Събрани съчинения в шест тома. Том 1-5
Йордан Вълчев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗдрави книжни тела, неизползвани книги, забележка към том 4. има няколко драскулки от химикал в началните страници.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоСлово
- Град на издаванеВелико Търново
- Година2011 г.
- ЕзикБългарски
- Страници2702
- КорициТвърди
- Категория
- Ширина (мм)150
- Височина (мм)210
Съставителство и редакция акад. Иван Радев
Събрани съчинения в шест тома. Том 1: Разкази... 527
Събрани съчинения в шест тома. Том 2: Стъпала към небе... 525
Събрани съчинения в шест тома. Том 3: Преживяното... 573
Събрани съчинения в шест тома. Том 4: Повествования по исторически сюжети... 527
Събрани съчинения в шест тома. Том 5: Календаристът... 550
РАЗКАЗВАЧЪТ
Пътят на писателя Йордан Вълчев започва през 1946 г. с творби в периодичния печат, които съставят излезлия тогава сборник "Боеве". Той винаги е твърдял, че не е било в целите му да става писател. По-скоро се е виждал военен, тежък търговец, висш духовник. Но кардиналната политическа промяна след девети септември 1944 г. обърква плановете му за бъдещето. Активното участие във войната е събитието, което на младежка възраст го изправя лице в лице със смъртта и със суровия противоречив образ на отредения му живот. Преживяното се превръща в негова трайна "тема" - осигурила му безспорно естетическо присъствие в литературата, но и трагични последици за житейската му съдба.
Първите разкази на дебютанта писател започват да излизат през зимата на 1946 г. в периодичния печат: "Трифон-чо", "Знамето на полка", "На една страна захвърлил пушка", "Подпоручик Порняков" (в. "Народно земеделско знаме", бр. 8 от 13 януари, бр. 10 от 16 януари, бр. 11 от 17 януари, бр. 37-38 от 17 и 19 февруари), "Среща" (в. "Литературен фронт", бр. 3, 1946), "Между Кемиш и Харкан" и "Бьожика" (сп. "Изкуство", 1946). Първият от посочените е в рубриката "Спомени от унгарската равнина", а под линия към "Подпоручик Порняков" е отбелязано: "Този разказ и досега излезлите "Трифунчо" и "Знамето на полка" са от книгата под печат "Хора от окопите". Така разбираме, че от амбициозния автор още тогава вече се мисли за бъдещия сборник и за заглавието му, като през декември 1946 г. издателство "Хемус" го осъществява с промененото "Боеве". В
началото на новата 1947 г. - след току-що излязлата книга, в сп. Славяни" (бр. 17 от 12 януари) е отпечатан разказът "Иде Салабашев", за който е добавено, че е от цикъла "Градове и деца"...
Какво в българската батална проза предхожда сборника с разкази на Йордан Вълчев като отглас от току-що приключилата Втора световна война? Ще упомена записките на Иван Бурин "Как минахме Драва" и репортажите на Славчо Васев "Огън по Драва" от 1945 г., книжката с разкази "Фронтовак" на Стоян Ц. Даскалов и романа "Драва тече през славянски земи" на Иван Мартинов от 1946 г. Всички те съвсем основателно отдавна са забравени от читателите и от критиката. Забрави се и официализираната в българското училище повест "Втора рота" на Павел Вежинов, която излиза през 1949 г.
Създадена като че ли някак случайно и набързо, книгата "Боеве" се налага веднага като ярко явление на литературата ни. За това свидетелстват положителните отзиви, но в по-голяма степен - реакциите на започналата да се формира конюнктурна, обслужваща политическата власт литературна критика в лицето на Емил Петрол, Богомил Рай-нов, Стоян Каролев, Симеон Султанов, Павел Вежинов, Неделчо Драганов и др. Истина е, че тя посреща "на нож" преиздадени творби на Константин Константинов ("Кръв") и Константин Петканов ("Морава звезда кървава"), на Малчо Николов и Иван Радославов, дамгосвайки ги с безапелационни политически епитети. Те обаче са утвърдени имена в литературата, докато случаят с книгата на младия и неизвестен Йордан Вълчев е друг.
Тягостното е, че първият, който официално категоризира в негативистичен план "Боеве", е не критик, а белетрист, когото самият автор и тогава, и по-късно цени. Книжката още не е излязла, а Павел Вежинов отпечатва статията си "Военните разкази на един млад писател" (в. "Литературен фронт", бр. 6 от 26.10.1946 г.). В нея четем: "От известно време по нашите вестници и списания печати своите военни разкази — или по-точно - разкази из Отечествената война, един нов автор на име Йордан Вълчев. Обаче намира ли Отечествената война правдиво или понето-годе вярно изображение в неговите творби? Безусловно не!... У Вълчев целта на войната не се чувства ни най-малко -нито пряко, нито косвено. По-точно обратното - тази цел е съвсем премълчана. С кого воюваме, за какво воюваме - това в разказите не личи".
