Гватемалски легенди
Мигел Анхел Астуриас
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаМалки бележки по корицата. Без следи от четене.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна култура
- Град на издаванеСофия
- Година1976 г.
- ЕзикБългарски
- Страници200
- КорициМеки
- Преводачот испански Тодор Нейков
- ХудожникВладислав Паскалев
- Поредици и библиотекиПанорама № 53
- Категория
- Тегло (гр.)99
- Формат70/90/32
- Ширина (мм)105
- Височина (мм)160
- Дебелина (мм)11
Мигел Анхел Астуриас Розалес (Miguel Аngel Asturias Rosales; 19.10. 1899, Гватемала, Гватемала - 9.06. 1974, Мадрид, Испания) е гватемалски прозаик, поет, журналист и дипломат. Родителите му са лишени от работа при диктатора Мануел Естрада Кабрера (1898-1920) и са принудени да работят в град Салама при роднини, до 1907 г., когато се връщат в столицата. Kато студент в Гватемалския университет "Сан Карлос" ръководи студентското движение срещу диктатора, участва във въстание срещу Кабрера (1920), което довежда до падането на режима (1921), но различните военни групировки продължават борбата за власт. Скоро след това спомага за създаването на Народен университет на Гватемала, безплатно вечерно учебно заведение за работници, където преподават учители-ентусиасти. През 1923 г. става доктор по право в университета Сан Карлос за труда си «Социалните проблеми на индианците», удостоена с наградата Галвес. От страх за сина си при продължаващите размирици, родителите му го изпращат в Англия да учи политикономия, но след няколко месеца в Лондон, отива в Париж (1924) - посещава в Сорбоната (1924-1932) лекциите на професор Райно за митовете и религиите на латиноамериканските индианци. През 1926 г. превежда свещената за маите-киче "Попол-Вух". Издава в Мадрид през 1932 г. "Гватемалски легенди" («Leyendos de Guatemala») - поетична интерпретация на митологията на майя, тя получава наградата Сила Монсегура (1932) г. През същата 1932 г. завършва романа си «Сеньор Президентът» («El Senor Presidente»), мрачен разказ за латиноамериканската диктатура, по спомени за режима на Кабрера. По политически съображения романът е издаден едва през 1946 г., и то в Мексико, със средства на автора. През 1928 г. пътува до Гватемала и Куба с лекции, които са публикувани същата година под заглавие «Създаване на нов живот» («La Arquitectura de la Vida Nueva»). През 1933 г. се връща в Гватемала, която по онова време е под властта на поредния диктатор Хорхе Убико. Пише стихове, работи като журналист за радиопрограмата «Въздушен вестник ». Когато на мястото на сваления през 1944 г. Убико идва на власт правителството на Хуан Хосе Аревало - Хакобо Арбенс, той постъпва на дипломатична служба, става културен аташе в Мексико (1946-1947) и Аржентина (1948-1950), а после е посланик в Салвадор (1950-1954). В БуеносАйрес завършва втория си роман «Хора от царевица» («Hombres de Maiz», 1948), в който описва живота на маите в началото на 20 век. След «Хора от царевица» следват три романа, понякога наричани «Бананова трилогия»: «Ураган» («Viento Fuerte», 1950), «Зеленият Папа» («El Papa Verde», 1954) и «Очите на погребаните» («Los Qjos de los Enterrados», 1960). И в трите романа звучи протест срещу насилието и беззаконията, вършени от САЩ в Централнa Америка. Трилогията разказва за ограбването на гватемалската земя от безпощадния американски тръст "Юнайтед фрут". Упрекнат от критиците, че е пожертвал изкуството заради политиката, писателят отговаря в едно от интервютата си: «Смятам, че функцията на нашата литература винаги се е заключавала в това да разказва за страданията на народа. Струва ми се, че литература от такъв тип не може да бъде чиста литература, доставяща удоволствие и съсредоточена само върху прекрасното». През юни 1954 г. американското протеже полковник Карлос Кастильо Армас, с явната интервенция на САЩ и с преврат, организиран от ЦРУ, сваля приемника на Аревало, полковник Хакобо Арбенс. В страната, овладяна от САЩ, се горят книги, сред които и "Сеньор президентът". Писателят е лишен от гражданство, живее в изгнание в Чили и Аржентина (1954-1961). Сборникът с разкази «Уикенд в Гватемала» («Week-end in Guatemala»), посветен на вероломния преврат в родината му, е издаден в Буенос Айрес през 1956 г. През 1962 г. политическата ситуация в Аржентина принуждава писателя отново да емигрира - този път в Италия. Пише в Генуа два исторически романа за сблъсъка на индианската и западноевропейската култура: «Мулатка някаква» («Mulata de tal», 1963) и «Непохватен крадец» («Maladron», 1969), както и романа "Съкровището". Цикъл стихове за живота на индианците мая «В навечерието на празника на пролетната светлина» («Clarivigilia primaveral») - вероятно, най-известното стихотворно произведение на писателя - е публикуван през 1965 г. Когато през 1966 г. е награден с Ленинска награда «За укрепване на мира между народите», новият президент на Гватемала Хулио Сесар Мендес Монтенегро го назначава за посланик във Франция - до 1970 г. Получава Нобеловата награда за литература през 1967 г. Приемайки я, Астуриас казва: «В моите книги и занапред ще звучат гласовете на народите, техните митове и вярвания; същевременно ще се опитвам да осмисля проблема за националното самосъзнание на народите от Латинска Америка». През 1970 г. оставя дипломатическия си пост и изцяло се посвещава на литературата, публикува няколко сборници с есета и разкази. Умира в Мадрид на 9.06. 1974 г. Синът му Родриго Астуриас, известен революционер и публицист, с партизанско име Гаспар Илом, ръководи Гватемалското национално революционно обединение по време на гражданската война през 80-те г. След мирното съглашение от 1996 г. е един от кандидатите за президент. На български са преведени "Зеленият папа" (ОФ, 1959), "Сеньор президентът" (НК, 1971 и НК, 1979), "Очите на погребаните" (Партиздат, 1973), "Уикенд в Гватемала" и "Гватемалски легенди" (НК, 1976).
Ключови думи:
М.Астуриас, гватемалски, писател, поет, дипломат, нобелист