Терапевтично резистентна шизофрения
Патогенеза, диагностика и терапевтични подходи
Петър Маринов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБългарска психиатрична асоциация
- Град на издаванеСофия
- Година2007 г.
- ЕзикБългарски
- Страници144
- КорициМеки
- Категория
Предговор 7;
Увод 9;
I. История на проблема 10;
II. Дефиниция на термините, отнасящи се към терапевтичната резистентност при шизофрения 11;
1. Ремисия 11;
2. Релапс 13;
3. Дефиниция на резистентността 14;
4. Резистентност или непълно повлияване 17;
5. Понятието псевдорезистентност 19;
6. Разлики между понятията резистентност и хронично протичане 20;
7. Механизми и фактори на ТРШ и НВ 20;
8. Специфични нозологични области на резистентността 28;
9. Диференциална диагноза на резистентостта 30;
III. Клозапинова фаза 32;
IV. Постклозапинова фаза 64;
1. ААП 66;
2. Антиконвулсанти 74;
3. Антидепресанти 75;
4. Други психотропни лекарства 75;
5. Други лекарствени подходи 77;
6. Немедикаментозни подходи 78;
7. Доказано неефективни подходи 81
V. Заключителни бележки 82;
VI. Библиография 85;
Приложение 1 133;
Приложение 2 134;
Приложение 3 137;
Приложение 4 138
Лечебният подход към заболяването е ключов в медицинската практика. С натрупването на опит всеки от нас разбира, че както диагнозата, така и терапията са
процеси, сложни и в някои случаи поставящи особено трудни задачи пред лекаря.
Специално място сред заболяванията заемат тези, които не се поддават на стандартните и описани в основните ръководства методи на лечение. Обикновено те се
обозначават като неподатливи на лечение или резистентни. Резистентността, или устойчивостта на болестта към терапията, е рубикон на всяка клинична
дисциплина. Както е известно, в соматичната медицина нерядко под понятието резистентност се разбира устойчивост на причинителя (напр. микроорганизъм) към
прилаганите лекарства. В други случаи се има предвид устойчив аберантен патоге-нетичен механизъм, като например структурна и/или дисфункционална
аномалия на организма. Значително по-сложен е случаят по отношение резистентността при психичните разстройства и в частност шизофренията. Изглежда тук
става дума за неразгадани генетични тайни или причинени от болестотворни нокси изменения на структури и функции на определени области от централната
нервна система, които пораждат разнородни патогенетични кръгове.
В настоящата монография се разглеждат причините, видовете, диагностичните оценки и подходите за лечение на терапевтично резистентната шизофрения.
Отделя се място както на историческите аспекти, така и на съвременните схващания по проблема. Впоследствие се разглежда мно-гомерността на понятията,
обхващащи терапевтичната резистентност, и тяхното отношение към лечението. Акцентът върху биопсихосоциалното значение се извежда постепенно,
преминавайки през чисто лекарствените подходи, психосоциалните интервенции и достигайки интегративен модел за справяне с резистентността.
Без да претендира за изчерпателност на всички възможности за диагностика и лечение на шизофренията, книгата е предназначена за читателите психиатри в
тяхната практика.
Надявам се изложените концепции да станат основа за плодотворна дискусия сред колегията.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Д-р Петър Маринов е роден в гр. Плевен. Завършва медицина в Медицинския университет, гр. София, през 1988 г. От 1990 г. работи като преподавател в СБАЛНП
"Св. Наум". Има придобити специалности по психиатрия и съдебна психиатрия и разработва докторантурата си по проблемите на шизофренията и хомицидното
поведение към Медицинския университет гр. София. Автор, съавтор и отговорен редактор в поредица от монографии и учебни помагала, сред които "Практически
проблеми на психосоматичната медицина" (1997), "Фармакопсихиатрия и психофармакология" (1999), "Психиатрия, психология и психотерапия за
общопрактикуващи лекари" (2006), "Депресивни и тревожни разстройства в общата медицинска практика" (2005), както и на десетки статии по проблемите на
психичните разстройства Участвал в ръководствата и управителните тела на редица сдружения - Българско дружество по психосоматична медицина, Колегиум
"Частна психиатрия", Българското сдружение по биологична психиатрия. От 2002 до 2004 г. е ковчежник на Българската психиатрична асоциация. От 2004 г. е
заместник-председател на същата. От 2006 г. встъпва в длъжност президент на Българската психиатрична асоциация. Основните му интереси са в
психофармакологията, съдебната психиатрия и психиатричните разстройства в общата медицина. В настоящата монография авторът осветлява сложния проблем
на неподатливите на стандартно лечение болни от шизофрения.
