Смисълът на любовта
Владимир Соловьов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаКъм отлично. От вътрешната страна на предната корица има подпис, заличен с коректор.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоЗахарий Стоянов
- Град на издаванеСофия
- Година2002 г.
- ЕзикБългарски
- Страници120
- КорициМеки
- ПреводачДимитър Кирков
- Категория
"Смисълът на любовта" е философско произведение на руския философ Владимир Соловьов. То е писано от 1892 г. до 1894 г. и се състои от 5 статии, публикувани в различни списания. В произведението Соловьов разглежда несъвместимостта между инстинкта за размножаване и духовната любов, раждането на гениални личности, осъзнаване на човешката цялост и претворяването ѝ в любовта към другия човек, и посочва необходимостта човекът да преодолее егоизма си чрез силата на любовта в името на Бога.
"В историята на световната философия аз познавам само две велики учения за пола и любовта: на Платон и на Вл. Соловьов. "Пир" на Платон и "Смисълът на любовта" на Вл. Соловьов - това са най-дълбоките, най-проникновените текстове на тази тема, каквито са писани от земни същества."
Николай Бердяев
Починал през 1900 г. на 47-годишна възраст, Владимир Соловьов е сред най-забележителните личности в руската духовна култура и един от най-дълбоките мислители в историята на световната философия. Той оставя богато и разностранно наследство, оказало пряко влияние и подтик на такива ярки мислители като Бердяев, С. Булгаков, княз С. Трубецкой, Флоренски, Карсавин и много други. Но създадено в края на ХIХ век, неговото религиозно-философско дело се оказва необикновено живо, актуално и потребно и в края на ХХ век, когато светът е заливан от смрадната вълна на порнография, пошлост и масово човешко оскотяване. Не могат да се отрекат застрашителните размери на тая вълна, но не може да се отрече също, че множество мислещи хора ù се противопоставят вътрешно, стремейки се да съхранят и развият ценностите на духа и човечността, вярвайки, че човекът все пак е способен да осъществи своето действително Божие предназначение. В това противостоене творчеството на Владимир Соловьов вдъхва сила и свяст, разкрива необозрими хоризонти пред човешката индивидуалност, подкрепя с вяра, надежда и любов. Ето защо интересът към произведенията му не пресеква, те са преведени и превеждани на много езици, привличат не само специалисти-философи, но и въобще кръга на одухотворените читатели.
Като човек на словото и духа, животът му не е изпълнен с външнодраматични събития. От юношеска възраст Владимир Соловьов проявява изключителна сила на ума и надареност в различни области на знанието. Преподавател за кратко време в Московския и Петербургския университети, публицист, лектор, поет, избран за академик шест месеца преди смъртта му - такива са видимите жалони на неговия живот. Той остава човек без дом, без свое семейство, самотник, живеещ най-често в именията на близки и приятели. По необичаен начин съчетава в характера си крайната емоционалност, острота на възприятията и въображението с крайна сдържаност в житейските си потребности, стигаща до аскетизъм.
Но за разлика от външната събитийност, неговият духовен живот е изпълнен с невероятна драматичност. Тук не е възможно дори да се очертаят терзанията, поривите, полетите на духа му, широкият спектър на неговите философски интереси, определяни от огромната му ерудиция и пророческа проницателност за съдбините на света. Нужно е обаче да се изтъкне едно известно вече наблюдение - че главната тема в творчеството на Соловьов би могла да се синтезира с апостолическите думи: "Бог е любов." Божият смисъл и смисълът на любовта създават очертанията на целия му философски и религиозен път.
Ето защо студията "Смисълът на любовта", макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия "Пир". Сред необхватната книжнина, посветена на любовта, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр. "Смисълът на любовта" от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тая първостепенна ценност във всеки човешки живот.
Не е нужно да сумирам идеите и да обобщавам диренията на философа. Читателят сам ще мине по благодатните му пътища. Ще добавя само, че идеите на Соловьов за любовта биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тая връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов - Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. "Един е станал велик чрез очакване на възможното - пише той, - друг - чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички."
