Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1-3
Колектив
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоБАН, Институт за български език
- Град на издаванеСофия
- Година1982 г.
- ЕзикБългарски
- Страници1276
- КорициМеки
- Категория
ТОМ 1: ФОНЕТИКА. ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР СТ. Н. С. ДИМИТЪР ТИЛКОВ, 300 С.
ТОМ 2: МОРФОЛОГИЯ. ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ПРОФ. ПРОФ. СТОЯН СТОЯНОВ, 512 С.
ТОМ 3: СИНТАКСИС. ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ПРОФ. КОНСТАНТИН ПОПОВ, 464 С.
Новобългарската граматична традиция, която води началото си от "Болгарска граматика. Сега перво сочинена" (Крагуевце, 1835) на Неофит Рилски, е твърде богата — за сравнително кратко време — от 1835 г. до днес — излизат над 70 граматики на българския език. Естествено значителна част от тях са школски, т.е. написани са с оглед на нуждите на образованието, което с появата на новите светски училища през Възраждането претърпява бърз развой. Но още в първите български граматики проличава стремеж към научно описание и обяснение на езиковите факти, на специфичните черти на българския език, по които той се отличава от другите славянски езици — аналитичен строеж, членни форми, богатство от глаголни времена и др. След Освобождението този стремеж още повече се засилва и в българската граматична литература навлизат нови научни идеи и нова методология. Появяват се и редица монографични проучвания, посветени на най-важните и своеобразни явления в граматичния строеж на нашия език. Това подготвя почвата за излизането в кратък срок (от 1936 до 1944 г.) на шест системни научни граматики — от П. Калканджиев (1936 и 1938 ), Ст. Младенов и Ст. Попвасилев (1939), А. Т.-Балан (1940), Д. Попов (1941) и Л. Андрейчин (1944), в които въпреки нееднаквата им научна стойност се обобщават на по-високо равнище постиженията на нашето езикознание дотогава. Сред тях особено ярко се откроява "Основна българска граматика" на Л. Андрейчин, излязла от печат през преломната 1944 г. В този крупен научен труд, упражнил голямо влияние върху българската езиковедска наука, въз основа на богат материал е представена всестранна разработка и нова научна постановка на редица въпроси от фонетиката, словообразуването и граматичния строеж на българския език.
През годините на народната власт излизат от печат още няколко системни научни граматики на българския език. С богатство на наблюденията се отличава например "Нова българска граматика за всякого" от А. Т.-Балан, отпечатана в четири свезки от 1954 до 1961 г., която в същност е подобрен и разширен вариант на "Нова българска граматика" (1940), както и учебникът за учителските институти "Съввеменен български език", ч. I (Лексикология, Фонетика, Морфология — имена), 1953, и ч. II (Морфология — глагол, неизменяеми части на речта, Синтаксис), 1957, от Л. Андрейчин, К. Попов и М. Иванов. Тези два труда, макар и да разглеждат едни и същи проблеми, имат в същност доста различен характер. "Нова българска граматика за всякого" представлява научно изложение с твърде своеобразен характер, което въпреки заглавието не се отличава с общодостъпност, докато в учебника "Съвременен български език" материалът е изложен по-сбито и по-прегледно, без това да се е отразило на теоретическата задълбоченост на изследването.
Други значителни системни изследвания върху граматичната система на българския книжовен език с по-общ характер са "Съвременен български език. Синтаксис" (1. изд. 1962) от К. Попов и "Граматика на българския книжовен език (Фонетика и Морфология)" от Ст. Стоянов (1. изд. 1964). Трудът на К. Попов, който съдържа богат материал, е най-пълно досега описание на синтактичния строеж на нашия език, а граматиката на Ст. Стоянов, която е замислена като учебник за студентите филолози от Софийския университет, съдържа много нови наблюдения главно в областта на членуването на имената в българския език, а също и във връзка с някои звукови промени, строежа на сричката, отглагол-ните съществителни и др. През 1977 г. излезе от печат и "Граматика на българския език" от Л. Андрейчин, К. Попов и Ст. Стоянов, предназначена предимно за чуждестранните студенти, които изучават българския език. Сред обобщаващите трудове върху фонетичната система на българския език заслужава да отбележим "Увод в българската фонетика" от Ст. Стойков (1. изд. 1955) и "Българска фонетика" от Д. Тилков и Т. Бояджиев (1977). Интерес представят и граматиките на българския език, написани от чуждестранни автори — на Г. Вайганд, Л. Бельо, Г. С. Маслов, Фр. Славски.
