оперетата на Парашкев Хаджиев "Цар Мидас".
Познаването на античната митология спомага по-добре да бъдат разбирани произведенията не само на античните драматурзи, поети и писатели, не само произведенията на античното изкуство, но и голяма част от творбите на световната литература и изкуство от по-ново и най-ново време.
Транскрипцията на термините в справочника е съгласувана с постановките на сборника "Изговор и транскрипция на чуждите имена в българския език" (под съставителството на Л.Андрейчин и М.Въгленов, София, 1974, ДИ "Наука и изкуство"), по-специално със статиите на Г. Батаклиев: "Латински имена" (с, 245—267); "Старогръцки имена" (с.268—289).
За удобство на читателя термините и имената, за които има самостоятелни статии в справочника, са написани с разредка.
Георги Батаклиев
Цялостното познаване на античната митология дава възможност на днешния човек да разбере по-добре както творбите на античните драматурзи, поети, писатели, така и голяма част от създадените в по-ново време произведения на световната литература и изкуства.
:copyright: Георги Петров Батаклиев с/о Jusautor, Sofia, 1985, 1989 ДИ "Д-р Петър Берон"
ПРЕДГОВОР
Митове наричаме поетичните разкази за раждането, живота и делата на античните богове, полубогове и герои. По-точно разказите за делата на героите се наричат легенди. Митовете и легендите са създадени от античния човек при наблюдението му на творческите сили на природата и при обяснението на събития от живота на обществото и личността. И в двата случая фантазията на южняка е виждала божествена намеса. Първи създатели на античните ми-тологически образи са елините, те най-проникновено наблюдавали природата и давали воля на фантазията си. При това създали богове по свое подобие — придали им своите радости и скърби, своите положителни и отрицателни качества. Както олимпийските, така и останалите богове вземат участие в живота на хората, като най-често тяхната намеса на земята става под нравствените повели на съдбата. Елините мислели с митологическите образи и със символиката на митологическите персонажи, навлезли дълбоко в нравствеността и мирогледа им. Впоследствие с гръцките богове и герои Рим отъждествил своите — Юпитер и Зевс, Нептун и Посейдон, Хера и Юнона, Минерва и Атина, Диана и Артемида. Римляните пренесли върху своите богове и богини гръцките представи, като изтъквали обожествяването на владетеля или основателя на държавата, напр, при митовете за Еней, Ромул и Рем.
Непосредствените извори за гръцката и римската митология са самите автори на древността. Всички антични творби са наситени с митове и легенди, без тяхното познаване не можем да разберем античните текстове. Но цялата теогония е събрана в няколко основни произведения: на гръцки в поемите "Илиада" и "Одисея" на Омир, в "Теогония" на Хезиод, също в трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид, на втори план в учената поезия на елинистическите поети Калимах и Аполоний Родоски. Съществували и антични митографски сборници, които съдържат много от знанията на александрийските учени, на първо място "Митологическата библиотека" на Аполодор.
Но истинският учител по гръцка и римска митология си остава Овидий, чиято основна поема "Метаморфози" съдържа около 250 мита-поемки. За тях той е използувал стари източници (Никандър от Колофон), като към гръцките митове прибавил и италийски предания и за много метаморфози вмъкнал свои версии (вж. българския превод!). Със своя епос Овидий упражнил огромно влияние върху литературата и изкуството на поколенията. Много загубени митове съдържа сборникът "Басни" на римския учен и писател Хигин. Митологични образи и представи съдържат още трагедиите на римските писатели Сенека и Пакувий и на комическия поет Плавт, който повлиял на Молиер, Клайст и др. Чрез античната литература не е забравена и античната митология през средните векове. Оттам представите и мотивите на античната митология са пренесени и в творбите на хуманистите от европейския Ренесанс Волтер, Сервантес, Камоинш, Шекспир (този втори Овидий), Бокачо.
Античната митология била позната през античността и в днешните български земи. През VII—ѴІв.пр. н.е. европейските и малоа-зийските гърци колонизирали западния бряг на Черно море — Одесос (Варна), Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и др. От II в. римляните основали много градове по тракийските земи и в Мизия покрай Дунав. Така гръцките колонисти по брега на Черно море и римските ветерани, които оставали на служба в селищата, упражнявали влияние вълху обществения живот на тракийското население и върху изкуството му: едните — с по-силно гръцко влияние, а
другите — с римско. Траките също влияели върху гръцката религия и митология. Елините приели от северните си съседи боговете Арес и Дионис, Борей, Бендида, Котито и не на последно място — ро-* допския певец Орфей и учението орфизъм. При културния обмен се получило сближение между елинско-римските и тракийските божества. У нас непрекъснато се откриват многобройни паметници — релефи и плочки със сюжети от тракийската митология, но с образи на Диана, Аполон, Хигия, Силван и пр., под чиято форма се крият стари местни богове.