Увод 9;
I. История на проблема 10;
II. Дефиниция на термините, отнасящи се към терапевтичната резистентност при шизофрения 11;
1. Ремисия 11;
2. Релапс 13;
3. Дефиниция на резистентността 14;
4. Резистентност или непълно повлияване 17;
5. Понятието псевдорезистентност 19;
6. Разлики между понятията резистентност и хронично протичане 20;
7. Механизми и фактори на ТРШ и НВ 20;
8. Специфични нозологични области на резистентността 28;
9. Диференциална диагноза на резистентостта 30;
III. Клозапинова фаза 32;
IV. Постклозапинова фаза 64;
1. ААП 66;
2. Антиконвулсанти 74;
3. Антидепресанти 75;
4. Други психотропни лекарства 75;
5. Други лекарствени подходи 77;
6. Немедикаментозни подходи 78;
7. Доказано неефективни подходи 81
V. Заключителни бележки 82;
VI. Библиография 85;
Приложение 1 133;
Приложение 2 134;
Приложение 3 137;
Приложение 4 138
Лечебният подход към заболяването е ключов в медицинската практика. С натрупването на опит всеки от нас разбира, че както диагнозата, така и терапията са
процеси, сложни и в някои случаи поставящи особено трудни задачи пред лекаря.
Специално място сред заболяванията заемат тези, които не се поддават на стандартните и описани в основните ръководства методи на лечение. Обикновено те се
обозначават като неподатливи на лечение или резистентни. Резистентността, или устойчивостта на болестта към терапията, е рубикон на всяка клинична
дисциплина. Както е известно, в соматичната медицина нерядко под понятието резистентност се разбира устойчивост на причинителя (напр. микроорганизъм) към
прилаганите лекарства. В други случаи се има предвид устойчив аберантен патоге-нетичен механизъм, като например структурна и/или дисфункционална
аномалия на организма. Значително по-сложен е случаят по отношение резистентността при психичните разстройства и в частност шизофренията. Изглежда тук
става дума за неразгадани генетични тайни или причинени от болестотворни нокси изменения на структури и функции на определени области от централната
нервна система, които пораждат разнородни патогенетични кръгове.
В настоящата монография се разглеждат причините, видовете, диагностичните оценки и подходите за лечение на терапевтично резистентната шизофрения.
Отделя се място както на историческите аспекти, така и на съвременните схващания по проблема. Впоследствие се разглежда мно-гомерността на понятията,
обхващащи терапевтичната резистентност, и тяхното отношение към лечението. Акцентът върху биопсихосоциалното значение се извежда постепенно,
преминавайки през чисто лекарствените подходи, психосоциалните интервенции и достигайки интегративен модел за справяне с резистентността.
Без да претендира за изчерпателност на всички възможности за диагностика и лечение на шизофренията, книгата е предназначена за читателите психиатри в
тяхната практика.
Надявам се изложените концепции да станат основа за плодотворна дискусия сред колегията.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Д-р Петър Маринов е роден в гр. Плевен. Завършва медицина в Медицинския университет, гр. София, през 1988 г. От 1990 г. работи като преподавател в СБАЛНП
"Св. Наум". Има придобити специалности по психиатрия и съдебна психиатрия и разработва докторантурата си по проблемите на шизофренията и хомицидното
поведение към Медицинския университет гр. София. Автор, съавтор и отговорен редактор в поредица от монографии и учебни помагала, сред които "Практически
проблеми на психосоматичната медицина" (1997), "Фармакопсихиатрия и психофармакология" (1999), "Психиатрия, психология и психотерапия за
общопрактикуващи лекари" (2006), "Депресивни и тревожни разстройства в общата медицинска практика" (2005), както и на десетки статии по проблемите на
психичните разстройства Участвал в ръководствата и управителните тела на редица сдружения - Българско дружество по психосоматична медицина, Колегиум
"Частна психиатрия", Българското сдружение по биологична психиатрия. От 2002 до 2004 г. е ковчежник на Българската психиатрична асоциация. От 2004 г. е
заместник-председател на същата. От 2006 г. встъпва в длъжност президент на Българската психиатрична асоциация. Основните му интереси са в
психофармакологията, съдебната психиатрия и психиатричните разстройства в общата медицина. В настоящата монография авторът осветлява сложния проблем
на неподатливите на стандартно лечение болни от шизофрения.