Парите на България. Буровъ. Книга 1-2
Михаил Топалов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоВек 22
- Град на издаванеСофия
- Година1990 г.
- ЕзикБългарски
- Страници274
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиСерия "Домино"
- Категория
- Ширина (мм)120
- Височина (мм)165
- Дебелина (мм)18
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а после учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия. Доброволец е в Балканските войни и Първата световна война и получава орден "За храброст".
Противоречива личност, на която нищо човешко не е чуждо, Буров е преди всичко силно изкушен от политиката. Най-уважаваният тогава, а и досега български банкер е активен деятел на Народната партия, а впоследствие и на Демократическия сговор. От 1899 до 1944 г. е депутат в десет народни събрания и министър в шест правителства. На 36 години става депутат от Народната партия, която представлява интересите на едрия капитал в България. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).
Буров не се задоволява с границите на България, а търси изява и на европейската сцена. Бил е член на Политическата комисия на Обществото на народите. Заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига сключването на така наречения Бежански заем, предназначен за закупуване на земеделски инвентар и строеж на жилища за бежанците от Тракия и Македония. Уговаря и отпускането през 1928 г. на Стабилизационен заем в подкрепа на националната валута, развитие на транспорта и съобщителните линии. Има и период, когато е политически емигрант в Париж.
С основание името на Атанас Буров може да се смята за синоним на българска банкова система. Така наречената Бурова банка е създадена от баща му Димитър Буров през 1895 г. в Русе и се нарича Българска търговска банка. Когато политиката поглъща повечето време на Атанас, банковите дела се движат повече от брат му. Войните и световната криза в периода 1929-1933 г. дестабилизират банката. Въпреки авторитета си на банкер, трупал познания по финанси в Сорбоната, той не успява да върне банката към най-славните й години. Той много добре е познавал законите на богатството и парите: "Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко".
Буров не е само банкер, финансист и политик, но и много добър психолог, естет и почитател на женската красота, обичал е лукса и финеса във всичко. Известен е и като отличен картоиграч - бил е бриджьор от световна класа, вероятно защото за тази игра се изискват същите качества, както във финансите и политиката. Имал е своя теория, според която човек се ражда за три неща - да помага на хората, да печели пари и да се наслаждава на живота. Като добър християнин е помагал на училища, болници, трапезарии за бедни, старчески домове и приюти за сираци, но не е забравял и себе си.
През 1944 г. Буров се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9.09.1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България. Само ден след преврата на 9 септември 1944 г. Буров е поставен под домашен арест. Осъден е на една година затвор от така наречия Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово, после е интерниран в Дряново. Тук два пъти дневно се подписва в околийското управление, а милицията следи всяка негова крачка.
През 1948 г. банката и домът на Буров са национализирани, като всички активи и пасиви на дружеството се прехвърлят към Държавния застрахователен институт. През 1950 г. той е арестуван отново и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и в Пазарджик. Умира в Пазарджишкия затвор на 15.05.1954 г. на 79 години.
Присъдата на Буров е отменена от Върховния съд чак през 1996 г. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Днес наследниците на Буров живеят извън България.
Противоречива личност, на която нищо човешко не е чуждо, Буров е преди всичко силно изкушен от политиката. Най-уважаваният тогава, а и досега български банкер е активен деятел на Народната партия, а впоследствие и на Демократическия сговор. От 1899 до 1944 г. е депутат в десет народни събрания и министър в шест правителства. На 36 години става депутат от Народната партия, която представлява интересите на едрия капитал в България. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).
Буров не се задоволява с границите на България, а търси изява и на европейската сцена. Бил е член на Политическата комисия на Обществото на народите. Заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига сключването на така наречения Бежански заем, предназначен за закупуване на земеделски инвентар и строеж на жилища за бежанците от Тракия и Македония. Уговаря и отпускането през 1928 г. на Стабилизационен заем в подкрепа на националната валута, развитие на транспорта и съобщителните линии. Има и период, когато е политически емигрант в Париж.
С основание името на Атанас Буров може да се смята за синоним на българска банкова система. Така наречената Бурова банка е създадена от баща му Димитър Буров през 1895 г. в Русе и се нарича Българска търговска банка. Когато политиката поглъща повечето време на Атанас, банковите дела се движат повече от брат му. Войните и световната криза в периода 1929-1933 г. дестабилизират банката. Въпреки авторитета си на банкер, трупал познания по финанси в Сорбоната, той не успява да върне банката към най-славните й години. Той много добре е познавал законите на богатството и парите: "Парите покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко".
Буров не е само банкер, финансист и политик, но и много добър психолог, естет и почитател на женската красота, обичал е лукса и финеса във всичко. Известен е и като отличен картоиграч - бил е бриджьор от световна класа, вероятно защото за тази игра се изискват същите качества, както във финансите и политиката. Имал е своя теория, според която човек се ражда за три неща - да помага на хората, да печели пари и да се наслаждава на живота. Като добър християнин е помагал на училища, болници, трапезарии за бедни, старчески домове и приюти за сираци, но не е забравял и себе си.
През 1944 г. Буров се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9.09.1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България. Само ден след преврата на 9 септември 1944 г. Буров е поставен под домашен арест. Осъден е на една година затвор от така наречия Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово, после е интерниран в Дряново. Тук два пъти дневно се подписва в околийското управление, а милицията следи всяка негова крачка.
През 1948 г. банката и домът на Буров са национализирани, като всички активи и пасиви на дружеството се прехвърлят към Държавния застрахователен институт. През 1950 г. той е арестуван отново и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и в Пазарджик. Умира в Пазарджишкия затвор на 15.05.1954 г. на 79 години.
Присъдата на Буров е отменена от Върховния съд чак през 1996 г. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Днес наследниците на Буров живеят извън България.
Ключови думи:
Парите на България, Буровъ, книга 1-2, Михаил Топалов