Офицер за свръзка (1941-1946)
България: Предадена? Продадена? Заграбена?
Гочо Чакалов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоЛари
- Град на издаванеСофия
- Година1993 г.
- ЕзикБългарски
- Страници132
- КорициМеки
- Категория
СЪДЪРЖАНИЕ:
Началото 1
Мисията на поручик Харпър 24
Мисията на генерал Хол 38
Съюзната контролна комисия в България 52
Мисията на Марк Етридж 105
Литература и бележки 131
По-нататъшният живот на офицера за свръзка:
1946 - 1950 - безработен, козар и преводач на свободна практика
1950 - 1956 - преводач на щатна длъжност.
1956 - 1960 - химически работник, дестилация на димящи киселини в ТПК (след Унгарските събития)
след 1960 - отново преводач, съставител на речници и учебници.
Завършил право (със стаж и държавен изпит), но недопуснат да практикува.
Завършил филология, но недопуснат до назначение за учител или преподавател.
Завършил едногодишна школа по журналистика, но не написал нито един ред за печатните или електронни медии преди 10.11.1989 г.
Автор на учебници по английски език (в последствие инкриминирани като идеологически неиздържани) и на речници.
Реална забрана да се приемат негови речници или учебници за печат съществува след 1962 година.
В интерес на истината, предлагани са му и по-други перспективи за живот и дейност - естествено, при определени условия. Своя отказ той никога не е считал за геройство, а за обикновен избор на по-малката злина.
За фамилията:
Фамилията Чакалови е дала на България потомци, заслужаващи почит и гордост. Потеклото на този род е от някогашното самоковско село Чупетлов.
Дядо му Никола Чакалов бил уважаван майстор в терзийския еснаф /сдружението на шивачите/. Предприемчивият терзия е и дистрибутор /ако използваме модерната дума/ на американското лекарство "Пен-килер". Това лекарство, преведено буквално, означава "Болкоубиец". Тогавашните лекари - и български, и по целия цивилизован свят, са го използвали при всички заболявания, причиняващи болка. От там идва и самоковската поговорка "Аз не съм ви пенкилер", т. е. момче за всичко. По-късно Световната здравна организация, включително и българското здравно министерство, забраняват това лекарство като вредно.
Преломен момент в живота на фамилията е, когато бащата Никола се отказва от православното християнство и приема протестанството, разпространявано от американската мисия в града. Това е станало някъде около 1873 г. Тази промяна е бурно заклеймена от самоковци. По това време Чакалови са третото самоковско семейство, приело новата религия. Но явно примерът става заразителен и на по-късен етап доста самоковци загърбват православието, с което Американският колеж предизвиква омразата на тукашното население и след многократни опити общинската управа най-сетне успява да го прогони от Самоков. Настроенията срещу първото американско училище в България са единствено на религиозна основа.
Тогава Никола Чакалов обяснява религиозния си завой с това, че му е омръзнало да слуша кавгите и интригите на поповете и да ги вижда по-често в кръчмите, отколкото в черквите. Но явно има и други, чисто практични причини. Той все повече се сближава с американската мисия, дистрибутор е на американски стоки, децата му започват да учат в колежа, а по-късно и получават висшето си образование в Америка.
Това "поамериканчване" на Никола в никакъв случай не намалява патриотизма и българщината на неговите деца. Всички те ще се изучат и ще заемат достойно място в българския интелектуален, научен и професионален елит.
Синът на Никола и баща на Гочо - Георги постъпва в Американския колеж. Практичните американски преподаватели го съветват да наблегне на английския език и да изучи печатарството, в частност словослагателството, което се преподавало в колежа. Това изключително помага на невръстния самоковец, когато пристига в Америка. Работи като печатар и след като спестява необходимите средства кандидатства, приет е и записва медицина в медицинския факултет на Пенсилванския университет. Работи и учи. Напрегнатата работа в печатниците не му пречи да бъде един от първенците на випуска.
Едва ли Алеко Константинов щеше да напише "До Чикаго и назад", ако не беше неговият гид в Америка - българският студент, самоковецът Георги Чакалов. По това време той има вече 6-7-годишна американска биография, опознал е страната и с удоволствие развежда талантливия български писател и му показва нейните забележителности. Между двамата се завързва приятелство, което ще продължи до нелепата кончина на Алеко.
След дипломирането му, вече като стажант-лекар, на д-р Чакалов е предложено да се грижи за един от богатите по това време американци - г-н Хардинг, прекарал наскоро инсулт. В дома на богаташа се събира елитът на американското общество. Тук някогашното бедно самоковче се запознава с Теодор Рузвелт, бъдещия президент на САЩ, който по това време е начинаещ политик. Двамата се сприятеляват. Рузвелт живо се интересува от разбунения и врящ от противоречия котел - Балканския полуостров. През тихите вечери в къщата на г-н Хардинг намерилите общ език млади хора надълго и широко коментират балканската и европейската политика, както и съпричастността на САЩ към тези проблеми.
