Българите от Голо Бърдо, Република Албания. Част 1-2
Веселка Тончева
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаНеизползвани екземпляри.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоРод
- Град на издаванеСофия
- Година2009-2011 г.
- ЕзикБългарски
- Страници632
- КорициМеки
- Категория
Том 1: Традиции, музика, идентичност
Том 2: Език, обредност, музика
Доц. Веселка Тончева, ИЕФЕМ: За етническите българи в Албания принадлежността към България е неоспоримо знание, памет и наследство
veselka_toncheva_TEB
00:00 / 16:53
Доц. Веселка Тончева, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, в интервюю за предаването "Това е България" на Радио "Фокус"
Водещ: Като исторически пробив за България определи премиерът Бойко Борисов признаването на статута на българското малцинство на територията на Албания, след като парламентът там одобри промените в Закона за малцинствата. В следващите минути обаче ще направим опит да погледнем отвъд политиката и да разберем повече за етническите българи в Албания, за техния бит и обичаи, в разговор с доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, която от години работи сред българите в Голо бърдо и Гора - Албания и изучава именно техния живот и бит.
Доц. Тончева, от какво беше провокиран интересът Ви към изучаването на етническите българи в тези области?
Веселка Тончева: Аз никога не съм си мислила, че ще изследвам тази общност. Преди 10 г., когато започнах тези проучвания, дори не знаех, че там има българи, както и много хора в България, но за тези 10 г. научиха, благодарение на моите проучвания и на колегите, с които работих, както и благодарение на този акт в момента, който се случва, благодарение на политиците и на политическата воля, чрез което се постигна това признаване.
Аз попаднах в областта Голо Бърдо преди 10 г., 2007 г., благодарение на един пещерняк Алексей Жалов, спелеолог, председател на Българската федерация по спелеология и моите колеги от Асоциацията за етнология, антропология и фолклористика "Онгъл", които ме свързаха с него и чиито представители през годините също са участвали в експедициите. Аз обаче се оказах по-настоятелна и издадох книги, защото смятах и все още смятам, че е важно в България да научим за тези хора. Интересът беше провокиран от това, че Алексей Жалов донесе едни записи на песни, изпълнени на маса, които пещерняците бяха записали от хора в Голо Бърдо. Тогава той каза, че всъщност тези хора са българи. Аз започнах да чета история, да видя за какво става дума, какво се е случило с тези хора. Разбрах, че те са останали на албанска територия, специално за областта Голо Бърдо говорим, 21 села, след Балканските войни, след обявяването на Независима Република Албания през 1913 г. и фактически 104 г. те живеят като албански граждани, не по свой избор. Това беше достатъчно, за да се събуди моят интерес като етнолог, етномузиколог да се насоча и да продължа, благодарение отново ще кажа на пещерняците и на Асоциация "Онгъл", впоследствие вече получих подкрепа и от моя Институт да продължа тези проучвания, да ходя там, да записвам, да издирвам хората, да разговарям с тях, да присъствам на техните сватби и да ги снимам.
Водещ: Във всички тези години назад, сблъсквали ли сте се със страха да ви признаят, че всъщност са българи?
