Извори за българската история. Том 22: Гръцки извори за българската история. Част 10
Сборник
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНеизползван екземпляр.
- ЕзикБългарски и гръцки
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБАН, Институт за история
- Град на издаванеСофия
- Година1980 г.
- ЕзикБългарски и гръцки
- Страници420
- КорициТвърди
- Категория
СЪДЪРЖАНИЕ / HOC VOLUMINE CONTINENTUR: ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ / FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE. ТОМ X
Увод / Praefatio 5-8
1. Евтимий от Акмониа / Euthymii monachi epistola 9-49
2. Евтимий Зигавин. Изложение за ереста на богомилите от Евтимий Зигавин / Euthymii Zagibeni de haeresi Bogomilorum narratio 50-75
3. Послание на цариградския патриарх Герман до цариградчаните срещу богомилите / Germani patriarchae Constantinopolitani Epistula ad Constantinopolitanos contra Bogomilos 76-84
4. Хронологическа бележка от 1063 г. за българката Екатерина, жена на Исак Комнин / Notitia chronologica a. MLXIII de Aecaterina Bulgara Isaacii Comneni coniuge 85
5. Константин Манасий. Хроника / Constantini Manassis. Chronicum 86-94
6. Мануил Стравороман. Слово към императора Алексий Комнин / Manuel Straboromanos. Oratio laudatoria in imperatorem Alexium Comnenum 95-96
7. Житие на Мелетий / Vita Meletii 97-98
8. Тимарион / Timarion 99-103
9. Йоан Цеца. Откъси / Ioannis Tzetzae. Varia 104-108
11. Михаил Глика. Летопис / Michaelis Glycae. Annales 113-124
12. Гръмовник / Brontologium 125
13. Йоан Ставракий / Ioannis Stauracii 126-132
14. Приписка от 1243 г. за нападение на татари / Notitia de Tatarorum incursione (a. 1243) 133
15. Маркианов кодеск 524. / Codex Marcianus 524. 134-135
16. Григорий Кипърски / Gregorii Cyprii 136-137
17. Мануил Фил / Manuel Philes 138-148
18. Георги Пахимер / Georgii Pachymeris 149-183
19. Йоан Кантакузин. История / Ioannes Cantacuzenus. Historia 218-396
Показалец / Index nominum et rerum 397-409
Съкращения / Abbreviationes 409
Използвана литература / Index librorum adhibitorum 410-411
Списък на излезлите досега латински и гръцки извори за българската история / Index fontium latinorum et Graecorum historiae Bulgaricae adhuc editorum 412-418
Съдържание / Hoc volumine continentur 419
УВОД:
В том XXII от Извори за българската история (X от серията гръцки извори) са включени деветнадесет исторически съчинения. Всички те, с малки изключения, имат официален характер, тъй като са написани от лица, заемали важни постове във византийската църковна и държавна администрация. Тези съчинения дават възможност да се осветлят сравнително подробно както вътрешнополитическите, така и външнополитическите отношения на средновековна България с Византия и Сърбия. Що се отнася до социално-икономическото развитие на България, предлаганите материали ни дават сравнително малко сведения. В това отношение само византийските историци Георги Пахимер и Йоан Кантакузин поместват интересни и доста подробни известия за антифеодалното движение на Ивайло, за класовата борба в Източна Тракия, обхванала предимно градовете, и за социалната структура на някои градове в Македония. В някои от тези извори намираме единствени по рода си и оригинални сведения за същността и разпространението на богомилската ерес.
По своя характер материалите могат да се разделят на няколко групи: съчинения с църковно-религиозно съдържание, истории, хроники, приписки, хронологически бележки и др.
