Петата свобода, или власт и идеология
Ноам Чомски
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНеизползван екземпляр.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоАгато
- Град на издаванеСофия
- Година2001 г.
- ЕзикБългарски
- Страници176
- КорициМеки
- ПреводачГеорги Константинов
- Категория
На 12 август 1941 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и първият министър на Негово кралско величество краля на Великобритания, или както сам се
нарича - неговият "предан слуга и поданик" - Уинстън Чърчил, се срещат на борда на американския крайцер "Август", където подписват съвместно изработената
Атлантическа харта. В нея двамата прокламират знаменанине "Четири свободи": на словото, на религиите, освобождаване от нуждите и страха. Малко по-късно
техният "доблестен съюзник" Йосиф Висарионович Сталин преподписва тази, по думите на Чърчил, "изпълнена с дълбоки и съдбоносни последици декларация",
определяща главните цели на съюзниците във Втората световна война.
Представената на вниманието на читателя книга се нарича "Петата свобода", тази, която - както казва нейният автор Чомски - Рузвелт, Чърчил и присъединилият
се Сталин са пропуснали да включат в своята харта.
Кой е Чомски?
Може би у нас читателите на вестник "Свободна мисъл" са срещнали първи името на тази изключителна фигура на нашата съвременност /в майския и юнски
броеве от 1992 г. органът на Федерацията на анархистите в България публикува интервю или по-скоро "Разговор с Чомски за актуалността на анархосиндикализма"/.
Роден през 1928 г. в град Филаделифия - САЩ, Аврам Ноам Чомски е световно признат лингвист и професор в Масачузетския технологически институт. Един от
първите в света използувал ефикасно математическите и логическите модели за описание на езиковия механизъм, с оглед откриване на по-дълбоките и по-общи
характеристики на "човешкия език" изобщо.
Чомски е не по-малко известен с аргументираната си критика и безкомпромисна позиция срещу имперската политика на "лидера на Свободния свят" САЩ. Борбата
на тоя съвременен Давид срещу най-могъщата държавна машина, която историята познава и нейните встъпления във всички райони на света - от Южна Америка
до Азия - може да събуди само възхищение у всички, чиито ум и сърца не са опустошени от Шейлоковите "идеали" на пазарната демокрация. "Петата свобода" или
"Власт и идеология" в оригинал е съставена от петте беседи, изнесени от автора в Манагуа през 1986 г. Записвани директно на магнитофон и фон и
непреработвани, те са оставили печата на сказки върху езика, структурата и съдържанието на книгата. Изиграващите и изобилствуващи с каскади от аргументи
изречения понякога са доста дълги, а повторенията на елементи от предишната глава в някоя от следващите се обясняват с педагогическия подход на Чомски
пред една вероятно изменяща се от беседа на беседа публика.
Първата част /или сказка/ е посветена на неизменната стратегия на САЩ, целяща елиминирането на всякакви конкуренти и трайното настаняване на
американските капитали, политическото и ако е необходимо, военното им присъствие в бившите колонии и сателити. Освен другите велики сили, сред които
историкът на американската външна политика ще намери последователно Испания, Великобритания, Япония, Германия или СССР, на елиминиране подлежат и
всички локални групи, организации и сили /във всяка страна - малка или голяма, близка или далечна - независимо от идеологиите и социалния им състав/, които
са дръзнали да се противопосттавят на "Петата свобода". На "свободата" на американския капитал и държава да плячкосват световните ресурси, да ограбват
туземното население и да определят рамките на социалния, стопански и политически ред в страните на непрекъснато разширяващата се "сфера на влияние" на
САЩ.
Последното формулиране на тази глобална стратегия е "Новият световен ред", който бившият президент Буш очерта след рухването на поредната съперничеща
империя - Съветската. За реализирането ѝ са позволени всички средства и добри всякакви съюзници или слуги - вчера нацисти и фалангисти, днес "комунисти" и
чекисти.
Втората беседа третира проблема за "контрола над вътрешната агресия", т.е. за смазване на всякакви опити да се създаде общество, различно от "пазарното", в
което туземното население би разрешило самостоятелно и по един задоволителен начин проблемите на прехраната, жилищата, здравеопазването и образованието
си. т.е. въпросите за хляба и свободата и с това би дало заразителен пример на другите народи и континенти, изтръгвайки ги от сферата, в която САЩ
практикуват "петата свобода".
