Българската идея
Стефан Попов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоЛетописи
- Град на издаванеСофия
- Година1994 г.
- ЕзикБългарски
- Страници212
- КорициМеки
- Категория
Стефан Савов Попов е български писател, философ и общественик от средите на българската емиграция в изгнание след 1944 г. Според Петър Увалиев: "единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света, но най-вече като българин".
Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище "Св. Йосиф" - немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.
Основава Юношеския туристически съюз, който популяризира туризма сред младежите в цяла България и най-вече в битието му на първи виден наш алпинист, създател на организирания алпинизъм в България, организирал първите алпийски експедиции и изкачвания на върхове в България и на Алпите. След 1925 г. публикува в изданията "Млад турист", "Български турист", "Народ", "Слово", "Отечество", "Утре", "La Bulgarie", "Юридическа мисъл".
През 1930 г. завършва право в Софийския университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт, а по-късно и като адвокат на свободна практика.
През май 1932 година Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на профашисткия интелектуален кръг "Млада България". Той е силно повлиян от междувоенния германски национален консерватизъм и от националсоциализма, по-специално от работите на Артур Мьолер ван ден Брук, които определя като "политическо откровение". Като главен редактор на списание "Млада България" неговата критика на либерализма и подкрепа за фашистките социални реформи оказва силно влияние върху държавната доктрина на авторитарния режим след средата на 30-те години. През 1938 - 1939 година Попов е редактор и на издавания от Ратничеството за напредък на българщината списание "Пролом".[1]
През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. - в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество - факт, от които се възползва максимално, за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време.
След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. През 1950 година е избран в първото централно ръководство на емигрантската организация Български национален фронт, но напуска организацията при нейното разцепление през 1959 година.[2] От 1951 г. е възпитател на Симеон II в Мадрид в Испания, но през 1953 напуска двора в изгнание, за което свидетелства негово писмо до царица Йоанна[3]. Много години е активен в емигрантските среди, говорител в Радио "Свободна Европа" и дългогодишен главен редактор на българската секция на "Гласът на Америка". Основател и председател на българското академично дружество "Д-р П. Берон" обединило български учени-емигранти.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища. Съпругата му Тина Стефан Попова умира на 11 ноември 2005 г. в Мюнхен.
Библиография:
"Планини и хора" (1938)
"Воля за облик" (1970 Мюнхен /на немски)
"Българската идея" (1981)
"Третото поколение" (1981)
"Сто години българска свобода" (1979)
"Тринадесет български века" (1981)
"България и Европа" (1980)
"Народът" (1987)
"Идеята за Европа през вековете" (цикъл лекции по РСЕ 1976 - 1977)
"Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм" (1982 - немски)
"Безсъници" (1989)
Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище "Св. Йосиф" - немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.
Основава Юношеския туристически съюз, който популяризира туризма сред младежите в цяла България и най-вече в битието му на първи виден наш алпинист, създател на организирания алпинизъм в България, организирал първите алпийски експедиции и изкачвания на върхове в България и на Алпите. След 1925 г. публикува в изданията "Млад турист", "Български турист", "Народ", "Слово", "Отечество", "Утре", "La Bulgarie", "Юридическа мисъл".
През 1930 г. завършва право в Софийския университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт, а по-късно и като адвокат на свободна практика.
През май 1932 година Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на профашисткия интелектуален кръг "Млада България". Той е силно повлиян от междувоенния германски национален консерватизъм и от националсоциализма, по-специално от работите на Артур Мьолер ван ден Брук, които определя като "политическо откровение". Като главен редактор на списание "Млада България" неговата критика на либерализма и подкрепа за фашистките социални реформи оказва силно влияние върху държавната доктрина на авторитарния режим след средата на 30-те години. През 1938 - 1939 година Попов е редактор и на издавания от Ратничеството за напредък на българщината списание "Пролом".[1]
През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. - в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество - факт, от които се възползва максимално, за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време.
След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. През 1950 година е избран в първото централно ръководство на емигрантската организация Български национален фронт, но напуска организацията при нейното разцепление през 1959 година.[2] От 1951 г. е възпитател на Симеон II в Мадрид в Испания, но през 1953 напуска двора в изгнание, за което свидетелства негово писмо до царица Йоанна[3]. Много години е активен в емигрантските среди, говорител в Радио "Свободна Европа" и дългогодишен главен редактор на българската секция на "Гласът на Америка". Основател и председател на българското академично дружество "Д-р П. Берон" обединило български учени-емигранти.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища. Съпругата му Тина Стефан Попова умира на 11 ноември 2005 г. в Мюнхен.
Библиография:
"Планини и хора" (1938)
"Воля за облик" (1970 Мюнхен /на немски)
"Българската идея" (1981)
"Третото поколение" (1981)
"Сто години българска свобода" (1979)
"Тринадесет български века" (1981)
"България и Европа" (1980)
"Народът" (1987)
"Идеята за Европа през вековете" (цикъл лекции по РСЕ 1976 - 1977)
"Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм" (1982 - немски)
"Безсъници" (1989)
Ключови думи:
Българската идея, Стефан Савов Попов