Веселка Тончева: Знаете ли, страх да си признаят, че са българи, не са имали, особено по-възрастните хора, за които това е просто неоспоримо знание, памет и наследство от техните майки, бащи, баби, дядовци, прадядовци и прабаби, друго беше: Преживели са тежкия режим на Емер Ходжа, в който са били затворени границите, навсякъде бункери, подслушване, следене, държавната сигурност в Албания, така наречената "Сигурими", на албански така звучи. И когато аз отидох да записвам, когато ние изобщо отидохме, и когато човек започне да ги разпитва, кажете сега за историята, кажете какво празнувате, какво знаете от старите - в началото има недоверие, мнителност, която поначало във всички, тъй като аз съм работила и с българите мюсюлмани в България, така наречените помаци, работила съм с общности, които живеят заобиколени в една друга среда, сред едно мнозинство, а те са едно малцинство, винаги има едно притеснение - защо всъщност аз питам, каква е моята цел, какво ще направя с тези материали? Докато опознаят човека, докато свикнат с него, но трябва да ви кажа, че на втората, на третата година, защото аз след всичките тези години съм ходила по един, по два, по три, една година ходих 4 пъти в Албания, постепенно свикват, създава се една много силна връзка, създават се приятелства, създава се очакване, че аз пак ще се появя, радост от това, че отново съм отишла. Всъщност идеята, че някой от България ги търси, че някой от България проявява интерес към тях, за тях беше важна. И въобще това, че се проявява интерес към тяхното наследство, към техните традиции. Винаги на човек му става драго, когато някой оценява това, което той знае, което той носи, защото там наистина традиционната култура е много силна. Мога да ви кажа, че там сватбата и до ден днешен трае една седмица, с всичките обичаи - като се започне от събиране на дървата, от събиране на житото, всяка вечер жените се събират и приготвят храната за предстоящата сватба, приготвят даровете, пеят обредни песни. Всеки един момент от сватбата е придружен с обредно пеене и за тях е важно те да изпеят тези песни, защото по този начин се смята, че ритуалът е изпълнен правилно, че е предизвикано благополучието, плодородието, пълнотата, здравето в къщата - нещо, което ние по някакъв начин мисля сме изгубили, и защото сме живели по-отворено, и защото вече сме станали по-глобални, по-цивилизовани, с което не искам да кажа, че онова е нещо диво или нещо старо. То е просто онова изконното, на което те се опират и това за мен беше много впечатляващо като изследовател.
Водещ: Консервирано, както казвате в едно ваше интервю преди години.
Веселка Тончева: Да, така е. Може да се употреби тази дума консервирано, защото те са живели наистина изолирани, във висока планина, женели са се помежду си, предавали са това знание, защото са имали нужда от това чувство за общност - да не бъдат претопени, да не бъдат погълнати, да не смесват с албанците, които практически са им чужди, независимо, че те са албански граждани, независимо че живеят в тази държава, с нейните закони, но те се усещат като други и са се усещали през всичките тези 104 г. като други, като различни, като хора. Аз съм ги питала "как се усещате", те казват - "това са земите на нашите деди", просто те останаха в друга държава по решение на Великите сили и поставянето на една граница, което както знаем се е случвало и в други ситуации - ще посоча Западните покрайнини, и на юг, и на север по нашите граници имаме пример затова нещо - как се поставят граници и разделят хората.
Водещ: Имате ли проблеми в комуникацията? Предполагам, че езикът, който те говорят в момента, доколкото са го съхранили, за нас звучи доста архаично?
Веселка Тончева: Аз съм и етномузиколог, имам музикално образование и всичките песни, които съм записала, съм ги нотирала. Идеята е, че те остават не само като звук, но и като ноти и могат да бъдат полезни на всеки, който поиска и може да чете ноти, да ги изпее. Там срещнах наистина много стари образци и то архаични, предимно в обредния ритуал, който се изпълнява от жените, като носителки на традицията, езикът на песента е много по-консервативен. Той е по-архаичен. Защото песента просто не се променя, както всекидневният говор. Да, може да се каже, че в началото ми беше трудно, защото това е един диалект, който езиковедите определят като западно-македонските български говори, ако приемем македонското като диалектно название. От западните говори е, т.е. много по-близко е да кажем до софийските, до югозападните български говори тук в България - Петричко, Благоевградско. Много по-близко е до това, отколкото да кажем до Източна България. Но все пак нашият книжовен български език е създаден на базата по-скоро на Средна България и това създава едно може би някакво неразбиране. Но трябва да ви кажа, че още на втората година перфектно се разбирахме и аз всичко това, което съм записала като техни разкази, независимо дали става дума за лични житейски разкази, дали за приказки, легенди, поговорки, пословици, песни най-вече, както казах, описание на обичаите, всичко това е на този диалект. Мисля, че когато човек го чете, абсолютно всичко разбира. Но там наистина има архаична лексика. Има стари думи, които вече ги няма, нито у нас, нито дори в съседната Македония, чиито говор е по-близък до този диалект на голобърдците, но пък за годините, в които Македония е била част от Югославия, други думи са навлезли. И така всичко е много динамично на Балканите.
