На острова на блаженните
Пенчо Славейков
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаОтлично състояние; следи от времето.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоХемус
- Град на издаванеСофия
- Година1946 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници256
- КорициТвърди
- ХудожникНикола Петров
- Категория
- Тегло (гр.)190
- Ширина (мм)125
- Височина (мм)175
- Дебелина (мм)16
Антология.
ПРЕДГОВОР
Преди шест години печатах на английски с помощта на един англичанин-поет, Хенри Берлайн, антология на българските народни песни - Сянката на Балкана, Лондон, 1904, - за която в Англия има безброй твърде благосклонни отзиви и за които у нас никой от никое кюше не се обади. И ето че сега печатам на български антология от песни и стихотворения из една чужда поезия, за чието съществуване едва ли някой нашенец е чувал по-напред, както англичаните за нашата народна песен. Надявам се, че и на тая ми книга нашенците май няма да обърнат внимание; и не би ме зарадвало инак да бъдеше - че както казва Берлиоз: Il serait vraiment d plorable que certaines oeuvres fussent admir es par certaines gens. Наистина, не малко странно е, че у нас може да се яви антология от творения на чужди поети, преди да има такива от наши. Но въпрос е - голям въпрос! - дали е възможна една антология от творения на български поети: защото поети имаме малко, и още по-малко поезии, от които би могло да се стъкми антология за пред хора. Нашата поезия още не е добила нито характерна, нито своя физиономия. Тя още не е достигнала пълнолетие на момък, който има физическо и нравствено право да калесва гости на сватбата си. А една антология е покана за сватба. И ето, понеже ни липсва своя сватба, аз ви калесвам на чужда. Много гости не ми са притрябвали, но такива, които знаят да сватбуват и против които дори и Берлиоз не би имал какво да каже.
Изобщо за поезията на Острова на Блажените аз печатам вече обширен очерк в двайсет и петия Сборник Мисъл, дето който се интересува, ще намери доста и за поезия, и за много други неща от живота на тоя блажен - но кой знае дали и честит народец. Имам готова за печат и друга книга с творения на поетите и писателите на "Острова на блаженните", но печатам по-напред тая, само лирически песни и стихотворения. Печатам я по-напред, защото смятам лириката на един народ нещо като окото на човека, през което най-напред и най-добре се откроява неговата душа. Гледал съм от песните и стихотворенията на всякой поет да избера най-хубавите, смятайки, че в поезията най-хубавото е и най-характерно. От това общо правило твърде рядко отстъпвах - само за такива неща, в които е застъпен пейзажния елемент, дето личи живописната външност на живота и природата на Острова на блажените. Природата и външната пъстрота на живота аз смятам като фон на вътрешността и без нея нашето представление за тая поезия би било безцветно, безжизнено, би приличало на картина, изрязана от платното и окачена току-тъй - да се проветря на въздуха. Всички песни и стихотворения са избрани само от поети, чиито творения са печатани след 1883, подир новия културен вятър, който сега вее на Острова, и представляват последната жетва на поезията. При избора съм се ползувал, между другото, и от две антологии: едната, за която е дума в биографийката на Нено Вечер, другата - Подир мълчанието, една сбирка стихове само от шест поета, които в най-разнообразни форми, образи и настроения са обработили една тема, мълчанието; дори във всяко едно от тия стихотворения внимателния читател ще намери пряко да се говори за това и да се поменава веднаж или няколко пъти самата дума мълчание. Тези поети са: Стамен Росита, Чевдар Подрумче, Иво Доля, Бойко Раздяла, Тихо Чубра и Секул Скъта. - Биографиите и характеристиките стъкмих повече от факти за пръв път от мене лично събирани, че готов и печатан материал за това почти няма. Тъй че тия биографии и характеристики на поетите се явяват нещо съвсем ново, неизвестно и за самите читатели на Острова. За тия биографии може някому да се зловиди, особено ако зад известни неща в тях се дири онова, което не е казано, а на казаното се преинача смисъла. Но аз съм стар вълк, навикнал на тъмна гора, и не ми прави впечатление. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая антология има няколко, които съм печатал вече по-преди, но които по непредвидливост, свойствена на всички български поети, съм пропуснал на времето да отбележа, че не са мои, а преводи. Тук грешката е поправена и авторството възстановено.