По-късно отново се срещат. Сега вече единият е президент на САЩ, а другият - пратеник на българското правителство като пълномощник по македонските въпроси.
След окървавеното Илинденско-Преображенско въстание, изстъпленията на турците и хилядите нещастни бежанци от поробените територии, българското правителство, което се е изпокарало с европейските велики сили, решава да изпрати свой представител в Америка, който да поиска съдействие от оформящите се като световна сила Съединени американски щати. По това време Чакалов е авторитетен военен лекар, секретар на Военно-санитарния съвет към Военното министерство. Правителството определя за свой пълномощник по македонските въпроси в Америка именно д-р Георги Чакалов. Прекараните дълги години в тази страна, създадените контакти и отличното владеене на езика надделяват при този избор.
Срещата с американския президент се е състояла в Белия дом. Двамата стари приятели радостно се прегръщат. Рузвелт живо се интересува от нашумелия по това време случай с отвличането на американската мисионерка мис Стоун, от работата на американската мисия в България, от дейността на Американския колеж в Самоков. И само толкова. По-късно д-р Чакалов с болка споделя: "Американците се намесват само когато са засегнати техните интереси, в останалите случаи дават съвети!"
Въпреки всичко не намалява предаността на този самоковец към голямата далечна държава. Една прекалено подранила "американофилия", за която той ще понася упреци и преследване и преди 9 септември, и особено след това. По времето на неговата жизнена и професионална дейност българското население се дели на русофили и германофили, а на проамериканците се гледа недружелюбно и подозрително. Когато чета в неговото житие за несгодите, през които е минал, си мисля колко комфортно би се чувствал този самоковец сега. Но какво да се прави - човек не избира историко-политическия отрязък от време, в което живее, а прекарва живота си във времето, което му се е паднало.
Една среща при престоя му в САЩ с някогашния негов пациент г-н Хардинг слага началото на втория американски период в живота на д-р Чакалов. Хардинг го препоръчва на свой приятел, преуспял бизнесмен от Филаделфия, най-големия производител на пилешко месо в Америка. Докторът приема да стане персонален лекар на преуспелия американец и заживява в неговия дом.
Интересен персонаж е сегашният довереник на Чакалов. За да подчертая американската предприемчивост и да затвърдя легендата за бързото забогатяване в тази страна ще се отклоня от темата и ще разкажа историята на този преуспял американец така, както е описана от неговия самоковски лекар.
Един беден, но находчив пенсилванец стои край кланицата във Филаделфия - една от най-големите в Щатите, и наблюдава как огромно количество кръв се излива в реката. Хрумва му невероятна идея. Наема голяма площ в съседство на кланицата и я разделя на десет участъка. С удоволствие собствениците му разрешават да използва ненужната им кръв, още повече, че те си имат проблеми с току-що появилите се защитници на природата.
Всеки ден находчивият предприемач разоравал по един участък и го заливал с кръвта. Когато стигнел до десетия участък, отново разоравал първия, който вече гъмжел от червеи, ларви, личинки и каква ли не друга подземна твар. Създал люпилня за пилета, които започнали да се хранят единствено с разровените животинки по създадения от преприемача кръговрат. За няколко години той се превърнал в най-големия производител на пилешко месо в щата и особено важното - предлагал на пазара най-евтината продукция, тъй като храната за пилетата му била безплатна.
Пациентът на самоковеца бил вдовец с една единствена чудно красива дъщеря. И както се случва в приказките, хубавицата се влюбва в напетия самоковец.
Един ден възрастният американец извиква доверения си лекар и му казва в прав текст, делово и по американски:
- Обикнах те като син. Не съм сляп и безчувствен. Усещам и виждам вашите отношения. Затова ти предлагам два варианта. Първият е - оставаш завинаги в Америка, жениш се за любимата ми дъщеря и наследяваш моето богатство. Вторият е - събираш си багажа и утре си тръгваш за България сам, без да казваш нищо на дъщеря ми. За времето, което прекара при мен, разбрах, че си патриот - обичаш безумно твоето отечество. От вестниците научавам, че ви предстои война с турците. Убеден съм, че ще заминеш да защитаваш родината си. Аз съм и сигурен, че дъщеря ми ще те последва. Войната е страшна и безмилостна касапница, а аз не искам единственото ми дете да живее като нещастна вдовица в една непозната страна...
Чакалов избира втория вариант и на следващия ден тръгва за своя роден край. На България й предстоят три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. До края на живота си докторът носи със себе си снимката на едно красиво американско момиче.
Родолюбецът пристига в Самоков в края на 1909 г. Неговите близки, родителите му, братята го посрещат с радост и надежда, че той е вече новият "дъбов дирек" на фамилията.