Водещ: Но така или иначе, това са думи, които са изключителна основа за научните изследвания върху българския език на диалектолози и езиковеди.
Веселка Тончева: Абсолютно. Ние имаме диалектолози, които са работили в това отношение, защото пак ще кажа, че не съм само аз работила по тази тема. Да, аз написах книги и много исках да популяризирам, да разказвам, да се чува, да се знае, повече хора да научат затова, защото установих, че интелигентни хора и хора на добри позиции не знаят, че има такива българи там. Признавам си, че и аз самата не знаех преди да попадна там и преди да започна да ги изследвам. Т.е. добре е все пак да знаем нашите исторически общности, исторически диаспори, които са останали извън България по една или друга политическа причина, в рамките на последното столетие или малко повече. В този смисъл Лучия Антонова е човек, който се занимаваше с горанския говор, гораните са малко по на север, пак в Албания. Областта Гора също е много интересна. Там малко българското самоопределяне на моменти е по-лабилно, но въпреки това в един исторически момент от нашите изследвания и те са разглеждани като българи. Акад. Йордан Иванов, Любомир Милетич, има доста автори, които са писали и горанския говор като български. Искам да кажа, че езиковедски са изследвани. Изследвани са и говорите в Преспа. Да, те са много интересни от изследователска гледна точка, както аз съм писала за обредността и за музиката, така всеки един аспект от това, което тези хора са съхранили и знаят, и носят, е важен и интересен за нас.
Водещ: Казахте, че сватбата е обичай, който е впечатляващ, продължава цяла седмица. Израз, поговорка, сентенция, която сте запомнили от етническите българи там, която ви е впечатлила, можете ли да споделите?
Веселка Тончева: Да. Ще ви споделя един израз, който те употребяват и той е "Жива ми Майка България". Това е един израз, който по принцип е познат в региона. Жива ми Майка е нещо като заклеване. Когато искате да убедите някой в нещо му казвате - "Истина е, вярвай ми. Жива ми Майка". Да, обаче, голобърдците казват "Жива ми Майка България" -разбира се по-възрастните хора са носители на това знание, защото при по-младите, и особено тези, които напускат самата област Голо Бърдо и вече живеят по градовете, нещата се променят. Нищо не може да стои на едно място и не можем да искаме да превърнем нещо в експонат и да го мумифицираме, простете за тази грубата дума. Всичко върви напред и в самоопределянето, включително, сред младите хора съм срещала и разколебаване - македонци или българи, защото така или иначе всичко това се случва на Балканите. Но за мен е по-важно наистина това, че по-възрастните носители на знанието, носителите на традиционното усещане за общност и за памет, и за наследство, те го казват това нещо. А за по-възрастните хора тази връзка не се е изгубила дори за 104 г. За всичкото това време, в което не сме имали контакт с тях, все пак някъде е стояло това знание за България като Майка, като Родина, като нещо, с което те са били свързани, но от което са били откъснати.
Водещ: Дано да успеем да помогнем, за да се съхрани.
Веселка Тончева: Да, точно така. И чиято връзка ние днес с този политически акт възстановяваме, защото това вече ще бъде официално признато, е албанската държава ще даде възможност те да съхраняват своите традиции и своя език. Просто нещата са по-различни. А и да се подсили връзката и с България, защото и ние имаме нужда от тях, но и те имат нужда от нас.
Водещ: Сигурно все още не сте успели да разговаряте с тях след този исторически пробив, както го нарекоха политиците? Още може би не сте чули техните коментари за този закон?
Веселка Тончева: Напротив.
Водещ: Вече успяхте? Как го коментират?
Веселка Тончева: С един млад човек от Големо Острени - село от Голо Бърдо, се чухме. Той често идва в България, има отношение към България, говорихме - той каза "да се поздравим", той знае, че се вълнувам от тях, от тяхната съдба и от всичко, което исторически се е случило с тях, и всичко което се случва и днес. Той ми каза - Благодаря, те казват - Сполай ти! Аз му казах - Много хубаво говориш български, а той ми казва - Аз съм българин, нали това се случи?, и аз казвам - Да, ето, ти си вече признат българин. За хората, за тези, които събраха трите хиляди подписа, този акт наистина е важен.
