Спартак
Рафаело Джованьоли
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаУкрепен предварително гръб с тиксо. Вътре без бележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоХемус
- Град на издаванеСофия
- Година1945 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници428
- КорициТвърди
- Преводачот италиански Петър Драгоев
- Категория
- Тегло (гр.)545
- Ширина (мм)155
- Височина (мм)235
- Дебелина (мм)25
I. Щедростта на Сула
II. Спартак на арената
III. Кръчмата "Погребална Венера"
IV. Какво направи Спартак, като се видя свободен
V. Триклиният на Катилина и Конклавът* на Валерия
VI. Заплашвания, съзаклятия и опасности
VII. Как смъртта изпревари Демофил и Метробий
VIII. Последици от смъртта на Сула
IX. Как един пияница повярва, че е спасил републиката
X. Бунтът
XI. От Капуа до Везувии
XII. Как Спартак увеличи броя на другарите си от шестстотин на десет хиляди
XIII. От Казилинската до аквинската битка
XIV. Къде избива честолюбието на ликтора Симплициан
XV. Спартак побеждава още един претор и преодолява тежки изкушения
XVI. Лъвът в краката на едно момиче. Пратеник, който бива убит
XVII. Арторикс — фокусник
XVIII. Консулите на война. Битката при Камерин. Смъртта на Окноман
XIX. Битката при Мутина. Размирици. Марк Крас действува
XX. От битката на планината Гарган до погребението на Крис
XXI. Спартак между луканците. Птицеловецът попада в собствената си мрежа
XXII. Последни сражения. Поражението при Бтадан. Идилията на смъртта
Заключение
Въстанието на Спартак и неговото историческо значение
Бележка за книгата и нейния автор
Обяснения на географските имена
Положението в Рим през I пр.Хр. за първи път е така сложно и критично, вътре в републиката бушува жестока социална борба. Паралелно с нея неприятностите се трупат заради вредите от пиратството. И точно в този момент на италийския полуостров започва най-голямото въстание през древността. В това въстание някои съвременни анализатори виждат дългата ръка на ‘’Царя на Понта’’ Митридат VI Евпатор и според тях бунтът изобщо не е бил робски.
За живота на Спартак, преди да стане гладиатор в школата на Лентула Батиат от Капуа в Кампания, се знае съвсем малко. Приема се, че той е от югозападните тракийски земи, където от III в.пр.Хр. племето на медите заема средното течение на р.Струма и неговото поречие.Тази хипотеза не е съвсем сигурна и е спорна. Обосновава се на един биографичен кодекс на Марк Крас.
Така е, защото зоната на действие на Митридат VI, който се намесен в събитията, е районът на Югоизточна Тракия и на Мала Азия, където най-вероятно одрисите са естествените му съюзници.Освен това името на пълководеца принадлежи към кръга на одриските царе.
Според някои антчни автори тракийският принц Спартак е пленен от римляните и е продаден за гладиатор, след като участва в една неуспешна акция на траките, които непрестано безпокоят провинция Македония. По сведения на други писмени извори най- напред той е нает за войник в римската армия на Сула, но после дезертира и след залавянето си попада в гладиаторската школа.
Въстанието, което се разпростира из територията на Италия, започва през лятото на 74 пр.Хр. и е напълно неочаквано. Спартак избира изключително добре момента. Той си дава сметка за социалното напрежение, което се е разразило в римското общество. Рим е на път да влезе в нов строй след като републиканската форма на управление вече е загубила своята ефективност, постепенно се руши, за да отстъпи място на схващането за единна световна държава с еднообразна култура и с монархически статут, здраво опрян на военна диктатура.