Изобилие от примери илюстрира дейността на американските политици, дипломати, разузнавачи и солдати върху всички паралели и меридиани. Дейност,
насочена към осъществяване на контрола на американската държава върху хода на социалната история на човечеството.
В третата част, пред вид на аудиторията, вниманието е съсредоточено върху Централна Америка и Карибския архипелаг. Тук Чомски навлиза в детайли, които
разкриват цялата чудовищност и ужаси, които съпътствуват прилагането на принципите на американската политика в "техния малък регион". Заедно с това те
позволяват да се определят общите и постоянни характеристики на тази политика, която е неразривно свързана със структурите на властта, икономическата и
социалната същност на днешното американско общество. Не на последно място тази беседа дава възможност да се предвиди какво очаква народите от "големия
регион" в случай на една тотална победа на американския "нов ред" в света. И в частност, при едно безпрепятствено настаняване на техните слуги и агенти в
овакантените кресла на назначаваните доскоро от Москва диктатори в Източна Европа и другите зони на създадения след крушението на "Третия Рим"... "вакуум".
В четвъртата беседа е разгледана т.н. национална сигурност и свързаните с нея проблеми на въоръженията, милитаризма и заплахата от ядрена война. С оглед на
годината, в която са изнесени сказките / 1986/, използуваните в нея данни и документи са остарели /днес СССР е мъртъв и в утрешните войни за господство над
света навярно враговете и коалициите, които ще заплашват "националната сигурност" на американския капитал и неговата "желязна пета" - държавната машина,
ще бъдат други/, но заключенията на Чомски относно социалната мотивировка на американската политика си остават в сила: тя няма нищо общо с "националната
сигурност" на САЩ, днес никой не ги заплашва и главният им враг е неутолимият апетит на собствените им капиталисти и волята на американските държавни
мъже да наложат своя "ред" на планетата. Оттук стремежът да се консервира един "звездноядрен щит", позволяващ безнаказано практикуване на Петата свобода
в двете полушария и провеждането на наказателни операции срещу всеки и всички, които биха се съпротивлявали на желязната "хармония", която ни предлага
Жандармът на света. В тази политика ядрените оръжия и терор са само средства за контрол над... историята. В "обикновената" ежедневна практика целите могат
да бъдат постигнати и чрез "малките" локални войни и полицейски операции... под знамето на ООН. Последните развития в политиката за разоръжаване и данните
за военните бюджети сочат, че в перспектива господарите на света се ориентират към съвършенствувани професионални армии с класически въоръжения. Т.е. те
подготвят наемниците на световната контрареволюция, шпицкомандите за водене на утрешните граждански войни не само в собствените им отечества, но и за
"сдържане на вътрешната агресия" в коя да е точка на земното кълбо. Тази имперска и класова полотика е неразривно свързана с държавните институции,
социалните cтруктури и доминиращите икономически и финансови интереси в американското общество. Никакви избори и замяна на едни ръководители с други,
"по-добри", не са в състояние да променят това положение на нещата.
Последната пета сказка е посветена на методите и средствата, чрез които в условията на пазарната демокрация елитите постигат увековечаване на господството
си, "правилата на играта" и "опитомяването" на низшите слоеве от народа, неговото - маргинализиране и изключване от вземането на решения по
жизненоважните за него въпроси. След изработването на "консенсус" с интелигенцията и ангажирането й в апологетиката и агитпропа, се цели ако не привличане
на изключените от "демокрацията" народни слоеве в активно "строителство" на собствения им затвор, то поне задържането им в състояние на летаргия, апатия,
безсилие и безизходност. Постигнатите успехи в атомизирането, оглупяването и парализирането на народа от американските масмедии, университети, "науката"
за отношения с обществото, църквите и останалите институции на официалната пропаганда не могат да се отричат, но краят на човешкия род още не е вписан в
дневния ред. Без да сме в навечерието на "последния и решителен бой", съществуват макар и минимални легални възможности, предоставени от либералната
демокрация, които трябва да се използуват. На първо време за разговори, сказки, брошури и вестничета. За лишена от блясък и суетен шум апостолска работа с
оглед създаването на групи, опорни точки, бази и предмостия, без които борбата на народа срещу подтисничеството на държавата и грабежа на капитала става
безнадеждна. За създаване на мрежа от революционни организации, без чиито ясни стратегически и програмни цели, интелигентно обмислени и проведени със
смелост и постоянство акции, не само днешните поколения ще бъдат обречени в предстоящите социални борби на петте континента.
