Приказка без край
Михаел Енде
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаДребни забележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоОтечество
- Град на издаванеСофия
- Година1990 г.
- ЕзикБългарски
- Страници344
- КорициТвърди
- Преводачот немски Николай Краев
- Категория
"Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата... в този момент нещо в него каза "щрак", сякаш се беше затворил някакъв капан. Обзе го смътното чувство, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което отсега нататък ще се намеси в живота му.
Той повдигна книгата и я огледа от всички страни. Корицата беше от коприна с цвят на стара мед. При всяко движение тя проблясваше. Докато я прелистваше набързо, видя, че е напечатана в два различни цвята. Илюстрации май нямаше, но затова пък - прекрасни големи начални букви. Когато Бастиян се вгледа още веднъж по-внимателно в корицата, откри върху нея две змии - една светла и една тъмна. Те си бяха захапали опашките и по този начин образуваха елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше изписано заглавието:
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да го проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покои, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора - толкова страсти.
За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ...
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано...
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен...
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиян.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст - приказка, която никога не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше!..."
------------------------------
Сюжет:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед и нерешителен ученик със слаб успех, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер. Той пожелава книгата ("Приказка без край"), която господин Кореандер чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Приказната страна Фантазия е в беда. Странна сила, наричана "Нищото" настъпва от всички страни и унищожава всичко. Обитателите на Фантазия търсят помощ от своята владетелка, Детската царица, но тя е смъртно болна. Младият Атрею от племето на зеленокожите от Тревното море е изпратен да потърси лекарство. Той пътешества дълго из страната и се сблъсква с множество трудности, докато изпълнява мисията си, закрилян от амулета на Детската царица - Златин.
Четейки, Бастиян постепенно осъзнава, че ключът към спасението на Фантазия се крие в него самия. Момчето спасява Детската царица, като й дава ново име - Месечка. Получава Златин и следвайки указанието, което открива от обратната страна на амулета: "Прави, каквото ти се иска", сам преживява многобройни приключения в приказната страна. С всяко желание обаче, той губи малко по малко спомените си от истинския свят, а без да знае кой е бил, не може да се върне обратно. Макар и да загубва всичко, накрая верният му приятел Атрею му помага да се върне в света на хората.
Бастиян се събужда на тавана и с изненада открива, че е отсъствал само един ден. Настъпват обаче редица промени. Отношенията с баща му стават сърдечни и топли. Самият Бастиян е доста различен - по-самоуверен и решителен, по-мъдър, узнал много за обичта в различните й форми - приятелство, възхищение, синовна любов. Вълшебната книга е изчезнала и той отива в книжарницата да се извини на господин Кореандър. Макар отначало антикварят да отрича да е имал подобна книга, става ясно, че все пак познава Фантазия. Той разкрива на Бастиян, че приказната страна е различна за всеки човек и че той ще може и в бъдеще да се връща в нея.
Той повдигна книгата и я огледа от всички страни. Корицата беше от коприна с цвят на стара мед. При всяко движение тя проблясваше. Докато я прелистваше набързо, видя, че е напечатана в два различни цвята. Илюстрации май нямаше, но затова пък - прекрасни големи начални букви. Когато Бастиян се вгледа още веднъж по-внимателно в корицата, откри върху нея две змии - една светла и една тъмна. Те си бяха захапали опашките и по този начин образуваха елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше изписано заглавието:
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да го проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покои, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора - толкова страсти.
За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ...
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано...
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен...
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиян.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст - приказка, която никога не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше!..."
------------------------------
Сюжет:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед и нерешителен ученик със слаб успех, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер. Той пожелава книгата ("Приказка без край"), която господин Кореандер чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Приказната страна Фантазия е в беда. Странна сила, наричана "Нищото" настъпва от всички страни и унищожава всичко. Обитателите на Фантазия търсят помощ от своята владетелка, Детската царица, но тя е смъртно болна. Младият Атрею от племето на зеленокожите от Тревното море е изпратен да потърси лекарство. Той пътешества дълго из страната и се сблъсква с множество трудности, докато изпълнява мисията си, закрилян от амулета на Детската царица - Златин.
Четейки, Бастиян постепенно осъзнава, че ключът към спасението на Фантазия се крие в него самия. Момчето спасява Детската царица, като й дава ново име - Месечка. Получава Златин и следвайки указанието, което открива от обратната страна на амулета: "Прави, каквото ти се иска", сам преживява многобройни приключения в приказната страна. С всяко желание обаче, той губи малко по малко спомените си от истинския свят, а без да знае кой е бил, не може да се върне обратно. Макар и да загубва всичко, накрая верният му приятел Атрею му помага да се върне в света на хората.
Бастиян се събужда на тавана и с изненада открива, че е отсъствал само един ден. Настъпват обаче редица промени. Отношенията с баща му стават сърдечни и топли. Самият Бастиян е доста различен - по-самоуверен и решителен, по-мъдър, узнал много за обичта в различните й форми - приятелство, възхищение, синовна любов. Вълшебната книга е изчезнала и той отива в книжарницата да се извини на господин Кореандър. Макар отначало антикварят да отрича да е имал подобна книга, става ясно, че все пак познава Фантазия. Той разкрива на Бастиян, че приказната страна е различна за всеки човек и че той ще може и в бъдеще да се връща в нея.
Ключови думи:
Приказка без край, Михаел Енде