Освен добрия момент, който избира Спартак за започване на въстанието, много добре избира и мястото. Капуа е столицата на Кампания- градът, който има исторически традиции в противопоставянето на Рим. По времето на Втората Пуническа война(218-202пр.Хр) градът е основна база на Ханибал Барка в Италия. Капуа застава на страната на Картаген след битката при Кана (216 пр.Хр), по-късно градът е частично разрушен от римляните както и губия своята автономия (211 пр.Хр). В Капуа и в града Нуцерия, през 104 г. пр.Хр.., избухва въстание на селските роби предвождано от римския конник Тит Минуций Ветий. Което било смазано бързо. Въпреки това основната чат от гражданите на Капуа, както и селското население на областа Кампания, запазват своят свободолюбив бунтарски дух. Така било и по времето, когато Спартак организира и застава начело на въстанието на робите в капуанската гладиаторска школа.
Бунтовническото настроение на капуанци и особено това на робите улеснява в не малка степен помисли на Спартак и на неговите съмишленици, когато настава времето за решителни действия.
Но най голяма роля за успешното начало на въстанието изиграва факта, че в този момент в Мала Азия, Гърция, Македония и Тракия легионите и най изтъкнатите пълководци на Рим Лукул и Помпей Велики са въвлечени във Третата Митридатова война(73-63 пр.Хр), в Иберия все още не е потушено въстанието, предвождано от марианеца Квинт Серторий срещу централната римска власт. Това въстание бушува с особено голяма сила и обхваща обширни области на Пиринейския полуостров, защото към него се присъединява и местното келтиберско население недоволно от римската власт. То бива потушено едва след убийство на Серторий в заговор воден от неговият претор Марк Перперна Вент през 72 г. пр.Хр., когато въстанието на Спартак в Италия тече с пълна сила.
Въпреки че заговорът, в който участват 200 гладиатори, е разкрит, около 80 от тях, предвождани от Спартак, успяват да се измъкнат от школата в града. На първо време те намират убежище в планината Везувий и избират помежду си за вождове още Крикс и Еномай. Докато шепата бунтовници увеличават силата си с избягали роби, в Рим не обръщат сериозно внимание на събитието, гледат на него със снизхождение срещу размирниците е изпратен преторът Глабер с 3000 бойци. Най- вероятно събрани чрез новобрански набор за стражева служба.
Обсадените гладиатори намират изход от положението. Те изплитат стълба от върбови клонки и въжета от диви лози, които тогава растат по склоновете, и през нощта се спускат по тях през стръмните пропасти, нападат изненадания и неподготвен неприятел, превземат стана му и го обръщат в бягство. Подобна е и съдбата на другия претор Вариний, който води два ‘’полицейски’’ легиона, но едвам се спасява от плен, след като гладиаторите и робите нахлуват в неговия лагер. В техните ръце попадат конят и отличителните му знаци.
Успехът на Спартак привлича все нови и нови привърженици. Още в началото на 73 г.пр.Хр. армията увеличава броя си на 10 000, за да достигне до внушителните 120 000. Размаха на въстанието не случайно, а дълго таеният в душите бунт най- сетне се разразява с пълна мощ. Водачът взема всички мерки да стегне дисциплината и да подобри боеспособноста на войската. Източниците разказват, че Спартак забранява внасянето в лагера на злато и сребро, но насърчава търговците, които идват с мед и желязо, така необходими за направата на оръжие.
Републиката продължава да нехае за движението и едва след като Спартак преминава от Кампания в Лукания и Апулия, за да пламне по този начин цяла Южна Италия.Този ход също е изключително добре обмислен от стратегическа гледана точка апулийските пастири често са имали сблъсъци с робовладелската Римската република.
В същия момент римската армия минава в настъпление, това съвпада с възникналите разногласия между Спартак, Крикс и Еномай, причините за които остават по- скоро неизвестни.
Една от хипотезите е, че целата на Спартак е да поведе робите към Сверна Италия, да премине Алпите, а участниците- главно траки и гали, да се приберат по родните си места. Същевременно останалите не искат да напуснат богата Италия, дори предлагат да потеглят към Рим, но след като не постигат съгласие, се отцепват от основната маса.
