Съветска България. Книга 1-2
Сборник
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБи Би Си
- Град на издаванеСофия
- Година1994-1996 г.
- ЕзикБългарски
- Страници384
- КорициМеки
- Категория
КНИГА 1. Съветска България през три британски мандата 1956-1963. Из архива на Форин офис за събития и личности в България по време на пълномощните министри Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960) и Антъни Линкън (1960-1963);
КНИГА 2. Съветска България 1964-1966. Из архива на Форин офис за събития и личности в България по времето на първия британски посланик Уйлям Харпъм.
Съставителство, увод и бележки: Димитър Димитров.
Тези два тома за първи път представят на българските читатели възможност да се запознаят със засекретени архиви на Форин офис от края на 50-те до средата на 60-те години. В нея британски дипломати в София и Лондон описват и анализират България и българите в тайната си дипломатическа кореспонденция, често без условностите на дипломатическия език и без задръжките на дипломатическия етикет. Така Антон Югов е описан като "приличащ на берберин", Георги Трайков като "слуга на комунистите", а Тодор Живков като "човек с влияние и енергия, но с неприятен характер".
Книгите освен това дават уникална възможност да се проследи "отвътре" развитието на британската външнополитическа стратегия спрямо България. Десетина години след установяването на съветски комунистически режим в България, в британския Форин офис обсъждат дали да закрият легацията в София. Надделява аргументът, че наличието на легация може да поддържа надежда за независимост у българите...
КНИГА 1. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Британското външно министерство, известно под името Форин офис, съгласно действащото законодателство предоставя своята документация на държавния архив 30 години след събитията.
Законът за държавните архиви от 1958 г. и допълнението му от 1967 г. предвиждат и възможност документите да останат затворени и недостъпни за по-дълъг срок, а също и да бъдат отворени преди изтичането на 30-годишния период.
Затварянето на документация за по-дълъг срок или преждевременното й отваряне може да стане само с одобрение на министъра на правосъдието. Също така, според закона министерствата могат с негово разрешение да задържат документи, които според тях съдържат чувствителна информация по отношение на националната сигурност,а или за да се осигури безопасност на отделни хора.
Документацията на Форин офис от периода 1956-1963 г., на базата на която е съставена тази книга, в голямата си част е отворена. Например документите на Форин офис за България от 1956 г. са разпределени в 77 папки, от които 1 е затворена за 50 години, а 2 са задържани от министерството по причини на сигурността. През 1957 г. Форин офис е събрал информацията си за България в 59 папки, от които 2 са затворени за 50 години, а 7 са били задържани по причини на сигурността. През последните две години, обхванати в тази книга - 1962 и 1963 г. - има намаление в общия брой на папките за България: 36 през 1963 г. и нито една цяла папка с документи за България не е била зъдържана след изтичането на 30-годишния срок. Това обаче не означава, че има 1ОО-процентно отваряне на документацията. По причини на сигурността Форин офис понякога задържа не цели папки, а отделни документи от тях. Така например от папката за експулсирането на британския военен аташе през 1962 г. два отделни документа са били задържани от министерството. Общо погледнато, прави впечатление, че от началото на 60-те години почти няма документи за България, които да остават затворени. Това вероятно не е случайно и би могло да се обясни с липсата на значими събития, поради което България започва да оставя у британските дипломати все по-дълбока представа за съветска колония или, както я нарича Ричард Спейт, "Съветска България".
През разглежданите три британски мандата - Ричард Спейт, Антъни Ламбърт и Антъни Линкън - британското дипломатическо представителство в София е било на ниво легация, като шефът на мисията е имал ранг "пълномощен министър". В тази книга за по-голяма гладкост на стила британските дипломатически представители са наричани с по-познатото в наши дни понятие "посланик".
