Благословение
Любомир Лулчев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоРепортер
- Град на издаванеСофия
- Година1999 г.
- ЕзикБългарски
- Страници318
- КорициМеки
- Категория
Любомир Лулчев и романът му "Благословение":
Авторът на тази книга десетилетия наред беше представян от комунистическата пропаганда като българския Распутин. Основанията за подобно сравнение са близостта му с цар Борис III, неговите ясновидски способности и религиозният му мистицизъм. За да не се разсее пропагандният ефект, много факти за Лулчев, които противоречат на изградения му в масовото съзнание образ на фашист, са скрити и остават малко известни до днес.
Любомир Лулчев е роден през 1886 г. в Кнежа. През 1910 г. завършва Военното училище в София, а по-късно е изпратен на специализация в Англия и става един от първите български авиатори. Участва в трите войни през 1913-1918 г. и е произведен подполковник. По времето на земеделското управление е назначен на висок пост във военноинженерната работилница. След преврата на 9 юни 1923 г. той е уволнен като близък на Стамболийски и на убития по-рано военен министър Александър Димитров.
Макар по-късно да е заклеймен, осъден и разстрелян като фашист, Любомир Лулчев е бил, както свидетелства сестрата на царя, княгиня Евдокия, "с доста леви убеждения". Той сътрудничи на сп. "Борба", редактирано от Георги Бакалов, и даже укрива социалистическа литература в дома си. През 1919 г. става последовател на Петър Дънов. В семейния му живот го преследват нещастия. През 1925 г. при атентата в катедралата загива тъстът му ген. Станчо Радойнов. На 18 май 1930 г. жена му Ангелина е убита от най-добрата си приятелка и майка ѝ, за да откраднат бижутата ѝ. След нейната смърт Лулчев разпродава имотите си в полза на неговото Бяло братство.
През април 1925 г. Султана Рачо Петрова урежда среща на Лулчев с царя в старата Зоологическа градина. Разговорът продължава близо три часа и е описан в тази книга. На тази среща Лулчев предсказва на Борис III, че предстои голям атентат. Наистина няколко дни по-късно е взривена софийската катедрала "Света Неделя". Оттогава суеверният и склонен към мистика цар започва все по-често да вика Лулчев. Срещите им, според дневника на дъновиста, са били общо 121. Последната от тях е на 10 август 1943 г., само две седмици преди смъртта на царя. Той става един вид неофициален царски съветник, което впоследствие му струва живота. Още приживе на царя срещу Лулчев е организиран атентат, но неуспешен. На 6 октомври 1944 г. той е арестуван в квартала на дъновистите, на 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и след няколко часа е разстрелян на Централните софийски гробища.
Лулчев наистина е имал наследствена склонност към прозрения, която идва от дядо му по майчина линия - известен лечител и ясновидец още по времето на турското робство. За разлика от Распутин царският довереник целенасочено е изучавал хиромантия, графология и астрология. Той съставя и хороскоп на Борис III, в който според собствените му показания пред съда е предсказано, че август 1943 г. ще е фатален за царя.
След разстрела на Лулчев името му е обречено на забвение. Премълчава се, че на времето си той е бил доста известен писател, автор на повече от 10 книги. Най-известна сред тях е романът "Благословение" (1939 г.), последна част от една трилогия. "Благословение" е автобиографичен роман. В него е описано размирното време от Септемврийското въстание през 1923 г. до началото на 30-те години. В лицето на главния герой Генко, който от комунист става дъновист, не е трудно да се открие самият Лулчев.
Романът е най-известното произведение на писателя и придобива скандална слава по две причини. Първо, той е почти документален. В него е предадена почти дословно първата среща на Лулчев с царя. Второ, Лулчев лансира идеята, че атентатът в църквата "Света Неделя" не е дело на комунистите, а провокация на Цанковото правителство. Тази хипотеза не е подкрепена от никакви доказателства и днес може да се смята за доказано, че не е вярна. Че атентатът е организиран от ръководството на БКП, е сигурно. По тези две причини при публикуването си през 1940 г: романът е бил спрян и пуснат чак след личната намеса на царя.
След 9 септември 1944 г. романът не е преиздаван като творба на фашист и апология на мистичното учение на Петър Дънов. Като го предлага на българските читатели след близо 60 години, издателство "Репортер" им дава възможност сами да преценят доколко митовете за царския довереник и ясновидец Любомир Лулчев са верни. Текстът е взет от първото издание, отпечатано през 1940 г. в Севлиево, като са отстранени някои очевидни печатни грешки и архаизми в езика, а правописът е осъвременен.