През 72 пр.Хр. сенатът изпраща срещу робите войските на двамата консули със задачата да ги спрат и ликвидират. Против отделилия се Крикс и 30 000 хиляди роби потегля претора Арий, напада го внезапно и го унищожава в кървава битка при Гарганската планина в Апулия, като на бойното поле пада и водачът. Какво се случва със Еномай не се знае със сигурност, но най-вероятно и той пада убит от римляните. Спартак независимо от случващото се не прекъсва бързия си марш към Северна Италия.
Край град Мутина тракиецът разбива над два легиона на наместника на Цизалпийска Галия-Касий, а пътят му към Алпите най- сетне е открит. И точно в този момент той внезапно променя плана и неочаквано се връща назад. Като отмъщение за убитие си съратници, при Пицена, в Средна Италия, нанася последователно погроми над консулските армии. Огънят на въстанието обхваща цялата страна. В този момент страхът от новия Ханибал обхваща Вечния град.
Сенатът гласува извънредни пълномощия на Марк Крас един от най- богатите хора в света тогава. Крас плаща с лични средства набора на шест легиона и тръгва срещу Спартак. След няколко неуспеха, които водят до деморализация в римската армия на Крас, се стига до децимация на цяла една кохорта. Наказанието е изключително строго дори за времето си, защото всеки десети войник е екзекутиран от бойните си другари и всичко е съпроводено от мрачни обреди. Едва тогава Марк Крас минава в решително настъпление.
Въпреки очакванията и страховете, Спартак не тръгва към Рим, а поема към Южна Италия идеята да прехвърли войската на о. Сицилия и да възкреси спомена от предишните вълнения там. За негово съжаление киликийските пирати, които обещават да прекарат хората му през Месинския пролив и да ги прехвърлят на острова, не се явяват на уговорената среща.
Марк Крас притиска робите от север прегражда посоката им за действие. Макар всеки момент пълководецът да очаква помощ от Помпей Велики и Марк Лукул, който по молба на сената се завръща от Тракия, на всяка цена той желае сам да разбие опълчилия се на Рим тракиец.През 71 пр.Хр. в Апулия се разиграва ожесточена битка.
След като построява бойния ред, древният автор пише за Спартак: ‘’Довели коня му. Изтегляйки меча си, той казал, че в случай на победа ще има много прекрасни коне от неприятеля, а в случай на поражение не ще има нужда от тях. С тези думи заклал коня си и след това се устремил към врага’’. В сражението въстаниците търпят пълно поражение, а Спартак загива толкова геройчно и величествено, за да бъде сравнен още тогава с император.
Последиците са закономерни и заедно с Помпей, който идва от Испания, Крас задушава и последните огнища на бунта, организира и потери срещу избягалите, които на отделни групи бродят из Италия още няколко години. Шест хиляди роби са разпънати на кръст по протежението на пътя от Капуа до Рим ( Виа Апия).
След потушаването на бунта сената дава триумф на Помпей и овация на Крас, което крайно охлажда отношенията между двамата. Предпазливото отношение на сената към двамата два възможност на популарите да ги привлекат на своя страна.
След намесата на Юлий Цезар отношенията между Крас и Помпей се подобряват и така се стига до първия триумвират, който не е признат легитимно поради факта, че не е санкциониран от сената.
През 70 пр.Хр. Крас и Помпей, чиито войски се намират в Италия, са избрани за консули и именно с края на въстанието започва ликвидирането на политическия режим, установен от Сула, и връщането на предходната конституция. Най- напред са възстановени властта и пълномощията на народните трибуни и са разширени прерогативите на народното събрание. Преобразувани са и съдилищата, а в състава на съдебните комисии наред със сенаторите отново участват и конниците.
Всички инициатви се провеждат сравнително леко, без особени дебати и в мирна обстановка. Това се дължи не само на присъствието на армиите на Крас и Помпей в Италия. Но и от страха, който се създал по време на войната с робите, а в създадената обстановка отстъпчивостта на сената и оптиматите е напълно обяснима.