Към групата с църковно-религиозно съдържание се отнася на първо място едно "Писмо на монаха Евтимий от манастира Периблепта, насочено срещу фундагиагитите или еретиците богомили". Сведенията на това писмо-послание са ценни, понеже монахът Евтимий излага непосредствените си впечатления за религиозния живот и възгледите на богомилите в Мала Азия. За проучването на същността на богомилството особено важно е съчинението на византийския богослов Евтимий Зигавин "Догматическо всеоръжие", написано по личното внушение на византийския император Алексий I Комнин. Особено оригинална е последната част на този труд, който съдържа подробно изложение на богомилските възгледи. Тази част е важна и поради обстоятелството, че предава автентичните изказвания на водача на богомилската ерес във Византия — Василий Врач. Изобщо сведенията на Зигавин са ценен извор за богомилството в българските земи през XII в. Сведения за богомилството намираме и в трудовете на патриарх Герман и Михаил Глика. Данни за богомилите и българската църква се съдържат също и в един коментар към съборните канони, съставен през втората половина на XII в. от Теодор Балсамон, който заемал различни постове в Цариградската църква.
Сведения за българската история се намират в известната хроника на Константин Ма-наси, писана в стихотворна форма в края на XII в. В нея се третират събития от времето на българските ханове Тервел, Омуртаг и Крум. Както е известно, по-късно Манасиевата хроника е била преведена на среднобългарски език.
Един много ценен извор за българската история, включен в настоящия том, е историческият труд на Георги Пахимер. В него се описват събития от 1261 до 1308 г. В същност този труд обхваща царуването на византийските императори Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог. Сведенията, които дава този автор, представляват голям интерес за царуването на българските владетели Иван Асен III, Георги Тертер I, Смилец, Теодор Светослав, за българо-сръбските и българо-византийските отношения от края на XIII и началото на XIV в. Освен това Пахимер е главният извор за антифеодалното въстание на Ивайло.
Особено ценни данни за средновековната българска история намираме в обемистия исторически труд на византийския император Йоан Кантакузин. Този труд обхваща събитията от 1320 до 1362 г. В него се дава удивителна картина за положението на Балканския полуостров в навечерието на турското завладяване, интересни подробности за царуването на българските владетели Георги Тертер II, Михаил III Шишман, Иван Стефан, Иван Александър. Твърде важни и подробни са сведенията му за българо-византийските и българо-сръбските отношения, за родопския юнак Момчил. Този извънредно начетен и осведомен император дава като свидетел и активен участник особено важни и ценни сведения за първите нападения на турските нашественици на Балканския полуостров и по-специално за нападенията им в южните и югоизточните български земи.Важни са също така и характеристиките, които са вмъкнати за редица лица, играли съществена роля в политическия живот на средновековна България.
Сведения за българската история се съдържат и в някои панегирични и житинни съчинения на византийските писатели. Такъв е случаят с две похвални слова на Мануил Стра-вороман в чест на византийския император Алексий I Комнин. В едното от тях има данни за печенежко нахлуване в българските земи през втората половина на XI в. Във второто пък слово става дума за военни действия на Алексий I Комнин на Балканския полуостров и по-специално в българските земи. В "Житие на Мелетий" от средата на XII в. се съдържат интересни подробности за нападение на куманите при Анхиало (Поморие) от края на XI в. В заглавието на една от епиграмите на Теодор Балсамон се загатва за връщането след втория поход на Исак II Ангел на иконата на св. Димитър Солунски от Търново във Византия.
"Световната история" на Михаил Глика е съставена въз основа на сведения, черпени от Скилица-Кедрин, Михаил Пеел, Константин Манаси. В съчинението си Глика засяга как-то събития от българската история през IX и X в., така също и събития, свързани с българските земи след падането им под византийско робство.
Особено важни са сведенията на византийския поет Мануил Фил, живял в края на XIII и първата половина на XIV в. От богатото му поетическо творчество интерес за българската история представлява поемата му "За подвизите на известния чутовен протостратор". В нея се описват военните подвизи на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот, който по бащина линия бил от български произход. В хронологически ред са дадени походите му срещу България — през 1263 г. срещу Константин Асен и Яков Светослав, през 1278 г. против Ивайло, в 1283/1284 г. против сърбите в Македония. Освен това поемата на Мануил Фил е извор за средновековната география на Балканския полуостров и по-специално на българските земи.
Интересни сведения за българската история се съдържат в стихотворенията на византийския писател Йоан Цеца, живял през XII в. В т. нар. Илиади и в някои негови писма се споменава за българите в Македония и за митрополита в Силистра по време на византийското робство.
