Зоология: Анатомия и систематика на безгръбначните животни
Стефан Консулов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаОтлично подвързана.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоУниверситетска печатница
- Град на издаванеСофия
- Година1942 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници484
- КорициТвърди
- Поредици и библиотекиУниверситетска библиотека № 252
- Категория
ПРЕДГОВОРЪ
Този курсъ има за цель да даде на студентите обща основа по анатомия и систематика на безгръбначнитгъ животни, върху която те да могатъ по-нататъкъ да градятъ. При тази цель на курса, големи подробности отъ анатомията на животните не могатъ и нЪма защо да се даватъ. Това още повече важи за систематиката. Тамъ ще бжде дадена само схемата за разпределението на разните групи, като за всека по-малка или по-голема група ще бждатъ посочени примери, а на места ще се ограничавамъ съ поменаването само на некои родове.
Като избегвамъ по възможность подробностите въ анатомията, които биха замъглили общата представа, която целя да остане у студентите, особено внимание отдавамъ на генетичната връзка между отделните групи. Така познанията за всека група се явяватъ не отделни, единични, а неразривно свързани съ познанията ни отъ други групи. Този начинъ на работа затвърдява въ нашето съзнание и единъ правиленъ мирогледъ върху единството на животинското царство.
На места, кждето това се явява необходимо, за установяване на генетичната връзка между групите използувамъ данни отъ ембриологията, както и отъ палеонтологията.
При разглеждането на отделните групи малко повече съмъ се спиралъ тамъ, кждето дадена група или отделни нейни представители иматъ некакво по-особено теоретично или практично значение. Въ това отношение предно место е давано по възможность на българската действителность: важните за насъ именно представители се разглеждатъ по-подробно; и въ систематиката е дадено предпочитание на представители отъ българската фауна.
Силното съкращение въ систематиката е направено съ огледъ къмъ уредените при моята катедра специални четения върху българската фауна, които еж съпроводени и съ повечко упражнения въ природата; този уреденъ вече курсъ има задачата да подготви по-специално студентите и за намирането, култивирането, препарирането и определянето на животните, както и за правенето на наблюдения върху техния животъ. По тази причина упражненията къмъ сегашния курсъ целятъ повече запознаването съ анатомията на отделните групи безгръбначни.
Поради претрупаностьта въ програмата на студентите този курсъ, който обгръща всички групи безгръбначни животни
УВОДЪ
Направления въ зоологията. Изучването на живите сж-_. "за въ каквото да било направление съставлява предметъ ва биологичнитгъ науки, които съставляватъ биологията въ z рокъ смисълъ на думата. Изучването пъкъна основните свой-стьа на организмите съставлява предметъ на общата био-л:::;я. Условно, като биология на дадени организми или на ги организми, разбиратъ условията и особеностите въ жи-- - имъ, сиречь тяхната екология.
До колкото можемъ да разграничимъ организма на жи-з: -нигЬ и на растенията, ние разграничаваме областите на з: легията и на ботаниката. Понеже всички организми, жез: гни и растения, иматъ много общи основни черти, под-ч - ни сж на едни и сжщи биологични закони, то и при изуч-зллията въ зоологията и ботаниката ние работимъ по единъ з. *.щи планъ, еднакви еж поделенията на тези две научни: щиплини.
Развитието и на зоологията, както и на останалите при-лоьдни науки, е вървело съ зависимость отъ развитието на телица други дисциплини, които могатъ да иматъ по-близка вти го-далечна връзка въ изучването на животните. Ето защо, ■аг-напредъ е започнало развитието на онзи делъ отъ зооло-ггята, който е ималъ най-малко нужда отъ помощьта на други вгуз-и. Това беше опознаването на разните животни, сиречь систематиката на животнитгь въ нейната първична форма: различаването на животните по външните имъ белези чрезъ ■аслюдение съ просто око.
Систематиката беше причина да се развие външната лорфология на животните: за да могатъ да се различаватъ ■с—сигурно разните животни, необходимо беше да се изучатъ з спишатъ по-подробно техните органи, поне външно.
Изучването на животинските органи, първоначално за:?е на систематиката, доведе постепенно до изучването 2 =а направата изобщо на животинското тело, външно, както ј - грешно. По този начинъ се разви и анатомията на жи-по-точно казано, макроскопската анатомия.