Основа на неуспеха на метежа е не само разцеплението, което настъпва в лагера на бунтовниците, но и фактът, че Римската република е най- голямата сила в този момент в Античния свят. Въпреки всичките си вътрешни проблеми, се е смятало, че Рим може да свика под знамената си при нужда между 500-700 хиляди, нещо непосилно, за която и да било държава в този момент. Реформите на армията, направени от Гай Марий през 107 г.пр.Хр. за превръщането от гражданска милиция в професионална армия, са прекалено отскоро и в Рим все още има традиция за свикване на гражданите под знамената на града, които да се бият за републиката от гордост, а не като наемници и мародери. Това е и една от причините, поради която въстанието е обречено от самото начало. Спартак също като Ханибал е знаел, че в този момент не съществува обсадна техника, с която да паднат мраморните стени на Вечния град и една евентуална обсада е по- скоро химерична, отколкото реална опасност за Рим. Друг аналог между Ханибал Барка и Спартак е и една наследствена омраза, която се насажда в някои от представителите на римския нобилитет. Картаген е сринат до основи през 146 пр.Хр. от Публий Корнелий Сципион Африкански Младши, осиновен внук на Сципион Африкански Старши, победителя на картагенския пълководец Ханибал при Зама през 202 пр.Хр.
Марк Крас Младши, внук на Марк Крас, победителят на Спартак, ще се прочуе със своите жестокости, които извършва над траките по време на похода на римските легиони в Тракия (29-27 пр. Хр).
Ефектът, който оказва въстанието на Спартак върху отношението към робството в римското общество е трудно да се определи. Богатите собственици на имения започват да намаляват броя на използваните роби и вместо тях наемат голям брой свободни, но безимотни хора, които да обработват земята и да се занимават със селското стопанство.
След галските войни на Юлий Цезар през 52 пр.Хр. чак до император Траян (98-117 след Хр.), Рим не води големи войни и не завоюва територии, с което се прекратява и доставката на евтина работна ръка под формата на роби. През този период се увеличава и използването на свободни хора, като работници в земеделските стопанства. Законовите права и статут на робите започват да се променят. По времето на принцепса Клавдий (41-54 след Хр.) законът се променя, като убийството на стар или болен роб започва да се криминализира и ако такива роби са изоставени от господарите си, те стават свободни хора.
По времето на император Антонин Пий (138-161 след Хр.) законите допълнително разширяват правата на робите — като държат отговорни собствениците за убийство на роби; законово принуждават собствениците да продават робите, които доказано са малтретирани и осигуряването на неутрален орган, пред който робите могат да се оплакват за нарушения на закона. Дава им право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора. По времето на Марк Аврелий (161-180 след Хр.) личността на Спартак е била смятана за прототип на човешката добродетелност и пример за римските граждани. Въпреки че тези законодателни промени са направени твърде късно, за да бъдат пряк резултат от въстанието на Спартак, те все пак представляват законовата кодификация на промяна в отношението на римляните към робите, което се развива в продължение на десетилетия.
Трудно е да се определи в каква степен събитията от тази война допринасят за правата на робите в Рим. Краят на войната между Спартак и Рим изглежда съвпада с края на периода, през който в републиката се използва голямо количество роби, и начало на период на по-добро отношение към робите в римското общество и законодателство. Бунтът на Спартак е третото и последно въстание на роби от т. нар. Робски войни в Древен Рим и в Римската република или империя никога повече не избухва робско въстание с подобен мащаб.
Превъплъщенията на Спартак, проследени от непосредственото му съвремие през I в пр.Хр. до началото нa XXI в.сл. Хр., се редят в образите на подъл измамник, зъл човек, просветен благородник, символ на борбите за освобождение, обединение и независимост, водени в самата Италия през XIX в., след Хр. (романът "Спартак" на Рафаело Джованьоли е с предговор от Джузепе Гарибалди), олицетворение на комунистическата революционност, саможертвата, безграничната смелост, носител на ‘’гладиаторски качества’’, псевдоним на масоните и култова фигура за хората, които търсят и откриват човека, който е придал смисъл на гордостта и хуманността на неравнопоставените групи хора и се вдига на оръжие срещу потисниците.