Наред с посочените основни граматични трудове през последните десетилетия се появиха и редица задълбочени монографични разработки, които създадоха предпоставки за още по-обхватно изследване на проблемите на българската граматика. Ще посочим например книгите "Ударението в българския книжовен език" (София, 1966) от Хр. Кодов; "Ударението в българския книжовен език" (София, 1978) от Д. Тилков и Т. Бояджиев; "Le vocalisme bulgare" (Paris, 1970) от Д. Тилков; "Основни интонационни контури на българското изречение" (София, 1980) от Й. Пенчев; "Употреба и значение на определителния член в съвременния български книжовен език", ч. I, Год. Соф. унив., Филолог, фак., 1959, кн. 53, 2, и ч. II, Год. Соф. унив., Филолог, фак., 1963, кн. 58, 1;,,Членуване на имената в българския език" (София, 1965) от Ст. Стоянов; "УмалителностчС в българския език" (София, 1976) от Б. Кръстев; "Сегашно историческо време в съвременния български език" (София, 1964) от Р. Мутафчиев; "Българският глагол.. I. Класификация. Видообразу-ване. Словообразуване" (София, 1966) от П. Пашов; "Имперфектът в съвременния български книжовен език" (София, 1966), "Българските глаголни времена" (София, 1969), "Конкуренция на глаголните видове в българския книжовен език" (София, 1976), "Глаголният вид в българския книжовен език" (София, 1970) от В. Станков; "Десемантизацията на глаголните представки в съвременния български книжовен език" (София, 1966); "Начини на глаголното действие в съвременния български език" (София, 1974) от К. Иванова; "Имперфект и аорист в славянските езици" (София, 1966); "История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език" (София, 1970) от М. Деянова; "Проблеми на аспектуалността в славянските езици" (София, 1971) от Св. Иванчев; "Частиците в съвременния български книжовен език" (София, 1958) от Кр. Чолакова; "Синтактичното съгласуване в българския език" (София, 1964) от К. Попов; "Обособени части в българския книжовен език" (София, 1964); "Словоред на простото изречение в съвременния български книжовен език" (София, 1974) от Ел. Георгиева и стотици други студии и статии от широк авторски кръг. Крупни трудове, посветени на българската граматика, бяха написани и от редица чуждестранни българисти — Р. Бернар, Г. С. Маслов, Е. И. Дьомина, Е. В. Чешко, И. Бунина, Т. В. Попова, М. Г. Рожновска, Б. Г. Норман, X. Валтер, Т. Шимански, X. Аронсон и др. (За по-подробни библиографски данни вж. Хр. Първев "Очерк по история на българската граматика" (София, 1975) и В. Станков "Българското езикознание през периода 1944—1969 г. Българска граматика", Български език, 1969, кн. 4—5, с. 366—376.) По такъв начин беше създадена реална основа за написването на първата академична "Граматика на съвременния български книжовен език". За целта беше формиран авторски колектив, обединяващ специалисти от Института за български език при БАН, Софийския университет "Кл. Охридски", а също и от Великотърновския университет "Кирил и Методий" и Института за чуждестранни студенти.
