Говор и сцена
Кратко теоретическо и практическо ръководство по постановка на гласа, техника на говора и сценична реч
Роберт Роснер
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПочти отлично.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоДирекция на изкуствата при Министерството на информацията изкуствата
- Град на издаванеСофия
- Година1947 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници335
- КорициМеки
- Поредици и библиотекиНива № 9
- Категория
Техниката на говора като научна дисциплина почива върху законите на физиологията, хигиената и естетиката.
За актьора, певеца, рецитатора и оратора говорът е основата, която дава на дарованието възможност да се прояви.
На всеки храм на драматического изкуство би трябвало да бъде написано със светли букви: "В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО" Актьорът следователно трябва да се стреми към пълно овладяване на своя гласов апарат. Той трябва да си изработи "научно" начин, чрез който цялата енергия на мускулната работа да се свежда до един минимум — това ние наричаме вирту-озност, — за да може гласът да добие способност да издържа на голяма и разнообразна работа при възможно най-малка умора и напрежение — това ние наричаме хигиена. Така актьорът стига постепенно до "физиономията" на говора, което значи — стига се до способността да се обрисува характерът на човека, чрез предаване на свойствения му говорен тон.
В майсторското овладяване на речта, в разкриването на красотата на говора, в свещения дълг всичко да бъде предадено на слушателя съвършено ясно, чисто и с настройваща благозвучност — ето къде лежи значението на драматическия актьор като носител на културата на своя народ. Драматическото изкуство се строи — както и всяко друго изкуство — върху основата на собствената си техника и само така то може да прогресира, да предава духа на епохите и да изпълнява всяка възложена задача.
Творческото в изкуството и неговото възприемане не винаги се допълват, в смисъл, че творческата воля и репродуктивната деятелност се разбират правилно. Затова съществува задължението да се подкрепя чрез активно съдействие разбирането на една драматическа творба. Това може да стане най-лесно тогава, когато ние сме запознати с техническите и художествените изразни форми, когато нашите познания могат да обхванат специфичността на човешкия инструмент — гласа и когато ние можем да разсъждаваме дали пред нас се явява едно художествено изпълнение, един артистичен образ или имаме работа с една случайност, с един своеволен художествен опит, на който липсва всяка здрава и основна организация в постройката и в израза.
От този факт следва, че основните закони на правилното разбиране в изкуството не ще бъдат разбрани с един единствен удар от широката публика. Разбирането зависи от интуицията, от преживяванията и от духовните сили, с които ние разполагаме; това пък е въпрос на възпитание, на традиция и на вътрешна култура.
Художествената творба ще добие съвсем друго превъплъщение, ако се спазват законите на научната дисциплина и на техническото школуване, а не когато се явяват пред нас само на-туралистични, необла гоподени или неопитни сили. В организацията на изграждането на гласа нямащ случайности и чудеса, а само физиолога*^;., естетични и хигиенични сили, които ние чрез организирана и неуморна работа трябва да поставим в правилна светлина.
"Техниката на говора" не пречи никак на развитието на индивидуалността на изпълнителя, а напротив: тя не само че запазва гласа на актьора, певеца, оратора през целия им живот, но е и едно оръдие, което служи за реализирането на духовните образи, на творческата фантазия, на музикалните идеи, на израза на багрите, на пластичната умерена мощ, която ни пленява сч>с своята вйушителност. Постановката и техниката на гласа следователно е една качествена и хигиенична работа върху гласовия апарат, която обхваща: дишане, встъпление на тона, интонация, съединение на регистрите, облагозвучнение, изграждане и увеличение на обема на гласа.
Несигурността е единствената трагедия в нашия живот — нищо друго лошо не съществува. Впрочем целта на тази книга ще бъде изпълнена, ако успея да внеса светлина в най-спорния и до днес въпрос на драматического и оперно изкуство: именно значението на една правилна техника на говора в областта на това изкуство.