Росица АНГЕЛОВА
Том 2: Език, обредност, музика
Доц. Веселка Тончева, ИЕФЕМ: За етническите българи в Албания принадлежността към България е неоспоримо знание, памет и наследство
veselka_toncheva_TEB
00:00 / 16:53
Доц. Веселка Тончева, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, в интервюю за предаването "Това е България" на Радио "Фокус"
Водещ: Като исторически пробив за България определи премиерът Бойко Борисов признаването на статута на българското малцинство на територията на Албания, след като парламентът там одобри промените в Закона за малцинствата. В следващите минути обаче ще направим опит да погледнем отвъд политиката и да разберем повече за етническите българи в Албания, за техния бит и обичаи, в разговор с доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, която от години работи сред българите в Голо бърдо и Гора - Албания и изучава именно техния живот и бит.
Доц. Тончева, от какво беше провокиран интересът Ви към изучаването на етническите българи в тези области?
Веселка Тончева: Аз никога не съм си мислила, че ще изследвам тази общност. Преди 10 г., когато започнах тези проучвания, дори не знаех, че там има българи, както и много хора в България, но за тези 10 г. научиха, благодарение на моите проучвания и на колегите, с които работих, както и благодарение на този акт в момента, който се случва, благодарение на политиците и на политическата воля, чрез което се постигна това признаване.
Аз попаднах в областта Голо Бърдо преди 10 г., 2007 г., благодарение на един пещерняк Алексей Жалов, спелеолог, председател на Българската федерация по спелеология и моите колеги от Асоциацията за етнология, антропология и фолклористика "Онгъл", които ме свързаха с него и чиито представители през годините също са участвали в експедициите. Аз обаче се оказах по-настоятелна и издадох книги, защото смятах и все още смятам, че е важно в България да научим за тези хора. Интересът беше провокиран от това, че Алексей Жалов донесе едни записи на песни, изпълнени на маса, които пещерняците бяха записали от хора в Голо Бърдо. Тогава той каза, че всъщност тези хора са българи. Аз започнах да чета история, да видя за какво става дума, какво се е случило с тези хора. Разбрах, че те са останали на албанска територия, специално за областта Голо Бърдо говорим, 21 села, след Балканските войни, след обявяването на Независима Република Албания през 1913 г. и фактически 104 г. те живеят като албански граждани, не по свой избор. Това беше достатъчно, за да се събуди моят интерес като етнолог, етномузиколог да се насоча и да продължа, благодарение отново ще кажа на пещерняците и на Асоциация "Онгъл", впоследствие вече получих подкрепа и от моя Институт да продължа тези проучвания, да ходя там, да записвам, да издирвам хората, да разговарям с тях, да присъствам на техните сватби и да ги снимам.
Водещ: Във всички тези години назад, сблъсквали ли сте се със страха да ви признаят, че всъщност са българи?
Веселка Тончева: Знаете ли, страх да си признаят, че са българи, не са имали, особено по-възрастните хора, за които това е просто неоспоримо знание, памет и наследство от техните майки, бащи, баби, дядовци, прадядовци и прабаби, друго беше: Преживели са тежкия режим на Емер Ходжа, в който са били затворени границите, навсякъде бункери, подслушване, следене, държавната сигурност в Албания, така наречената "Сигурими", на албански така звучи. И когато аз отидох да записвам, когато ние изобщо отидохме, и когато човек започне да ги разпитва, кажете сега за историята, кажете какво празнувате, какво знаете от старите - в началото има недоверие, мнителност, която поначало във всички, тъй като аз съм работила и с българите мюсюлмани в България, така наречените помаци, работила съм с общности, които живеят заобиколени в една друга среда, сред едно мнозинство, а те са едно малцинство, винаги има едно притеснение - защо всъщност аз питам, каква е моята цел, какво ще направя с тези материали? Докато опознаят човека, докато свикнат с него, но трябва да ви кажа, че на втората, на третата година, защото аз след всичките тези години съм ходила по един, по два, по три, една година ходих 4 пъти в Албания, постепенно свикват, създава се една много силна връзка, създават се приятелства, създава се очакване, че аз пак ще се появя, радост от това, че отново съм отишла. Всъщност идеята, че някой от България ги търси, че някой от България проявява интерес към тях, за тях беше важна. И въобще това, че се проявява интерес към тяхното наследство, към техните традиции. Винаги на човек му става драго, когато някой оценява това, което той знае, което той носи, защото там наистина традиционната култура е много силна. Мога да ви кажа, че там сватбата и до ден днешен трае една седмица, с всичките обичаи - като се започне от събиране на дървата, от събиране на житото, всяка вечер жените се събират и приготвят храната за предстоящата сватба, приготвят даровете, пеят обредни песни. Всеки един момент от сватбата е придружен с обредно пеене и за тях е важно те да изпеят тези песни, защото по този начин се смята, че ритуалът е изпълнен правилно, че е предизвикано благополучието, плодородието, пълнотата, здравето в къщата - нещо, което ние по някакъв начин мисля сме изгубили, и защото сме живели по-отворено, и защото вече сме станали по-глобални, по-цивилизовани, с което не искам да кажа, че онова е нещо диво или нещо старо. То е просто онова изконното, на което те се опират и това за мен беше много впечатляващо като изследовател.
