История на България
Произход на българския народ и образуване на българската държава на Балканския полуостров
Н. С. Державин
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаДаже много добро.. Няма драскано, подчертавано, цапано. Следи от времето.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоСлавиздат
- Град на издаванеСофия
- Година1946 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници288
- КорициМеки
- ПреводачТ. Харманджиев
- Категория
- Ширина (мм)165
- Височина (мм)240
- Дебелина (мм)14
Н. С. Державин (1877-1953), основавайки се на езиковедското изследване на българския проф. Стефан Младенов "Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи в новобългарската реч" (Год. на истор.-филологич. факултет при СУ, т. ХVII, 1921), според което само четири думи "капище, кумир, сан, чертог" са древнобългарски, обръща внимание, че "принадлежността на тия четири необикновено характерни думи към турско-татарския език е много съмнителна" (Лекции..., с. 13).
Така Державин атакува научното статукво, според което българския произход е тюркски. Державин посочва, че "теорията за етногенеза на българския народ на академик Мар, разработена от него твърде подробно, изключва каквито и да са догатки на индоевропеистите за турско-татарски, фински, хунски и пр.пр. произход на аспаруховите българи и възвръща българския народ към самия него" (пак там, с. 13 и сл.).
Под "хунски" произход на българите, Державин разбира средно-азиатския народ, който живее на север от Китай, т.е. хсионг-ну. След 1973 г., с книгата на американския историк Ото Хелфен "Светът на хуните", науката потвърди хипотезата на Державин, че хуно-българите не са тюрко-татари, нямат нищо общо с хсионг-ну и не произхождат от Средна Азия.
Държавин ясно посочва, че първобългарите не са славяни, но много рано, още преди пристигането на Аспарух на юг от Дунав през 681 г., те имат контакти със славяните. Науката потвърди и този извод на Державин. Още от V в. хуно-българите са в контакт със славяни и хуно-българите са причина славяните да бъдат преселвани на запад до южна Австрия, а на юг - до Пелопонес.
Державин е категоричен, че българския народ е много древен. Бихме допълнили, че днес всички езиковеди свързват първобългарската дума "кумир", посочена от Ст. Младенов и Н.С.Державин, с етнонима на древните кимерийци.
Державин застава зад "яфетическата теория" на акад. Мар (забранена от Сталин през 1950 г.), според която "българския народ е един от най-древните народи на територията на Европа, неговото битие е засвидетелствувано исторически и оправдано с документи" (Лекции, сл. 13 стр.). Державин допълва: "В своята основа той не е бил още славянски народ, но историческата обстановка във връзка с най-близкото славянско съседство на север от Кавказ вече в ранните степени на историята довежда вероятно българския народ до славянизиране (пак там)."
В книгата си "История на България" Державин отново обръща внимание на онези четири и единствени "първобългарски думи" и посочва, че едно нещо "винаги с недоумение спира мисълта на изследователи" (История, с. 9), а именно: "пълното отсъствие на каквито и да е съществени следи от предполагаемия, неизвестно какъв, масов език и култура на аспаруховите българи в езика и културата на съвременните българи..." (пак там, 9-11). И още нещо буди недоумение, според Державин и то е "бързия процес на етническо разтопяване и изчезване на тия аспарухови българи в масата славянско население на полуострова" (пак там, 9-11).
И така, какви са все пак заключенията на Державин?
Според него, най-важното е, че българите са отделен и самостоен народ и не са тюрки, славяни, фини, хсионг-ну и т.н. Този народ, според Державин, е в родствени, езикови връзки със славяните. Аспарух създава след 680 г. българска държава и той, както и неговите наследници, според Державин, събират около себе си родствените езиково славянски племена, "които се обединяват от общността на характерните за съвременния български език особености" (История, с. 11).
Тоест, още през 1946 г. акад. Державин отстоява самобитност на българския произход и народ, и една от самобитните първобългарски думи е "кумир" (= етимологически произход от кимерийците).
Българи и славяни са в контакти преди 680 г.
Българският език и славянският език, са родствени, индоевропейски. Съвременния български език пък, според Державин, е онзи, който е приет от славяните в България, които населяват "ясно определена територия" (пак там, с. 11).
Онова, което иска да каже Державин е, че щом няма никакви следи от т.нар. "първобългарски" в съвременния български, тогава очевидно именно последния, който е безпадежен и се различава граматично от славянския (църковно-славянския, старобългарския), е бил онзи език на първобългарите, възприет и от славяните на "ясно определената територия" на българската държава.