Части от дипломатическите доклади и анализи на форин офис между 1956 и 1963 г. бяха вече излъчвани в историко-политическите програми на Би Би Си през последните 8 години след отварянето на съответните документи. В голямата си част фактите и мненията в тази книга бяха включени в радиопрограмите, но има и някои допълнения. Събрани на едно място, документите показват стратегията и тактиката на британската външна политика спрямо България. Книгата открива уникална възможност човек да надникне в кухнята на британската дипломация в "разгара " на Студената война и в допълнение от нея изпъкват някои от причините за бавния български преход към пазарно, некомунистическо общество след 1989 г.
КНИГА 2. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Това е втората книга от поредицата "Съветска България", която се базира на разсекретени анализите на българската действителност, правени от британското посолство в София и във Форин офис, британското външно министерство, между 1964 и 1966 г. Основните факти от документите на Форин офис през този период вече бяха излъчени между 1995 и 1997 г. в историко-политическата рубрика на Би Би Си, непосредствено след като документите бяха предадени на Държавния архив съгласно закона за 30-годишна давност. Бих искал да отбележа, че разсекретяването на британските правителствени документи не става автоматично, а след преглед от съответна комисия. Ако комисията сметне, че някои от документите засягат чувствителни въпроси на националната сигурност, тези документи могат да бъдат задържани от съответния отдел за неопределено време и са недостъпни за историците. Законът също позволява някои документи да бъдат задържани за срок по-дълъг от 30 години, например 50 или 75 години. За разглеждания период 1964 - 1966 г. много малък брой от документите, засягащи България, не са разсекретени.
През периода 1964 - 1966 г. британски посланик в България е Уйлям Харпъм. В тази книга е включено и интервюто, което направих с посланик Харпъм през 1995 г., в което, между другото, той обяснява, че е съжалил скоро за думите си, след като в доклада си с първи впечатления от България от 1964 г. е определил българите като "не особено привлекателна раса". Той дори с умоляващ глас ме запита дали няма да реша да не цитирам съответния пасаж, но той знаеше много добре, че за разлика от тоталитарните режими и от романа на Джордж Оруел "1984", архивите остават автентични. Сър Уйлям Харпъм любезно предостави снимки от личния си архив, които са включени към илюстрациите. Искрено съжалявам, че той почина само месеци преди публикацията на тази книга, към която проявяваше голям интерес и любопитство.
КНИГА 2. Съветска България 1964-1966. Из архива на Форин офис за събития и личности в България по времето на първия британски посланик Уйлям Харпъм.
Съставителство, увод и бележки: Димитър Димитров.
Тези два тома за първи път представят на българските читатели възможност да се запознаят със засекретени архиви на Форин офис от края на 50-те до средата на 60-те години. В нея британски дипломати в София и Лондон описват и анализират България и българите в тайната си дипломатическа кореспонденция, често без условностите на дипломатическия език и без задръжките на дипломатическия етикет. Така Антон Югов е описан като "приличащ на берберин", Георги Трайков като "слуга на комунистите", а Тодор Живков като "човек с влияние и енергия, но с неприятен характер".
Книгите освен това дават уникална възможност да се проследи "отвътре" развитието на британската външнополитическа стратегия спрямо България. Десетина години след установяването на съветски комунистически режим в България, в британския Форин офис обсъждат дали да закрият легацията в София. Надделява аргументът, че наличието на легация може да поддържа надежда за независимост у българите...
КНИГА 1. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Британското външно министерство, известно под името Форин офис, съгласно действащото законодателство предоставя своята документация на държавния архив 30 години след събитията.
Законът за държавните архиви от 1958 г. и допълнението му от 1967 г. предвиждат и възможност документите да останат затворени и недостъпни за по-дълъг срок, а също и да бъдат отворени преди изтичането на 30-годишния период.
Затварянето на документация за по-дълъг срок или преждевременното й отваряне може да стане само с одобрение на министъра на правосъдието. Също така, според закона министерствата могат с негово разрешение да задържат документи, които според тях съдържат чувствителна информация по отношение на националната сигурност,а или за да се осигури безопасност на отделни хора.