Брат на Георги е големият български математик акад. Любомир Чакалов.
Христо Ярловски, в-к "Приятел", Самоков
Началото 1
Мисията на поручик Харпър 24
Мисията на генерал Хол 38
Съюзната контролна комисия в България 52
Мисията на Марк Етридж 105
Литература и бележки 131
По-нататъшният живот на офицера за свръзка:
1946 - 1950 - безработен, козар и преводач на свободна практика
1950 - 1956 - преводач на щатна длъжност.
1956 - 1960 - химически работник, дестилация на димящи киселини в ТПК (след Унгарските събития)
след 1960 - отново преводач, съставител на речници и учебници.
Завършил право (със стаж и държавен изпит), но недопуснат да практикува.
Завършил филология, но недопуснат до назначение за учител или преподавател.
Завършил едногодишна школа по журналистика, но не написал нито един ред за печатните или електронни медии преди 10.11.1989 г.
Автор на учебници по английски език (в последствие инкриминирани като идеологически неиздържани) и на речници.
Реална забрана да се приемат негови речници или учебници за печат съществува след 1962 година.
В интерес на истината, предлагани са му и по-други перспективи за живот и дейност - естествено, при определени условия. Своя отказ той никога не е считал за геройство, а за обикновен избор на по-малката злина.
За фамилията:
Фамилията Чакалови е дала на България потомци, заслужаващи почит и гордост. Потеклото на този род е от някогашното самоковско село Чупетлов.
Дядо му Никола Чакалов бил уважаван майстор в терзийския еснаф /сдружението на шивачите/. Предприемчивият терзия е и дистрибутор /ако използваме модерната дума/ на американското лекарство "Пен-килер". Това лекарство, преведено буквално, означава "Болкоубиец". Тогавашните лекари - и български, и по целия цивилизован свят, са го използвали при всички заболявания, причиняващи болка. От там идва и самоковската поговорка "Аз не съм ви пенкилер", т. е. момче за всичко. По-късно Световната здравна организация, включително и българското здравно министерство, забраняват това лекарство като вредно.
Преломен момент в живота на фамилията е, когато бащата Никола се отказва от православното християнство и приема протестанството, разпространявано от американската мисия в града. Това е станало някъде около 1873 г. Тази промяна е бурно заклеймена от самоковци. По това време Чакалови са третото самоковско семейство, приело новата религия. Но явно примерът става заразителен и на по-късен етап доста самоковци загърбват православието, с което Американският колеж предизвиква омразата на тукашното население и след многократни опити общинската управа най-сетне успява да го прогони от Самоков. Настроенията срещу първото американско училище в България са единствено на религиозна основа.
Тогава Никола Чакалов обяснява религиозния си завой с това, че му е омръзнало да слуша кавгите и интригите на поповете и да ги вижда по-често в кръчмите, отколкото в черквите. Но явно има и други, чисто практични причини. Той все повече се сближава с американската мисия, дистрибутор е на американски стоки, децата му започват да учат в колежа, а по-късно и получават висшето си образование в Америка.
Това "поамериканчване" на Никола в никакъв случай не намалява патриотизма и българщината на неговите деца. Всички те ще се изучат и ще заемат достойно място в българския интелектуален, научен и професионален елит.
Синът на Никола и баща на Гочо - Георги постъпва в Американския колеж. Практичните американски преподаватели го съветват да наблегне на английския език и да изучи печатарството, в частност словослагателството, което се преподавало в колежа. Това изключително помага на невръстния самоковец, когато пристига в Америка. Работи като печатар и след като спестява необходимите средства кандидатства, приет е и записва медицина в медицинския факултет на Пенсилванския университет. Работи и учи. Напрегнатата работа в печатниците не му пречи да бъде един от първенците на випуска.
Едва ли Алеко Константинов щеше да напише "До Чикаго и назад", ако не беше неговият гид в Америка - българският студент, самоковецът Георги Чакалов. По това време той има вече 6-7-годишна американска биография, опознал е страната и с удоволствие развежда талантливия български писател и му показва нейните забележителности. Между двамата се завързва приятелство, което ще продължи до нелепата кончина на Алеко.
След дипломирането му, вече като стажант-лекар, на д-р Чакалов е предложено да се грижи за един от богатите по това време американци - г-н Хардинг, прекарал наскоро инсулт. В дома на богаташа се събира елитът на американското общество. Тук някогашното бедно самоковче се запознава с Теодор Рузвелт, бъдещия президент на САЩ, който по това време е начинаещ политик. Двамата се сприятеляват. Рузвелт живо се интересува от разбунения и врящ от противоречия котел - Балканския полуостров. През тихите вечери в къщата на г-н Хардинг намерилите общ език млади хора надълго и широко коментират балканската и европейската политика, както и съпричастността на САЩ към тези проблеми.