Нима животът не ни е показал вече това?!
Димитър Кирков
"В историята на световната философия аз познавам само две велики учения за пола и любовта: на Платон и на Вл. Соловьов. "Пир" на Платон и "Смисълът на любовта" на Вл. Соловьов - това са най-дълбоките, най-проникновените текстове на тази тема, каквито са писани от земни същества."
Николай Бердяев
Починал през 1900 г. на 47-годишна възраст, Владимир Соловьов е сред най-забележителните личности в руската духовна култура и един от най-дълбоките мислители в историята на световната философия. Той оставя богато и разностранно наследство, оказало пряко влияние и подтик на такива ярки мислители като Бердяев, С. Булгаков, княз С. Трубецкой, Флоренски, Карсавин и много други. Но създадено в края на ХIХ век, неговото религиозно-философско дело се оказва необикновено живо, актуално и потребно и в края на ХХ век, когато светът е заливан от смрадната вълна на порнография, пошлост и масово човешко оскотяване. Не могат да се отрекат застрашителните размери на тая вълна, но не може да се отрече също, че множество мислещи хора ù се противопоставят вътрешно, стремейки се да съхранят и развият ценностите на духа и човечността, вярвайки, че човекът все пак е способен да осъществи своето действително Божие предназначение. В това противостоене творчеството на Владимир Соловьов вдъхва сила и свяст, разкрива необозрими хоризонти пред човешката индивидуалност, подкрепя с вяра, надежда и любов. Ето защо интересът към произведенията му не пресеква, те са преведени и превеждани на много езици, привличат не само специалисти-философи, но и въобще кръга на одухотворените читатели.
Като човек на словото и духа, животът му не е изпълнен с външнодраматични събития. От юношеска възраст Владимир Соловьов проявява изключителна сила на ума и надареност в различни области на знанието. Преподавател за кратко време в Московския и Петербургския университети, публицист, лектор, поет, избран за академик шест месеца преди смъртта му - такива са видимите жалони на неговия живот. Той остава човек без дом, без свое семейство, самотник, живеещ най-често в именията на близки и приятели. По необичаен начин съчетава в характера си крайната емоционалност, острота на възприятията и въображението с крайна сдържаност в житейските си потребности, стигаща до аскетизъм.
Но за разлика от външната събитийност, неговият духовен живот е изпълнен с невероятна драматичност. Тук не е възможно дори да се очертаят терзанията, поривите, полетите на духа му, широкият спектър на неговите философски интереси, определяни от огромната му ерудиция и пророческа проницателност за съдбините на света. Нужно е обаче да се изтъкне едно известно вече наблюдение - че главната тема в творчеството на Соловьов би могла да се синтезира с апостолическите думи: "Бог е любов." Божият смисъл и смисълът на любовта създават очертанията на целия му философски и религиозен път.
Ето защо студията "Смисълът на любовта", макар и неголяма по обем, е една от централните творби на мислителя. Много пъти вече, и напълно справедливо, тя е поставяна наравно с Платоновия "Пир". Сред необхватната книжнина, посветена на любовта, сред неизброимите произведения на литературата, философията, психологията и пр. "Смисълът на любовта" от Владимир Соловьов е главен ориентир, пробен камък за различните схващания, най-яркият лъч, осветил тая първостепенна ценност във всеки човешки живот.
Не е нужно да сумирам идеите и да обобщавам диренията на философа. Читателят сам ще мине по благодатните му пътища. Ще добавя само, че идеите на Соловьов за любовта биха изглеждали недостъпни за въплъщаване в конкретното битие на отделния човек само при неверие в безусловното значение на личността. А оттук започва всъщност всяко духовно опустошение и цинизъм. В тая връзка е уместно да се припомнят думите и на друг велик философ, предшественик на Соловьов - Сьорен Киркегор, че значимостта на всеки зависи от това, което е обичал и което е очаквал. "Един е станал велик чрез очакване на възможното - пише той, - друг - чрез очакване на вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е станал най-велик от всички."
Нима животът не ни е показал вече това?!
Димитър Кирков