Пенчо Славейков
ПРЕДГОВОР
Преди шест години печатах на английски с помощта на един англичанин-поет, Хенри Берлайн, антология на българските народни песни - Сянката на Балкана, Лондон, 1904, - за която в Англия има безброй твърде благосклонни отзиви и за които у нас никой от никое кюше не се обади. И ето че сега печатам на български антология от песни и стихотворения из една чужда поезия, за чието съществуване едва ли някой нашенец е чувал по-напред, както англичаните за нашата народна песен. Надявам се, че и на тая ми книга нашенците май няма да обърнат внимание; и не би ме зарадвало инак да бъдеше - че както казва Берлиоз: Il serait vraiment d plorable que certaines oeuvres fussent admir es par certaines gens. Наистина, не малко странно е, че у нас може да се яви антология от творения на чужди поети, преди да има такива от наши. Но въпрос е - голям въпрос! - дали е възможна една антология от творения на български поети: защото поети имаме малко, и още по-малко поезии, от които би могло да се стъкми антология за пред хора. Нашата поезия още не е добила нито характерна, нито своя физиономия. Тя още не е достигнала пълнолетие на момък, който има физическо и нравствено право да калесва гости на сватбата си. А една антология е покана за сватба. И ето, понеже ни липсва своя сватба, аз ви калесвам на чужда. Много гости не ми са притрябвали, но такива, които знаят да сватбуват и против които дори и Берлиоз не би имал какво да каже.
Изобщо за поезията на Острова на Блажените аз печатам вече обширен очерк в двайсет и петия Сборник Мисъл, дето който се интересува, ще намери доста и за поезия, и за много други неща от живота на тоя блажен - но кой знае дали и честит народец. Имам готова за печат и друга книга с творения на поетите и писателите на "Острова на блаженните", но печатам по-напред тая, само лирически песни и стихотворения. Печатам я по-напред, защото смятам лириката на един народ нещо като окото на човека, през което най-напред и най-добре се откроява неговата душа. Гледал съм от песните и стихотворенията на всякой поет да избера най-хубавите, смятайки, че в поезията най-хубавото е и най-характерно. От това общо правило твърде рядко отстъпвах - само за такива неща, в които е застъпен пейзажния елемент, дето личи живописната външност на живота и природата на Острова на блажените. Природата и външната пъстрота на живота аз смятам като фон на вътрешността и без нея нашето представление за тая поезия би било безцветно, безжизнено, би приличало на картина, изрязана от платното и окачена току-тъй - да се проветря на въздуха. Всички песни и стихотворения са избрани само от поети, чиито творения са печатани след 1883, подир новия културен вятър, който сега вее на Острова, и представляват последната жетва на поезията. При избора съм се ползувал, между другото, и от две антологии: едната, за която е дума в биографийката на Нено Вечер, другата - Подир мълчанието, една сбирка стихове само от шест поета, които в най-разнообразни форми, образи и настроения са обработили една тема, мълчанието; дори във всяко едно от тия стихотворения внимателния читател ще намери пряко да се говори за това и да се поменава веднаж или няколко пъти самата дума мълчание. Тези поети са: Стамен Росита, Чевдар Подрумче, Иво Доля, Бойко Раздяла, Тихо Чубра и Секул Скъта. - Биографиите и характеристиките стъкмих повече от факти за пръв път от мене лично събирани, че готов и печатан материал за това почти няма. Тъй че тия биографии и характеристики на поетите се явяват нещо съвсем ново, неизвестно и за самите читатели на Острова. За тия биографии може някому да се зловиди, особено ако зад известни неща в тях се дири онова, което не е казано, а на казаното се преинача смисъла. Но аз съм стар вълк, навикнал на тъмна гора, и не ми прави впечатление. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая антология има няколко, които съм печатал вече по-преди, но които по непредвидливост, свойствена на всички български поети, съм пропуснал на времето да отбележа, че не са мои, а преводи. Тук грешката е поправена и авторството възстановено.
Пенчо Славейков