На младото българско поколение в драматиче-ското изкуство и на всички онези, които си служат с ценния инструмент — гласа, казвам: "Отдайте се с устрем, възторг и любов на творческата работа и знайте, че при изграждането на гласовите ви данни чрез техниката на говора ни ръководят закони, методи и една педагогическа и научна дисциплина, които винаги ще бъдат в услуга и в помощ на вашето художествено, културно и творческо развитие. Тайната на всеки успех се аължи на сигурното ръководство, търпение и
Постановката на гласа като необходи-мост при съвременното обучение по оперно пение и сценичен говор. .11
II. Път и цел на съвременното гласово въз-
питание. Диагноза и метод. . 20
III. Сценична реч и актьорско изкуство.
Социално-реалистичното творчество като отражение на съвременното обществено движение.....35
IV. Мутация на гласа......55
V. Говорни органи..... 58
VI. Дишане (теория и практика) ... 76
VII. Звукова система на българския книжовен език........106
VIII. Радио. Говор и пение перд микрофона. 151
IX. Нервите и мускулното освобождаване
на говорните органи и на тялото. . 161
X. Смях........ 177
XI. Всекидневни технически упражнения по
говора и дишането.....182
XII. Скороговор и говорна сръчност (тео-
рия и практика)......200
XIII. От постановка на гласа към сценична
реч (теория и практика). . . . 221
ПРИЛОЖЕНИЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ОБРАЗЦИ
I. ЛИРИКА.........265
Бележки.........267
П. П. С л а в е й к о в. Ни лъх не дъхва над
гю.цени. . . ■.....267
Н. Ли ли е в. Съмна в сънните градини. . 268 Н. Л и л и е в. Небето е безумно синьо. 268 Н. Ли ли е в. Тихият пролетен дъжд. 268 П. П. Славейков. Докле е младост. 269 X р. Смирненек и. Миражи. . 269
Д. Дебелянов. Утро ... . 270
Д. Дебелянов. Помниш ли. . . . 270
Д. Дебелянов. Елегия.....271
Е м. п. Димитров. Ирен .... 272 Бележки..........273
Н. МОНОЛОГЪТ НА ХАМЛЕТ ЗА АКТЬОРСКОТО ИЗКУСТВО......274
Бележки.........274
Монологът на Хамлет......275
III. ЕПОС.........277
Бележки........277
X р. Бота в. Хаджи Димитър (с бележки). 278
П. П. Славейков. Поет.....283
Н. Й. В а п ц а р о в. Песен.....284
IV. СОЦИАЛНА ЛИРИКА.....286
Е л. Багряна. Из "Зовът на морето". . 286
Е л. Багряна. Вечната......287
X р. Смирненек и. Цветарка. . . 288 X р. Смирненек и. Уличната жена. . 289
За актьора, певеца, рецитатора и оратора говорът е основата, която дава на дарованието възможност да се прояви.
На всеки храм на драматического изкуство би трябвало да бъде написано със светли букви: "В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО" Актьорът следователно трябва да се стреми към пълно овладяване на своя гласов апарат. Той трябва да си изработи "научно" начин, чрез който цялата енергия на мускулната работа да се свежда до един минимум — това ние наричаме вирту-озност, — за да може гласът да добие способност да издържа на голяма и разнообразна работа при възможно най-малка умора и напрежение — това ние наричаме хигиена. Така актьорът стига постепенно до "физиономията" на говора, което значи — стига се до способността да се обрисува характерът на човека, чрез предаване на свойствения му говорен тон.
В майсторското овладяване на речта, в разкриването на красотата на говора, в свещения дълг всичко да бъде предадено на слушателя съвършено ясно, чисто и с настройваща благозвучност — ето къде лежи значението на драматическия актьор като носител на културата на своя народ. Драматическото изкуство се строи — както и всяко друго изкуство — върху основата на собствената си техника и само така то може да прогресира, да предава духа на епохите и да изпълнява всяка възложена задача.
Творческото в изкуството и неговото възприемане не винаги се допълват, в смисъл, че творческата воля и репродуктивната деятелност се разбират правилно. Затова съществува задължението да се подкрепя чрез активно съдействие разбирането на една драматическа творба. Това може да стане най-лесно тогава, когато ние сме запознати с техническите и художествените изразни форми, когато нашите познания могат да обхванат специфичността на човешкия инструмент — гласа и когато ние можем да разсъждаваме дали пред нас се явява едно художествено изпълнение, един артистичен образ или имаме работа с една случайност, с един своеволен художествен опит, на който липсва всяка здрава и основна организация в постройката и в израза.