Академичната "Граматика на съвременния български книжовен език" има за цел да даде всестранно научно описание на съвременното състояние на българския книжовен език въз основа на достатъчно богат нов илюстративен материал, като установи и регламентира езиковите норми. Тя е естествено продължение на българската граматична традиция и се опира на досегашните постижения на българската описателна граматика, които са допълнени, разширени и доуточнени. По такъв начин, от една страна, граматиката дава подробно научно описание на фонетиката и граматичната структура на съвременния български книжовен език, а, от друга страна, като се има пред вид, че тя е предназначена за по-широки среди, в нея се правят достатъчно подробно и нормативни препоръки. Следователно граматиката е едновременно и описателна, и нормативна.
"Граматика на съвременния български книжовен език" се отличава със следните по-важни особености:
С оглед на основната си цел граматиката е съставена с помощта на традиционна в основата си концепция, методология и терминология. По принцип съставителите се опират на утвърдени в българската граматична литература постановки и се избягват подчертано дискусионни положения.
Макар и традиционна по форма, граматиката отразява по подходящ начин всички постижения на съвременното българско езикознание в мно-гобройните научни публикации — монографии, студии и статии, появили се през последните десетилетия у нас и в чужбина. При разработката на материалите се имат пред вид и постиженията в граматичната литература, посветена на други езици — славянските и балканските, а също и западноевропейските езици с аналитична структура. В съгласие с практиката на съставянето на граматики от такъв тип, която е възприета и в други страни, цитати и библиографски данни по принцип не се дават.
Изходно теоретическо положение в "Граматика на съвременния български книжовен език" е схващането, че лексико-граматичната категория (част на речта и нейните подразделения) е органическо единство на форма, значение и употреба и в съответствие с това при разработката на езиковия материал се дават описание на формите, чрез които се изразява категорията, разгърната дефиниция на значението на категорията и системата от съставящите я членове и сведения за нейното функциониране. Особено голямо внимание се отделя на употребата (функционирането) на граматичната категория. Дават се и сведения за нейните стилистични особености (ако такива особености съществуват), като се държи сметка и за различията между писмената и разговорната форма на българския книжовен език.
Навсякъде, където е възможно и необходимо, се дават и нормативни препоръки. По-типичните изключения от нормата се излагат след нейното описание. Разграничават се случаите, когато определени форми са единствено правилни, от случаите, когато се наблюдава дублетност. На дублетите се обръща особено внимание, тъй като често те са резултат на динамичността на фонетичната и морфологичната система и сочат съответни развойни тенденции. С оглед да се изясни характерът на тези тенденции се привеждат и данни за произхода и историческия развой на някои дублетни форми.
Допуска се — в умерена степен — съпоставка с други славянски езици и (също много умерено) — исторически справки, ако това може да направи изложението по-ясно и по-пълно.
Обясненията са направени на съвременно равнище, без да се използува терминологията на тясно професионалните научни издания (става дума за термини като например еквиполентна и привативна опозиция» трансформи и др.). При равностойни термини се дава преднина на българските. Допуска се употребата и на термини синоними (например пред-ставъчен — префиксален). Ако един термин, който се нуждае от разяснение, се използува от различни автори, обяснението му се дава при първата му поява.
Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. В отделни случаи се използуват и примери от късни възрожденски автори. Предимството обаче се дава на класици и особено на съвременни автори. Освен от художествената литература илюстративен материал е извлечен и от публицистичната, научната и научнопопулярната литература, записи от разговорната реч и др. Тъй като членовете на авторския ^голектив са носители на езика, в отделни случаи се включват и техни собствени (конструирани) примери. Това се среща главно в уводните части на съответните раздели, когато са необходими ясни и кратки илюстрации, в които не се преплитат различни граматични явления.
Тъй като граматиката е предназначена за широки среди, интересуващи се от въпросите на българския език, стремежът на авторите е бил изложението да бъде достъпно и конкретно, с ясен и прост език.
"Граматика на съвременния български книжовен език" се състои от три тома: Фонетнка (отговорен редактор ст.н.с. д-р Д. Тилков), Морфология (със словообразуване) (отговорен редактор проф. Ст. Стоянов) и Синтаксис (отговорен редактор проф. К. Попов). Отговорните редактори на трите тома образуват главна редакция на граматиката.