В същия дух е и финалът на своеобразния "политически донос", какъвто всъщност е характерът на П.-Вежинова-та статия:
"Ето това са разказите на Вълчев. Става съвсем ясно, че войната в тях не е отразена в нейния истински смисъл - въпреки стремежа на автора към една правдива обективност, към едно уж благонамерено връщане към "Йовковата класичност", към една претенция да се изобразява уж вътрешната същност на нещата, а не "конюнктурните" обстоятелства".
Още по-категоричен с оценките си е Емил Петров в статията си "В плен на реакционните идеи и натурализма" (в. "Литературен фронт", бр. 22 от 15.2.1947 г.). Те са вече не въз основа на отделни, печатани по вестниците разкази, а на книжката "Боеве", и изобилстват от нападки и инсинуации. Според критика отрицателният резултат се дължи "не толкова на творческа неопитност и неумение от страна на автора да даде правдиво изображение, широк и верен обхват на действителността, колкото на едно определено, последователно прокарано във всички разкази на книгата отношение към Отечествената война, към идейно-политическа-та проблематика, свързана с нея". Убеждава ни, "че авторът на "Боеве" е съвършено чужд идейно и емоционално на освободителния устрем и антифашисткия патос на Отечествената война", че "с разказите си Й. Вълчев изразява настроенията и схващанията на оная част от нашето офицерство....
.....От 1979 г. е налице вариантът на книгата "Пътешествия (разкази)", която тогава не вижда бял свят. Тя включва 14 текста, сред които заемат мястото си познатите ни "Венчаната" и "Търси се бащата" от сборника "Сватба" (1971), но и непубликуваните дотогава "Пътешествие", "Бълнуване за Баулдино", "По синьото море", "Преко Чекор", "Битка за добродетели", "Писмо", "Зайко-Байко", "Съзерцание"...
По-късно, когато Йордан Вълчев подготвя сборниците "Старо злато" (1983) и "Наклонената пиза в Кула" (1988), ще отпечата голяма част от тях — и в двата случая като цикъл, който предхожда цикъла "Родихме се змейове". Те ни убеждават, че с онази сигурност, е която повествува за национал-но-специфичното и регионалното в живота по страниците на "Родихме се змейове", със същата вещина той постига суверенни естетически реалности и върху сюжети, заети от Библията ("Съзерцание", "Пътешествие"), от "чужди светове" ("Венчаната", "Търси се бащата", "Сицилийски оракули"). Достойната му "лебедова песен" на разказвач в тази насока е скромната по обем книга "Две изречения на Исус Христос" от 1998-ма - годината на неговата смърт.
Събрани съчинения в шест тома. Том 1: Разкази... 527
Събрани съчинения в шест тома. Том 2: Стъпала към небе... 525
Събрани съчинения в шест тома. Том 3: Преживяното... 573
Събрани съчинения в шест тома. Том 4: Повествования по исторически сюжети... 527
Събрани съчинения в шест тома. Том 5: Календаристът... 550
РАЗКАЗВАЧЪТ
Пътят на писателя Йордан Вълчев започва през 1946 г. с творби в периодичния печат, които съставят излезлия тогава сборник "Боеве". Той винаги е твърдял, че не е било в целите му да става писател. По-скоро се е виждал военен, тежък търговец, висш духовник. Но кардиналната политическа промяна след девети септември 1944 г. обърква плановете му за бъдещето. Активното участие във войната е събитието, което на младежка възраст го изправя лице в лице със смъртта и със суровия противоречив образ на отредения му живот. Преживяното се превръща в негова трайна "тема" - осигурила му безспорно естетическо присъствие в литературата, но и трагични последици за житейската му съдба.
Първите разкази на дебютанта писател започват да излизат през зимата на 1946 г. в периодичния печат: "Трифон-чо", "Знамето на полка", "На една страна захвърлил пушка", "Подпоручик Порняков" (в. "Народно земеделско знаме", бр. 8 от 13 януари, бр. 10 от 16 януари, бр. 11 от 17 януари, бр. 37-38 от 17 и 19 февруари), "Среща" (в. "Литературен фронт", бр. 3, 1946), "Между Кемиш и Харкан" и "Бьожика" (сп. "Изкуство", 1946). Първият от посочените е в рубриката "Спомени от унгарската равнина", а под линия към "Подпоручик Порняков" е отбелязано: "Този разказ и досега излезлите "Трифунчо" и "Знамето на полка" са от книгата под печат "Хора от окопите". Така разбираме, че от амбициозния автор още тогава вече се мисли за бъдещия сборник и за заглавието му, като през декември 1946 г. издателство "Хемус" го осъществява с промененото "Боеве". В
началото на новата 1947 г. - след току-що излязлата книга, в сп. Славяни" (бр. 17 от 12 януари) е отпечатан разказът "Иде Салабашев", за който е добавено, че е от цикъла "Градове и деца"...