Независимо, че писменият славянски (църковно-славянският, известен и като "старобългарски") е наложен като черковен след IХ в. в България, на съвременния български език трябва да се гледа като на древен език, като език близък до този на първобългарите, който славяните в българската държава също възприемат... Това обяснява защо онези учени, които търсят какъв е бил прабългарския език на аспаруховите българи, са учудени, че нищо от този прабългарски език не е запазено в новобългарския, освен "четири думи". Всъщност, лексикално първобългарския и новобългарския, са един и същ език, близък до славянските, а самобитността на новобългарската граматика, е част от древната история на българския език, а не е част от развитието на славянския език, възприет като черковен и писмен в България след IX в.
За акад. Державин, самобитността на българския произход е гаранция и за самобитността на българския език.
Така, както славянския не е никакъв друг език, освен славянски, същото важи и за българите, според акад. Державин. Той отбелязва: "Като перефразираме известните думи на основоположника на нашата наука за славяните Йосиф Добровски, ние можем да кажем: Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни (чети: "хсионг-ну", "сюнну" - бел.м.), не чуваши и т.н." (Лекции, с. 13 и сл. стр.).
Доколко първобългарския аспарухов език, ако мога така да кажа, не е изчезнал, а дори е дал свои думи на славянските езици, е видно от езиковедския факт, че руския език също употребява днес първобългарската дума "кумир", напр...
Чувашките думи в каменните надписи, се основават на факта, че след 463 г. чувашите (старите савири) се включват в българската държава на Ирник. Чисто тюркските думи в каменните надписи също имат свое обяснение. След 568 г. българи и авари-тюрки имат обща държава в Панония.
Интересно, защо българските каменни надписи на гръцки език до 865 г., не са подтикнали никой да предположи, че българите са гърци, както наличието на няколко каменни надписа на тюркски се тълкува от определени изследователи не като културен факт, а като етногенеза?
Концепцията на акад. Державин за самобитен произход на българите, е отхвърлена. Както преди Державин, така и след него, в историческата наука се върти един и същ изтъркан шлагер: прабългарите са тюрки, те създали държава, дали й име, но били претопени от славяните, които не дали име, но пък новобългарския език, щом не е тюркски, значи е славянски, понеже за старобългарския писмен се знае, че е славянски, а новобългарския какъв ще е, щом не е турски (?). Разбира се, новобългарския не е нито старобългарски, нито славянски, но пък учените го наричат "екзотичен" измежду славянските и така си измиват ръцете, като Пилат Понтийски...
В края на краищата, новобългарския език е наистина лексикално родствен със славянските, но не и граматично. Това не го прави "екзотичен", а "самобитен", ако използваме езика на акад. Державин...
* * *
Книгата е отбелязана като Том I, но друг том няма...
Така Державин атакува научното статукво, според което българския произход е тюркски. Державин посочва, че "теорията за етногенеза на българския народ на академик Мар, разработена от него твърде подробно, изключва каквито и да са догатки на индоевропеистите за турско-татарски, фински, хунски и пр.пр. произход на аспаруховите българи и възвръща българския народ към самия него" (пак там, с. 13 и сл.).
Под "хунски" произход на българите, Державин разбира средно-азиатския народ, който живее на север от Китай, т.е. хсионг-ну. След 1973 г., с книгата на американския историк Ото Хелфен "Светът на хуните", науката потвърди хипотезата на Державин, че хуно-българите не са тюрко-татари, нямат нищо общо с хсионг-ну и не произхождат от Средна Азия.
Държавин ясно посочва, че първобългарите не са славяни, но много рано, още преди пристигането на Аспарух на юг от Дунав през 681 г., те имат контакти със славяните. Науката потвърди и този извод на Державин. Още от V в. хуно-българите са в контакт със славяни и хуно-българите са причина славяните да бъдат преселвани на запад до южна Австрия, а на юг - до Пелопонес.
Державин е категоричен, че българския народ е много древен. Бихме допълнили, че днес всички езиковеди свързват първобългарската дума "кумир", посочена от Ст. Младенов и Н.С.Державин, с етнонима на древните кимерийци.
Державин застава зад "яфетическата теория" на акад. Мар (забранена от Сталин през 1950 г.), според която "българския народ е един от най-древните народи на територията на Европа, неговото битие е засвидетелствувано исторически и оправдано с документи" (Лекции, сл. 13 стр.). Державин допълва: "В своята основа той не е бил още славянски народ, но историческата обстановка във връзка с най-близкото славянско съседство на север от Кавказ вече в ранните степени на историята довежда вероятно българския народ до славянизиране (пак там)."