Водещ: Консервирано, както казвате в едно ваше интервю преди години.
Веселка Тончева: Да, така е. Може да се употреби тази дума консервирано, защото те са живели наистина изолирани, във висока планина, женели са се помежду си, предавали са това знание, защото са имали нужда от това чувство за общност - да не бъдат претопени, да не бъдат погълнати, да не смесват с албанците, които практически са им чужди, независимо, че те са албански граждани, независимо че живеят в тази държава, с нейните закони, но те се усещат като други и са се усещали през всичките тези 104 г. като други, като различни, като хора. Аз съм ги питала "как се усещате", те казват - "това са земите на нашите деди", просто те останаха в друга държава по решение на Великите сили и поставянето на една граница, което както знаем се е случвало и в други ситуации - ще посоча Западните покрайнини, и на юг, и на север по нашите граници имаме пример затова нещо - как се поставят граници и разделят хората.
Водещ: Имате ли проблеми в комуникацията? Предполагам, че езикът, който те говорят в момента, доколкото са го съхранили, за нас звучи доста архаично?
Веселка Тончева: Аз съм и етномузиколог, имам музикално образование и всичките песни, които съм записала, съм ги нотирала. Идеята е, че те остават не само като звук, но и като ноти и могат да бъдат полезни на всеки, който поиска и може да чете ноти, да ги изпее. Там срещнах наистина много стари образци и то архаични, предимно в обредния ритуал, който се изпълнява от жените, като носителки на традицията, езикът на песента е много по-консервативен. Той е по-архаичен. Защото песента просто не се променя, както всекидневният говор. Да, може да се каже, че в началото ми беше трудно, защото това е един диалект, който езиковедите определят като западно-македонските български говори, ако приемем македонското като диалектно название. От западните говори е, т.е. много по-близко е да кажем до софийските, до югозападните български говори тук в България - Петричко, Благоевградско. Много по-близко е до това, отколкото да кажем до Източна България. Но все пак нашият книжовен български език е създаден на базата по-скоро на Средна България и това създава едно може би някакво неразбиране. Но трябва да ви кажа, че още на втората година перфектно се разбирахме и аз всичко това, което съм записала като техни разкази, независимо дали става дума за лични житейски разкази, дали за приказки, легенди, поговорки, пословици, песни най-вече, както казах, описание на обичаите, всичко това е на този диалект. Мисля, че когато човек го чете, абсолютно всичко разбира. Но там наистина има архаична лексика. Има стари думи, които вече ги няма, нито у нас, нито дори в съседната Македония, чиито говор е по-близък до този диалект на голобърдците, но пък за годините, в които Македония е била част от Югославия, други думи са навлезли. И така всичко е много динамично на Балканите.
Водещ: Но така или иначе, това са думи, които са изключителна основа за научните изследвания върху българския език на диалектолози и езиковеди.
