Робинзон Крузо
Даниел Дефо
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаНадпис с пожелание.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна младеж
- Град на издаванеСофия
- Година1961 г.
- ЕзикБългарски
- Страници206
- КорициТвърди
- Преводачот руски Георги Жечев
- Категория
ИЗБИРА ИЛИ ПРИЕМА СЪДБАТА СИ РОБИНЗОН КРУЗО?
Написан във формата на монолог, отразяващ етапите, през които Робинзон преминава в живота си, романът проследява промените в ценностната система на героя и в гледната му точка към едни и същи проблеми. Разказът, воден от 1 л. ед. ч. (Аз-повествование), придобива характер на равносметка на изминалия житейски път.
Избира или приема съдбата си Робинзон Крузо? Господар ли е на живота си, или се примирява с обстоятелствата? И едното, и другото е вярно! В началото на романа, напускайки едва 18-годишен родния си дом, той се отказва от спокойния и материално осигурен от родителите си живот. Героят предпочита несигурния, изпълнен с несгоди, изненади и опасности път на приключенията по море. Дръзнал да избере сам съдбата си, той попада след корабокрушение на безлюден остров, където е принуден да се приспособи към конкретните неблагоприятни условия и да се примири с участта си на самотник. Приел съдбата си като даденост, Робинзон е твърдо решен не просто да оцелее, а да усъвършенства своите способности и умения, които се превръщат в реално основание да изпитва гордост и щастие.
Това, което научаваме в началото за героя на историята, е, че е млад човек, изпълнен с мечти и сънища за "мачти, вълни, корабни платна, чайки, неизвестни страни...", че е склонен да върши, както сам казва "безотговорни постъпки" и че е "толкова неразумен, че от всички пътища избирах най-лошия". Най-лошият път, избран от Робинзон Крузо, се оказва отказът от вслушването в съветите на близките му. На родителите си, подтикващи го към равновесие и спокойно съществуване, младият герой отговаря, че е вече на 18 години и сам ще реши какво да прави с живота си.
Той се отправя на път, защото обича неудържимо морето и е въодушевен от идеята да стъпи на непознати земи и да спечели богатство. Авантюристът е олицетворение на универсалния порив на човешката същност да търси граници, за да ги преодолее, за да открие възможности отвъд предела на родителския опит. За 8 години от напускането на родната Англия Робинзон предприема няколко пътешествия по море, които го превръщат в опитен моряк и търговец.
В продължение на две години е пленен от пирати, от които успява да се спаси с хитрост. След това се установява в Бразилия и за 4 години успява да забогатее от производство на захар. Но страстта към пътешествия и желанието за опознаване на нови светове го подтикват да участва в ново, оказало се впоследствие съдбоносно, приключение. Робинзон Крузо се отправя на поредното пътуване по море до Гвинея, където лесно може да се сдобие с "цели купища златен пясък и други скъпоценности". След смъртоносно за останалите моряци корабокрушение, той се озовава на безлюден остров. Попаднал на непознатата земя, той е принуден да приеме предизвикателството да се бори за оцеляването си, да измине за кратък период многовековния път на човешкото развитие от първобитния начин на живот до цивилизацията на своя век. По време на престоя си на острова той преоткрива знания и умения, до които хората са достигнали по време на дългата си еволюция. Съобразителността и бързите реакции на ума му са водещи в трудната битка с природата. Битка, която е отредена от съдбата, за да изпита героя и да провери дали наистина човекът е най-висшето същество на този свят. Победата над страха и над усещането за безнадеждна изолация от всичко, постигнато от човечеството до момента му дава правото да доминира над природата и да се възползва от благата ù. Умението му за адаптация в непозната и враждебна среда, както и нейното облагородяване, доказва, че Робинзон Крузо веднъж приел съдбата си на самотен изгнаник, не се отчайва, не загубва контрол над себе си, а се стреми да ръководи живота си. Въпреки трудностите, той не загубва усета си за красивото, стреми се да постигне удобства и уют, присъщи на цивилизацията. За това говорят практическите му усилия да си направи две жилища (къща и вила) и да ги обзаведе с всичко необходимо. Особена гордост изпитва героят от саморъчно направената лула, която напомня за това, че не се е отказал от малките човешки радости. Показателно е самочувствието на Робинзон, породено от неподозираните му за самия него способности, които реализира на острова: "Мисля, че нито един министър, когато си е блъскал главата над важен политически въпрос, не е изразходвал толкова умствени сили, колкото изгубих аз, размишлявайки над голямата задача: как да въртя точилото [на изработеното от него грънчарско колело] без участие на ръцете." Връзката със земята и неуморният труд му дават стимул да живее и да надхитри съдбата. Всичко сътворено и отгледано от него осмисля по нов начин еднообразното му на пръв поглед всекидневие на отшелник и го кара да се чувства успял и щастлив човек: "живеех на острова си спокоен и доволен" "като истински крал и не се нуждаех от нищо".
