М. Дринов и К. Иречек и просветното дело в Княжество България
Николай Раднев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът временно не се продава.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна просвета
- Град на издаванеСофия
- Година1984 г.
- ЕзикБългарски
- Страници94
- КорициМеки
- Категория
Константин Иречек е човек, отдал напълно живота си в служба на науката и знанието. Той е роден във Виена в прочуто чешко семейство. От съвсем ранна възраст проявява интерес към България и българите, автор е на първата академична история на България (1876 г.), а по-късно свързва житейския си път с нашата страна, където живее и работи в продължение на 5 г. (1879 - 1884 г.) Приносите на Константин Иречек за българската наука и култура отдавна са известни. Добре е все пак, от гледна точка на една по-голяма популяризация, да бъдат не просто съобщени в хронологичен ред, но и да бъдат разяснени на достъпен език за интересуващите се от българското минало. ова, което прави академичното изследване на Иречек толкова значимо, е, че при него българската история се възстановява въз основа изключително на историческите извори. Не се смесват историческите факти с народни песни, митове и легенди, басни и други фантастични елементи, какъвто похват е така характерен за по-ранните средновековни творби. От друга страна, "История на българите" на Константин Иречек, има и подчертано възпитателен ефект, защото заявява и отстоява българщината по научен път. Още с излизането на творбата, на 14-ти ноември 1876 г. Марин Дринов съобщава на Иречек отзивите сред научната общност. "Цял свят Ви хвали и чрез Вашата книга се запознава с един забравен народ, комуто съдбата, види се, готви добра бъднина." Самият Дринов казва, че книгата е "толкова драгоценна за българите, щото ние можем да кажем, че имаме историята на народа си." Напълно се оправдават прогнозите на съоснователя на Българското книжовно дружество (заедно с Марин Дринов) филолога Васил Стоянов относно все още ненаписаното произведение: "Ще бъде най-хубавото, т.е. най-съвършеното и най-пълното във всяко едно отношение между всички произведения от подобен род, които имаме досега. Вие сте вече наш и ще останете навеки наш за чест и вечна слава на нашия български народ и родина." Интересът на К. Иречек към българския народ се определя от наблюдението, че "от всичките балкански народи най-малко се знае за българите". Събирайки заглавия с книги на новобългарски, той влиза във връзка с Браилското книжовно дружество (1872 г.), като от тази година насетне контактите му с българската научна общност не секват. През 1875 г. интензивно общува с установилия се временно в Прага проф. Марин Дринов, а през 1877 г. се сближава с доктора по право от Хайделбергския университет, бъдещия министър-председател Константин Стоилов. Междувременно през 1876 г. К. Иречек навлиза сериозно в научното поприще. С труда си "Книга за българите" той е избран за доктор по философия в Пражкия университет. Още от Освобождението, в периода на Временното руско управление, когато директор на просвещението е Марин Дринов (1878 - юли 1879 г.), започват предложения към Константин Иречек да постъпи на служба в Княжеството, за да спомогне с квалификацията и ерудираността си за културното развитие на нацията, на която е посветил най-добрите си академични изследвания. След кратко колебание Иречек приема да стане за срок от 5 г. главен секретар в министерството на народното просвещение на Княжество България (получава подобно предложение, което отклонява, от страна и на Източна Румелия). През ноември 1879 г. пристига в България. Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.