Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия
Димитър Войников
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПо-скоро отлично.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоКоралов и Сие
- Град на издаванеСофия
- Година2002 г.
- ЕзикБългарски
- Страници439
- КорициМеки
- ХудожникЛюдмил Асенов
- Категория
- Ширина (мм)145
- Височина (мм)203
Първо издание. Тираж 500 бр.
Читателю!
Това издание има дълга история. Авторът, моят баща Димитър Войников, работи над този труд в продължение на 10-15 години, но не можа да го види публикуван. Ръкописът постъпи в тогавашното издателство "Отечествен фронт" през 1979 г., престоя там дълго време, но не бе издаден по някакви неведоми причини, въпреки ангажимента на издателството. Аз успях да спася последния, почти нечетлив екземпляр непосредствено преди събитията, които разтърсиха Източна Европа. Междувременно баща ми напусна този свят.
Минаха години. Комунизмът си отиде, поне формално. Видимо се промени и отношението към историята. През лятото на 2001 г. заговорих отново за ръкописа на баща ми пред приятели в едно италианско алпийско село. Сред събеседниците ми тогава беше и Мила Коралова, за която без съмнение литературата не е само професия, но и призвание. Впоследствие издателство "Коралов и сие" прояви интерес и този труд бе представен и спечели конкурс на Националния център за книгата към Министерството на културата.Така с неговата решаваща финансова помощ ръкописът на моя баща се появи на бял свят.
Този труд е амбициозен. Той се опитва да проследи "целокупния живот на българите в Източна Тракия" от първите български поселения "под стените цариградски" до 1913 г., когато последните оцелели българи преминали турско-българската граница. Баща ми е бил един от тях. Той познаваше абсолютно всичко, написано за Източна Тракия от български, турски и чужди историци до момента на своята смърт през 1990 г.
След изселването си от Източна Тракия баща ми завършва гимназията в Бургас. Освен пословичното си родолюбие, източнотракийските емигранти донесли със себе си в България и дълбокото си уважение към личността на учителя-възрожденец, който в техните очи олицетворявал стремежа към духовност и национално самоопределение. Може би затова баща ми станал именно учител. Той преподавал история в най-южните български черноморски градове Василико (днес Царево) и Ахтопол. По същото време директор на гимназията в Бургас бил великолепният познавач на Източна Тракия - историкът Георги поп Аянов. След 1923 г. той се съсредоточил изключително върху събирането и изследването на исторически материали за своя роден край. Баща ми става ревностен помощник и сподвижник на Аянов в неговата изследователска и общественополезна дейност. А когато видни тракийци, начело с Петър Драгулев, основател на първата тракийска емигрантска организация "Странджа" във Варна, учредяват в София земляческо-кръжочна дружба, баща ми, въпреки младостта си става неин секретар. Кръжочната дейност не се изразявала в програмни речи, сказки и доклади, а в непринудени приятелски събеседвания.
В по-нови времена, които и аз помня, баща ми беше активен деец на Тракийското културно-просветно дружество в София до неговото закриване. По професия той беше юрист с дългогодишна практика и задълбочено познаваше българската и турско-шериатската правна система. Затова мисля, че предизвикват интерес страниците в този труд, посветени на държавната организация на османските турци: данъчната система, основните принципи на поземлената собственост и турските реформаторски движения.
В ранната си младост баща ми се е познавал лично с много видни преображенци, оцелели след епичните борби, като войводите Тодор Шишманов и Димитър Ташев, сподвижниците на войводата Георги Кондолов - Стоян Камилски и Киро Узунов Самоковлията, непоправимият идеалист и поет Яни Попов и много други.
През февруари 1909 г. бившите войводи Тодор Шишманов и Димитър Ташев решили да обиколят някои места от времето на Преображенското въстание. Така те стигнали до село Рум беглий, където баща ми имал уникалния шанс да запише разказа на самия Т. Шишманов за събитията от Преображенското въстание и то само няколко месеца преди неговото убийство от гръцки андартски четници.
В книгата са намерили място немалка част от юношеските спомени на баща ми за Балканската война, която се води на източнотракийския боен театър, както и на дядо ми Георги Войников, активен участник в борбите и сподвижник на войводата Стамат Икономов по време на Преображенското въстание. Повествованието почти непрекъснато е "прошарено" (думата е на автора) с много и най-разнообразни истории от тогавашния български живот в Източна Тракия...
От гледна точка на историята, струва ми се, че особено ценни са някои корекции, които авторът Димитър Войников прави по отношение на официалната българска историография, най-вече в спомените на Христо Силянов. Те се основават на разказите на войводи и четници, както и на неговите собствени проучвания, дело на целия му съзнателен живот.