II. Спартак на арената
III. Кръчмата "Погребална Венера"
IV. Какво направи Спартак, като се видя свободен
V. Триклиният на Катилина и Конклавът* на Валерия
VI. Заплашвания, съзаклятия и опасности
VII. Как смъртта изпревари Демофил и Метробий
VIII. Последици от смъртта на Сула
IX. Как един пияница повярва, че е спасил републиката
X. Бунтът
XI. От Капуа до Везувии
XII. Как Спартак увеличи броя на другарите си от шестстотин на десет хиляди
XIII. От Казилинската до аквинската битка
XIV. Къде избива честолюбието на ликтора Симплициан
XV. Спартак побеждава още един претор и преодолява тежки изкушения
XVI. Лъвът в краката на едно момиче. Пратеник, който бива убит
XVII. Арторикс — фокусник
XVIII. Консулите на война. Битката при Камерин. Смъртта на Окноман
XIX. Битката при Мутина. Размирици. Марк Крас действува
XX. От битката на планината Гарган до погребението на Крис
XXI. Спартак между луканците. Птицеловецът попада в собствената си мрежа
XXII. Последни сражения. Поражението при Бтадан. Идилията на смъртта
Заключение
Въстанието на Спартак и неговото историческо значение
Бележка за книгата и нейния автор
Обяснения на географските имена
Положението в Рим през I пр.Хр. за първи път е така сложно и критично, вътре в републиката бушува жестока социална борба. Паралелно с нея неприятностите се трупат заради вредите от пиратството. И точно в този момент на италийския полуостров започва най-голямото въстание през древността. В това въстание някои съвременни анализатори виждат дългата ръка на ‘’Царя на Понта’’ Митридат VI Евпатор и според тях бунтът изобщо не е бил робски.
За живота на Спартак, преди да стане гладиатор в школата на Лентула Батиат от Капуа в Кампания, се знае съвсем малко. Приема се, че той е от югозападните тракийски земи, където от III в.пр.Хр. племето на медите заема средното течение на р.Струма и неговото поречие.Тази хипотеза не е съвсем сигурна и е спорна. Обосновава се на един биографичен кодекс на Марк Крас.
Така е, защото зоната на действие на Митридат VI, който се намесен в събитията, е районът на Югоизточна Тракия и на Мала Азия, където най-вероятно одрисите са естествените му съюзници.Освен това името на пълководеца принадлежи към кръга на одриските царе.
Според някои антчни автори тракийският принц Спартак е пленен от римляните и е продаден за гладиатор, след като участва в една неуспешна акция на траките, които непрестано безпокоят провинция Македония. По сведения на други писмени извори най- напред той е нает за войник в римската армия на Сула, но после дезертира и след залавянето си попада в гладиаторската школа.
Въстанието, което се разпростира из територията на Италия, започва през лятото на 74 пр.Хр. и е напълно неочаквано. Спартак избира изключително добре момента. Той си дава сметка за социалното напрежение, което се е разразило в римското общество. Рим е на път да влезе в нов строй след като републиканската форма на управление вече е загубила своята ефективност, постепенно се руши, за да отстъпи място на схващането за единна световна държава с еднообразна култура и с монархически статут, здраво опрян на военна диктатура.
Освен добрия момент, който избира Спартак за започване на въстанието, много добре избира и мястото. Капуа е столицата на Кампания- градът, който има исторически традиции в противопоставянето на Рим. По времето на Втората Пуническа война(218-202пр.Хр) градът е основна база на Ханибал Барка в Италия. Капуа застава на страната на Картаген след битката при Кана (216 пр.Хр), по-късно градът е частично разрушен от римляните както и губия своята автономия (211 пр.Хр). В Капуа и в града Нуцерия, през 104 г. пр.Хр.., избухва въстание на селските роби предвождано от римския конник Тит Минуций Ветий. Което било смазано бързо. Въпреки това основната чат от гражданите на Капуа, както и селското население на областа Кампания, запазват своят свободолюбив бунтарски дух. Така било и по времето, когато Спартак организира и застава начело на въстанието на робите в капуанската гладиаторска школа.
