С досието напред
Спомени
Йордан Вълчев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаКато нова.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоБългарски писател
- Град на издаванеСофия
- Година1993 г.
- ЕзикБългарски
- Страници141
- КорициМеки
- Категория
Име:
Йордан Тодоров Вълчев
Дата на раждане:
24 юни 1924 г.
Място на раждане:
гр. Кула, област Видин.
Образование:
Висше.
Семейно положение:
Женен.
Професия:
Писател.
Възраст на жертвата към момента на репресията:
23 години.
Място на задържане:
гр. Дупница, 1947 г.
Място на въдворяване:
ТВО "Куциян" (1947-1949).
Срок на престой в лагер:
Три години.
Присъда:
Една година затвор (1956).
Място на изтърпяване на присъда:
Старозагорския затвор.
Срок на престой в затвор:
Една година.
Въдворен/а от:
Държавна сигурност.
Йордан Вълчев завършва гимназия в София и право в Софийския университет (1949). Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944-1945), за което е награден с орден за храброст II степен. След 9 септември 1944 г. не се ползва с одобрението на властите поради симпатията си към монархията. Въдворен е в лагера "Куциян" (1947-1949). След излизането си описва преживяното в лагера, режима и хората, въдворени в него, но ръкописът вижда бял свят едва след краха на комунистическата система през 1989 г. Книгата, издадена под заглавието "Куциян" през 1990 г., е един от първите мемоари след политическите промени в България, в които от първо лице са описани комунистическите лагери и по-конкретно, действащото още преди лагера "Белене" ТВО "Куциян" в Пернишко.
По думите на съпругата му д-р Владка Вълчева той е въдворен в "Куциян" по доноси на трима писатели, един от който тя посочва, че е Павел Вежинов в резултат на завист. Военната част, в която Йордан Вълчев е на фронта, влиза в сражение, а той се оказва единственият български писател, участвал реално в бойни действия. Останалите са зачислени към обоза и са изпращали дописки от фронта.
Вълчев пише разкази за преживяното на фронта и след като е демобилизиран ги събира в книгата "Боеве". По същото време, но в тила на армията и без да участва в боевете, служи и Павел Вежинов, който след това издава своите спомени в книгата "Втора рота".
Въпреки че след излизането си от лагера "Куциян" на Йордан Вълчев не е разрешено да работи, писателят не оставя духът му да бъде сломен. Принуден е да изкарва прехраната на семейството си като хамалин с тежък физически труд. Работи и като общ работник, секач на дърва и др. Продава и варена царевица в кв. Княжево, в близост до мястото, където тогава живее.
Неговият девиз е: "Отечество... и няма повече". Патриотизмът му в годините на комунистическия режим, когато на обществото е насаждано възпитание в интернационализъм, е причината репресиите срещу него продължават. През 1956 г., е осъден на 1 година в затвора по скалъпено обвинение за разказан от него виц, който той дори не е чувал. Обвинението е нелепо и смешно. На писателя приписват обида към Никита Хрушчов.
Писатели комунисти като Георги Караславов отказват да свидетелстват в негова ползва пред съда с мотива, че "той не мисли като нас и неговото място е в затвора". Присъдата я излежава в Старозагорския затвор. Вицът, за който е осъден, го научава след 40 години от досието си в Държавна сигурност.
"През всичкото време, след излизането му от лагера, до смъртта му, се мъчеха да му лепнат криминално деяние, защото това е най-лесният начин да очерниш политически противник", казва съпругата му д-р Владка Вълчева.
Успява да започне работа в промкомбинат "Своге" като началник отдел "Снабдяване". През 1968 г. го вземат на половин длъжност в детското списание "Славейче" като администратор, където се пенсионира. Следен и проверяван е периодично от режима.
Йордан Вълчев е известен е с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и след промените с мемоарите си за концлагера "Куциян". Едва през 1988 г. става член на Съюза на писателите. След промените призовава публично по телевизията към всеобщо опрощение.
Йордан Тодоров Вълчев
Дата на раждане:
24 юни 1924 г.
Място на раждане:
гр. Кула, област Видин.
Образование:
Висше.
Семейно положение:
Женен.
Професия:
Писател.
Възраст на жертвата към момента на репресията:
23 години.
Място на задържане:
гр. Дупница, 1947 г.
Място на въдворяване:
ТВО "Куциян" (1947-1949).
Срок на престой в лагер:
Три години.
Присъда:
Една година затвор (1956).
Място на изтърпяване на присъда:
Старозагорския затвор.
Срок на престой в затвор:
Една година.
Въдворен/а от:
Държавна сигурност.
Йордан Вълчев завършва гимназия в София и право в Софийския университет (1949). Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944-1945), за което е награден с орден за храброст II степен. След 9 септември 1944 г. не се ползва с одобрението на властите поради симпатията си към монархията. Въдворен е в лагера "Куциян" (1947-1949). След излизането си описва преживяното в лагера, режима и хората, въдворени в него, но ръкописът вижда бял свят едва след краха на комунистическата система през 1989 г. Книгата, издадена под заглавието "Куциян" през 1990 г., е един от първите мемоари след политическите промени в България, в които от първо лице са описани комунистическите лагери и по-конкретно, действащото още преди лагера "Белене" ТВО "Куциян" в Пернишко.
По думите на съпругата му д-р Владка Вълчева той е въдворен в "Куциян" по доноси на трима писатели, един от който тя посочва, че е Павел Вежинов в резултат на завист. Военната част, в която Йордан Вълчев е на фронта, влиза в сражение, а той се оказва единственият български писател, участвал реално в бойни действия. Останалите са зачислени към обоза и са изпращали дописки от фронта.
Вълчев пише разкази за преживяното на фронта и след като е демобилизиран ги събира в книгата "Боеве". По същото време, но в тила на армията и без да участва в боевете, служи и Павел Вежинов, който след това издава своите спомени в книгата "Втора рота".
Въпреки че след излизането си от лагера "Куциян" на Йордан Вълчев не е разрешено да работи, писателят не оставя духът му да бъде сломен. Принуден е да изкарва прехраната на семейството си като хамалин с тежък физически труд. Работи и като общ работник, секач на дърва и др. Продава и варена царевица в кв. Княжево, в близост до мястото, където тогава живее.
Неговият девиз е: "Отечество... и няма повече". Патриотизмът му в годините на комунистическия режим, когато на обществото е насаждано възпитание в интернационализъм, е причината репресиите срещу него продължават. През 1956 г., е осъден на 1 година в затвора по скалъпено обвинение за разказан от него виц, който той дори не е чувал. Обвинението е нелепо и смешно. На писателя приписват обида към Никита Хрушчов.
Писатели комунисти като Георги Караславов отказват да свидетелстват в негова ползва пред съда с мотива, че "той не мисли като нас и неговото място е в затвора". Присъдата я излежава в Старозагорския затвор. Вицът, за който е осъден, го научава след 40 години от досието си в Държавна сигурност.
"През всичкото време, след излизането му от лагера, до смъртта му, се мъчеха да му лепнат криминално деяние, защото това е най-лесният начин да очерниш политически противник", казва съпругата му д-р Владка Вълчева.
Успява да започне работа в промкомбинат "Своге" като началник отдел "Снабдяване". През 1968 г. го вземат на половин длъжност в детското списание "Славейче" като администратор, където се пенсионира. Следен и проверяван е периодично от режима.
Йордан Вълчев е известен е с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и след промените с мемоарите си за концлагера "Куциян". Едва през 1988 г. става член на Съюза на писателите. След промените призовава публично по телевизията към всеобщо опрощение.