Убиецътъ на жени
Хуго Бетауер
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаПохабена предна мека корица и гръб. Два подписа и дата. Вътре оотлично.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоПраво
- Град на издаванеСофия
- Година1929 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници80
- КорициМеки
- Преводачот немски Нюса Попова
- Поредици и библиотекиПерли на световната литература
- Категория
- Тегло (гр.)98
- Ширина (мм)140
- Височина (мм)210
- Дебелина (мм)5
криминалната история с неочаквана развръзка
През 2018 г. книгата е адаптиран роман за учащите по немски език
Случаят Бетауер
Един пример за еврейската разрушителна дейност.
"Моралът днес е по-висок, отколкото се мисли. И това ме ядосва." (Из С. Якобсоновото списание "Велт-Бюне" № 8, 1925 год.)
Застреляният в началото на месец март т. г. Хуго Бетауер, бивш австрийски дезертьор, по-сетнешен издател на порнографически седмични списания и автор на булевардни романи, както е известно, почина вследствие на получените рани. Той беше един от ония броящи днес хиляди, еврейски писатели, които се впиха в нанесените от войната и революциите рани на европейските народи, опитаха се да завладеят безидейните души на булевардната публика на големите градове и й въздействуваха с характера си, - "фермент на декомпозиция". Плевелът беснее безпрепятствено навсякъде в демократичните страни; една вълна от най-отвратителен вид мръсни писания се рекламира на всеки уличен ъгъл във всички почти държави на Европа; един експорт от тая кал отива и в други още не засегнати държави: (от Берлин например Швеция е наводнена с порнографическа литература); никъде еврейската раса не се е почувствала така добре, както в производството и разпространението на булевардната литература, която, заедно с борсовите гешефти и търговията с момичета - е станала днес изключително един еврейски световен монопол.
Нека ни стане ясно, че тази еврейска дейност означава въздействията на един много отдавнашен инстинкт, в повечето случаи обаче е също и една съзнателно преследвана политика да омърси и направи гнили европейките раси, както това публично признава евреинът Мюнцер в романа си "Пътят към Цион." Тук е мястото да напомним за едно отдавна познато, но и отново забравено стихотворение на евреина Паул Майер (публикувано в "Акцион" през 1913 год.) под името "Радостната скитническа песен на Ахасвер." Последните строфи на това излияние на Талмудовата душа гласят: - "Моята душа крие малки гънки, които аз просещ трябва да изкупвам. Но.... пълни се моята кесия. И дразнят се вашите булки, пред мен, изхвърления от далечната пустиня."
- "След богат обяд спокойно вий пушите хубавата цигара, но моя нюх е тънък: сполучливо дразни вашите пороци, като ги въздигам в култ!
- С моята изтънчена наглост странна и много деликатна и с моята азиатска кръв, смело крача аз в живота и дразнят забулените за вас цели." - Хуго Бетауер притежаваше същите общоеврейски инстинкти, както тия на Майер, Мюнцер и безброй други.
В романа си "Печалната уличка," Бетауер описва, изпълнен с явен триумф, един живущ във Виена и чрез спекулации станал баснословно богат източен евреин, на чиято маса бивши министри му държат хвалебни тостове. Дъщерята на този господин проповядва следното по повод убийството на една нейна приятелка: "Естествено, че имаше право нещастната Лиа да подържа отношения, с когото желаеше. Дали с планински водач или с граф, в края на краищата, това е все едно, стига да имате еротическо удоволствие. Нюхът, това е всичко. А това изглежда, че а липсвало на Лиа, иначе тя не би попаднала в ръцете на един дангалак, който я завлекал в стаята, не за да я притежава, а за да я ограби." В лицето Сиги Московиц Бетауер намеква за надеждата да се "наслаждава" с европейски девици и заявява, че при една сводница ще може да разчита на девственици.
Една жена, не еврейка, бита от мъжа си - разбира се също не евреин, се оплаква горчиво за това на една друга.
"Да, госпожа Полак, вие сте добре, казва битата жена, която в това време изтри сълзите си, защото имате за съпруг един евреин. Човек трябва просто да ви завижда."
"Да, отговаря старата, всичко това е истина! Човек може да каже каквото ще за израилтяните, обаче те са порядъчни съпрузи и никой не бие своята жена."
