Нашенци в Македония
Сред торбешите в Македония и самуиловите българи в Гърция и Албания
Таня Мангалакова
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНеизползван екземпляр.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНИБА консулт
- Град на издаванеСофия
- Година2010 г.
- ЕзикБългарски
- Страници160
- КорициМеки
- Категория
Книгата "Нашенци в Македония" е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности - сред торбешите, както и сред потомците на
Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди
около век създава монументалния си труд "Македония - етнография и статистика". В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за
българите в Мала Преспа - Албания, и за българските села в Егейска Македония.
Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в
торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа - Албания, за наричаните от Атина "славяногласни елини" в Северна Гърция. Тя открива, че
хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското
културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност,
показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка - нашенци!
Книгата е разделена на три глави. В главата "Сред торбешите" за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 - 150 хил. души,
населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки
Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско - град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината
на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в
Бурса, Турция. Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Тя
изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции - посрещат
пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден (Св. Димитър Солунски Чудотворец, 8 ноември), Танасовден (Св. Атанасий
Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).
Книгата представя през погледа на самите торбеши тяхната множествена идентичност - една част от тях се самоопределят като македонци с ислямско
вероизповедание, други - като отделна торбешка културна общност, трети - като турци или албанци, но всички помежду си се наричат "нашенци". Мнозина
свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.
Главата "Из Егейска Македония" е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души.
В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар.
"славяногласни елини" все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и
потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция "славяногласните" са скритото малцинство, за което няма
официална статистика. Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50 - 60 хил. "славяноезични".
Тя цитира доклада "Евромозайка" на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души говорят
"славяномакедонски". В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на
български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит
Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при
техните синове, дъщери и внуци.
В главата "Из Мала Преспа" се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където
живеят около 5 - 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.
В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания - с група приятели. Следвайки уникалния
метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с "чун" (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари. Живяла е сред
монахините в манастира "Св. Георги Победоносец" в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 година започва ръкописа.
Книгата е във формат 16 на 23 см, 160 страници с луксозно приложение с авторски снимки. С вплетения в съвременния български език автентичен диалект на
героите книгата "Нашенци в Македония" представлява гид за една по-малко известна част от Македония. От различните източници, както и от свои проучвания на
място Таня Мангалакова публикува статистики за тези малко известни етно-културни малцинства.
Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди
около век създава монументалния си труд "Македония - етнография и статистика". В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за
българите в Мала Преспа - Албания, и за българските села в Егейска Македония.
Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в
торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа - Албания, за наричаните от Атина "славяногласни елини" в Северна Гърция. Тя открива, че
хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското
културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност,
показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка - нашенци!
Книгата е разделена на три глави. В главата "Сред торбешите" за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 - 150 хил. души,
населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки
Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско - град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината
на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в
Бурса, Турция. Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Тя
изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции - посрещат
пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден (Св. Димитър Солунски Чудотворец, 8 ноември), Танасовден (Св. Атанасий
Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).
Книгата представя през погледа на самите торбеши тяхната множествена идентичност - една част от тях се самоопределят като македонци с ислямско
вероизповедание, други - като отделна торбешка културна общност, трети - като турци или албанци, но всички помежду си се наричат "нашенци". Мнозина
свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.
Главата "Из Егейска Македония" е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души.
В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар.
"славяногласни елини" все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и
потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция "славяногласните" са скритото малцинство, за което няма
официална статистика. Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50 - 60 хил. "славяноезични".
Тя цитира доклада "Евромозайка" на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души говорят
"славяномакедонски". В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на
български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит
Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при
техните синове, дъщери и внуци.
В главата "Из Мала Преспа" се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където
живеят около 5 - 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.
В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания - с група приятели. Следвайки уникалния
метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с "чун" (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари. Живяла е сред
монахините в манастира "Св. Георги Победоносец" в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 година започва ръкописа.
Книгата е във формат 16 на 23 см, 160 страници с луксозно приложение с авторски снимки. С вплетения в съвременния български език автентичен диалект на
героите книгата "Нашенци в Македония" представлява гид за една по-малко известна част от Македония. От различните източници, както и от свои проучвания на
място Таня Мангалакова публикува статистики за тези малко известни етно-културни малцинства.
Ключови думи:
история на македонските българи