Към "Петата свобода" са прибавени като приложения две глави от две други книги на Чомски - първата от 1977, а втората от 1991 г. Те доизясняват част от бегло
споменатите в беседите проблеми, като аферата "Уотъргейт", убийството на водачите на "Черните пантери" или дават допълнителни характеристики на
американския интелектуален елит, на пропагандата, на демокрацията в САЩ и нейните "кризи".
Всички бележки, които преводачът си е позволил с цел поясняване мисълта на Чомски или налагащия се паралелизъм между описаните от него процеси в Третия
свят и тези в "посткомунистическото" източно пространство, са винаги под линия. За тях отговорност носи само той.
Струва ми се, че хора като автора на "Петата свобода " са необходими на българския народ за озониране на политическия ни живот и докато той ги извади от
собствената си утроба, вакуумът в обществената мисъл трябва да бъде запълнен с преводи от рода на предлаганата книга. Надявам се, че тя ще скъси пътя към
истината за мнозина от лелеещите празни надежди и розови илюзии поданици на "втората пазарна република" или "четвърто конституционно българско царство",
идващи на смяна на полицейската диктатура. Те са двойно по-необходими в днешното време на духовна, нравствена, идейна, социална, икономическа и
политическа криза. Може би най-тежката, дълбока и всеобхватна криза, каквато България не е преживявала след никоя от предишните си национални
катастрофи. Ние живеем в разгара на Четвъртата, която ни приближава ускорено, вместо към бленуваната още от бай Ганя Европа, към Третия и дори Четвърти
свят.
Част от тази катастрофа е и кризата на нашата интелигенция. Сега тя се разразява с особено опустошителна сила поради десетилетния терор и корумпиране,
превърнали се в държавна политика на бившия режим. И още поради капитулацията на тази интелигенция пред политиката на топора и сребърниците.
Духовната пустиня, в която вече четвърта година ни разхождат след десетоноемврийските правителства на лукановци, поповци, филип-димитровци и беровци,
беше създадена от диктатурата на георги-димитровци, червенковци и живковци. Но истината няма да бъде пълна, ако не кажем, че унищожаването на цвета на
българската интелигенция започна още при Кобургите. В известен смисъл "пролетарската" диктатура само довърши тяхното "дело ". Днеска " в Гренада е мор ". И
въпреки просветеното мнение на последния български държавен глава, аз мисля, че никога, от век и половина насам, тая интелигенция не е достигала такова
дъно на нравствено падение и творческо безплодие. Като че ли за нашите времена Некрасов е написал: "Били са и по-тежки, но по-подли - никога!"
Това е още една причина да привлечем вниманието на българския читател върху нравствените и граждански позиции на Чомски. Те са в пълен онтраст с тези на
нашите "интелектуалци", които от десетилетия се въртят като просяци или придворни около банкетните софри на "върховната власт". И днес, както във "времето
на тоталитаризма", те служат на силния на деня, на "плащащия в брой". Затова заплакаха за "свободата" на кувейтските шейхове, затова се възмутиха от
шовинистичните и наиионалистични варварства на един Садам Хюсеин, затова изобличават полицейския садизъм на Милошевич или изпращат "сини каски" в...
Камбоджа. Но от тях не се чу и няма да се чуе нито дума за терора на турската държава срещу кюрдите и още по-малко против световната имперска политика на
новите им господари от Вашингтон. Напротив, същата готовност да продават и предават народа, същата изпълнителност на всякакви мръсни поръчки, същата
живковска сервилност, угодничество и челобитие. Само купищата са сменени. И "идеалите" - вчера беше марксизма, днec е либерализма". На фона на
интелектуалната бакалия, лакейство и поголовно проституиране на тълпата дипломирани или "удостоени" подлеци и шутове, продаващи интелектуалното си
първородство срещу казионна леща, позициите на Чомски се открояват и му правят чест. Защото са насочени най-напред срещу властниците и капиталистите от
собствената му страна - срещу "своите" грабители и палачи. И защото са позиции на свободен Човек.
