Звезди и бури. Шест северни стени
Гастон Ребюфа
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоМедицина и физкултура
- Град на издаванеСофия
- Година1967 г.
- ЕзикБългарски
- Страници130
- КорициТвърди
- Преводачот френски Светослав Колев
- Категория
През 1950 година по цялото земно кълбо се разнесе неочакваната вест: "За пръв път в историята на алпинизма човешки крак на осемхилядник!". Действително на
3 юни френските планинари Морис Ерзог и Луи Лашнал покориха хималайския великан Анапурна, висок 8075 метра. Заедно със завоевателите се прославиха и
другите участници в експедицията, между които бе и Гастон Ребюфа, дочакал покорителите в най-горния лагер — V, и допринесъл извънредно много за
спасяването им, когато те се върнали от върха полузамръзнали. Описвайки пълния с тежки премеждия път на победата в книгата "Анапурна, първи 8000" (1951),
водачът на експедицията Морис Ерзог със свойствената на французите игрива духовитост представя този си незаменим сътрудник по следния начин:
"Гастон Ребюфа има позорен произход за алпинист и което е далече по-непростимо — за професионален планински водач. Роден е на брега на морето! Ще трябва
да минат дълги години, докато Сдружението на планинските водачи измие това петно. Така или иначе Ребюфа е получил бойното си кръщение по скалите Ле
Каланк между Марсилия и Каси. Той е "най-високият" член на експедицията. Превишава ни всички с близо цяла глава. Извършил е най-трудните изкачвания в
Алпите понякога едно след друго. Франсоаз, младата му съпруга и дъщеричката му го виждат съвсем рядко през лятото: Шамони, Кортина д’Ампецо, Цермат...
Сега
за сега държи сказки в Италия, но ще го замоля да се прибере час по скоро."
Сърцатият покорител на Алпите и Хималаите е роден на 7 май 1921 година в Марсилия, най-голямото пристанище на Франция, една широко отворена врата към
безбрежните океани и далечните континенти. Но Ребюфа обръща гръб на морето и насочва поглед към планината. От дете катери току-речи отвесните варовити
скали Ле Каланк, т. е. Тесните заливчета, които се извисяват край брега на изток от Марсилия и не надхвърлят 500 метра.
Достигнал юношеска възраст, опитва с тръпнещи пръсти и твърдата гръд на Алпите. Тази първа среща с планинския рай решава окончателно съдбата му.
На двадесет години се обучава в Централната школа "Младеж и планина", където излиза първенец на випуска. През следната година добива правоспособност за
планински водач. Сетне работи горе-долу четири години като инструктор последователно в Централната школа "Младеж и планина", във Военното
високопланинско училище и в Националната школа по ски и алпинизъм. В 1945 година решава да се свърже още по-тясно с планината, напуска
преподавателската длъжност и се включва в редовете на Сдружението на планинските водачи. Отметнал от плещите си бремето на обучението и освободил врата
си от веригата на училищната дисциплина, Ребюфа може с развързани ръце да катери по всяко време: при слънце и при дъжд, по скала и по лед, с другари по
професия и приятели по звание. Повтаря яеповторени първи изкачвания на непристъпни северни стени, сам прави първи изкачвания на непокорени ръбове и
ребра и тихомълком се подготвя за бъдещето си поприще на планински писател.
През 1946 година излиза на бял свят първата му книга "Чиракът планинар".
След експедицията в Хималаите, която му донася световна известност, Ребюфа продължава тежката си и все пак рядко красива професия на планински водач, без
да се отделя от перото.
В 1954 година написва "Звезди и бури" и получава голямата литературна награда на планината за 1954 година. По нея заснема с Жорж Тера, кинооператор от Шамони, едноименен цветен филм, отличен с Голямата награда на IV международен фестивал на планинския филм в Тренто, Италия (1955 година).
На другата година Ребюфа поднася на възторжените си читатели книгата "От Монблан до Хималаите", преведена незабавно на много езици.