ТОМ 2: МОРФОЛОГИЯ. ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ПРОФ. ПРОФ. СТОЯН СТОЯНОВ, 512 С.
ТОМ 3: СИНТАКСИС. ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР ПРОФ. КОНСТАНТИН ПОПОВ, 464 С.
Новобългарската граматична традиция, която води началото си от "Болгарска граматика. Сега перво сочинена" (Крагуевце, 1835) на Неофит Рилски, е твърде богата — за сравнително кратко време — от 1835 г. до днес — излизат над 70 граматики на българския език. Естествено значителна част от тях са школски, т.е. написани са с оглед на нуждите на образованието, което с появата на новите светски училища през Възраждането претърпява бърз развой. Но още в първите български граматики проличава стремеж към научно описание и обяснение на езиковите факти, на специфичните черти на българския език, по които той се отличава от другите славянски езици — аналитичен строеж, членни форми, богатство от глаголни времена и др. След Освобождението този стремеж още повече се засилва и в българската граматична литература навлизат нови научни идеи и нова методология. Появяват се и редица монографични проучвания, посветени на най-важните и своеобразни явления в граматичния строеж на нашия език. Това подготвя почвата за излизането в кратък срок (от 1936 до 1944 г.) на шест системни научни граматики — от П. Калканджиев (1936 и 1938 ), Ст. Младенов и Ст. Попвасилев (1939), А. Т.-Балан (1940), Д. Попов (1941) и Л. Андрейчин (1944), в които въпреки нееднаквата им научна стойност се обобщават на по-високо равнище постиженията на нашето езикознание дотогава. Сред тях особено ярко се откроява "Основна българска граматика" на Л. Андрейчин, излязла от печат през преломната 1944 г. В този крупен научен труд, упражнил голямо влияние върху българската езиковедска наука, въз основа на богат материал е представена всестранна разработка и нова научна постановка на редица въпроси от фонетиката, словообразуването и граматичния строеж на българския език.
През годините на народната власт излизат от печат още няколко системни научни граматики на българския език. С богатство на наблюденията се отличава например "Нова българска граматика за всякого" от А. Т.-Балан, отпечатана в четири свезки от 1954 до 1961 г., която в същност е подобрен и разширен вариант на "Нова българска граматика" (1940), както и учебникът за учителските институти "Съввеменен български език", ч. I (Лексикология, Фонетика, Морфология — имена), 1953, и ч. II (Морфология — глагол, неизменяеми части на речта, Синтаксис), 1957, от Л. Андрейчин, К. Попов и М. Иванов. Тези два труда, макар и да разглеждат едни и същи проблеми, имат в същност доста различен характер. "Нова българска граматика за всякого" представлява научно изложение с твърде своеобразен характер, което въпреки заглавието не се отличава с общодостъпност, докато в учебника "Съвременен български език" материалът е изложен по-сбито и по-прегледно, без това да се е отразило на теоретическата задълбоченост на изследването.
Други значителни системни изследвания върху граматичната система на българския книжовен език с по-общ характер са "Съвременен български език. Синтаксис" (1. изд. 1962) от К. Попов и "Граматика на българския книжовен език (Фонетика и Морфология)" от Ст. Стоянов (1. изд. 1964). Трудът на К. Попов, който съдържа богат материал, е най-пълно досега описание на синтактичния строеж на нашия език, а граматиката на Ст. Стоянов, която е замислена като учебник за студентите филолози от Софийския университет, съдържа много нови наблюдения главно в областта на членуването на имената в българския език, а също и във връзка с някои звукови промени, строежа на сричката, отглагол-ните съществителни и др. През 1977 г. излезе от печат и "Граматика на българския език" от Л. Андрейчин, К. Попов и Ст. Стоянов, предназначена предимно за чуждестранните студенти, които изучават българския език. Сред обобщаващите трудове върху фонетичната система на българския език заслужава да отбележим "Увод в българската фонетика" от Ст. Стойков (1. изд. 1955) и "Българска фонетика" от Д. Тилков и Т. Бояджиев (1977). Интерес представят и граматиките на българския език, написани от чуждестранни автори — на Г. Вайганд, Л. Бельо, Г. С. Маслов, Фр. Славски.