По-късно отново се срещат. Сега вече единият е президент на САЩ, а другият - пратеник на българското правителство като пълномощник по македонските въпроси.
След окървавеното Илинденско-Преображенско въстание, изстъпленията на турците и хилядите нещастни бежанци от поробените територии, българското правителство, което се е изпокарало с европейските велики сили, решава да изпрати свой представител в Америка, който да поиска съдействие от оформящите се като световна сила Съединени американски щати. По това време Чакалов е авторитетен военен лекар, секретар на Военно-санитарния съвет към Военното министерство. Правителството определя за свой пълномощник по македонските въпроси в Америка именно д-р Георги Чакалов. Прекараните дълги години в тази страна, създадените контакти и отличното владеене на езика надделяват при този избор.
Срещата с американския президент се е състояла в Белия дом. Двамата стари приятели радостно се прегръщат. Рузвелт живо се интересува от нашумелия по това време случай с отвличането на американската мисионерка мис Стоун, от работата на американската мисия в България, от дейността на Американския колеж в Самоков. И само толкова. По-късно д-р Чакалов с болка споделя: "Американците се намесват само когато са засегнати техните интереси, в останалите случаи дават съвети!"
Въпреки всичко не намалява предаността на този самоковец към голямата далечна държава. Една прекалено подранила "американофилия", за която той ще понася упреци и преследване и преди 9 септември, и особено след това. По времето на неговата жизнена и професионална дейност българското население се дели на русофили и германофили, а на проамериканците се гледа недружелюбно и подозрително. Когато чета в неговото житие за несгодите, през които е минал, си мисля колко комфортно би се чувствал този самоковец сега. Но какво да се прави - човек не избира историко-политическия отрязък от време, в което живее, а прекарва живота си във времето, което му се е паднало.
Една среща при престоя му в САЩ с някогашния негов пациент г-н Хардинг слага началото на втория американски период в живота на д-р Чакалов. Хардинг го препоръчва на свой приятел, преуспял бизнесмен от Филаделфия, най-големия производител на пилешко месо в Америка. Докторът приема да стане персонален лекар на преуспелия американец и заживява в неговия дом.
Интересен персонаж е сегашният довереник на Чакалов. За да подчертая американската предприемчивост и да затвърдя легендата за бързото забогатяване в тази страна ще се отклоня от темата и ще разкажа историята на този преуспял американец така, както е описана от неговия самоковски лекар.
Един беден, но находчив пенсилванец стои край кланицата във Филаделфия - една от най-големите в Щатите, и наблюдава как огромно количество кръв се излива в реката. Хрумва му невероятна идея. Наема голяма площ в съседство на кланицата и я разделя на десет участъка. С удоволствие собствениците му разрешават да използва ненужната им кръв, още повече, че те си имат проблеми с току-що появилите се защитници на природата.
Всеки ден находчивият предприемач разоравал по един участък и го заливал с кръвта. Когато стигнел до десетия участък, отново разоравал първия, който вече гъмжел от червеи, ларви, личинки и каква ли не друга подземна твар. Създал люпилня за пилета, които започнали да се хранят единствено с разровените животинки по създадения от преприемача кръговрат. За няколко години той се превърнал в най-големия производител на пилешко месо в щата и особено важното - предлагал на пазара най-евтината продукция, тъй като храната за пилетата му била безплатна.
Пациентът на самоковеца бил вдовец с една единствена чудно красива дъщеря. И както се случва в приказките, хубавицата се влюбва в напетия самоковец.
Един ден възрастният американец извиква доверения си лекар и му казва в прав текст, делово и по американски:
- Обикнах те като син. Не съм сляп и безчувствен. Усещам и виждам вашите отношения. Затова ти предлагам два варианта. Първият е - оставаш завинаги в Америка, жениш се за любимата ми дъщеря и наследяваш моето богатство. Вторият е - събираш си багажа и утре си тръгваш за България сам, без да казваш нищо на дъщеря ми. За времето, което прекара при мен, разбрах, че си патриот - обичаш безумно твоето отечество. От вестниците научавам, че ви предстои война с турците. Убеден съм, че ще заминеш да защитаваш родината си. Аз съм и сигурен, че дъщеря ми ще те последва. Войната е страшна и безмилостна касапница, а аз не искам единственото ми дете да живее като нещастна вдовица в една непозната страна...
Чакалов избира втория вариант и на следващия ден тръгва за своя роден край. На България й предстоят три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. До края на живота си докторът носи със себе си снимката на едно красиво американско момиче.
Родолюбецът пристига в Самоков в края на 1909 г. Неговите близки, родителите му, братята го посрещат с радост и надежда, че той е вече новият "дъбов дирек" на фамилията.
Брат на Георги е големият български математик акад. Любомир Чакалов.
Христо Ярловски, в-к "Приятел", Самоков