В книгата си "История на България" Державин отново обръща внимание на онези четири и единствени "първобългарски думи" и посочва, че едно нещо "винаги с недоумение спира мисълта на изследователи" (История, с. 9), а именно: "пълното отсъствие на каквито и да е съществени следи от предполагаемия, неизвестно какъв, масов език и култура на аспаруховите българи в езика и културата на съвременните българи..." (пак там, 9-11). И още нещо буди недоумение, според Державин и то е "бързия процес на етническо разтопяване и изчезване на тия аспарухови българи в масата славянско население на полуострова" (пак там, 9-11).
И така, какви са все пак заключенията на Державин?
Според него, най-важното е, че българите са отделен и самостоен народ и не са тюрки, славяни, фини, хсионг-ну и т.н. Този народ, според Державин, е в родствени, езикови връзки със славяните. Аспарух създава след 680 г. българска държава и той, както и неговите наследници, според Державин, събират около себе си родствените езиково славянски племена, "които се обединяват от общността на характерните за съвременния български език особености" (История, с. 11).
Тоест, още през 1946 г. акад. Державин отстоява самобитност на българския произход и народ, и една от самобитните първобългарски думи е "кумир" (= етимологически произход от кимерийците).
Българи и славяни са в контакти преди 680 г.
Българският език и славянският език, са родствени, индоевропейски. Съвременния български език пък, според Державин, е онзи, който е приет от славяните в България, които населяват "ясно определена територия" (пак там, с. 11).
Онова, което иска да каже Державин е, че щом няма никакви следи от т.нар. "първобългарски" в съвременния български, тогава очевидно именно последния, който е безпадежен и се различава граматично от славянския (църковно-славянския, старобългарския), е бил онзи език на първобългарите, възприет и от славяните на "ясно определената територия" на българската държава.
Независимо, че писменият славянски (църковно-славянският, известен и като "старобългарски") е наложен като черковен след IХ в. в България, на съвременния български език трябва да се гледа като на древен език, като език близък до този на първобългарите, който славяните в българската държава също възприемат... Това обяснява защо онези учени, които търсят какъв е бил прабългарския език на аспаруховите българи, са учудени, че нищо от този прабългарски език не е запазено в новобългарския, освен "четири думи". Всъщност, лексикално първобългарския и новобългарския, са един и същ език, близък до славянските, а самобитността на новобългарската граматика, е част от древната история на българския език, а не е част от развитието на славянския език, възприет като черковен и писмен в България след IX в.
За акад. Державин, самобитността на българския произход е гаранция и за самобитността на българския език.
Така, както славянския не е никакъв друг език, освен славянски, същото важи и за българите, според акад. Державин. Той отбелязва: "Като перефразираме известните думи на основоположника на нашата наука за славяните Йосиф Добровски, ние можем да кажем: Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни (чети: "хсионг-ну", "сюнну" - бел.м.), не чуваши и т.н." (Лекции, с. 13 и сл. стр.).
Доколко първобългарския аспарухов език, ако мога така да кажа, не е изчезнал, а дори е дал свои думи на славянските езици, е видно от езиковедския факт, че руския език също употребява днес първобългарската дума "кумир", напр...
Чувашките думи в каменните надписи, се основават на факта, че след 463 г. чувашите (старите савири) се включват в българската държава на Ирник. Чисто тюркските думи в каменните надписи също имат свое обяснение. След 568 г. българи и авари-тюрки имат обща държава в Панония.
Интересно, защо българските каменни надписи на гръцки език до 865 г., не са подтикнали никой да предположи, че българите са гърци, както наличието на няколко каменни надписа на тюркски се тълкува от определени изследователи не като културен факт, а като етногенеза?
Концепцията на акад. Державин за самобитен произход на българите, е отхвърлена. Както преди Державин, така и след него, в историческата наука се върти един и същ изтъркан шлагер: прабългарите са тюрки, те създали държава, дали й име, но били претопени от славяните, които не дали име, но пък новобългарския език, щом не е тюркски, значи е славянски, понеже за старобългарския писмен се знае, че е славянски, а новобългарския какъв ще е, щом не е турски (?). Разбира се, новобългарския не е нито старобългарски, нито славянски, но пък учените го наричат "екзотичен" измежду славянските и така си измиват ръцете, като Пилат Понтийски...
В края на краищата, новобългарския език е наистина лексикално родствен със славянските, но не и граматично. Това не го прави "екзотичен", а "самобитен", ако използваме езика на акад. Державин...
* * *
Книгата е отбелязана като Том I, но друг том няма...
Ключови думи:
славянство