Димитровградският (царибродският) говор
Рангел Божков
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоБАН
- Град на издаванеСофия
- Година1984 г.
- ЕзикБългарски
- Страници231
- КорициТвърди
- Поредици и библиотекиТрудове по българска диалектология. Книга 12
- Категория
Царибродският говор представлява интерес за българската диалектология поради особеното място, което заема в системата на северозападните български говори като диалект, развиващ се извън политическите граници на HP България след 1918 г. —
Специални диалектоложки изследвания за царибродския говор до-
Независимо, че в Югославия официално се признава населението в Царибродско за българско, в най-новата диалектология на сърбохърватския език А. Ресо, оставайки верен на традициите, пише, че източ-ната граница на т. нар. тимошко-лужнишки говори минава по "държав-ната граница с България"1.
Подобно становище се поддържа и в отделни статии, излизащи в научния печат в Югославия. Така например в сп. "Прилози проучваш у ]езика" Ангелина Манчев, която е събирала диалектен материал по програмата на П. Ивич в с. Петърлаш, Царибродско, пише: "Материалът, който ще бъде изложен тук, съм събирала от село Петърлаш — около десет километра отдалечено от българската граница. Селото се намира на 7 км североизточно от Димитровград (по-рано Цариброд). Жителите на това село са по народност българи. Техният говор се отнася към диалектен тип, който според нашата терминология се нарича тимошко-лужнишки. . ."2
В същност говорът на населението от бившата царибродска околия е неразделна част от белоградчишко-трънския диалект и в географско отношение се явява негов център.
В миналото нашите учени са насочвали вниманието си към разкриване диалектните черти на една по-голяма област, съставна част на която е говорът на царибродчани. Повече сведения обаче намираме за съседния на него трънски говор.
Все пак главното тук е да се посочи, че в своите трудове всички наши учени разглеждат района на Цариброд като част от северозападните български диалекти. Особено ясно това становище е изразено в трудовете на Б. Цонев3, Ст. Младенов4, А. Теодоров-Балан5, Цв. Тодоров8 и др.
Като развива своето мнение за говорите между България и Югославия, Ст. Стойков пише: "От тях към българския език отнасяме ония, които влизат в границите на България от преди 1918 г., а именно говорите в Белоградчишко, западно Берковско, Царибродско, Трънско, Брезнишко и Босилеградско, известни под общото название белоград-чишко-трънски говор."7
От малкото на брой печатни материали за Царибродско заслужава внимание трудът на Кр. Дрончилов8, който представя антроиогеограф-ско изследване на областта Бурел, разположена в южната част на цари-бродския район.
В различни томове на Сборник за народни умотворения с различна степен на достоверност също са печатани фолклорни материали от иари-бродските села и гр. Цариброд.9 Към тези материали Цв. Тодоров10 с основание се отнася с недоверие главно поради слабости в записването.
Първи по-системни сведения за този диалект съм получил в годините 1961 —1964, когато работих върху проучване на съседния трънски говор.
Това изследване има за обект онези села от бившата Цари-бродска околия, които са разположени в областта, затворена на запад от държавната граница от преди 1918 година и на изток от граничната линия след 1918 година. На север тази област се затваря от високите склонове на Берковска Стара планина, а на юг опира до горното течение на р. Ерма и планината Руй. Царибродско се дели на две части от р. Нишава. В така заключената област са се обособили няколко района. На север се разполага високата равнина Висок със селата Славине, Сенокос, Каменица, Изатовци, Брайкьовци, Болев дол, Горни Криводол, Вълковйя и Мойнци. Но на юг се простира хълмистият район Забърге със селата Височко Одоровци, Гуленбвци, Мъзгош, Бребевница, Прото-попинци, Смйловци, Петърлаш и Радейна. Най-плодородното място е долината на р. Нишава, наречена Понишавие. Тук спадат селата Паска-шия, Бачево, Планйница, Желюша, Лукавица и Градйне. В южната част на Царибродско се намира част от Бурел (западен Бурел) със селата Пра-ча, Било, Верзар, Бански дол, Власи, Поганово, Борово, Драговита, Гбрна Невля и Долна Невля.