"Благородни са" - уверява едно хубаво младо момиче с изписани сенки под очите. "Приятелят ми, с когото по настоящем ходя е също евреин. Утре отиваме заедно в "Гернгрос" - понеже желае да ми купи нова рокля. Сам той не е много богат, но това което има го дели с мен."
Тази пропаганда е толкова ясна, че не се нуждае от никакви обяснения.
Бетауер е посветил на тая съзнателна расова пропаганда цял един свой роман, наречен "Градът без евреи." Описва се Виена, която предприема едно изгонване на евреите, но понеже, без евреи западат - търговията, изкуството и науката, то те са молени смирено в последствие да се завърнат. Забравена е да упомене само една "дреболия", че нито катедралата св. Стефан., нито палатите, театрите и музеите на Виена, с които евреите днес разполагат, са построени от евреи.
Последния булеварден роман на Бетауер носи името "Освободената Виена", романът е едно ръководство за мъже и жени, как да се доберат чрез спекулации до власт. Заедно с еврейския спекулантов герой, се рисува една еротична жена, която също спекулира, и в лицето на която, автора отправя покана към всички виенски жени да подражават на този "голям" характер. Когато французкият франк започна да пада, тя спекулираше "а ла хос", давайки като основания неща, които означават една плесница за живущите в целия свят немци. И на въпросът, защо спекулираше "а ла хос", евреинът Бетауер отговаря чрез нейната уста: "Защо? Защото зная как французите макар и малобройни се сражаваха срещу германците, защото зная - това можете да наречете най-голяма лудост на какво е способен французкия патриотизъм, защото зная точно, че в Франция няма разрушители на франка, няма съмнение, че там няма човек, който би посмял да вреди явно на родината си. Защото си казах, че французите просто няма да оставят да падне франка им, също тъй както не оставиха да падне и Вердюн." Тоя отвратителен еврейско-немски език е почти еднакъв с позора, който се хвърля върху нас.
На друго място в "романа" Бетауер ликува за вероятното расово пропадане на германското. Едно описание в него гласи: "Хубави жени в изобилие, расови и стройни са младите жени от старите фамилии, също така хубави са обаче жените и дъщерите на парвенютата, които с виенско-ориенталска гъвкавост усвоиха бързо маниерите на благородния свят и благодарение на тяхното богатство започнаха да смесват своята червена кръв с благородната такава на аристокрацията"
През 2018 г. книгата е адаптиран роман за учащите по немски език
Случаят Бетауер
Един пример за еврейската разрушителна дейност.
"Моралът днес е по-висок, отколкото се мисли. И това ме ядосва." (Из С. Якобсоновото списание "Велт-Бюне" № 8, 1925 год.)
Застреляният в началото на месец март т. г. Хуго Бетауер, бивш австрийски дезертьор, по-сетнешен издател на порнографически седмични списания и автор на булевардни романи, както е известно, почина вследствие на получените рани. Той беше един от ония броящи днес хиляди, еврейски писатели, които се впиха в нанесените от войната и революциите рани на европейските народи, опитаха се да завладеят безидейните души на булевардната публика на големите градове и й въздействуваха с характера си, - "фермент на декомпозиция". Плевелът беснее безпрепятствено навсякъде в демократичните страни; една вълна от най-отвратителен вид мръсни писания се рекламира на всеки уличен ъгъл във всички почти държави на Европа; един експорт от тая кал отива и в други още не засегнати държави: (от Берлин например Швеция е наводнена с порнографическа литература); никъде еврейската раса не се е почувствала така добре, както в производството и разпространението на булевардната литература, която, заедно с борсовите гешефти и търговията с момичета - е станала днес изключително един еврейски световен монопол.
Нека ни стане ясно, че тази еврейска дейност означава въздействията на един много отдавнашен инстинкт, в повечето случаи обаче е също и една съзнателно преследвана политика да омърси и направи гнили европейките раси, както това публично признава евреинът Мюнцер в романа си "Пътят към Цион." Тук е мястото да напомним за едно отдавна познато, но и отново забравено стихотворение на евреина Паул Майер (публикувано в "Акцион" през 1913 год.) под името "Радостната скитническа песен на Ахасвер." Последните строфи на това излияние на Талмудовата душа гласят: - "Моята душа крие малки гънки, които аз просещ трябва да изкупвам. Но.... пълни се моята кесия. И дразнят се вашите булки, пред мен, изхвърления от далечната пустиня."