Наред с посочените основни граматични трудове през последните десетилетия се появиха и редица задълбочени монографични разработки, които създадоха предпоставки за още по-обхватно изследване на проблемите на българската граматика. Ще посочим например книгите "Ударението в българския книжовен език" (София, 1966) от Хр. Кодов; "Ударението в българския книжовен език" (София, 1978) от Д. Тилков и Т. Бояджиев; "Le vocalisme bulgare" (Paris, 1970) от Д. Тилков; "Основни интонационни контури на българското изречение" (София, 1980) от Й. Пенчев; "Употреба и значение на определителния член в съвременния български книжовен език", ч. I, Год. Соф. унив., Филолог, фак., 1959, кн. 53, 2, и ч. II, Год. Соф. унив., Филолог, фак., 1963, кн. 58, 1;,,Членуване на имената в българския език" (София, 1965) от Ст. Стоянов; "УмалителностчС в българския език" (София, 1976) от Б. Кръстев; "Сегашно историческо време в съвременния български език" (София, 1964) от Р. Мутафчиев; "Българският глагол.. I. Класификация. Видообразу-ване. Словообразуване" (София, 1966) от П. Пашов; "Имперфектът в съвременния български книжовен език" (София, 1966), "Българските глаголни времена" (София, 1969), "Конкуренция на глаголните видове в българския книжовен език" (София, 1976), "Глаголният вид в българския книжовен език" (София, 1970) от В. Станков; "Десемантизацията на глаголните представки в съвременния български книжовен език" (София, 1966); "Начини на глаголното действие в съвременния български език" (София, 1974) от К. Иванова; "Имперфект и аорист в славянските езици" (София, 1966); "История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език" (София, 1970) от М. Деянова; "Проблеми на аспектуалността в славянските езици" (София, 1971) от Св. Иванчев; "Частиците в съвременния български книжовен език" (София, 1958) от Кр. Чолакова; "Синтактичното съгласуване в българския език" (София, 1964) от К. Попов; "Обособени части в българския книжовен език" (София, 1964); "Словоред на простото изречение в съвременния български книжовен език" (София, 1974) от Ел. Георгиева и стотици други студии и статии от широк авторски кръг. Крупни трудове, посветени на българската граматика, бяха написани и от редица чуждестранни българисти — Р. Бернар, Г. С. Маслов, Е. И. Дьомина, Е. В. Чешко, И. Бунина, Т. В. Попова, М. Г. Рожновска, Б. Г. Норман, X. Валтер, Т. Шимански, X. Аронсон и др. (За по-подробни библиографски данни вж. Хр. Първев "Очерк по история на българската граматика" (София, 1975) и В. Станков "Българското езикознание през периода 1944—1969 г. Българска граматика", Български език, 1969, кн. 4—5, с. 366—376.) По такъв начин беше създадена реална основа за написването на първата академична "Граматика на съвременния български книжовен език". За целта беше формиран авторски колектив, обединяващ специалисти от Института за български език при БАН, Софийския университет "Кл. Охридски", а също и от Великотърновския университет "Кирил и Методий" и Института за чуждестранни студенти.
Академичната "Граматика на съвременния български книжовен език" има за цел да даде всестранно научно описание на съвременното състояние на българския книжовен език въз основа на достатъчно богат нов илюстративен материал, като установи и регламентира езиковите норми. Тя е естествено продължение на българската граматична традиция и се опира на досегашните постижения на българската описателна граматика, които са допълнени, разширени и доуточнени. По такъв начин, от една страна, граматиката дава подробно научно описание на фонетиката и граматичната структура на съвременния български книжовен език, а, от друга страна, като се има пред вид, че тя е предназначена за по-широки среди, в нея се правят достатъчно подробно и нормативни препоръки. Следователно граматиката е едновременно и описателна, и нормативна.