От този факт следва, че основните закони на правилното разбиране в изкуството не ще бъдат разбрани с един единствен удар от широката публика. Разбирането зависи от интуицията, от преживяванията и от духовните сили, с които ние разполагаме; това пък е въпрос на възпитание, на традиция и на вътрешна култура.
Художествената творба ще добие съвсем друго превъплъщение, ако се спазват законите на научната дисциплина и на техническото школуване, а не когато се явяват пред нас само на-туралистични, необла гоподени или неопитни сили. В организацията на изграждането на гласа нямащ случайности и чудеса, а само физиолога*^;., естетични и хигиенични сили, които ние чрез организирана и неуморна работа трябва да поставим в правилна светлина.
"Техниката на говора" не пречи никак на развитието на индивидуалността на изпълнителя, а напротив: тя не само че запазва гласа на актьора, певеца, оратора през целия им живот, но е и едно оръдие, което служи за реализирането на духовните образи, на творческата фантазия, на музикалните идеи, на израза на багрите, на пластичната умерена мощ, която ни пленява сч>с своята вйушителност. Постановката и техниката на гласа следователно е една качествена и хигиенична работа върху гласовия апарат, която обхваща: дишане, встъпление на тона, интонация, съединение на регистрите, облагозвучнение, изграждане и увеличение на обема на гласа.
Несигурността е единствената трагедия в нашия живот — нищо друго лошо не съществува. Впрочем целта на тази книга ще бъде изпълнена, ако успея да внеса светлина в най-спорния и до днес въпрос на драматического и оперно изкуство: именно значението на една правилна техника на говора в областта на това изкуство.
На младото българско поколение в драматиче-ското изкуство и на всички онези, които си служат с ценния инструмент — гласа, казвам: "Отдайте се с устрем, възторг и любов на творческата работа и знайте, че при изграждането на гласовите ви данни чрез техниката на говора ни ръководят закони, методи и една педагогическа и научна дисциплина, които винаги ще бъдат в услуга и в помощ на вашето художествено, културно и творческо развитие. Тайната на всеки успех се аължи на сигурното ръководство, търпение и
Постановката на гласа като необходи-мост при съвременното обучение по оперно пение и сценичен говор. .11
II. Път и цел на съвременното гласово въз-
питание. Диагноза и метод. . 20
III. Сценична реч и актьорско изкуство.
Социално-реалистичното творчество като отражение на съвременното обществено движение.....35
IV. Мутация на гласа......55
V. Говорни органи..... 58
VI. Дишане (теория и практика) ... 76
VII. Звукова система на българския книжовен език........106
VIII. Радио. Говор и пение перд микрофона. 151
IX. Нервите и мускулното освобождаване
на говорните органи и на тялото. . 161
X. Смях........ 177
XI. Всекидневни технически упражнения по
говора и дишането.....182
XII. Скороговор и говорна сръчност (тео-
рия и практика)......200
XIII. От постановка на гласа към сценична
реч (теория и практика). . . . 221
ПРИЛОЖЕНИЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ОБРАЗЦИ
I. ЛИРИКА.........265
Бележки.........267
П. П. С л а в е й к о в. Ни лъх не дъхва над
гю.цени. . . ■.....267
Н. Ли ли е в. Съмна в сънните градини. . 268 Н. Л и л и е в. Небето е безумно синьо. 268 Н. Ли ли е в. Тихият пролетен дъжд. 268 П. П. Славейков. Докле е младост. 269 X р. Смирненек и. Миражи. . 269
Д. Дебелянов. Утро ... . 270
Д. Дебелянов. Помниш ли. . . . 270
Д. Дебелянов. Елегия.....271
Е м. п. Димитров. Ирен .... 272 Бележки..........273
Н. МОНОЛОГЪТ НА ХАМЛЕТ ЗА АКТЬОРСКОТО ИЗКУСТВО......274
Бележки.........274
Монологът на Хамлет......275
III. ЕПОС.........277
Бележки........277
X р. Бота в. Хаджи Димитър (с бележки). 278
П. П. Славейков. Поет.....283
Н. Й. В а п ц а р о в. Песен.....284
IV. СОЦИАЛНА ЛИРИКА.....286
Е л. Багряна. Из "Зовът на морето". . 286
Е л. Багряна. Вечната......287
X р. Смирненек и. Цветарка. . . 288 X р. Смирненек и. Уличната жена. . 289
Ключови думи:
говор и сцена, Роберт Роснер
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.