По-късно с Габриел М. Олив отдава почит на родните си скали в книгата албум "Ле Каланк".
През 1960 година се явява техническият му труд "Сняг и скала". в която той излага поуките от двадесетгодишния си планинарски опит.
В 1961 година — нова книга. "Между земята и небето", родена от сътрудничеството му с Пиер Тера при снемането на едноименния цветен филм, получил Голямата
награда на VII фестивал на планинския филм в Тренто (1961 година).
Потокът от книги не спира: в 1962 — "Монблан — феерична градина", в 1965 — "Матерхорн — образцов връх".
Най-съвършената творба на Ребюфа е и си остава обаче "Звезди и бури", преведена в Англия, ГФР, Испания, Италия, Полша, САЩ, Чехословакия, Югославия и
Япония. България е десетата страна, в която тази книга ще внесе ледения полъх на северните алпийски стени и пламенния дъх на непреклонните им покорители.
Тя е искрен, подкупващ химн за красотата на природата, за любовта към планината, за топлотата на другарството, за смислеността на живота. Ребюфа пише със
сърцето си, затова лесно прониква до сърцето на читателя. Той е и единственият алпинист, който е изкачил и петте най-трудни северни стени в Алпите, и то с
клиенти, водени от него. Затова книгата му "Звезди и бури" е достойна възхвала на една от най-трудните професии, без която би било немислимо развитието на
съвременната алпийска техника, като се почне от катеренето на свободно въже и се свърши с катеренето посредством акробатични съоръжения. Тя е възторжена
поема за едно от най-благородните поприща, без което не би било възможно завладяването на високата планина, като се тръгне от Монблан и се стигне до
Чомолунгма
Съдържание:
Гастон Ребюфа представен от Светослав Колев 5
Предговор 8
Северната стена на Гранд Жорас 15
- Реброто Уокър 15
- Средното ребро 33
Североизточната стена на Пиц Бадиле 37
Северната стена на Дрю 55
Матерхорн 65
Чима Гранде ди Лаваредо 77
Айгер 89
Приложение 113
3 юни френските планинари Морис Ерзог и Луи Лашнал покориха хималайския великан Анапурна, висок 8075 метра. Заедно със завоевателите се прославиха и
другите участници в експедицията, между които бе и Гастон Ребюфа, дочакал покорителите в най-горния лагер — V, и допринесъл извънредно много за
спасяването им, когато те се върнали от върха полузамръзнали. Описвайки пълния с тежки премеждия път на победата в книгата "Анапурна, първи 8000" (1951),
водачът на експедицията Морис Ерзог със свойствената на французите игрива духовитост представя този си незаменим сътрудник по следния начин:
"Гастон Ребюфа има позорен произход за алпинист и което е далече по-непростимо — за професионален планински водач. Роден е на брега на морето! Ще трябва
да минат дълги години, докато Сдружението на планинските водачи измие това петно. Така или иначе Ребюфа е получил бойното си кръщение по скалите Ле
Каланк между Марсилия и Каси. Той е "най-високият" член на експедицията. Превишава ни всички с близо цяла глава. Извършил е най-трудните изкачвания в
Алпите понякога едно след друго. Франсоаз, младата му съпруга и дъщеричката му го виждат съвсем рядко през лятото: Шамони, Кортина д’Ампецо, Цермат...
Сега
за сега държи сказки в Италия, но ще го замоля да се прибере час по скоро."
Сърцатият покорител на Алпите и Хималаите е роден на 7 май 1921 година в Марсилия, най-голямото пристанище на Франция, една широко отворена врата към
безбрежните океани и далечните континенти. Но Ребюфа обръща гръб на морето и насочва поглед към планината. От дете катери току-речи отвесните варовити
скали Ле Каланк, т. е. Тесните заливчета, които се извисяват край брега на изток от Марсилия и не надхвърлят 500 метра.