Към споменатите по-горе исторически съчинения могат да се упоменат и друг вид извори, като епиграми, приписки, диалози и др. Голям интерес представлява т. нар. Тимарион, сатирично описание на преживяното от някой си Тимарион при пътуването му в ада. Сатирата е написана във форма на диалог между Тимарион и приятеля му Кидион. Между другото в това съчинение се дава едно картинно описание на солунския панаир, който ставал всяка година на празника на св. Димитър Солунски. В една хронологическа бележка от 1063 г. се споменава за императрица Екатерина, съпруга на византийския император Исак Комнин и дъщеря на българския цар Иван Владислав. В приписка от 1243 г. се споменава за татарско нападение срещу България, като се дават и имената на българските царе Иван Асен II и сина му Калиман I Асен.
В един венециански кодекс са поместени творби на известни и неизвестни поети, писани през XII и началото на XIII в. Ведно от тези стихотворения се споменава за военните действия на византийския император Василий Българоубиец срещу българите. В друго стихотворение става дума за нахлуване на византийски войски през Видин в Унгария през втората половина на XII в. Интересни сведения се съдържат и в две похвални слова на цариградския патриарх Григорий Кипърски към император Михаил VIII Палеолог. В Гръмовник, книга за гадания по гръмотевиците и земетресенията във връзка със зодиалните знаци, се съдържат интересни споменавания за българите.
* * *
Включените в тома материали третират събития от средновековната българска история от втората половина на XI в. до средата на XIV в,
* * *
Поради технически причини гръцкият текст в настоящия том не можа да бъде набран по досегашния начин. Това попречи да се отбележи параграфът в началото на всеки откъс, което при българския превод е направено.
* * *
За улеснение при работата с отпечатаните латински и гръцки извори на края на тома е поместен като отделно приложение указател на латинските и гръцките извори, включени в досега излезлите томове от поредицата "Извори за българската история".
* * *
Фамилните имена на редакторите и съставителите са дадени по азбучен ред на кирилицата. Редакторите на настоящия том изказват благодарност на рецензентите Геновева Цанкова-Петкова и Петър Коледаров, които с някои свои бележки допринесоха за неговото подобрение.
Увод / Praefatio 5-8
1. Евтимий от Акмониа / Euthymii monachi epistola 9-49
2. Евтимий Зигавин. Изложение за ереста на богомилите от Евтимий Зигавин / Euthymii Zagibeni de haeresi Bogomilorum narratio 50-75
3. Послание на цариградския патриарх Герман до цариградчаните срещу богомилите / Germani patriarchae Constantinopolitani Epistula ad Constantinopolitanos contra Bogomilos 76-84
4. Хронологическа бележка от 1063 г. за българката Екатерина, жена на Исак Комнин / Notitia chronologica a. MLXIII de Aecaterina Bulgara Isaacii Comneni coniuge 85
5. Константин Манасий. Хроника / Constantini Manassis. Chronicum 86-94
6. Мануил Стравороман. Слово към императора Алексий Комнин / Manuel Straboromanos. Oratio laudatoria in imperatorem Alexium Comnenum 95-96
7. Житие на Мелетий / Vita Meletii 97-98
8. Тимарион / Timarion 99-103
9. Йоан Цеца. Откъси / Ioannis Tzetzae. Varia 104-108
11. Михаил Глика. Летопис / Michaelis Glycae. Annales 113-124
12. Гръмовник / Brontologium 125
13. Йоан Ставракий / Ioannis Stauracii 126-132
14. Приписка от 1243 г. за нападение на татари / Notitia de Tatarorum incursione (a. 1243) 133
15. Маркианов кодеск 524. / Codex Marcianus 524. 134-135
16. Григорий Кипърски / Gregorii Cyprii 136-137
17. Мануил Фил / Manuel Philes 138-148
18. Георги Пахимер / Georgii Pachymeris 149-183
19. Йоан Кантакузин. История / Ioannes Cantacuzenus. Historia 218-396
Показалец / Index nominum et rerum 397-409
Съкращения / Abbreviationes 409
Използвана литература / Index librorum adhibitorum 410-411
Списък на излезлите досега латински и гръцки извори за българската история / Index fontium latinorum et Graecorum historiae Bulgaricae adhuc editorum 412-418
Съдържание / Hoc volumine continentur 419
УВОД:
В том XXII от Извори за българската история (X от серията гръцки извори) са включени деветнадесет исторически съчинения. Всички те, с малки изключения, имат официален характер, тъй като са написани от лица, заемали важни постове във византийската църковна и държавна администрация. Тези съчинения дават възможност да се осветлят сравнително подробно както вътрешнополитическите, така и външнополитическите отношения на средновековна България с Византия и Сърбия. Що се отнася до социално-икономическото развитие на България, предлаганите материали ни дават сравнително малко сведения. В това отношение само византийските историци Георги Пахимер и Йоан Кантакузин поместват интересни и доста подробни известия за антифеодалното движение на Ивайло, за класовата борба в Източна Тракия, обхванала предимно градовете, и за социалната структура на някои градове в Македония. В някои от тези извори намираме единствени по рода си и оригинални сведения за същността и разпространението на богомилската ерес.