Париж, юни-юли 1993 г. Георги Константинов
нарича - неговият "предан слуга и поданик" - Уинстън Чърчил, се срещат на борда на американския крайцер "Август", където подписват съвместно изработената
Атлантическа харта. В нея двамата прокламират знаменанине "Четири свободи": на словото, на религиите, освобождаване от нуждите и страха. Малко по-късно
техният "доблестен съюзник" Йосиф Висарионович Сталин преподписва тази, по думите на Чърчил, "изпълнена с дълбоки и съдбоносни последици декларация",
определяща главните цели на съюзниците във Втората световна война.
Представената на вниманието на читателя книга се нарича "Петата свобода", тази, която - както казва нейният автор Чомски - Рузвелт, Чърчил и присъединилият
се Сталин са пропуснали да включат в своята харта.
Кой е Чомски?
Може би у нас читателите на вестник "Свободна мисъл" са срещнали първи името на тази изключителна фигура на нашата съвременност /в майския и юнски
броеве от 1992 г. органът на Федерацията на анархистите в България публикува интервю или по-скоро "Разговор с Чомски за актуалността на анархосиндикализма"/.
Роден през 1928 г. в град Филаделифия - САЩ, Аврам Ноам Чомски е световно признат лингвист и професор в Масачузетския технологически институт. Един от
първите в света използувал ефикасно математическите и логическите модели за описание на езиковия механизъм, с оглед откриване на по-дълбоките и по-общи
характеристики на "човешкия език" изобщо.
Чомски е не по-малко известен с аргументираната си критика и безкомпромисна позиция срещу имперската политика на "лидера на Свободния свят" САЩ. Борбата
на тоя съвременен Давид срещу най-могъщата държавна машина, която историята познава и нейните встъпления във всички райони на света - от Южна Америка
до Азия - може да събуди само възхищение у всички, чиито ум и сърца не са опустошени от Шейлоковите "идеали" на пазарната демокрация. "Петата свобода" или
"Власт и идеология" в оригинал е съставена от петте беседи, изнесени от автора в Манагуа през 1986 г. Записвани директно на магнитофон и фон и
непреработвани, те са оставили печата на сказки върху езика, структурата и съдържанието на книгата. Изиграващите и изобилствуващи с каскади от аргументи
изречения понякога са доста дълги, а повторенията на елементи от предишната глава в някоя от следващите се обясняват с педагогическия подход на Чомски
пред една вероятно изменяща се от беседа на беседа публика.
Първата част /или сказка/ е посветена на неизменната стратегия на САЩ, целяща елиминирането на всякакви конкуренти и трайното настаняване на
американските капитали, политическото и ако е необходимо, военното им присъствие в бившите колонии и сателити. Освен другите велики сили, сред които
историкът на американската външна политика ще намери последователно Испания, Великобритания, Япония, Германия или СССР, на елиминиране подлежат и
всички локални групи, организации и сили /във всяка страна - малка или голяма, близка или далечна - независимо от идеологиите и социалния им състав/, които
са дръзнали да се противопосттавят на "Петата свобода". На "свободата" на американския капитал и държава да плячкосват световните ресурси, да ограбват
туземното население и да определят рамките на социалния, стопански и политически ред в страните на непрекъснато разширяващата се "сфера на влияние" на
САЩ.
Последното формулиране на тази глобална стратегия е "Новият световен ред", който бившият президент Буш очерта след рухването на поредната съперничеща
империя - Съветската. За реализирането ѝ са позволени всички средства и добри всякакви съюзници или слуги - вчера нацисти и фалангисти, днес "комунисти" и
чекисти.
Втората беседа третира проблема за "контрола над вътрешната агресия", т.е. за смазване на всякакви опити да се създаде общество, различно от "пазарното", в
което туземното население би разрешило самостоятелно и по един задоволителен начин проблемите на прехраната, жилищата, здравеопазването и образованието
си. т.е. въпросите за хляба и свободата и с това би дало заразителен пример на другите народи и континенти, изтръгвайки ги от сферата, в която САЩ
практикуват "петата свобода".