Достигнал юношеска възраст, опитва с тръпнещи пръсти и твърдата гръд на Алпите. Тази първа среща с планинския рай решава окончателно съдбата му.
На двадесет години се обучава в Централната школа "Младеж и планина", където излиза първенец на випуска. През следната година добива правоспособност за
планински водач. Сетне работи горе-долу четири години като инструктор последователно в Централната школа "Младеж и планина", във Военното
високопланинско училище и в Националната школа по ски и алпинизъм. В 1945 година решава да се свърже още по-тясно с планината, напуска
преподавателската длъжност и се включва в редовете на Сдружението на планинските водачи. Отметнал от плещите си бремето на обучението и освободил врата
си от веригата на училищната дисциплина, Ребюфа може с развързани ръце да катери по всяко време: при слънце и при дъжд, по скала и по лед, с другари по
професия и приятели по звание. Повтаря яеповторени първи изкачвания на непристъпни северни стени, сам прави първи изкачвания на непокорени ръбове и
ребра и тихомълком се подготвя за бъдещето си поприще на планински писател.
През 1946 година излиза на бял свят първата му книга "Чиракът планинар".
След експедицията в Хималаите, която му донася световна известност, Ребюфа продължава тежката си и все пак рядко красива професия на планински водач, без
да се отделя от перото.
В 1954 година написва "Звезди и бури" и получава голямата литературна награда на планината за 1954 година. По нея заснема с Жорж Тера, кинооператор от Шамони, едноименен цветен филм, отличен с Голямата награда на IV международен фестивал на планинския филм в Тренто, Италия (1955 година).
На другата година Ребюфа поднася на възторжените си читатели книгата "От Монблан до Хималаите", преведена незабавно на много езици.
По-късно с Габриел М. Олив отдава почит на родните си скали в книгата албум "Ле Каланк".
През 1960 година се явява техническият му труд "Сняг и скала". в която той излага поуките от двадесетгодишния си планинарски опит.
В 1961 година — нова книга. "Между земята и небето", родена от сътрудничеството му с Пиер Тера при снемането на едноименния цветен филм, получил Голямата
награда на VII фестивал на планинския филм в Тренто (1961 година).
Потокът от книги не спира: в 1962 — "Монблан — феерична градина", в 1965 — "Матерхорн — образцов връх".
Най-съвършената творба на Ребюфа е и си остава обаче "Звезди и бури", преведена в Англия, ГФР, Испания, Италия, Полша, САЩ, Чехословакия, Югославия и
Япония. България е десетата страна, в която тази книга ще внесе ледения полъх на северните алпийски стени и пламенния дъх на непреклонните им покорители.
Тя е искрен, подкупващ химн за красотата на природата, за любовта към планината, за топлотата на другарството, за смислеността на живота. Ребюфа пише със
сърцето си, затова лесно прониква до сърцето на читателя. Той е и единственият алпинист, който е изкачил и петте най-трудни северни стени в Алпите, и то с
клиенти, водени от него. Затова книгата му "Звезди и бури" е достойна възхвала на една от най-трудните професии, без която би било немислимо развитието на
съвременната алпийска техника, като се почне от катеренето на свободно въже и се свърши с катеренето посредством акробатични съоръжения. Тя е възторжена
поема за едно от най-благородните поприща, без което не би било възможно завладяването на високата планина, като се тръгне от Монблан и се стигне до
Чомолунгма
Съдържание:
Гастон Ребюфа представен от Светослав Колев 5
Предговор 8
Северната стена на Гранд Жорас 15
- Реброто Уокър 15
- Средното ребро 33
Североизточната стена на Пиц Бадиле 37
Северната стена на Дрю 55
Матерхорн 65
Чима Гранде ди Лаваредо 77
Айгер 89
Приложение 113
Ключови думи:
Шест северни стени, звезди и бури, Гастон Ребюфа, планинарски книги, книги за планинарство, алпинизъм, книги за алпинизъм