На самотния остров Робинзон не само гради своя нов живот, но му се налага и да отстоява създаденото. Битката с туземците от съседен остров внушава за пореден път, че желанието за победа, хладнокръвието и съобразителността са водещи за преодоляването на изпитанията. Но може би най-естественото в природата на човека е желанието му да общува със себеподобните. Срещата с Петкан дава възможност на героя да предаде своя житейски опит и умения на дивака (и човекоядеца) и да го приобщи към човешката култура. През тези 28 години живот на острова Крузо осъзнава, че твърде често злините са резултат от човешкото насилие и принуда над другите, а не са изпратени от съдбата. Тя може би определя само насоката на пътя, по който трябва да върви всеки, а как ще го извърви - е въпрос на личен избор.
Напускайки родния си дом, Робинзон Крузо се отказва от лесното и безгрижно бъдеще и поема трудния път в живота - да разчита единствено на себе си. До края на романа той остава верен на младежката си мечта и поема отговорността за направения избор. На път за Англия след повече от четвърт век отшелничество Робинзон е благодарен на съдбата за нейните уроци. На безлюдния остров той има свободата да бъде творец на живота си и възможността чрез собствения си опит да достигне до мъдростта, че "щастието или нещастието на човека в повечето случаи се намират в собствените му ръце" (Джон Лок) и че и в най-бедственото положение може да се намери изход, ако не се предаде на отчаянието. Най-важното послание на романа "Робинзон Крузо" е, че не обстоятелствата трябва да определят човешкия живот, а човекът е длъжен да ги овладява и променя, доколкото е възможно.
Прочетено в kliknityk.wordpress.com
Написан във формата на монолог, отразяващ етапите, през които Робинзон преминава в живота си, романът проследява промените в ценностната система на героя и в гледната му точка към едни и същи проблеми. Разказът, воден от 1 л. ед. ч. (Аз-повествование), придобива характер на равносметка на изминалия житейски път.
Избира или приема съдбата си Робинзон Крузо? Господар ли е на живота си, или се примирява с обстоятелствата? И едното, и другото е вярно! В началото на романа, напускайки едва 18-годишен родния си дом, той се отказва от спокойния и материално осигурен от родителите си живот. Героят предпочита несигурния, изпълнен с несгоди, изненади и опасности път на приключенията по море. Дръзнал да избере сам съдбата си, той попада след корабокрушение на безлюден остров, където е принуден да се приспособи към конкретните неблагоприятни условия и да се примири с участта си на самотник. Приел съдбата си като даденост, Робинзон е твърдо решен не просто да оцелее, а да усъвършенства своите способности и умения, които се превръщат в реално основание да изпитва гордост и щастие.
Това, което научаваме в началото за героя на историята, е, че е млад човек, изпълнен с мечти и сънища за "мачти, вълни, корабни платна, чайки, неизвестни страни...", че е склонен да върши, както сам казва "безотговорни постъпки" и че е "толкова неразумен, че от всички пътища избирах най-лошия". Най-лошият път, избран от Робинзон Крузо, се оказва отказът от вслушването в съветите на близките му. На родителите си, подтикващи го към равновесие и спокойно съществуване, младият герой отговаря, че е вече на 18 години и сам ще реши какво да прави с живота си.
Той се отправя на път, защото обича неудържимо морето и е въодушевен от идеята да стъпи на непознати земи и да спечели богатство. Авантюристът е олицетворение на универсалния порив на човешката същност да търси граници, за да ги преодолее, за да открие възможности отвъд предела на родителския опит. За 8 години от напускането на родната Англия Робинзон предприема няколко пътешествия по море, които го превръщат в опитен моряк и търговец.