Изобилие от примери илюстрира дейността на американските политици, дипломати, разузнавачи и солдати върху всички паралели и меридиани. Дейност,
насочена към осъществяване на контрола на американската държава върху хода на социалната история на човечеството.
В третата част, пред вид на аудиторията, вниманието е съсредоточено върху Централна Америка и Карибския архипелаг. Тук Чомски навлиза в детайли, които
разкриват цялата чудовищност и ужаси, които съпътствуват прилагането на принципите на американската политика в "техния малък регион". Заедно с това те
позволяват да се определят общите и постоянни характеристики на тази политика, която е неразривно свързана със структурите на властта, икономическата и
социалната същност на днешното американско общество. Не на последно място тази беседа дава възможност да се предвиди какво очаква народите от "големия
регион" в случай на една тотална победа на американския "нов ред" в света. И в частност, при едно безпрепятствено настаняване на техните слуги и агенти в
овакантените кресла на назначаваните доскоро от Москва диктатори в Източна Европа и другите зони на създадения след крушението на "Третия Рим"... "вакуум".
В четвъртата беседа е разгледана т.н. национална сигурност и свързаните с нея проблеми на въоръженията, милитаризма и заплахата от ядрена война. С оглед на
годината, в която са изнесени сказките / 1986/, използуваните в нея данни и документи са остарели /днес СССР е мъртъв и в утрешните войни за господство над
света навярно враговете и коалициите, които ще заплашват "националната сигурност" на американския капитал и неговата "желязна пета" - държавната машина,
ще бъдат други/, но заключенията на Чомски относно социалната мотивировка на американската политика си остават в сила: тя няма нищо общо с "националната
сигурност" на САЩ, днес никой не ги заплашва и главният им враг е неутолимият апетит на собствените им капиталисти и волята на американските държавни
мъже да наложат своя "ред" на планетата. Оттук стремежът да се консервира един "звездноядрен щит", позволяващ безнаказано практикуване на Петата свобода
в двете полушария и провеждането на наказателни операции срещу всеки и всички, които биха се съпротивлявали на желязната "хармония", която ни предлага
Жандармът на света. В тази политика ядрените оръжия и терор са само средства за контрол над... историята. В "обикновената" ежедневна практика целите могат
да бъдат постигнати и чрез "малките" локални войни и полицейски операции... под знамето на ООН. Последните развития в политиката за разоръжаване и данните
за военните бюджети сочат, че в перспектива господарите на света се ориентират към съвършенствувани професионални армии с класически въоръжения. Т.е. те
подготвят наемниците на световната контрареволюция, шпицкомандите за водене на утрешните граждански войни не само в собствените им отечества, но и за
"сдържане на вътрешната агресия" в коя да е точка на земното кълбо. Тази имперска и класова полотика е неразривно свързана с държавните институции,
социалните cтруктури и доминиращите икономически и финансови интереси в американското общество. Никакви избори и замяна на едни ръководители с други,
"по-добри", не са в състояние да променят това положение на нещата.
Последната пета сказка е посветена на методите и средствата, чрез които в условията на пазарната демокрация елитите постигат увековечаване на господството
си, "правилата на играта" и "опитомяването" на низшите слоеве от народа, неговото - маргинализиране и изключване от вземането на решения по
жизненоважните за него въпроси. След изработването на "консенсус" с интелигенцията и ангажирането й в апологетиката и агитпропа, се цели ако не привличане
на изключените от "демокрацията" народни слоеве в активно "строителство" на собствения им затвор, то поне задържането им в състояние на летаргия, апатия,
безсилие и безизходност. Постигнатите успехи в атомизирането, оглупяването и парализирането на народа от американските масмедии, университети, "науката"
за отношения с обществото, църквите и останалите институции на официалната пропаганда не могат да се отричат, но краят на човешкия род още не е вписан в
дневния ред. Без да сме в навечерието на "последния и решителен бой", съществуват макар и минимални легални възможности, предоставени от либералната
демокрация, които трябва да се използуват. На първо време за разговори, сказки, брошури и вестничета. За лишена от блясък и суетен шум апостолска работа с
оглед създаването на групи, опорни точки, бази и предмостия, без които борбата на народа срещу подтисничеството на държавата и грабежа на капитала става
безнадеждна. За създаване на мрежа от революционни организации, без чиито ясни стратегически и програмни цели, интелигентно обмислени и проведени със
смелост и постоянство акции, не само днешните поколения ще бъдат обречени в предстоящите социални борби на петте континента.