Бунтовническото настроение на капуанци и особено това на робите улеснява в не малка степен помисли на Спартак и на неговите съмишленици, когато настава времето за решителни действия.
Но най голяма роля за успешното начало на въстанието изиграва факта, че в този момент в Мала Азия, Гърция, Македония и Тракия легионите и най изтъкнатите пълководци на Рим Лукул и Помпей Велики са въвлечени във Третата Митридатова война(73-63 пр.Хр), в Иберия все още не е потушено въстанието, предвождано от марианеца Квинт Серторий срещу централната римска власт. Това въстание бушува с особено голяма сила и обхваща обширни области на Пиринейския полуостров, защото към него се присъединява и местното келтиберско население недоволно от римската власт. То бива потушено едва след убийство на Серторий в заговор воден от неговият претор Марк Перперна Вент през 72 г. пр.Хр., когато въстанието на Спартак в Италия тече с пълна сила.
Въпреки че заговорът, в който участват 200 гладиатори, е разкрит, около 80 от тях, предвождани от Спартак, успяват да се измъкнат от школата в града. На първо време те намират убежище в планината Везувий и избират помежду си за вождове още Крикс и Еномай. Докато шепата бунтовници увеличават силата си с избягали роби, в Рим не обръщат сериозно внимание на събитието, гледат на него със снизхождение срещу размирниците е изпратен преторът Глабер с 3000 бойци. Най- вероятно събрани чрез новобрански набор за стражева служба.
Обсадените гладиатори намират изход от положението. Те изплитат стълба от върбови клонки и въжета от диви лози, които тогава растат по склоновете, и през нощта се спускат по тях през стръмните пропасти, нападат изненадания и неподготвен неприятел, превземат стана му и го обръщат в бягство. Подобна е и съдбата на другия претор Вариний, който води два ‘’полицейски’’ легиона, но едвам се спасява от плен, след като гладиаторите и робите нахлуват в неговия лагер. В техните ръце попадат конят и отличителните му знаци.
Успехът на Спартак привлича все нови и нови привърженици. Още в началото на 73 г.пр.Хр. армията увеличава броя си на 10 000, за да достигне до внушителните 120 000. Размаха на въстанието не случайно, а дълго таеният в душите бунт най- сетне се разразява с пълна мощ. Водачът взема всички мерки да стегне дисциплината и да подобри боеспособноста на войската. Източниците разказват, че Спартак забранява внасянето в лагера на злато и сребро, но насърчава търговците, които идват с мед и желязо, така необходими за направата на оръжие.
Републиката продължава да нехае за движението и едва след като Спартак преминава от Кампания в Лукания и Апулия, за да пламне по този начин цяла Южна Италия.Този ход също е изключително добре обмислен от стратегическа гледана точка апулийските пастири често са имали сблъсъци с робовладелската Римската република.
В същия момент римската армия минава в настъпление, това съвпада с възникналите разногласия между Спартак, Крикс и Еномай, причините за които остават по- скоро неизвестни.
Една от хипотезите е, че целата на Спартак е да поведе робите към Сверна Италия, да премине Алпите, а участниците- главно траки и гали, да се приберат по родните си места. Същевременно останалите не искат да напуснат богата Италия, дори предлагат да потеглят към Рим, но след като не постигат съгласие, се отцепват от основната маса.
През 72 пр.Хр. сенатът изпраща срещу робите войските на двамата консули със задачата да ги спрат и ликвидират. Против отделилия се Крикс и 30 000 хиляди роби потегля претора Арий, напада го внезапно и го унищожава в кървава битка при Гарганската планина в Апулия, като на бойното поле пада и водачът. Какво се случва със Еномай не се знае със сигурност, но най-вероятно и той пада убит от римляните. Спартак независимо от случващото се не прекъсва бързия си марш към Северна Италия.