При търсене на говориата граница от юг бяха проучени трънските села Нашушковица, Звонци, Скървеница, Йскровци и Врабча.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод..........................................................5 Обща характеристика на диалектната система ....................10 Фонетика ......................................................17
Съвременно състояние на фонетичната система..........................17
Вокализъм.............................
Специфични черти в областта на вокализма. . ...................19
Консонантизъм........................ ■ ■ ■ ^0
Диференциални признаци и дистрибуция на консонантните фонеми
Континуанти на старобългарски фонеми и фонемни съчетания..............27
Морфология....................................................35
Обща характеристика на морфологичиата система........................35
Съществително име.....................................^8
Общи сведения......................................................"8
Видове съществителни имена................... • 38
Граматически категории..............................................42
Род и число........................................................Jf
Единствено число........................ 42
Множествено число............................................44
Бройна форма..................................................47
Имена с форма само за множествено число............ 47
Падежни остатъци........................ 47
Членуване...........................
Единствено число...................... 5*
Множествено число....................... 5"
Падежни остатъци при членуваните форми............ 53
Степенуване........................... 53
Прилагателно име............................
Общи сведения...........................
Видове прилагателни имена.....................
Граматически категории.......................
Род и число...........................
Единствено число....................... 5°
Множествено число...................... 5/
Падежни остатъци......................... 58
Степенуване...........................
членУване........................... 60
Числи тел но име............................
Числителни бройни............................ w
Числителни редни..........................
Местоимение. . ........................... ■
Лични местоимения......................... jjj:
Притежателни местоимения......................
Показателни местоимения ........................ !У
Въпросителни местоимения.....................
Относителни местоимения......................
Н eon редели тел ни местоимения....................
Отрицателни местоимения......................
Обобщителни местоимения.....................
Глагол.........................
Общи сведения....................
Деление на глаголите по значение............
Граматически категории.................
Лице и число....................
Време......................
Вид........................
Залог.......................
Наклонение....................
Причастие.....................
Лични глаголни форми — спрежение и класификация. .
Изявително наклонение..............
Сегашно време.................
Минало несвършено време............
Минало свършено време.............
Минало неопределено време...........
Минало предварително време.............
Бъдеще време.................
Бъдеще предварително време...........
Бъдеще време в миналото..............
Бъдеще предварително време в миналото.......
Отрицателни форми на глаголите.......
Въпросителни форми на глаголите.......
Вънросителпо-отрицателни форми на глаголите
Повелително наклонение..............
Услйвно наклонение................
Преизказно наклонение..............
Нелични глаголни форми...............
Причастие...................
Деепричастие..................
Отглаголно съществително име.........
Наречие.........................
Словообразуване ................................................1
Съществително име......................................................1
Суфиксация.................................11
Образуване на названия за лица......................................11
Носители на действие. . .....................................11
Носители на деятелно отношение към предмет.............11
Носители на отношение на принадлежност или произход..........11
Носители на качество..........................................116
Образуване на названия за лица-жени от словообразователните
типове за лица от мъжки род ............................II
Образуване на названия за предмети..............................119
Образуване на названия за място..................................1
Образуване на названия на действия................................1
Образуване на названия на качества................................1
Образуване на събирателни названия..............................1
Образуване на умалително-гальовни съществителни имена .... 1 Образуване на съществителни имена за увеличителност и презрител-
ност..............................................................1
Безсуфиксно словообразуване........................................1
Композиция........................................................131
Прилагателно име........................................................1
Суфиксация...............................................1
Композиция........................................................1
Глагол..................................................1
Префиксация.......................................................1
Суфиксация..........................................................1
Наречие................................................................1
Текстове................................................................142
Литература ................................................................1
Приложения............................................................1
Карти на диалектни явления в Димитровградския (Царибродския) говор
13 Димитровградският говор 193
Специални диалектоложки изследвания за царибродския говор до-
Независимо, че в Югославия официално се признава населението в Царибродско за българско, в най-новата диалектология на сърбохърватския език А. Ресо, оставайки верен на традициите, пише, че източ-ната граница на т. нар. тимошко-лужнишки говори минава по "държав-ната граница с България"1.
