Наричаха ме Желязната ръка
Цончо Родев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоХристо Г. Данов
- Град на издаванеПловдив
- Година1971 г.
- ЕзикБългарски
- Страници292
- КорициМеки
- ХудожникХристо Брайков
- Категория
- Тегло (гр.)230
- Формат59/84/16
- Ширина (мм)145
- Височина (мм)200
- Дебелина (мм)16
Първо издание.
Романа "Наричаха ме желязната ръка" Цончо Родев посвещава на майка си. Ръкописът на тази книга е предоставен на Цончо Родев от болонския архитект Джан Карло Бугарели - още преди няколко поколения, когато предците на г-н Бугарели живеели във Верона, ръкописът вече се е предавал от баща на син в семейството, като фамилна реликва. Притежателят на оригинала е предал ръкописа на Цончо Родев, като е сметнал, че като българин за Родев ще представлява интерес да се запознае с него. По късно Бугарели дава съгласието си да издаде този ценен исторически документ в превод на съвременен български език. Книгата съдържа важни данни за българската история през 13-ти век. Тя е точен превод на разказа, записан преди повече от шест столетия и половина от веронския рицар Теодоро Булгаро на онзи български език, който бил наричан "църковно-славянски". Авторът само разделя разказа на отделни глави, снабдява известни подробности с обяснителни бележки и намира общо заглавие на книгата. Четейки книгата у нас се пробужда интерес към тази история; към тайнственото и непознатото. Романът има голям принос в теоретичен аспект и с новаторски теоретични постановки. Интересни и увлекателни са приключенията на Теодоро Булгаро - веронски благородник, считащ се за българин, който участва в жестоки сражения. Той посвещава младостта си на меча, става прословут и му дават прозвището "желязната ръка". Жаждата за приключения тласка героя да взема участие в прочути битки. Изпратен със задача от император Михаил Палеолог в България, за да убие вожда на българите - Ивайло - освободителя и светеца, когото болярите проклинат, а народът възхвалява. Но не след дълго време, прекарано във войската на Ивайло, Теодоро - желязната ръка се осъзнава, сякаш тежката завеса се вдига пред очите му и той вижда всичко онова, което е напирало в него неведнъж: величието на Ивайло, поел тежката задача да помогне на нещастниците; гнусната подлост, с която се е нагърбил и която го превръщаше от воин в наемен убиец. Разбира, че той, който се е сражавал стотици пъти за чужди облаги, за пръв път среща нещо, за което заслужава да се умре. От този момент се променя коренно и животът му. Той отдава и много години от живота си на българския народ, като се сражава редом до Ивайло против татарите и болярите. Книгата ни завладява със своето приключенско начало и с подвизите на героите.
Цончо Христов Родев (09.06.1926 г.-27.12.2011 г.) е български писател. Автор е на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII-то народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно! е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и средно в гимназия във Варна, след което "Право" в Софийския университет.
Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши, разкази.
С решение №12 от 22 октомври 1958 г. на ЦК на ДОСО подводният спорт се въвежда като учебно-спортна дисциплина и се създава секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Той е сред организаторите на секцията на учредителното събрание, проведено на 30 октомври 1958 г. За председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев.
Почетен гражданин на Провадия и Сливен (1998)[2]. Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1998), на наградата за краеведческа дейност "Д-р Иван Селимински" (1995), на почетния знак "За граждански принос" (2006).