Край град Мутина тракиецът разбива над два легиона на наместника на Цизалпийска Галия-Касий, а пътят му към Алпите най- сетне е открит. И точно в този момент той внезапно променя плана и неочаквано се връща назад. Като отмъщение за убитие си съратници, при Пицена, в Средна Италия, нанася последователно погроми над консулските армии. Огънят на въстанието обхваща цялата страна. В този момент страхът от новия Ханибал обхваща Вечния град.
Сенатът гласува извънредни пълномощия на Марк Крас един от най- богатите хора в света тогава. Крас плаща с лични средства набора на шест легиона и тръгва срещу Спартак. След няколко неуспеха, които водят до деморализация в римската армия на Крас, се стига до децимация на цяла една кохорта. Наказанието е изключително строго дори за времето си, защото всеки десети войник е екзекутиран от бойните си другари и всичко е съпроводено от мрачни обреди. Едва тогава Марк Крас минава в решително настъпление.
Въпреки очакванията и страховете, Спартак не тръгва към Рим, а поема към Южна Италия идеята да прехвърли войската на о. Сицилия и да възкреси спомена от предишните вълнения там. За негово съжаление киликийските пирати, които обещават да прекарат хората му през Месинския пролив и да ги прехвърлят на острова, не се явяват на уговорената среща.
Марк Крас притиска робите от север прегражда посоката им за действие. Макар всеки момент пълководецът да очаква помощ от Помпей Велики и Марк Лукул, който по молба на сената се завръща от Тракия, на всяка цена той желае сам да разбие опълчилия се на Рим тракиец.През 71 пр.Хр. в Апулия се разиграва ожесточена битка.
След като построява бойния ред, древният автор пише за Спартак: ‘’Довели коня му. Изтегляйки меча си, той казал, че в случай на победа ще има много прекрасни коне от неприятеля, а в случай на поражение не ще има нужда от тях. С тези думи заклал коня си и след това се устремил към врага’’. В сражението въстаниците търпят пълно поражение, а Спартак загива толкова геройчно и величествено, за да бъде сравнен още тогава с император.
Последиците са закономерни и заедно с Помпей, който идва от Испания, Крас задушава и последните огнища на бунта, организира и потери срещу избягалите, които на отделни групи бродят из Италия още няколко години. Шест хиляди роби са разпънати на кръст по протежението на пътя от Капуа до Рим ( Виа Апия).
След потушаването на бунта сената дава триумф на Помпей и овация на Крас, което крайно охлажда отношенията между двамата. Предпазливото отношение на сената към двамата два възможност на популарите да ги привлекат на своя страна.
След намесата на Юлий Цезар отношенията между Крас и Помпей се подобряват и така се стига до първия триумвират, който не е признат легитимно поради факта, че не е санкциониран от сената.
През 70 пр.Хр. Крас и Помпей, чиито войски се намират в Италия, са избрани за консули и именно с края на въстанието започва ликвидирането на политическия режим, установен от Сула, и връщането на предходната конституция. Най- напред са възстановени властта и пълномощията на народните трибуни и са разширени прерогативите на народното събрание. Преобразувани са и съдилищата, а в състава на съдебните комисии наред със сенаторите отново участват и конниците.
Всички инициатви се провеждат сравнително леко, без особени дебати и в мирна обстановка. Това се дължи не само на присъствието на армиите на Крас и Помпей в Италия. Но и от страха, който се създал по време на войната с робите, а в създадената обстановка отстъпчивостта на сената и оптиматите е напълно обяснима.