Подобно становище се поддържа и в отделни статии, излизащи в научния печат в Югославия. Така например в сп. "Прилози проучваш у ]езика" Ангелина Манчев, която е събирала диалектен материал по програмата на П. Ивич в с. Петърлаш, Царибродско, пише: "Материалът, който ще бъде изложен тук, съм събирала от село Петърлаш — около десет километра отдалечено от българската граница. Селото се намира на 7 км североизточно от Димитровград (по-рано Цариброд). Жителите на това село са по народност българи. Техният говор се отнася към диалектен тип, който според нашата терминология се нарича тимошко-лужнишки. . ."2
В същност говорът на населението от бившата царибродска околия е неразделна част от белоградчишко-трънския диалект и в географско отношение се явява негов център.
В миналото нашите учени са насочвали вниманието си към разкриване диалектните черти на една по-голяма област, съставна част на която е говорът на царибродчани. Повече сведения обаче намираме за съседния на него трънски говор.
Все пак главното тук е да се посочи, че в своите трудове всички наши учени разглеждат района на Цариброд като част от северозападните български диалекти. Особено ясно това становище е изразено в трудовете на Б. Цонев3, Ст. Младенов4, А. Теодоров-Балан5, Цв. Тодоров8 и др.
Като развива своето мнение за говорите между България и Югославия, Ст. Стойков пише: "От тях към българския език отнасяме ония, които влизат в границите на България от преди 1918 г., а именно говорите в Белоградчишко, западно Берковско, Царибродско, Трънско, Брезнишко и Босилеградско, известни под общото название белоград-чишко-трънски говор."7
От малкото на брой печатни материали за Царибродско заслужава внимание трудът на Кр. Дрончилов8, който представя антроиогеограф-ско изследване на областта Бурел, разположена в южната част на цари-бродския район.
В различни томове на Сборник за народни умотворения с различна степен на достоверност също са печатани фолклорни материали от иари-бродските села и гр. Цариброд.9 Към тези материали Цв. Тодоров10 с основание се отнася с недоверие главно поради слабости в записването.
Първи по-системни сведения за този диалект съм получил в годините 1961 —1964, когато работих върху проучване на съседния трънски говор.
Това изследване има за обект онези села от бившата Цари-бродска околия, които са разположени в областта, затворена на запад от държавната граница от преди 1918 година и на изток от граничната линия след 1918 година. На север тази област се затваря от високите склонове на Берковска Стара планина, а на юг опира до горното течение на р. Ерма и планината Руй. Царибродско се дели на две части от р. Нишава. В така заключената област са се обособили няколко района. На север се разполага високата равнина Висок със селата Славине, Сенокос, Каменица, Изатовци, Брайкьовци, Болев дол, Горни Криводол, Вълковйя и Мойнци. Но на юг се простира хълмистият район Забърге със селата Височко Одоровци, Гуленбвци, Мъзгош, Бребевница, Прото-попинци, Смйловци, Петърлаш и Радейна. Най-плодородното място е долината на р. Нишава, наречена Понишавие. Тук спадат селата Паска-шия, Бачево, Планйница, Желюша, Лукавица и Градйне. В южната част на Царибродско се намира част от Бурел (западен Бурел) със селата Пра-ча, Било, Верзар, Бански дол, Власи, Поганово, Борово, Драговита, Гбрна Невля и Долна Невля.