Документацията на Форин офис от периода 1956-1963 г., на базата на която е съставена тази книга, в голямата си част е отворена. Например документите на Форин офис за България от 1956 г. са разпределени в 77 папки, от които 1 е затворена за 50 години, а 2 са задържани от министерството по причини на сигурността. През 1957 г. Форин офис е събрал информацията си за България в 59 папки, от които 2 са затворени за 50 години, а 7 са били задържани по причини на сигурността. През последните две години, обхванати в тази книга - 1962 и 1963 г. - има намаление в общия брой на папките за България: 36 през 1963 г. и нито една цяла папка с документи за България не е била зъдържана след изтичането на 30-годишния срок. Това обаче не означава, че има 1ОО-процентно отваряне на документацията. По причини на сигурността Форин офис понякога задържа не цели папки, а отделни документи от тях. Така например от папката за експулсирането на британския военен аташе през 1962 г. два отделни документа са били задържани от министерството. Общо погледнато, прави впечатление, че от началото на 60-те години почти няма документи за България, които да остават затворени. Това вероятно не е случайно и би могло да се обясни с липсата на значими събития, поради което България започва да оставя у британските дипломати все по-дълбока представа за съветска колония или, както я нарича Ричард Спейт, "Съветска България".
През разглежданите три британски мандата - Ричард Спейт, Антъни Ламбърт и Антъни Линкън - британското дипломатическо представителство в София е било на ниво легация, като шефът на мисията е имал ранг "пълномощен министър". В тази книга за по-голяма гладкост на стила британските дипломатически представители са наричани с по-познатото в наши дни понятие "посланик".
Части от дипломатическите доклади и анализи на форин офис между 1956 и 1963 г. бяха вече излъчвани в историко-политическите програми на Би Би Си през последните 8 години след отварянето на съответните документи. В голямата си част фактите и мненията в тази книга бяха включени в радиопрограмите, но има и някои допълнения. Събрани на едно място, документите показват стратегията и тактиката на британската външна политика спрямо България. Книгата открива уникална възможност човек да надникне в кухнята на британската дипломация в "разгара " на Студената война и в допълнение от нея изпъкват някои от причините за бавния български преход към пазарно, некомунистическо общество след 1989 г.
КНИГА 2. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Това е втората книга от поредицата "Съветска България", която се базира на разсекретени анализите на българската действителност, правени от британското посолство в София и във Форин офис, британското външно министерство, между 1964 и 1966 г. Основните факти от документите на Форин офис през този период вече бяха излъчени между 1995 и 1997 г. в историко-политическата рубрика на Би Би Си, непосредствено след като документите бяха предадени на Държавния архив съгласно закона за 30-годишна давност. Бих искал да отбележа, че разсекретяването на британските правителствени документи не става автоматично, а след преглед от съответна комисия. Ако комисията сметне, че някои от документите засягат чувствителни въпроси на националната сигурност, тези документи могат да бъдат задържани от съответния отдел за неопределено време и са недостъпни за историците. Законът също позволява някои документи да бъдат задържани за срок по-дълъг от 30 години, например 50 или 75 години. За разглеждания период 1964 - 1966 г. много малък брой от документите, засягащи България, не са разсекретени.
През периода 1964 - 1966 г. британски посланик в България е Уйлям Харпъм. В тази книга е включено и интервюто, което направих с посланик Харпъм през 1995 г., в което, между другото, той обяснява, че е съжалил скоро за думите си, след като в доклада си с първи впечатления от България от 1964 г. е определил българите като "не особено привлекателна раса". Той дори с умоляващ глас ме запита дали няма да реша да не цитирам съответния пасаж, но той знаеше много добре, че за разлика от тоталитарните режими и от романа на Джордж Оруел "1984", архивите остават автентични. Сър Уйлям Харпъм любезно предостави снимки от личния си архив, които са включени към илюстрациите. Искрено съжалявам, че той почина само месеци преди публикацията на тази книга, към която проявяваше голям интерес и любопитство.
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.