Основа на неуспеха на метежа е не само разцеплението, което настъпва в лагера на бунтовниците, но и фактът, че Римската република е най- голямата сила в този момент в Античния свят. Въпреки всичките си вътрешни проблеми, се е смятало, че Рим може да свика под знамената си при нужда между 500-700 хиляди, нещо непосилно, за която и да било държава в този момент. Реформите на армията, направени от Гай Марий през 107 г.пр.Хр. за превръщането от гражданска милиция в професионална армия, са прекалено отскоро и в Рим все още има традиция за свикване на гражданите под знамената на града, които да се бият за републиката от гордост, а не като наемници и мародери. Това е и една от причините, поради която въстанието е обречено от самото начало. Спартак също като Ханибал е знаел, че в този момент не съществува обсадна техника, с която да паднат мраморните стени на Вечния град и една евентуална обсада е по- скоро химерична, отколкото реална опасност за Рим. Друг аналог между Ханибал Барка и Спартак е и една наследствена омраза, която се насажда в някои от представителите на римския нобилитет. Картаген е сринат до основи през 146 пр.Хр. от Публий Корнелий Сципион Африкански Младши, осиновен внук на Сципион Африкански Старши, победителя на картагенския пълководец Ханибал при Зама през 202 пр.Хр.
Марк Крас Младши, внук на Марк Крас, победителят на Спартак, ще се прочуе със своите жестокости, които извършва над траките по време на похода на римските легиони в Тракия (29-27 пр. Хр).
Ефектът, който оказва въстанието на Спартак върху отношението към робството в римското общество е трудно да се определи. Богатите собственици на имения започват да намаляват броя на използваните роби и вместо тях наемат голям брой свободни, но безимотни хора, които да обработват земята и да се занимават със селското стопанство.
След галските войни на Юлий Цезар през 52 пр.Хр. чак до император Траян (98-117 след Хр.), Рим не води големи войни и не завоюва територии, с което се прекратява и доставката на евтина работна ръка под формата на роби. През този период се увеличава и използването на свободни хора, като работници в земеделските стопанства. Законовите права и статут на робите започват да се променят. По времето на принцепса Клавдий (41-54 след Хр.) законът се променя, като убийството на стар или болен роб започва да се криминализира и ако такива роби са изоставени от господарите си, те стават свободни хора.
По времето на император Антонин Пий (138-161 след Хр.) законите допълнително разширяват правата на робите — като държат отговорни собствениците за убийство на роби; законово принуждават собствениците да продават робите, които доказано са малтретирани и осигуряването на неутрален орган, пред който робите могат да се оплакват за нарушения на закона. Дава им право да търсят защита от жестокостта на господарите си пред статуята на императора. По времето на Марк Аврелий (161-180 след Хр.) личността на Спартак е била смятана за прототип на човешката добродетелност и пример за римските граждани. Въпреки че тези законодателни промени са направени твърде късно, за да бъдат пряк резултат от въстанието на Спартак, те все пак представляват законовата кодификация на промяна в отношението на римляните към робите, което се развива в продължение на десетилетия.
Трудно е да се определи в каква степен събитията от тази война допринасят за правата на робите в Рим. Краят на войната между Спартак и Рим изглежда съвпада с края на периода, през който в републиката се използва голямо количество роби, и начало на период на по-добро отношение към робите в римското общество и законодателство. Бунтът на Спартак е третото и последно въстание на роби от т. нар. Робски войни в Древен Рим и в Римската република или империя никога повече не избухва робско въстание с подобен мащаб.
Превъплъщенията на Спартак, проследени от непосредственото му съвремие през I в пр.Хр. до началото нa XXI в.сл. Хр., се редят в образите на подъл измамник, зъл човек, просветен благородник, символ на борбите за освобождение, обединение и независимост, водени в самата Италия през XIX в., след Хр. (романът "Спартак" на Рафаело Джованьоли е с предговор от Джузепе Гарибалди), олицетворение на комунистическата революционност, саможертвата, безграничната смелост, носител на ‘’гладиаторски качества’’, псевдоним на масоните и култова фигура за хората, които търсят и откриват човека, който е придал смисъл на гордостта и хуманността на неравнопоставените групи хора и се вдига на оръжие срещу потисниците.
Ключови думи:
Рим, Бунтът, Капуа, Везувий
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.
Подобни книги
Няма намерени подобни книги.