Благодаря на всички, които оцениха качествата на този труд и подкрепиха усилията ми за неговото издаване.
Октомври, 2002 г.
Емил Войников
Читателю!
Това издание има дълга история. Авторът, моят баща Димитър Войников, работи над този труд в продължение на 10-15 години, но не можа да го види публикуван. Ръкописът постъпи в тогавашното издателство "Отечествен фронт" през 1979 г., престоя там дълго време, но не бе издаден по някакви неведоми причини, въпреки ангажимента на издателството. Аз успях да спася последния, почти нечетлив екземпляр непосредствено преди събитията, които разтърсиха Източна Европа. Междувременно баща ми напусна този свят.
Минаха години. Комунизмът си отиде, поне формално. Видимо се промени и отношението към историята. През лятото на 2001 г. заговорих отново за ръкописа на баща ми пред приятели в едно италианско алпийско село. Сред събеседниците ми тогава беше и Мила Коралова, за която без съмнение литературата не е само професия, но и призвание. Впоследствие издателство "Коралов и сие" прояви интерес и този труд бе представен и спечели конкурс на Националния център за книгата към Министерството на културата.Така с неговата решаваща финансова помощ ръкописът на моя баща се появи на бял свят.
Този труд е амбициозен. Той се опитва да проследи "целокупния живот на българите в Източна Тракия" от първите български поселения "под стените цариградски" до 1913 г., когато последните оцелели българи преминали турско-българската граница. Баща ми е бил един от тях. Той познаваше абсолютно всичко, написано за Източна Тракия от български, турски и чужди историци до момента на своята смърт през 1990 г.
След изселването си от Източна Тракия баща ми завършва гимназията в Бургас. Освен пословичното си родолюбие, източнотракийските емигранти донесли със себе си в България и дълбокото си уважение към личността на учителя-възрожденец, който в техните очи олицетворявал стремежа към духовност и национално самоопределение. Може би затова баща ми станал именно учител. Той преподавал история в най-южните български черноморски градове Василико (днес Царево) и Ахтопол. По същото време директор на гимназията в Бургас бил великолепният познавач на Източна Тракия - историкът Георги поп Аянов. След 1923 г. той се съсредоточил изключително върху събирането и изследването на исторически материали за своя роден край. Баща ми става ревностен помощник и сподвижник на Аянов в неговата изследователска и общественополезна дейност. А когато видни тракийци, начело с Петър Драгулев, основател на първата тракийска емигрантска организация "Странджа" във Варна, учредяват в София земляческо-кръжочна дружба, баща ми, въпреки младостта си става неин секретар. Кръжочната дейност не се изразявала в програмни речи, сказки и доклади, а в непринудени приятелски събеседвания.
В по-нови времена, които и аз помня, баща ми беше активен деец на Тракийското културно-просветно дружество в София до неговото закриване. По професия той беше юрист с дългогодишна практика и задълбочено познаваше българската и турско-шериатската правна система. Затова мисля, че предизвикват интерес страниците в този труд, посветени на държавната организация на османските турци: данъчната система, основните принципи на поземлената собственост и турските реформаторски движения.
В ранната си младост баща ми се е познавал лично с много видни преображенци, оцелели след епичните борби, като войводите Тодор Шишманов и Димитър Ташев, сподвижниците на войводата Георги Кондолов - Стоян Камилски и Киро Узунов Самоковлията, непоправимият идеалист и поет Яни Попов и много други.
През февруари 1909 г. бившите войводи Тодор Шишманов и Димитър Ташев решили да обиколят някои места от времето на Преображенското въстание. Така те стигнали до село Рум беглий, където баща ми имал уникалния шанс да запише разказа на самия Т. Шишманов за събитията от Преображенското въстание и то само няколко месеца преди неговото убийство от гръцки андартски четници.
В книгата са намерили място немалка част от юношеските спомени на баща ми за Балканската война, която се води на източнотракийския боен театър, както и на дядо ми Георги Войников, активен участник в борбите и сподвижник на войводата Стамат Икономов по време на Преображенското въстание. Повествованието почти непрекъснато е "прошарено" (думата е на автора) с много и най-разнообразни истории от тогавашния български живот в Източна Тракия...
От гледна точка на историята, струва ми се, че особено ценни са някои корекции, които авторът Димитър Войников прави по отношение на официалната българска историография, най-вече в спомените на Христо Силянов. Те се основават на разказите на войводи и четници, както и на неговите собствени проучвания, дело на целия му съзнателен живот.
Благодаря на всички, които оцениха качествата на този труд и подкрепиха усилията ми за неговото издаване.
Октомври, 2002 г.
Емил Войников