Веселка Тончева: Абсолютно. Ние имаме диалектолози, които са работили в това отношение, защото пак ще кажа, че не съм само аз работила по тази тема. Да, аз написах книги и много исках да популяризирам, да разказвам, да се чува, да се знае, повече хора да научат затова, защото установих, че интелигентни хора и хора на добри позиции не знаят, че има такива българи там. Признавам си, че и аз самата не знаех преди да попадна там и преди да започна да ги изследвам. Т.е. добре е все пак да знаем нашите исторически общности, исторически диаспори, които са останали извън България по една или друга политическа причина, в рамките на последното столетие или малко повече. В този смисъл Лучия Антонова е човек, който се занимаваше с горанския говор, гораните са малко по на север, пак в Албания. Областта Гора също е много интересна. Там малко българското самоопределяне на моменти е по-лабилно, но въпреки това в един исторически момент от нашите изследвания и те са разглеждани като българи. Акад. Йордан Иванов, Любомир Милетич, има доста автори, които са писали и горанския говор като български. Искам да кажа, че езиковедски са изследвани. Изследвани са и говорите в Преспа. Да, те са много интересни от изследователска гледна точка, както аз съм писала за обредността и за музиката, така всеки един аспект от това, което тези хора са съхранили и знаят, и носят, е важен и интересен за нас.
Водещ: Казахте, че сватбата е обичай, който е впечатляващ, продължава цяла седмица. Израз, поговорка, сентенция, която сте запомнили от етническите българи там, която ви е впечатлила, можете ли да споделите?
Веселка Тончева: Да. Ще ви споделя един израз, който те употребяват и той е "Жива ми Майка България". Това е един израз, който по принцип е познат в региона. Жива ми Майка е нещо като заклеване. Когато искате да убедите някой в нещо му казвате - "Истина е, вярвай ми. Жива ми Майка". Да, обаче, голобърдците казват "Жива ми Майка България" -разбира се по-възрастните хора са носители на това знание, защото при по-младите, и особено тези, които напускат самата област Голо Бърдо и вече живеят по градовете, нещата се променят. Нищо не може да стои на едно място и не можем да искаме да превърнем нещо в експонат и да го мумифицираме, простете за тази грубата дума. Всичко върви напред и в самоопределянето, включително, сред младите хора съм срещала и разколебаване - македонци или българи, защото така или иначе всичко това се случва на Балканите. Но за мен е по-важно наистина това, че по-възрастните носители на знанието, носителите на традиционното усещане за общност и за памет, и за наследство, те го казват това нещо. А за по-възрастните хора тази връзка не се е изгубила дори за 104 г. За всичкото това време, в което не сме имали контакт с тях, все пак някъде е стояло това знание за България като Майка, като Родина, като нещо, с което те са били свързани, но от което са били откъснати.
Водещ: Дано да успеем да помогнем, за да се съхрани.
Веселка Тончева: Да, точно така. И чиято връзка ние днес с този политически акт възстановяваме, защото това вече ще бъде официално признато, е албанската държава ще даде възможност те да съхраняват своите традиции и своя език. Просто нещата са по-различни. А и да се подсили връзката и с България, защото и ние имаме нужда от тях, но и те имат нужда от нас.
Водещ: Сигурно все още не сте успели да разговаряте с тях след този исторически пробив, както го нарекоха политиците? Още може би не сте чули техните коментари за този закон?
Веселка Тончева: Напротив.
Водещ: Вече успяхте? Как го коментират?
Веселка Тончева: С един млад човек от Големо Острени - село от Голо Бърдо, се чухме. Той често идва в България, има отношение към България, говорихме - той каза "да се поздравим", той знае, че се вълнувам от тях, от тяхната съдба и от всичко, което исторически се е случило с тях, и всичко което се случва и днес. Той ми каза - Благодаря, те казват - Сполай ти! Аз му казах - Много хубаво говориш български, а той ми казва - Аз съм българин, нали това се случи?, и аз казвам - Да, ето, ти си вече признат българин. За хората, за тези, които събраха трите хиляди подписа, този акт наистина е важен.
Росица АНГЕЛОВА
Ключови думи:
българите в албания, българското малцинство в голо бърдо, голо бърдо в албания
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 20.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.