Естетика. Том 1
Хегел
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаКато нова, име на бивш притежател.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоИзток-Запад
- Град на издаванеСофия
- Година2004 г.
- ЕзикБългарски
- Страници822
- КорициТвърди
- Категория
Тези лекции са посветени на естетиката; неин предмет е обширното царство на красивото, а по-точно, нейна област е изкуството, и то изящното изкуство.
Разбира се, името естетика всъщност не е съвсем подходящо за този предмет, защото "естетика" означава, по-точно, наука за сетивото, за чувството, и тя възникна в това значение като нова наука, или по-скоро като нещо, което тепърва трябваше да стане философска дисциплина, в школата на Волф по времето, когато в Германия художествените произведения се разглеждаха с оглед на чувствата, които трябваше да пораждат, например чувствата за приятно и за възхищение, за страх, за състрадание и т.н. Поради несъответния или, още по-точно, поради повърхностния характер на това име бяха направени опити да се образуват и други имена, например калистика. Но и то се оказва незадоволително, защото науката, която се има предвид, разглежда не красивото изобщо, а само красивото в изкуството. Затова нека и ние си служим с името естетика, тъй като, доколкото е само име, то е безразлично за нас. а освен това засега така е влязло в обикновения език, че може да се запази като такова. Обаче същинският израз на нашата наука е "философия на изкуството"".
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.
Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в. (особено периода след 60-те на 20 век се смята за "хегелиански Ренесанс").
Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или "система", за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като "диалектика", която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.
Хегел е роден на 27 август 1770 година в град Щутгарт, столицата на херцогство Вюртемберг в югозападната част на Германия. Баща му, Георг Лудвиг, е служител в приходната администрация на вюртембергския херцог Карл Ойген. Майка му, Мария Магдалена Луиза, по баща Фром, е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг. Тя умира от "жлъчна треска", когато Хегел е тринадесетгодишен. Момчето и баща му също се заразяват от болестта, но оживяват. Хегел има по-малка сестра, Кристиане Луизе (1773-1832), и по-малък брат, Герог Лудвиг (1776-1812), който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.
На тригодишна възраст Хегел постъпва в "немско", а на петгодишна — в "латинско" училище. От 1776 година учи в известното щутгартско училище Gymnasium Illustre. Като младеж той чете много, преписвайки обширни откъси в своя дневник. Сред авторите, които чете, са поетът Фридрих Готлиб Клопщок и писатели, свързвани с Просвещението, като Кристиан Гарве и Готхолд Ефраим Лесинг. Обучението си в гимназията Хегел завършва с абитуриентска реч, озаглавена "Безплодното състояние на изкуствата и науките в Турция".
През 1788 година Хегел постъпва в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет. Двама негови съученици в Тюбинген оказват силно влияние върху неговото развитие — неговият връстник, поетът Фридрих Хьолдерлин, и по-младият бъдещ философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си. Те наблюдават с ентусиазъм развитието на Френската революция. Шелинг и Хьолдерлин навлизат в теоретични дискусии върху философията на Имануел Кант, но Хегел се държи настрана от тях. По това време той вижда бъдещето си като "народен философ" - образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика отвлечените идеи на философите. Самият той започва да анализира критично кантианството едва към 1800 година.
Разбира се, името естетика всъщност не е съвсем подходящо за този предмет, защото "естетика" означава, по-точно, наука за сетивото, за чувството, и тя възникна в това значение като нова наука, или по-скоро като нещо, което тепърва трябваше да стане философска дисциплина, в школата на Волф по времето, когато в Германия художествените произведения се разглеждаха с оглед на чувствата, които трябваше да пораждат, например чувствата за приятно и за възхищение, за страх, за състрадание и т.н. Поради несъответния или, още по-точно, поради повърхностния характер на това име бяха направени опити да се образуват и други имена, например калистика. Но и то се оказва незадоволително, защото науката, която се има предвид, разглежда не красивото изобщо, а само красивото в изкуството. Затова нека и ние си служим с името естетика, тъй като, доколкото е само име, то е безразлично за нас. а освен това засега така е влязло в обикновения език, че може да се запази като такова. Обаче същинският израз на нашата наука е "философия на изкуството"".
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.
Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в. (особено периода след 60-те на 20 век се смята за "хегелиански Ренесанс").
Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или "система", за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като "диалектика", която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.
Хегел е роден на 27 август 1770 година в град Щутгарт, столицата на херцогство Вюртемберг в югозападната част на Германия. Баща му, Георг Лудвиг, е служител в приходната администрация на вюртембергския херцог Карл Ойген. Майка му, Мария Магдалена Луиза, по баща Фром, е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг. Тя умира от "жлъчна треска", когато Хегел е тринадесетгодишен. Момчето и баща му също се заразяват от болестта, но оживяват. Хегел има по-малка сестра, Кристиане Луизе (1773-1832), и по-малък брат, Герог Лудвиг (1776-1812), който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.
На тригодишна възраст Хегел постъпва в "немско", а на петгодишна — в "латинско" училище. От 1776 година учи в известното щутгартско училище Gymnasium Illustre. Като младеж той чете много, преписвайки обширни откъси в своя дневник. Сред авторите, които чете, са поетът Фридрих Готлиб Клопщок и писатели, свързвани с Просвещението, като Кристиан Гарве и Готхолд Ефраим Лесинг. Обучението си в гимназията Хегел завършва с абитуриентска реч, озаглавена "Безплодното състояние на изкуствата и науките в Турция".
През 1788 година Хегел постъпва в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет. Двама негови съученици в Тюбинген оказват силно влияние върху неговото развитие — неговият връстник, поетът Фридрих Хьолдерлин, и по-младият бъдещ философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си. Те наблюдават с ентусиазъм развитието на Френската революция. Шелинг и Хьолдерлин навлизат в теоретични дискусии върху философията на Имануел Кант, но Хегел се държи настрана от тях. По това време той вижда бъдещето си като "народен философ" - образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика отвлечените идеи на философите. Самият той започва да анализира критично кантианството едва към 1800 година.
Ключови думи:
Хегел, история на философията, религиите, естетика том 1, естетиката, ново издание на естетиката на хегел