Български тълковен речник
Колектив
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаЗдраво книжно тяло, незначително позахабени корици.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНаука и изкуство
- Град на издаванеСофия
- Година1999 г.
- ЕзикБългарски
- Страници1093
- КорициТвърди
- Категория
- Ширина (мм)170
- Височина (мм)245
- Дебелина (мм)55
Четвърто издание, допълнено и преработено от Димитър Попов.
Авторски колектив в състав: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров
ПРЕДГОВОР
(към четвъртото издание)
Това ново, допълнено и преработено издание на Българския тълковен речник има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество. Издаден за пръв път през 1955 г. и преиздаван с "някои поправки и допълнения" през 1963 и 1973, този единствен засега еднотомен наръчен речник на българския език беше вече в много отношения твърде остарял и в досегашния си вид не можеше повече да изпълнява достатъчно задоволително ролята си на основен и най-лесно достъпен справочник за формата, значението, употребата и произхода на думите. Това наложи преиздаването му със значителни допълнения и поправки.
Словникът на речника е обогатен с голям брой нови думи, дошли отвън или възникнали в процеса на развитието на езика и настанили ce трайно в него през последните двайсетина и повече години. Включени са допълнително и много нови значения и фразеологични съчетания. В същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително.
Тълкуването на думите, представянето на тяхното лексикално значение в това издание е значително осъвременено, но в границите на досегашния облик на реч-ника. Уточнено е съдържанието на редица общоупотребителни думи, както и на мно-го термини из областта на науката и техниката. Голям брой дефиниции са освободени от натрапваната им досега неуместна идеологизация и са преработени върху основата на принципа за научна обективност и безпристрастност, което съот-ветства и на филологическия характер на речника.
Ударението на думите в новото издание е съобразено и с отразената в Правописния речник книжовна норма. При думи с главно и второстепенно ударение, където те ce възприемат достатъчно ясно, заглавките ce дават с две ударения (вьзбл'ед, вьзвисок, проектопрограма, pàduomeàmbp), a когато в езика са налице акцентни дубле-ти, в началото на речниковата статия ce посочват и двете утвърдени в книжовната норма форми, напр.: вино и вино, масло и масло, работя и pàoom.n.
Илюстративният материал е важно допълнително средство за разкриване на лексикалното съдържание на думите и форма на непосредствено представяне на тяхната употреба. С оглед на това в настоящото издание е увеличен броят на свободните словосъчетания и изразите, чрез които тълкуваната дума реално съществува в речта, и същевременно са изоставени част от досега срещащите ce в речника прекалено дълги примери от произведенията на писатели и обществени дейци.
Фразеологичните съчетания, както и в досегашните издания, са представени в края на речниковата статия, но след специален знак и с ново шриф-тово оформление. Излишното повтаряне на тълкуването им при всяка от съставящите ги лексикални единици ce избягва с помощта на въведена система за препращане. В тази си част речникът остава отворен за допълване и усъвършенстване върху основата на уточнена идея за същността на фразеологията и за принципите и начините на отразяването й в еднотомен речник.
Стилистичните бележки и начинът на тяхното досегашно използване в речника за характеристика на думите откъм стилова принадлежност и стилис-тична оцветеност са запазени в основни черти. Направени са следните промени:
— изоставена е бележката обл. (областно), заменена с бележка диал. (диалектно). Достатъчно основание за това е широкото използване на термините диалект, диалектен и пр., докато терминът областно със същото значение днес почти не ce среща, доказа-телство за което е и отсъствието му от семантичната структура на прилагателното областен в предишните издания на речника;
— включена е в списъка на съкращенията и значително по-често ce използва бележка-та прост. (просторечно, простонародно), която и досега, макар и твърде рядко, ce употребява за означаване на по-силна стилистична сниженост в сравнение с разговор-ния стил, напр. при думи като капа, казак (2 знач.), третирам (3 знач.), фамилия (4 знач.) в третото издание.