При изучването на анатомията на животните не мо-жтше да не се хвърли въ очи на изследователите големата:: тика въ направата на животните отъ разните групи. Това: - г е лотикъ на специални изучвания въ тази посока, отъ ■вгтс изникна сравнителната анатомия. Чрезъ сравнителния жеггдъ на изследване най-напредъ се стигна до установява-
Този курсъ има за цель да даде на студентите обща основа по анатомия и систематика на безгръбначнитгъ животни, върху която те да могатъ по-нататъкъ да градятъ. При тази цель на курса, големи подробности отъ анатомията на животните не могатъ и нЪма защо да се даватъ. Това още повече важи за систематиката. Тамъ ще бжде дадена само схемата за разпределението на разните групи, като за всека по-малка или по-голема група ще бждатъ посочени примери, а на места ще се ограничавамъ съ поменаването само на некои родове.
Като избегвамъ по възможность подробностите въ анатомията, които биха замъглили общата представа, която целя да остане у студентите, особено внимание отдавамъ на генетичната връзка между отделните групи. Така познанията за всека група се явяватъ не отделни, единични, а неразривно свързани съ познанията ни отъ други групи. Този начинъ на работа затвърдява въ нашето съзнание и единъ правиленъ мирогледъ върху единството на животинското царство.
На места, кждето това се явява необходимо, за установяване на генетичната връзка между групите използувамъ данни отъ ембриологията, както и отъ палеонтологията.
При разглеждането на отделните групи малко повече съмъ се спиралъ тамъ, кждето дадена група или отделни нейни представители иматъ некакво по-особено теоретично или практично значение. Въ това отношение предно место е давано по възможность на българската действителность: важните за насъ именно представители се разглеждатъ по-подробно; и въ систематиката е дадено предпочитание на представители отъ българската фауна.
Силното съкращение въ систематиката е направено съ огледъ къмъ уредените при моята катедра специални четения върху българската фауна, които еж съпроводени и съ повечко упражнения въ природата; този уреденъ вече курсъ има задачата да подготви по-специално студентите и за намирането, култивирането, препарирането и определянето на животните, както и за правенето на наблюдения върху техния животъ. По тази причина упражненията къмъ сегашния курсъ целятъ повече запознаването съ анатомията на отделните групи безгръбначни.
Поради претрупаностьта въ програмата на студентите този курсъ, който обгръща всички групи безгръбначни животни
УВОДЪ
Направления въ зоологията. Изучването на живите сж-_. "за въ каквото да било направление съставлява предметъ ва биологичнитгъ науки, които съставляватъ биологията въ z рокъ смисълъ на думата. Изучването пъкъна основните свой-стьа на организмите съставлява предметъ на общата био-л:::;я. Условно, като биология на дадени организми или на ги организми, разбиратъ условията и особеностите въ жи-- - имъ, сиречь тяхната екология.
До колкото можемъ да разграничимъ организма на жи-з: -нигЬ и на растенията, ние разграничаваме областите на з: легията и на ботаниката. Понеже всички организми, жез: гни и растения, иматъ много общи основни черти, под-ч - ни сж на едни и сжщи биологични закони, то и при изуч-зллията въ зоологията и ботаниката ние работимъ по единъ з. *.щи планъ, еднакви еж поделенията на тези две научни: щиплини.
Развитието и на зоологията, както и на останалите при-лоьдни науки, е вървело съ зависимость отъ развитието на телица други дисциплини, които могатъ да иматъ по-близка вти го-далечна връзка въ изучването на животните. Ето защо, ■аг-напредъ е започнало развитието на онзи делъ отъ зооло-ггята, който е ималъ най-малко нужда отъ помощьта на други вгуз-и. Това беше опознаването на разните животни, сиречь систематиката на животнитгь въ нейната първична форма: различаването на животните по външните имъ белези чрезъ ■аслюдение съ просто око.
Систематиката беше причина да се развие външната лорфология на животните: за да могатъ да се различаватъ ■с—сигурно разните животни, необходимо беше да се изучатъ з спишатъ по-подробно техните органи, поне външно.
Изучването на животинските органи, първоначално за:?е на систематиката, доведе постепенно до изучването 2 =а направата изобщо на животинското тело, външно, както ј - грешно. По този начинъ се разви и анатомията на жи-по-точно казано, макроскопската анатомия.
При изучването на анатомията на животните не мо-жтше да не се хвърли въ очи на изследователите големата:: тика въ направата на животните отъ разните групи. Това: - г е лотикъ на специални изучвания въ тази посока, отъ ■вгтс изникна сравнителната анатомия. Чрезъ сравнителния жеггдъ на изследване най-напредъ се стигна до установява-
Ключови думи:
зоология, анатомия и систематика на безгръбначните животни, Стефан Консулов