"Граматика на съвременния български книжовен език" се отличава със следните по-важни особености:
С оглед на основната си цел граматиката е съставена с помощта на традиционна в основата си концепция, методология и терминология. По принцип съставителите се опират на утвърдени в българската граматична литература постановки и се избягват подчертано дискусионни положения.
Макар и традиционна по форма, граматиката отразява по подходящ начин всички постижения на съвременното българско езикознание в мно-гобройните научни публикации — монографии, студии и статии, появили се през последните десетилетия у нас и в чужбина. При разработката на материалите се имат пред вид и постиженията в граматичната литература, посветена на други езици — славянските и балканските, а също и западноевропейските езици с аналитична структура. В съгласие с практиката на съставянето на граматики от такъв тип, която е възприета и в други страни, цитати и библиографски данни по принцип не се дават.
Изходно теоретическо положение в "Граматика на съвременния български книжовен език" е схващането, че лексико-граматичната категория (част на речта и нейните подразделения) е органическо единство на форма, значение и употреба и в съответствие с това при разработката на езиковия материал се дават описание на формите, чрез които се изразява категорията, разгърната дефиниция на значението на категорията и системата от съставящите я членове и сведения за нейното функциониране. Особено голямо внимание се отделя на употребата (функционирането) на граматичната категория. Дават се и сведения за нейните стилистични особености (ако такива особености съществуват), като се държи сметка и за различията между писмената и разговорната форма на българския книжовен език.
Навсякъде, където е възможно и необходимо, се дават и нормативни препоръки. По-типичните изключения от нормата се излагат след нейното описание. Разграничават се случаите, когато определени форми са единствено правилни, от случаите, когато се наблюдава дублетност. На дублетите се обръща особено внимание, тъй като често те са резултат на динамичността на фонетичната и морфологичната система и сочат съответни развойни тенденции. С оглед да се изясни характерът на тези тенденции се привеждат и данни за произхода и историческия развой на някои дублетни форми.
Допуска се — в умерена степен — съпоставка с други славянски езици и (също много умерено) — исторически справки, ако това може да направи изложението по-ясно и по-пълно.
Обясненията са направени на съвременно равнище, без да се използува терминологията на тясно професионалните научни издания (става дума за термини като например еквиполентна и привативна опозиция» трансформи и др.). При равностойни термини се дава преднина на българските. Допуска се употребата и на термини синоними (например пред-ставъчен — префиксален). Ако един термин, който се нуждае от разяснение, се използува от различни автори, обяснението му се дава при първата му поява.
Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. В отделни случаи се използуват и примери от късни възрожденски автори. Предимството обаче се дава на класици и особено на съвременни автори. Освен от художествената литература илюстративен материал е извлечен и от публицистичната, научната и научнопопулярната литература, записи от разговорната реч и др. Тъй като членовете на авторския ^голектив са носители на езика, в отделни случаи се включват и техни собствени (конструирани) примери. Това се среща главно в уводните части на съответните раздели, когато са необходими ясни и кратки илюстрации, в които не се преплитат различни граматични явления.
Тъй като граматиката е предназначена за широки среди, интересуващи се от въпросите на българския език, стремежът на авторите е бил изложението да бъде достъпно и конкретно, с ясен и прост език.
"Граматика на съвременния български книжовен език" се състои от три тома: Фонетнка (отговорен редактор ст.н.с. д-р Д. Тилков), Морфология (със словообразуване) (отговорен редактор проф. Ст. Стоянов) и Синтаксис (отговорен редактор проф. К. Попов). Отговорните редактори на трите тома образуват главна редакция на граматиката.
Ключови думи:
гсбке, най-пълната българска граматика, най-подробната българска граматика, червена българска граматика, българска граматика в три 3 тома
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.