Граматичната характеристикана думите като част от тъл-куването им в речника е променена по-сыцествено в следните отношения:
— изоставена е употребата на съкращение гл. (глагол) за граматична характеристика на глаголите, като ce приема, че по уговорка бележките нсв. и св. означават съответно "глагол от несвършен (свършен) вид";
— изоставени са напълно бележките за граматична характеристика на заглавната ду-ма в случаите, когато тълкуването й ce препраща към друга речникова статия, напр. при глаголите от свършен вид, чието лексикографско описание ce осъществява в статията на съответния глагол от несвършен вид;
— ограничава ce действието на възприетия в предишните издания принцип, съгласно който "глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са да-дени направо в третото лице и така са изтълкувани". В случаите, когато това е оправдано и възможно, ce спазва правилото, че в българския език за основна форма на глагола ce взема формата за първо лице единствено число в сегашно време на изявителното наклонение;
— изоставена е досегашната практика на речника глаголите с възвратна местоименна частица ce да ce посочват "по формален принцип все като възвратни". Тъй като в този речник по специален начин ce отразяват главно непреходните деятелни глаголи, в чийто състав частицата ce няма възвратно значение (напр. безпокоя ce, белея ce, движа ce, зеленея ce, надигам ce, обръщам ce, срамувам ce и под.), единствено оправдана е характеристиката им с бележка нпрх. (непреходен деятелен глагол). Само в отделни, сравнително редки случаи бележката възвр. ce използва за означаване на собственовъзвратни, с възвратно значение глаголни форми от типа на обличам ce, мия ce и т.н. В подкрепа на приетия в това издание начин на представяне и граматическа характеристика на непреходните деятелни глаголи с частица ce са и случаите на досегашно из-ползване на примери с възвратни по форма глаголи в страдателен залог, чиято формална възвратност не е отбелязана по никакъв начин, за илюстриране значенията на деятелни глаголи без ce (вж. примерите с вмествам ce при вмествам, преустановя-вам ce при преустановявам и под. в третото издание на речника);
— въведена е употреба на бележките прх. (преходен) и нпрх. (непреходен) за отразява-не на известни и съществени особености на лексикалното значение и съчетаемостта на глаголите.
Произходът на чуждите думи в това издание на речника е представен в самия край на речниковата статия главно с оглед да ce освободи от из-вестна претрупаност началната й част.
Димитър Попов
1994 г.
Авторски колектив в състав: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров
ПРЕДГОВОР
(към четвъртото издание)
Това ново, допълнено и преработено издание на Българския тълковен речник има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество. Издаден за пръв път през 1955 г. и преиздаван с "някои поправки и допълнения" през 1963 и 1973, този единствен засега еднотомен наръчен речник на българския език беше вече в много отношения твърде остарял и в досегашния си вид не можеше повече да изпълнява достатъчно задоволително ролята си на основен и най-лесно достъпен справочник за формата, значението, употребата и произхода на думите. Това наложи преиздаването му със значителни допълнения и поправки.
Словникът на речника е обогатен с голям брой нови думи, дошли отвън или възникнали в процеса на развитието на езика и настанили ce трайно в него през последните двайсетина и повече години. Включени са допълнително и много нови значения и фразеологични съчетания. В същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително.
Тълкуването на думите, представянето на тяхното лексикално значение в това издание е значително осъвременено, но в границите на досегашния облик на реч-ника. Уточнено е съдържанието на редица общоупотребителни думи, както и на мно-го термини из областта на науката и техниката. Голям брой дефиниции са освободени от натрапваната им досега неуместна идеологизация и са преработени върху основата на принципа за научна обективност и безпристрастност, което съот-ветства и на филологическия характер на речника.
Ударението на думите в новото издание е съобразено и с отразената в Правописния речник книжовна норма. При думи с главно и второстепенно ударение, където те ce възприемат достатъчно ясно, заглавките ce дават с две ударения (вьзбл'ед, вьзвисок, проектопрограма, pàduomeàmbp), a когато в езика са налице акцентни дубле-ти, в началото на речниковата статия ce посочват и двете утвърдени в книжовната норма форми, напр.: вино и вино, масло и масло, работя и pàoom.n.