При търсене на говориата граница от юг бяха проучени трънските села Нашушковица, Звонци, Скървеница, Йскровци и Врабча.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод..........................................................5 Обща характеристика на диалектната система ....................10 Фонетика ......................................................17
Съвременно състояние на фонетичната система..........................17
Вокализъм.............................
Специфични черти в областта на вокализма. . ...................19
Консонантизъм........................ ■ ■ ■ ^0
Диференциални признаци и дистрибуция на консонантните фонеми
Континуанти на старобългарски фонеми и фонемни съчетания..............27
Морфология....................................................35
Обща характеристика на морфологичиата система........................35
Съществително име.....................................^8
Общи сведения......................................................"8
Видове съществителни имена................... • 38
Граматически категории..............................................42
Род и число........................................................Jf
Единствено число........................ 42
Множествено число............................................44
Бройна форма..................................................47
Имена с форма само за множествено число............ 47
Падежни остатъци........................ 47
Членуване...........................
Единствено число...................... 5*
Множествено число....................... 5"
Падежни остатъци при членуваните форми............ 53
Степенуване........................... 53
Прилагателно име............................
Общи сведения...........................
Видове прилагателни имена.....................
Граматически категории.......................
Род и число...........................
Единствено число....................... 5°
Множествено число...................... 5/
Падежни остатъци......................... 58
Степенуване...........................
членУване........................... 60
Числи тел но име............................
Числителни бройни............................ w
Числителни редни..........................
Местоимение. . ........................... ■
Лични местоимения......................... jjj:
Притежателни местоимения......................
Показателни местоимения ........................ !У
Въпросителни местоимения.....................
Относителни местоимения......................
Н eon редели тел ни местоимения....................
Отрицателни местоимения......................
Обобщителни местоимения.....................
Глагол.........................
Общи сведения....................
Деление на глаголите по значение............
Граматически категории.................
Лице и число....................
Време......................
Вид........................
Залог.......................
Наклонение....................
Причастие.....................
Лични глаголни форми — спрежение и класификация. .
Изявително наклонение..............
Сегашно време.................
Минало несвършено време............
Минало свършено време.............
Минало неопределено време...........
Минало предварително време.............
Бъдеще време.................
Бъдеще предварително време...........
Бъдеще време в миналото..............
Бъдеще предварително време в миналото.......
Отрицателни форми на глаголите.......
Въпросителни форми на глаголите.......
Вънросителпо-отрицателни форми на глаголите
Повелително наклонение..............
Услйвно наклонение................
Преизказно наклонение..............
Нелични глаголни форми...............
Причастие...................
Деепричастие..................
Отглаголно съществително име.........
Наречие.........................
Словообразуване ................................................1
Съществително име......................................................1
Суфиксация.................................11
Образуване на названия за лица......................................11
Носители на действие. . .....................................11
Носители на деятелно отношение към предмет.............11
Носители на отношение на принадлежност или произход..........11
Носители на качество..........................................116
Образуване на названия за лица-жени от словообразователните
типове за лица от мъжки род ............................II
Образуване на названия за предмети..............................119
Образуване на названия за място..................................1
Образуване на названия на действия................................1
Образуване на названия на качества................................1
Образуване на събирателни названия..............................1
Образуване на умалително-гальовни съществителни имена .... 1 Образуване на съществителни имена за увеличителност и презрител-
ност..............................................................1
Безсуфиксно словообразуване........................................1
Композиция........................................................131
Прилагателно име........................................................1
Суфиксация...............................................1
Композиция........................................................1
Глагол..................................................1
Префиксация.......................................................1
Суфиксация..........................................................1
Наречие................................................................1
Текстове................................................................142
Литература ................................................................1
Приложения............................................................1
Карти на диалектни явления в Димитровградския (Царибродския) говор
13 Димитровградският говор 193
Ключови думи:
Димитровградският царибродският говор, Рангел Божков