От издателя
Авторът на тази книга десетилетия наред беше представян от комунистическата пропаганда като българския Распутин. Основанията за подобно сравнение са близостта му с цар Борис III, неговите ясновидски способности и религиозният му мистицизъм. За да не се разсее пропагандният ефект, много факти за Лулчев, които противоречат на изградения му в масовото съзнание образ на фашист, са скрити и остават малко известни до днес.
Любомир Лулчев е роден през 1886 г. в Кнежа. През 1910 г. завършва Военното училище в София, а по-късно е изпратен на специализация в Англия и става един от първите български авиатори. Участва в трите войни през 1913-1918 г. и е произведен подполковник. По времето на земеделското управление е назначен на висок пост във военноинженерната работилница. След преврата на 9 юни 1923 г. той е уволнен като близък на Стамболийски и на убития по-рано военен министър Александър Димитров.
Макар по-късно да е заклеймен, осъден и разстрелян като фашист, Любомир Лулчев е бил, както свидетелства сестрата на царя, княгиня Евдокия, "с доста леви убеждения". Той сътрудничи на сп. "Борба", редактирано от Георги Бакалов, и даже укрива социалистическа литература в дома си. През 1919 г. става последовател на Петър Дънов. В семейния му живот го преследват нещастия. През 1925 г. при атентата в катедралата загива тъстът му ген. Станчо Радойнов. На 18 май 1930 г. жена му Ангелина е убита от най-добрата си приятелка и майка ѝ, за да откраднат бижутата ѝ. След нейната смърт Лулчев разпродава имотите си в полза на неговото Бяло братство.
През април 1925 г. Султана Рачо Петрова урежда среща на Лулчев с царя в старата Зоологическа градина. Разговорът продължава близо три часа и е описан в тази книга. На тази среща Лулчев предсказва на Борис III, че предстои голям атентат. Наистина няколко дни по-късно е взривена софийската катедрала "Света Неделя". Оттогава суеверният и склонен към мистика цар започва все по-често да вика Лулчев. Срещите им, според дневника на дъновиста, са били общо 121. Последната от тях е на 10 август 1943 г., само две седмици преди смъртта на царя. Той става един вид неофициален царски съветник, което впоследствие му струва живота. Още приживе на царя срещу Лулчев е организиран атентат, но неуспешен. На 6 октомври 1944 г. той е арестуван в квартала на дъновистите, на 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и след няколко часа е разстрелян на Централните софийски гробища.
Лулчев наистина е имал наследствена склонност към прозрения, която идва от дядо му по майчина линия - известен лечител и ясновидец още по времето на турското робство. За разлика от Распутин царският довереник целенасочено е изучавал хиромантия, графология и астрология. Той съставя и хороскоп на Борис III, в който според собствените му показания пред съда е предсказано, че август 1943 г. ще е фатален за царя.
След разстрела на Лулчев името му е обречено на забвение. Премълчава се, че на времето си той е бил доста известен писател, автор на повече от 10 книги. Най-известна сред тях е романът "Благословение" (1939 г.), последна част от една трилогия. "Благословение" е автобиографичен роман. В него е описано размирното време от Септемврийското въстание през 1923 г. до началото на 30-те години. В лицето на главния герой Генко, който от комунист става дъновист, не е трудно да се открие самият Лулчев.
Романът е най-известното произведение на писателя и придобива скандална слава по две причини. Първо, той е почти документален. В него е предадена почти дословно първата среща на Лулчев с царя. Второ, Лулчев лансира идеята, че атентатът в църквата "Света Неделя" не е дело на комунистите, а провокация на Цанковото правителство. Тази хипотеза не е подкрепена от никакви доказателства и днес може да се смята за доказано, че не е вярна. Че атентатът е организиран от ръководството на БКП, е сигурно. По тези две причини при публикуването си през 1940 г: романът е бил спрян и пуснат чак след личната намеса на царя.
След 9 септември 1944 г. романът не е преиздаван като творба на фашист и апология на мистичното учение на Петър Дънов. Като го предлага на българските читатели след близо 60 години, издателство "Репортер" им дава възможност сами да преценят доколко митовете за царския довереник и ясновидец Любомир Лулчев са верни. Текстът е взет от първото издание, отпечатано през 1940 г. в Севлиево, като са отстранени някои очевидни печатни грешки и архаизми в езика, а правописът е осъвременен.
От издателя