- "След богат обяд спокойно вий пушите хубавата цигара, но моя нюх е тънък: сполучливо дразни вашите пороци, като ги въздигам в култ!
- С моята изтънчена наглост странна и много деликатна и с моята азиатска кръв, смело крача аз в живота и дразнят забулените за вас цели." - Хуго Бетауер притежаваше същите общоеврейски инстинкти, както тия на Майер, Мюнцер и безброй други.
В романа си "Печалната уличка," Бетауер описва, изпълнен с явен триумф, един живущ във Виена и чрез спекулации станал баснословно богат източен евреин, на чиято маса бивши министри му държат хвалебни тостове. Дъщерята на този господин проповядва следното по повод убийството на една нейна приятелка: "Естествено, че имаше право нещастната Лиа да подържа отношения, с когото желаеше. Дали с планински водач или с граф, в края на краищата, това е все едно, стига да имате еротическо удоволствие. Нюхът, това е всичко. А това изглежда, че а липсвало на Лиа, иначе тя не би попаднала в ръцете на един дангалак, който я завлекал в стаята, не за да я притежава, а за да я ограби." В лицето Сиги Московиц Бетауер намеква за надеждата да се "наслаждава" с европейски девици и заявява, че при една сводница ще може да разчита на девственици.
Една жена, не еврейка, бита от мъжа си - разбира се също не евреин, се оплаква горчиво за това на една друга.
"Да, госпожа Полак, вие сте добре, казва битата жена, която в това време изтри сълзите си, защото имате за съпруг един евреин. Човек трябва просто да ви завижда."
"Да, отговаря старата, всичко това е истина! Човек може да каже каквото ще за израилтяните, обаче те са порядъчни съпрузи и никой не бие своята жена."
"Благородни са" - уверява едно хубаво младо момиче с изписани сенки под очите. "Приятелят ми, с когото по настоящем ходя е също евреин. Утре отиваме заедно в "Гернгрос" - понеже желае да ми купи нова рокля. Сам той не е много богат, но това което има го дели с мен."
Тази пропаганда е толкова ясна, че не се нуждае от никакви обяснения.
Бетауер е посветил на тая съзнателна расова пропаганда цял един свой роман, наречен "Градът без евреи." Описва се Виена, която предприема едно изгонване на евреите, но понеже, без евреи западат - търговията, изкуството и науката, то те са молени смирено в последствие да се завърнат. Забравена е да упомене само една "дреболия", че нито катедралата св. Стефан., нито палатите, театрите и музеите на Виена, с които евреите днес разполагат, са построени от евреи.
Последния булеварден роман на Бетауер носи името "Освободената Виена", романът е едно ръководство за мъже и жени, как да се доберат чрез спекулации до власт. Заедно с еврейския спекулантов герой, се рисува една еротична жена, която също спекулира, и в лицето на която, автора отправя покана към всички виенски жени да подражават на този "голям" характер. Когато французкият франк започна да пада, тя спекулираше "а ла хос", давайки като основания неща, които означават една плесница за живущите в целия свят немци. И на въпросът, защо спекулираше "а ла хос", евреинът Бетауер отговаря чрез нейната уста: "Защо? Защото зная как французите макар и малобройни се сражаваха срещу германците, защото зная - това можете да наречете най-голяма лудост на какво е способен французкия патриотизъм, защото зная точно, че в Франция няма разрушители на франка, няма съмнение, че там няма човек, който би посмял да вреди явно на родината си. Защото си казах, че французите просто няма да оставят да падне франка им, също тъй както не оставиха да падне и Вердюн." Тоя отвратителен еврейско-немски език е почти еднакъв с позора, който се хвърля върху нас.
На друго място в "романа" Бетауер ликува за вероятното расово пропадане на германското. Едно описание в него гласи: "Хубави жени в изобилие, расови и стройни са младите жени от старите фамилии, също така хубави са обаче жените и дъщерите на парвенютата, които с виенско-ориенталска гъвкавост усвоиха бързо маниерите на благородния свят и благодарение на тяхното богатство започнаха да смесват своята червена кръв с благородната такава на аристокрацията"
Ключови думи:
Х.Бетауер, немски, писател, роман,