Българска везбена и тъканна орнаментика
Иван Коев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗапазен екземпляр.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоСептември
- Град на издаванеСофия
- Година1982 г.
- ЕзикБългарски
- Страници96
- КорициМеки
- Категория
Традициите в материалната култура и в изкуството на българския народ, по-конкретно предметите от селския бит -тъкани, шарени черги, килими, облекло, шевици, резба, керамика -придобиват в културния кръгозор на съвременния човек все по-растящи художествени стойности. Почти няма проблеми в нашия художествен живот, които да не са свързани с наследството от миналото. Изследват се и се съхраняват както архаичните пластове на етническите художествени традиции, така и все още живите прояви на народното изкуство, в качеството на фундамент на новата социалистическа култура.
Ръководно начало на това етно-изкуствоведско изследване са съвременните форми на народното везбено творчество. Въз основа на тях се възсъздават всички негови степенни преходи, като се почне от най-първичните. Изяснен е на първо място проблемът за произхода на този род народно изкуство. Неговият зародиш се крие в непосредствената материална дейност на народа, в неговата битова култура. Възникналата практическа потребност у везачките да назовават орнаментите потвърждава твърде важното за случая обстоятелство, че те са свързани с материалната дейност, с битовата обстановка на своите създатели.
Везбената орнаментика се разглежда като дело на всички народни слоеве, а не само на селското население. Везбените орнаменти се развиват успоредно, а не откъснато от стилното художествено творчество. Те са продукт на цялостната балканска и общославянска култура.
Проникналите в българската везбена орнаментика чужди, предимно византийски и ориенталски образци се разпространяват от VI до XII в. по време на създаването на първите славянски държави. Много славянки тъкмо по онова време, разпръснати из текстилните работилници по всички краища на византийския и арабския свят, са допринесли безспорно за вноса от там /освен по търговски път/ на старинни везбени и тъканни орнаменти в новообразуваните славянски държави. Тъкмо затова и днес още тия ориенталски и византийски орнаменти са общи за целия славянски свят, разбира се, различно преобразени. Това са: "дървото на ч-ивота", "великата славянска богиня с два конника встрани",плаващите патици", "свастичният кръст" и други.
Изучаването на българските везбени орнаменти налага ~: съсредоточен анализ върху творческия им процес. Несъмнено е, че индивидуалната импровизация на везачките-авторки опровергава напълно погрешния, ненаучен възглед, че културните ценности се творели от висшите, господствуващи слоеве и че постепенно се спускали от върховете към низините, към народните маси. Така в нашия случай везбената орнаментика ще представя "понизената култура" на висшите класи.Тъкмо затова се смята спорел тази преднамерена теория, че везбеното изкуство е закостеняло, замръзнало, застояло, консервативно народно творчество. Като опровержение на този възглед на буржоазното изкуствознание противопостяваме основния марксически закон за изменението, развитието на явленията, прехода от една форма към друга. С оглед на Toga при сравнителното проучване на везбените орнаменти е проследена последователната връзка между отделните степени на тяхното развитие. Чрез този подход на проучване можа да се установи общата закономерност и причинност в развоя на везбеното изкуство.
При разглеждане на везбените орнаменти в тази монография винаги се дават надлежни указания и за тяхното предназначение върху женските и мъжките дрехи, отгдето са взети. Везбената ормаментика не съществува изобщо, изолирана от пазви, ръкави, огърлета, рамена, поли и други. Използувани са и тъканни орнаменти, общи и за везмата - от престилка, възглавници и пешкири. *
Материалът за научно разработване и проучване обхваща следните области от българските земи: Добруджа - Тулчанско, Мачинско, Кюстендилско /чрез преселници от Северна в Южна Добруджа/, Балчишко и Тутраканско. От Североизточна България Провадийско, Варненско, Русенско и Разградско. От Средна Северна България - Свищовско, Никополско, Плевенско, Ловешко, Троянско, Севлиевско, Габровско, Тетевенско. От Северозападна България - Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско и Врачанско. От Южна България - Поморийско, Елховско, Сливенско, Казанлъшко, Карнобатско, Пазарджишко, Пловдивско, Копривщица, Новозагорско, Старозагорско и Ямболско. От ЮГозападна България - Софийско, Пернишко, Самоковско, Станкедимитровско, Трънско, Кюстендилско, Санданско. Пе-тричко. От Родопската област - Кърджалийско, Баташко, Брациговско.
Систематизирани са над 800 названия на везбени и тъканни орнаменти, разпределени по същина на 17 дяла: имена на растения^ на животни и на човешки фигури; имена на селища, от гдето произхожда всзбеният или тъканният орнамент; имена на везачки, ав-трки на отделни мотиви; имена на модели,отгдето е взет мотивът, начин на везане или тъкане; отличителни везбени белези; предназначение на везмото; имена на домашни и домакински принадлежности; имена из архитектурата; имена на стопански уреди; имена на църковни потреби; имена на обредни хлябове; имена из народни поверия; имена на небесни тела и атмосферни ннления; празник на завършване везмото; имена с неизяснено шачение.