Илюстративният материал е важно допълнително средство за разкриване на лексикалното съдържание на думите и форма на непосредствено представяне на тяхната употреба. С оглед на това в настоящото издание е увеличен броят на свободните словосъчетания и изразите, чрез които тълкуваната дума реално съществува в речта, и същевременно са изоставени част от досега срещащите ce в речника прекалено дълги примери от произведенията на писатели и обществени дейци.
Фразеологичните съчетания, както и в досегашните издания, са представени в края на речниковата статия, но след специален знак и с ново шриф-тово оформление. Излишното повтаряне на тълкуването им при всяка от съставящите ги лексикални единици ce избягва с помощта на въведена система за препращане. В тази си част речникът остава отворен за допълване и усъвършенстване върху основата на уточнена идея за същността на фразеологията и за принципите и начините на отразяването й в еднотомен речник.
Стилистичните бележки и начинът на тяхното досегашно използване в речника за характеристика на думите откъм стилова принадлежност и стилис-тична оцветеност са запазени в основни черти. Направени са следните промени:
— изоставена е бележката обл. (областно), заменена с бележка диал. (диалектно). Достатъчно основание за това е широкото използване на термините диалект, диалектен и пр., докато терминът областно със същото значение днес почти не ce среща, доказа-телство за което е и отсъствието му от семантичната структура на прилагателното областен в предишните издания на речника;
— включена е в списъка на съкращенията и значително по-често ce използва бележка-та прост. (просторечно, простонародно), която и досега, макар и твърде рядко, ce употребява за означаване на по-силна стилистична сниженост в сравнение с разговор-ния стил, напр. при думи като капа, казак (2 знач.), третирам (3 знач.), фамилия (4 знач.) в третото издание.
Граматичната характеристикана думите като част от тъл-куването им в речника е променена по-сыцествено в следните отношения:
— изоставена е употребата на съкращение гл. (глагол) за граматична характеристика на глаголите, като ce приема, че по уговорка бележките нсв. и св. означават съответно "глагол от несвършен (свършен) вид";
— изоставени са напълно бележките за граматична характеристика на заглавната ду-ма в случаите, когато тълкуването й ce препраща към друга речникова статия, напр. при глаголите от свършен вид, чието лексикографско описание ce осъществява в статията на съответния глагол от несвършен вид;
— ограничава ce действието на възприетия в предишните издания принцип, съгласно който "глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са да-дени направо в третото лице и така са изтълкувани". В случаите, когато това е оправдано и възможно, ce спазва правилото, че в българския език за основна форма на глагола ce взема формата за първо лице единствено число в сегашно време на изявителното наклонение;
— изоставена е досегашната практика на речника глаголите с възвратна местоименна частица ce да ce посочват "по формален принцип все като възвратни". Тъй като в този речник по специален начин ce отразяват главно непреходните деятелни глаголи, в чийто състав частицата ce няма възвратно значение (напр. безпокоя ce, белея ce, движа ce, зеленея ce, надигам ce, обръщам ce, срамувам ce и под.), единствено оправдана е характеристиката им с бележка нпрх. (непреходен деятелен глагол). Само в отделни, сравнително редки случаи бележката възвр. ce използва за означаване на собственовъзвратни, с възвратно значение глаголни форми от типа на обличам ce, мия ce и т.н. В подкрепа на приетия в това издание начин на представяне и граматическа характеристика на непреходните деятелни глаголи с частица ce са и случаите на досегашно из-ползване на примери с възвратни по форма глаголи в страдателен залог, чиято формална възвратност не е отбелязана по никакъв начин, за илюстриране значенията на деятелни глаголи без ce (вж. примерите с вмествам ce при вмествам, преустановя-вам ce при преустановявам и под. в третото издание на речника);
— въведена е употреба на бележките прх. (преходен) и нпрх. (непреходен) за отразява-не на известни и съществени особености на лексикалното значение и съчетаемостта на глаголите.
Произходът на чуждите думи в това издание на речника е представен в самия край на речниковата статия главно с оглед да ce освободи от из-вестна претрупаност началната й част.
Димитър Попов
1994 г.
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.