По своя характер материалите могат да се разделят на няколко групи: съчинения с църковно-религиозно съдържание, истории, хроники, приписки, хронологически бележки и др.
Към групата с църковно-религиозно съдържание се отнася на първо място едно "Писмо на монаха Евтимий от манастира Периблепта, насочено срещу фундагиагитите или еретиците богомили". Сведенията на това писмо-послание са ценни, понеже монахът Евтимий излага непосредствените си впечатления за религиозния живот и възгледите на богомилите в Мала Азия. За проучването на същността на богомилството особено важно е съчинението на византийския богослов Евтимий Зигавин "Догматическо всеоръжие", написано по личното внушение на византийския император Алексий I Комнин. Особено оригинална е последната част на този труд, който съдържа подробно изложение на богомилските възгледи. Тази част е важна и поради обстоятелството, че предава автентичните изказвания на водача на богомилската ерес във Византия — Василий Врач. Изобщо сведенията на Зигавин са ценен извор за богомилството в българските земи през XII в. Сведения за богомилството намираме и в трудовете на патриарх Герман и Михаил Глика. Данни за богомилите и българската църква се съдържат също и в един коментар към съборните канони, съставен през втората половина на XII в. от Теодор Балсамон, който заемал различни постове в Цариградската църква.
Сведения за българската история се намират в известната хроника на Константин Ма-наси, писана в стихотворна форма в края на XII в. В нея се третират събития от времето на българските ханове Тервел, Омуртаг и Крум. Както е известно, по-късно Манасиевата хроника е била преведена на среднобългарски език.
Един много ценен извор за българската история, включен в настоящия том, е историческият труд на Георги Пахимер. В него се описват събития от 1261 до 1308 г. В същност този труд обхваща царуването на византийските императори Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог. Сведенията, които дава този автор, представляват голям интерес за царуването на българските владетели Иван Асен III, Георги Тертер I, Смилец, Теодор Светослав, за българо-сръбските и българо-византийските отношения от края на XIII и началото на XIV в. Освен това Пахимер е главният извор за антифеодалното въстание на Ивайло.
Особено ценни данни за средновековната българска история намираме в обемистия исторически труд на византийския император Йоан Кантакузин. Този труд обхваща събитията от 1320 до 1362 г. В него се дава удивителна картина за положението на Балканския полуостров в навечерието на турското завладяване, интересни подробности за царуването на българските владетели Георги Тертер II, Михаил III Шишман, Иван Стефан, Иван Александър. Твърде важни и подробни са сведенията му за българо-византийските и българо-сръбските отношения, за родопския юнак Момчил. Този извънредно начетен и осведомен император дава като свидетел и активен участник особено важни и ценни сведения за първите нападения на турските нашественици на Балканския полуостров и по-специално за нападенията им в южните и югоизточните български земи.Важни са също така и характеристиките, които са вмъкнати за редица лица, играли съществена роля в политическия живот на средновековна България.