В продължение на две години е пленен от пирати, от които успява да се спаси с хитрост. След това се установява в Бразилия и за 4 години успява да забогатее от производство на захар. Но страстта към пътешествия и желанието за опознаване на нови светове го подтикват да участва в ново, оказало се впоследствие съдбоносно, приключение. Робинзон Крузо се отправя на поредното пътуване по море до Гвинея, където лесно може да се сдобие с "цели купища златен пясък и други скъпоценности". След смъртоносно за останалите моряци корабокрушение, той се озовава на безлюден остров. Попаднал на непознатата земя, той е принуден да приеме предизвикателството да се бори за оцеляването си, да измине за кратък период многовековния път на човешкото развитие от първобитния начин на живот до цивилизацията на своя век. По време на престоя си на острова той преоткрива знания и умения, до които хората са достигнали по време на дългата си еволюция. Съобразителността и бързите реакции на ума му са водещи в трудната битка с природата. Битка, която е отредена от съдбата, за да изпита героя и да провери дали наистина човекът е най-висшето същество на този свят. Победата над страха и над усещането за безнадеждна изолация от всичко, постигнато от човечеството до момента му дава правото да доминира над природата и да се възползва от благата ù. Умението му за адаптация в непозната и враждебна среда, както и нейното облагородяване, доказва, че Робинзон Крузо веднъж приел съдбата си на самотен изгнаник, не се отчайва, не загубва контрол над себе си, а се стреми да ръководи живота си. Въпреки трудностите, той не загубва усета си за красивото, стреми се да постигне удобства и уют, присъщи на цивилизацията. За това говорят практическите му усилия да си направи две жилища (къща и вила) и да ги обзаведе с всичко необходимо. Особена гордост изпитва героят от саморъчно направената лула, която напомня за това, че не се е отказал от малките човешки радости. Показателно е самочувствието на Робинзон, породено от неподозираните му за самия него способности, които реализира на острова: "Мисля, че нито един министър, когато си е блъскал главата над важен политически въпрос, не е изразходвал толкова умствени сили, колкото изгубих аз, размишлявайки над голямата задача: как да въртя точилото [на изработеното от него грънчарско колело] без участие на ръцете." Връзката със земята и неуморният труд му дават стимул да живее и да надхитри съдбата. Всичко сътворено и отгледано от него осмисля по нов начин еднообразното му на пръв поглед всекидневие на отшелник и го кара да се чувства успял и щастлив човек: "живеех на острова си спокоен и доволен" "като истински крал и не се нуждаех от нищо".
На самотния остров Робинзон не само гради своя нов живот, но му се налага и да отстоява създаденото. Битката с туземците от съседен остров внушава за пореден път, че желанието за победа, хладнокръвието и съобразителността са водещи за преодоляването на изпитанията. Но може би най-естественото в природата на човека е желанието му да общува със себеподобните. Срещата с Петкан дава възможност на героя да предаде своя житейски опит и умения на дивака (и човекоядеца) и да го приобщи към човешката култура. През тези 28 години живот на острова Крузо осъзнава, че твърде често злините са резултат от човешкото насилие и принуда над другите, а не са изпратени от съдбата. Тя може би определя само насоката на пътя, по който трябва да върви всеки, а как ще го извърви - е въпрос на личен избор.
Напускайки родния си дом, Робинзон Крузо се отказва от лесното и безгрижно бъдеще и поема трудния път в живота - да разчита единствено на себе си. До края на романа той остава верен на младежката си мечта и поема отговорността за направения избор. На път за Англия след повече от четвърт век отшелничество Робинзон е благодарен на съдбата за нейните уроци. На безлюдния остров той има свободата да бъде творец на живота си и възможността чрез собствения си опит да достигне до мъдростта, че "щастието или нещастието на човека в повечето случаи се намират в собствените му ръце" (Джон Лок) и че и в най-бедственото положение може да се намери изход, ако не се предаде на отчаянието. Най-важното послание на романа "Робинзон Крузо" е, че не обстоятелствата трябва да определят човешкия живот, а човекът е длъжен да ги овладява и променя, доколкото е възможно.
Прочетено в kliknityk.wordpress.com
Ключови думи:
Робинзон Крузо, Даниел Дефо
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Подобни книги
Няма намерени подобни книги.