Към "Петата свобода" са прибавени като приложения две глави от две други книги на Чомски - първата от 1977, а втората от 1991 г. Те доизясняват част от бегло
споменатите в беседите проблеми, като аферата "Уотъргейт", убийството на водачите на "Черните пантери" или дават допълнителни характеристики на
американския интелектуален елит, на пропагандата, на демокрацията в САЩ и нейните "кризи".
Всички бележки, които преводачът си е позволил с цел поясняване мисълта на Чомски или налагащия се паралелизъм между описаните от него процеси в Третия
свят и тези в "посткомунистическото" източно пространство, са винаги под линия. За тях отговорност носи само той.
Струва ми се, че хора като автора на "Петата свобода " са необходими на българския народ за озониране на политическия ни живот и докато той ги извади от
собствената си утроба, вакуумът в обществената мисъл трябва да бъде запълнен с преводи от рода на предлаганата книга. Надявам се, че тя ще скъси пътя към
истината за мнозина от лелеещите празни надежди и розови илюзии поданици на "втората пазарна република" или "четвърто конституционно българско царство",
идващи на смяна на полицейската диктатура. Те са двойно по-необходими в днешното време на духовна, нравствена, идейна, социална, икономическа и
политическа криза. Може би най-тежката, дълбока и всеобхватна криза, каквато България не е преживявала след никоя от предишните си национални
катастрофи. Ние живеем в разгара на Четвъртата, която ни приближава ускорено, вместо към бленуваната още от бай Ганя Европа, към Третия и дори Четвърти
свят.
Част от тази катастрофа е и кризата на нашата интелигенция. Сега тя се разразява с особено опустошителна сила поради десетилетния терор и корумпиране,
превърнали се в държавна политика на бившия режим. И още поради капитулацията на тази интелигенция пред политиката на топора и сребърниците.
Духовната пустиня, в която вече четвърта година ни разхождат след десетоноемврийските правителства на лукановци, поповци, филип-димитровци и беровци,
беше създадена от диктатурата на георги-димитровци, червенковци и живковци. Но истината няма да бъде пълна, ако не кажем, че унищожаването на цвета на
българската интелигенция започна още при Кобургите. В известен смисъл "пролетарската" диктатура само довърши тяхното "дело ". Днеска " в Гренада е мор ". И
въпреки просветеното мнение на последния български държавен глава, аз мисля, че никога, от век и половина насам, тая интелигенция не е достигала такова
дъно на нравствено падение и творческо безплодие. Като че ли за нашите времена Некрасов е написал: "Били са и по-тежки, но по-подли - никога!"
Това е още една причина да привлечем вниманието на българския читател върху нравствените и граждански позиции на Чомски. Те са в пълен онтраст с тези на
нашите "интелектуалци", които от десетилетия се въртят като просяци или придворни около банкетните софри на "върховната власт". И днес, както във "времето
на тоталитаризма", те служат на силния на деня, на "плащащия в брой". Затова заплакаха за "свободата" на кувейтските шейхове, затова се възмутиха от
шовинистичните и наиионалистични варварства на един Садам Хюсеин, затова изобличават полицейския садизъм на Милошевич или изпращат "сини каски" в...
Камбоджа. Но от тях не се чу и няма да се чуе нито дума за терора на турската държава срещу кюрдите и още по-малко против световната имперска политика на
новите им господари от Вашингтон. Напротив, същата готовност да продават и предават народа, същата изпълнителност на всякакви мръсни поръчки, същата
живковска сервилност, угодничество и челобитие. Само купищата са сменени. И "идеалите" - вчера беше марксизма, днec е либерализма". На фона на
интелектуалната бакалия, лакейство и поголовно проституиране на тълпата дипломирани или "удостоени" подлеци и шутове, продаващи интелектуалното си
първородство срещу казионна леща, позициите на Чомски се открояват и му правят чест. Защото са насочени най-напред срещу властниците и капиталистите от
собствената му страна - срещу "своите" грабители и палачи. И защото са позиции на свободен Човек.
Париж, юни-юли 1993 г. Георги Константинов
Ключови думи:
чомски, политология, политика