Сведения за българската история се съдържат и в някои панегирични и житинни съчинения на византийските писатели. Такъв е случаят с две похвални слова на Мануил Стра-вороман в чест на византийския император Алексий I Комнин. В едното от тях има данни за печенежко нахлуване в българските земи през втората половина на XI в. Във второто пък слово става дума за военни действия на Алексий I Комнин на Балканския полуостров и по-специално в българските земи. В "Житие на Мелетий" от средата на XII в. се съдържат интересни подробности за нападение на куманите при Анхиало (Поморие) от края на XI в. В заглавието на една от епиграмите на Теодор Балсамон се загатва за връщането след втория поход на Исак II Ангел на иконата на св. Димитър Солунски от Търново във Византия.
"Световната история" на Михаил Глика е съставена въз основа на сведения, черпени от Скилица-Кедрин, Михаил Пеел, Константин Манаси. В съчинението си Глика засяга как-то събития от българската история през IX и X в., така също и събития, свързани с българските земи след падането им под византийско робство.
Особено важни са сведенията на византийския поет Мануил Фил, живял в края на XIII и първата половина на XIV в. От богатото му поетическо творчество интерес за българската история представлява поемата му "За подвизите на известния чутовен протостратор". В нея се описват военните подвизи на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот, който по бащина линия бил от български произход. В хронологически ред са дадени походите му срещу България — през 1263 г. срещу Константин Асен и Яков Светослав, през 1278 г. против Ивайло, в 1283/1284 г. против сърбите в Македония. Освен това поемата на Мануил Фил е извор за средновековната география на Балканския полуостров и по-специално на българските земи.
Интересни сведения за българската история се съдържат в стихотворенията на византийския писател Йоан Цеца, живял през XII в. В т. нар. Илиади и в някои негови писма се споменава за българите в Македония и за митрополита в Силистра по време на византийското робство.
Към споменатите по-горе исторически съчинения могат да се упоменат и друг вид извори, като епиграми, приписки, диалози и др. Голям интерес представлява т. нар. Тимарион, сатирично описание на преживяното от някой си Тимарион при пътуването му в ада. Сатирата е написана във форма на диалог между Тимарион и приятеля му Кидион. Между другото в това съчинение се дава едно картинно описание на солунския панаир, който ставал всяка година на празника на св. Димитър Солунски. В една хронологическа бележка от 1063 г. се споменава за императрица Екатерина, съпруга на византийския император Исак Комнин и дъщеря на българския цар Иван Владислав. В приписка от 1243 г. се споменава за татарско нападение срещу България, като се дават и имената на българските царе Иван Асен II и сина му Калиман I Асен.
В един венециански кодекс са поместени творби на известни и неизвестни поети, писани през XII и началото на XIII в. Ведно от тези стихотворения се споменава за военните действия на византийския император Василий Българоубиец срещу българите. В друго стихотворение става дума за нахлуване на византийски войски през Видин в Унгария през втората половина на XII в. Интересни сведения се съдържат и в две похвални слова на цариградския патриарх Григорий Кипърски към император Михаил VIII Палеолог. В Гръмовник, книга за гадания по гръмотевиците и земетресенията във връзка със зодиалните знаци, се съдържат интересни споменавания за българите.
* * *
Включените в тома материали третират събития от средновековната българска история от втората половина на XI в. до средата на XIV в,
* * *
Поради технически причини гръцкият текст в настоящия том не можа да бъде набран по досегашния начин. Това попречи да се отбележи параграфът в началото на всеки откъс, което при българския превод е направено.
* * *
За улеснение при работата с отпечатаните латински и гръцки извори на края на тома е поместен като отделно приложение указател на латинските и гръцките извори, включени в досега излезлите томове от поредицата "Извори за българската история".
* * *
Фамилните имена на редакторите и съставителите са дадени по азбучен ред на кирилицата. Редакторите на настоящия том изказват благодарност на рецензентите Геновева Цанкова-Петкова и Петър Коледаров, които с някои свои бележки допринесоха за неговото подобрение.
Ключови думи:
иби том 22, гиби том 10
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 23.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.