Така митологическите образи не са загинали и след появата на християнството и залеза на езичеството. От древността насам митовете на гърците и римляните непрекъснато са обогатявали творчеството на авторите от световната литература. От тях черпят вдъхновение и по-новите литературни произведения и творбите на изобразителните изкуства и музиката.
Във франция Жан Кокто пише "Цар Едип" (1925), "Антигона" (1922), "Орфей" (1928), "Бакх" (1951); А.Жид — "Едип" (1930), "Те-зей" (1946); Ж.Жироду — "Електра" (1937); Ж. Ануй — "Евридика", "Антигона" (1942), "Медея" (1946); Ж.-П. Сартр — "Мухите" ("Отмъщението на Орест"). В Германия Г.Хауптман пише "Ифигения в Делфи" (1941), "Ифигения в Авлида" (1943), "Смъртта на Агамемнон" (1944), "Електра" (1945). В Австрия ф. Браун създава "Тантал" (1917), Р. Байр — "Едип" (1952), "Агамемнон трябва да умре" (1955). В Швейцария ф. Дюренмат написва "Херакъл и Авгиевите обори" (1954), в Италия С. Бенели — "Орфей и Прозерпина" (1928). В Русия Тредиаковски пише "Деидамея" (1765), Ломоносов — "Демо-фонт" (1751), Сумароков — "Алкестида" (1 759), "Цефал и Прокрида" (1755), Крилов на 17 години написва "филомела" (1786). През първата половина на XIX в. Пушкин е "представител на разцвета на благо-родната античност". В най-ново време античната тематика и античната образност продължават да живеят, изпълнени с революционно съдържание с централен образ тиранобореца Прометей. Неговият подвиг е възпят от мнозина руски писатели. През 1902 г. Леся Украинка пише "Касандра".
Всички големи музеи в Европа от Ермитажа в Ленинград до Прадо в Мадрид съхраняват статуи и картини на големи майстори на длетото и четката, ваяни и рисувани по митологически сюжети. Посетителят може да се наслаждава на фронтоните, фризовете и метопите на античните храмове и на съвършеното претворение на митологичните образи на античните скулптори Праксител, фидий, Лизип, Алкамен, на Микеланджело, на по-новите: Роден, Канова, Бернини, Торвалдсен, у нас — на митологическите фигури на Панагюрското златно съкровище. Митологическите сюжети оживяват в картините на великите художници Джорджоне, Кореджо, Рафаело, Рем-бранд, Рубенс и мн. др. Измежду често срещаните изпъкват Аполон и Дафна, Дедал и Икар, Прозерпина, Персей и Андромеда, Аврора, фаетон и др.
Античната митология е застъпена не по-малко и в музиката. Първата опера ("драма с музика"), представена през 1594 г. във Флоренция, е "Дафна", с музика от Пери и текст от Ринучини. Последвалите представления са "Евридика" (1600 г.) от Качини, "Орфей" (1607 г.) и "Ариана" (1608 г.) от Монтеверди. По-късно Люли композира оперите "Прозерпина" (1680 г.) и "фаетон" (1681 г.), Гуно — композиторът на "фауст", голямата опера "филемон и Бавкида", Сен-Санс — "Прозерпина", Йохан Кристиан Бах — "Орфей и Евридика", Моцарт — "Аполон и Хиацинт", Рихард Щраус — "Дафна". Митът за Орфей и Евридика става сюжет на опери на Монтеверди, Луиджи Роси, Глук, Офенбах и на симфонични творби на Хайдн и Лист. Руският композитор и пианист А. Н. Скрябин отразява с музиката революционния подем в Русия в началото на XXв. Композицията му "Прометей, поема на огъня" (1911 г.) е "пророчество за световната социалистическа революция" (А. В. Луначарски).Нека споменем и единичния опит в българската музика — оперетата на Парашкев Хаджиев "Цар Мидас".
Познаването на античната митология спомага по-добре да бъдат разбирани произведенията не само на античните драматурзи, поети и писатели, не само произведенията на античното изкуство, но и голяма част от творбите на световната литература и изкуство от по-ново и най-ново време.
Транскрипцията на термините в справочника е съгласувана с постановките на сборника "Изговор и транскрипция на чуждите имена в българския език" (под съставителството на Л.Андрейчин и М.Въгленов, София, 1974, ДИ "Наука и изкуство"), по-специално със статиите на Г. Батаклиев: "Латински имена" (с, 245—267); "Старогръцки имена" (с.268—289).
За удобство на читателя термините и имената, за които има самостоятелни статии в справочника, са написани с разредка.
Георги Батаклиев