Библиография
"Черният конник" (1966, 1978) - приключенски роман
"Съкровището на Лизимах" (1966) - сборник разкази и новели
"Изпитание" (1969) - исторически роман
"Наричаха ме Желязната ръка" (1975, 1975) - исторически роман
"Светослав Тертер" (1971) - биографична повест
"Отгласи" (1971) - сборник разкази
"Пещерата на призраците" (1972) - новела
"Човекът без сянка" (1976)
"Мечът на непримиримите" (1981) - исторически роман
"Отмъстителят" (1983) - сборник разкази
"Отвъд Синия праг" (1985) - очерк
"Тътени" (1980) - исторически роман
"Бурята" (1986) - исторически роман
"Двама против ада" (1986) - исторически роман
"Пиратът (С черен лъв на мачтата)" (1994) - исторически роман
"Една торба ключове" (1994) - 12 разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина
"И стана ден" (1998, 2016 второ издание) - исторически роман
Романа "Наричаха ме желязната ръка" Цончо Родев посвещава на майка си. Ръкописът на тази книга е предоставен на Цончо Родев от болонския архитект Джан Карло Бугарели - още преди няколко поколения, когато предците на г-н Бугарели живеели във Верона, ръкописът вече се е предавал от баща на син в семейството, като фамилна реликва. Притежателят на оригинала е предал ръкописа на Цончо Родев, като е сметнал, че като българин за Родев ще представлява интерес да се запознае с него. По късно Бугарели дава съгласието си да издаде този ценен исторически документ в превод на съвременен български език. Книгата съдържа важни данни за българската история през 13-ти век. Тя е точен превод на разказа, записан преди повече от шест столетия и половина от веронския рицар Теодоро Булгаро на онзи български език, който бил наричан "църковно-славянски". Авторът само разделя разказа на отделни глави, снабдява известни подробности с обяснителни бележки и намира общо заглавие на книгата. Четейки книгата у нас се пробужда интерес към тази история; към тайнственото и непознатото. Романът има голям принос в теоретичен аспект и с новаторски теоретични постановки. Интересни и увлекателни са приключенията на Теодоро Булгаро - веронски благородник, считащ се за българин, който участва в жестоки сражения. Той посвещава младостта си на меча, става прословут и му дават прозвището "желязната ръка". Жаждата за приключения тласка героя да взема участие в прочути битки. Изпратен със задача от император Михаил Палеолог в България, за да убие вожда на българите - Ивайло - освободителя и светеца, когото болярите проклинат, а народът възхвалява. Но не след дълго време, прекарано във войската на Ивайло, Теодоро - желязната ръка се осъзнава, сякаш тежката завеса се вдига пред очите му и той вижда всичко онова, което е напирало в него неведнъж: величието на Ивайло, поел тежката задача да помогне на нещастниците; гнусната подлост, с която се е нагърбил и която го превръщаше от воин в наемен убиец. Разбира, че той, който се е сражавал стотици пъти за чужди облаги, за пръв път среща нещо, за което заслужава да се умре. От този момент се променя коренно и животът му. Той отдава и много години от живота си на българския народ, като се сражава редом до Ивайло против татарите и болярите. Книгата ни завладява със своето приключенско начало и с подвизите на героите.
Цончо Христов Родев (09.06.1926 г.-27.12.2011 г.) е български писател. Автор е на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII-то народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно! е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и средно в гимназия във Варна, след което "Право" в Софийския университет.
Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши, разкази.
С решение №12 от 22 октомври 1958 г. на ЦК на ДОСО подводният спорт се въвежда като учебно-спортна дисциплина и се създава секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Той е сред организаторите на секцията на учредителното събрание, проведено на 30 октомври 1958 г. За председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев.
Почетен гражданин на Провадия и Сливен (1998)[2]. Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1998), на наградата за краеведческа дейност "Д-р Иван Селимински" (1995), на почетния знак "За граждански принос" (2006).
Библиография
"Черният конник" (1966, 1978) - приключенски роман
"Съкровището на Лизимах" (1966) - сборник разкази и новели
"Изпитание" (1969) - исторически роман
"Наричаха ме Желязната ръка" (1975, 1975) - исторически роман
"Светослав Тертер" (1971) - биографична повест
"Отгласи" (1971) - сборник разкази
"Пещерата на призраците" (1972) - новела
"Човекът без сянка" (1976)
"Мечът на непримиримите" (1981) - исторически роман
"Отмъстителят" (1983) - сборник разкази
"Отвъд Синия праг" (1985) - очерк
"Тътени" (1980) - исторически роман
"Бурята" (1986) - исторически роман
"Двама против ада" (1986) - исторически роман
"Пиратът (С черен лъв на мачтата)" (1994) - исторически роман
"Една торба ключове" (1994) - 12 разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина
"И стана ден" (1998, 2016 второ издание) - исторически роман
Ключови думи:
Цончо Родев, Наричаха ме желязната ръка, приключения, българска проза, роман