Направено е сравнително проучване на всеки везбен орнамент г оглед главно на славянските /руски, югославски, чехословашки и пи 1ски/ везбени орнаменти, а също и на съседните балкански | |рани - Румъния, Гърция и Турция.
Проучените везбени и тъканни орнаменти са разпределени според естеството им по мотиви в пет дяла:растителен,животински,човешки,символичен и геометричен
Ръководно начало на това етно-изкуствоведско изследване са съвременните форми на народното везбено творчество. Въз основа на тях се възсъздават всички негови степенни преходи, като се почне от най-първичните. Изяснен е на първо място проблемът за произхода на този род народно изкуство. Неговият зародиш се крие в непосредствената материална дейност на народа, в неговата битова култура. Възникналата практическа потребност у везачките да назовават орнаментите потвърждава твърде важното за случая обстоятелство, че те са свързани с материалната дейност, с битовата обстановка на своите създатели.
Везбената орнаментика се разглежда като дело на всички народни слоеве, а не само на селското население. Везбените орнаменти се развиват успоредно, а не откъснато от стилното художествено творчество. Те са продукт на цялостната балканска и общославянска култура.
Проникналите в българската везбена орнаментика чужди, предимно византийски и ориенталски образци се разпространяват от VI до XII в. по време на създаването на първите славянски държави. Много славянки тъкмо по онова време, разпръснати из текстилните работилници по всички краища на византийския и арабския свят, са допринесли безспорно за вноса от там /освен по търговски път/ на старинни везбени и тъканни орнаменти в новообразуваните славянски държави. Тъкмо затова и днес още тия ориенталски и византийски орнаменти са общи за целия славянски свят, разбира се, различно преобразени. Това са: "дървото на ч-ивота", "великата славянска богиня с два конника встрани",плаващите патици", "свастичният кръст" и други.
Изучаването на българските везбени орнаменти налага ~: съсредоточен анализ върху творческия им процес. Несъмнено е, че индивидуалната импровизация на везачките-авторки опровергава напълно погрешния, ненаучен възглед, че културните ценности се творели от висшите, господствуващи слоеве и че постепенно се спускали от върховете към низините, към народните маси. Така в нашия случай везбената орнаментика ще представя "понизената култура" на висшите класи.Тъкмо затова се смята спорел тази преднамерена теория, че везбеното изкуство е закостеняло, замръзнало, застояло, консервативно народно творчество. Като опровержение на този възглед на буржоазното изкуствознание противопостяваме основния марксически закон за изменението, развитието на явленията, прехода от една форма към друга. С оглед на Toga при сравнителното проучване на везбените орнаменти е проследена последователната връзка между отделните степени на тяхното развитие. Чрез този подход на проучване можа да се установи общата закономерност и причинност в развоя на везбеното изкуство.
При разглеждане на везбените орнаменти в тази монография винаги се дават надлежни указания и за тяхното предназначение върху женските и мъжките дрехи, отгдето са взети. Везбената ормаментика не съществува изобщо, изолирана от пазви, ръкави, огърлета, рамена, поли и други. Използувани са и тъканни орнаменти, общи и за везмата - от престилка, възглавници и пешкири. *
Материалът за научно разработване и проучване обхваща следните области от българските земи: Добруджа - Тулчанско, Мачинско, Кюстендилско /чрез преселници от Северна в Южна Добруджа/, Балчишко и Тутраканско. От Североизточна България Провадийско, Варненско, Русенско и Разградско. От Средна Северна България - Свищовско, Никополско, Плевенско, Ловешко, Троянско, Севлиевско, Габровско, Тетевенско. От Северозападна България - Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско и Врачанско. От Южна България - Поморийско, Елховско, Сливенско, Казанлъшко, Карнобатско, Пазарджишко, Пловдивско, Копривщица, Новозагорско, Старозагорско и Ямболско. От ЮГозападна България - Софийско, Пернишко, Самоковско, Станкедимитровско, Трънско, Кюстендилско, Санданско. Пе-тричко. От Родопската област - Кърджалийско, Баташко, Брациговско.
Систематизирани са над 800 названия на везбени и тъканни орнаменти, разпределени по същина на 17 дяла: имена на растения^ на животни и на човешки фигури; имена на селища, от гдето произхожда всзбеният или тъканният орнамент; имена на везачки, ав-трки на отделни мотиви; имена на модели,отгдето е взет мотивът, начин на везане или тъкане; отличителни везбени белези; предназначение на везмото; имена на домашни и домакински принадлежности; имена из архитектурата; имена на стопански уреди; имена на църковни потреби; имена на обредни хлябове; имена из народни поверия; имена на небесни тела и атмосферни ннления; празник на завършване везмото; имена с неизяснено шачение.
Направено е сравнително проучване на всеки везбен орнамент г оглед главно на славянските /руски, югославски, чехословашки и пи 1ски/ везбени орнаменти, а също и на съседните балкански | |рани - Румъния, Гърция и Турция.
Проучените везбени и тъканни орнаменти са разпределени според естеството им по мотиви в пет дяла:растителен,животински,човешки,символичен и геометричен
Ключови думи:
Българска везбена и тъканна орнаментика, Иван Коев