Какво в българската батална проза предхожда сборника с разкази на Йордан Вълчев като отглас от току-що приключилата Втора световна война? Ще упомена записките на Иван Бурин "Как минахме Драва" и репортажите на Славчо Васев "Огън по Драва" от 1945 г., книжката с разкази "Фронтовак" на Стоян Ц. Даскалов и романа "Драва тече през славянски земи" на Иван Мартинов от 1946 г. Всички те съвсем основателно отдавна са забравени от читателите и от критиката. Забрави се и официализираната в българското училище повест "Втора рота" на Павел Вежинов, която излиза през 1949 г.
Създадена като че ли някак случайно и набързо, книгата "Боеве" се налага веднага като ярко явление на литературата ни. За това свидетелстват положителните отзиви, но в по-голяма степен - реакциите на започналата да се формира конюнктурна, обслужваща политическата власт литературна критика в лицето на Емил Петрол, Богомил Рай-нов, Стоян Каролев, Симеон Султанов, Павел Вежинов, Неделчо Драганов и др. Истина е, че тя посреща "на нож" преиздадени творби на Константин Константинов ("Кръв") и Константин Петканов ("Морава звезда кървава"), на Малчо Николов и Иван Радославов, дамгосвайки ги с безапелационни политически епитети. Те обаче са утвърдени имена в литературата, докато случаят с книгата на младия и неизвестен Йордан Вълчев е друг.
Тягостното е, че първият, който официално категоризира в негативистичен план "Боеве", е не критик, а белетрист, когото самият автор и тогава, и по-късно цени. Книжката още не е излязла, а Павел Вежинов отпечатва статията си "Военните разкази на един млад писател" (в. "Литературен фронт", бр. 6 от 26.10.1946 г.). В нея четем: "От известно време по нашите вестници и списания печати своите военни разкази — или по-точно - разкази из Отечествената война, един нов автор на име Йордан Вълчев. Обаче намира ли Отечествената война правдиво или понето-годе вярно изображение в неговите творби? Безусловно не!... У Вълчев целта на войната не се чувства ни най-малко -нито пряко, нито косвено. По-точно обратното - тази цел е съвсем премълчана. С кого воюваме, за какво воюваме - това в разказите не личи".
В същия дух е и финалът на своеобразния "политически донос", какъвто всъщност е характерът на П.-Вежинова-та статия:
"Ето това са разказите на Вълчев. Става съвсем ясно, че войната в тях не е отразена в нейния истински смисъл - въпреки стремежа на автора към една правдива обективност, към едно уж благонамерено връщане към "Йовковата класичност", към една претенция да се изобразява уж вътрешната същност на нещата, а не "конюнктурните" обстоятелства".
Още по-категоричен с оценките си е Емил Петров в статията си "В плен на реакционните идеи и натурализма" (в. "Литературен фронт", бр. 22 от 15.2.1947 г.). Те са вече не въз основа на отделни, печатани по вестниците разкази, а на книжката "Боеве", и изобилстват от нападки и инсинуации. Според критика отрицателният резултат се дължи "не толкова на творческа неопитност и неумение от страна на автора да даде правдиво изображение, широк и верен обхват на действителността, колкото на едно определено, последователно прокарано във всички разкази на книгата отношение към Отечествената война, към идейно-политическа-та проблематика, свързана с нея". Убеждава ни, "че авторът на "Боеве" е съвършено чужд идейно и емоционално на освободителния устрем и антифашисткия патос на Отечествената война", че "с разказите си Й. Вълчев изразява настроенията и схващанията на оная част от нашето офицерство....
.....От 1979 г. е налице вариантът на книгата "Пътешествия (разкази)", която тогава не вижда бял свят. Тя включва 14 текста, сред които заемат мястото си познатите ни "Венчаната" и "Търси се бащата" от сборника "Сватба" (1971), но и непубликуваните дотогава "Пътешествие", "Бълнуване за Баулдино", "По синьото море", "Преко Чекор", "Битка за добродетели", "Писмо", "Зайко-Байко", "Съзерцание"...
По-късно, когато Йордан Вълчев подготвя сборниците "Старо злато" (1983) и "Наклонената пиза в Кула" (1988), ще отпечата голяма част от тях — и в двата случая като цикъл, който предхожда цикъла "Родихме се змейове". Те ни убеждават, че с онази сигурност, е която повествува за национал-но-специфичното и регионалното в живота по страниците на "Родихме се змейове", със същата вещина той постига суверенни естетически реалности и върху сюжети, заети от Библията ("Съзерцание", "Пътешествие"), от "чужди светове" ("Венчаната", "Търси се бащата", "Сицилийски оракули"). Достойната му "лебедова песен" на разказвач в тази насока е скромната по обем книга "Две изречения на Исус Христос" от 1998-ма - годината на неговата смърт.
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 18.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.