Аз съм математик
Норберт Винер
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаЗапазена, с незначителни забележки по обложката.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНародна младеж
- Град на издаванеСофия
- Година1969 г.
- ЕзикБългарски
- Страници350
- КорициТвърди
- Категория
- Формат59/84/16
Норберт Винер (на немски Norbert Wiener) е американски математик и логик със съществен принос в електронното инженерство и електронната комуникация, смятан за баща на кибернетиката.
Норберт Винер (Norbert Wiener) е роден на 26 Ноември 1894 г. Той е американски математик, който е смятан за откривателя на кибернетиката. Роден е в Колумбия, Мисури и е първото дете на Лео и Берта Винер.
Норберт бил много талантливо дете. Малкият се учел да говори на няколко езика. На 4-годишна възраст той бил допуснат до бащината библиотека. На 7 години чете свободно Данте и Дарвин, дори пише трактат за дарвинизма.
През септември, 1906, на 11-годишна възраст той влиза в Tufts College, за да учи математика. Той завършва през 1909 и влиза в Харвард. Там той учи зоология, но през 1910 е преместен в Корнел, за да изучава науката философия. След една година отново се връща с Харвард, за да завърши там философия. През 1912 той получава докторска степен по математическа логика след негова дизертация. Винер умира на 18 март 1964 г. в Стокхолм.
Кариера
През 1915-1916 той води курсове по философия и работи за General Electric.
На 19 години е поканен в катедрата по математика на Масачузетския технологически институт. Там остава до края на живота си, там започва да се занимава с изкуствения интелект.
Самият Норберт Винер признава, че най-плодотворният период в живота му бил смътният период между двете световни войни. Тогава прави изследвания и написва стотици статии за теория на вероятностите, за статистиката, за интегралите на Фуре, теориите за потенциала, за обобщения хармоничен анализ и други. Става професор в много водещи щатски университети. Посещава Европа, a името му става широко известно в научния свят.
Идеи
По време на войната между САЩ и Германия Винер иска да моделира по-ефикасна организация и управление на противовъздушната отбрана. Смята, че воденето на огън по отделни цели не е ефикасно. Интелектът му стига до идеята, че с една команда или действие трябва да се поразяват повече от една цели.
Той разработва теоретичен модел за управление. Именно тогава той стига до термина "самонасочване". Хвърля се да разработва формулите и схемите за насочване на зенитния огън. Всъщност става дума за самонасочващ се механизъм мишка, който да изпълнява сложни действия по команди от човек. И да замени човека. Работи усилено и върху схемите за обратните връзки в бъдещия механизъм, в техниката и живите организми. Именно тогава ученият оформя основните положения на новата наука. До голяма степен тя се ражда след съпоставки от познанията му в математиката, медицината и физиологията.
В крайна сметка новата зенитна система е създадена след Втората световна война и никога не е прилагана срещу хитлеристка Германия. По ирония на съдбата американската армия я внедрява срещу държавата, от която са родителите на Винер - СССР. Годината, в която той влиза в историята, е 1948 - тогава излиза книгата му "Кибернетиката".
Името идва от гръцката дума KYBERNETES, която означава кормчия. Оригиналното име на книгата е "Кибернетика или управлението и връзките при животните и машините". Тя веднага е преведена на десетки езици. Книгата не е лесна за четене - човек трябва да разбира от математическа логика, неврофизиология, статистика, инженерство и философия. Винер определя кибернетиката като наука за управлението, връзките и обработката на информацията в техниката, живите организми и човешкото общество. Всъщност най-простичко казано, Винер създава изкуствения интелект, който днес виждаме в космическите кораби, медицинските апарати, производството на леките коли, GSM-ите, принтерите и къде ли още не.
Норберт Винер е един от забележителните феномени на XX век. Той сам разкрива себе си в автобиографиите и книгите си "Аз бях вундеркинд. Моето детство и младост" и "Аз съм математик", която е настолна книга за всеки уважаващ себе си математик.
Публикации
Винер е написал стотици книги и статии:
"Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine)
"Аз бях вундеркинд. Моето детство и младост"
The Human Use Of Human Beings” (1950)
Автобиография - “Ex-Prodigy”(1953)
“Аз съм математик”(1956)
“Nonlinear Problems in Random Theory”(1958)
“God & Golem, Inc.: A Comment on Certain Points Where Cybernetics Impinges Religion”(1964).
Норберт Винер (Norbert Wiener) е роден на 26 Ноември 1894 г. Той е американски математик, който е смятан за откривателя на кибернетиката. Роден е в Колумбия, Мисури и е първото дете на Лео и Берта Винер.
Норберт бил много талантливо дете. Малкият се учел да говори на няколко езика. На 4-годишна възраст той бил допуснат до бащината библиотека. На 7 години чете свободно Данте и Дарвин, дори пише трактат за дарвинизма.
През септември, 1906, на 11-годишна възраст той влиза в Tufts College, за да учи математика. Той завършва през 1909 и влиза в Харвард. Там той учи зоология, но през 1910 е преместен в Корнел, за да изучава науката философия. След една година отново се връща с Харвард, за да завърши там философия. През 1912 той получава докторска степен по математическа логика след негова дизертация. Винер умира на 18 март 1964 г. в Стокхолм.
Кариера
През 1915-1916 той води курсове по философия и работи за General Electric.
На 19 години е поканен в катедрата по математика на Масачузетския технологически институт. Там остава до края на живота си, там започва да се занимава с изкуствения интелект.
Самият Норберт Винер признава, че най-плодотворният период в живота му бил смътният период между двете световни войни. Тогава прави изследвания и написва стотици статии за теория на вероятностите, за статистиката, за интегралите на Фуре, теориите за потенциала, за обобщения хармоничен анализ и други. Става професор в много водещи щатски университети. Посещава Европа, a името му става широко известно в научния свят.
Идеи
По време на войната между САЩ и Германия Винер иска да моделира по-ефикасна организация и управление на противовъздушната отбрана. Смята, че воденето на огън по отделни цели не е ефикасно. Интелектът му стига до идеята, че с една команда или действие трябва да се поразяват повече от една цели.
Той разработва теоретичен модел за управление. Именно тогава той стига до термина "самонасочване". Хвърля се да разработва формулите и схемите за насочване на зенитния огън. Всъщност става дума за самонасочващ се механизъм мишка, който да изпълнява сложни действия по команди от човек. И да замени човека. Работи усилено и върху схемите за обратните връзки в бъдещия механизъм, в техниката и живите организми. Именно тогава ученият оформя основните положения на новата наука. До голяма степен тя се ражда след съпоставки от познанията му в математиката, медицината и физиологията.
В крайна сметка новата зенитна система е създадена след Втората световна война и никога не е прилагана срещу хитлеристка Германия. По ирония на съдбата американската армия я внедрява срещу държавата, от която са родителите на Винер - СССР. Годината, в която той влиза в историята, е 1948 - тогава излиза книгата му "Кибернетиката".
Името идва от гръцката дума KYBERNETES, която означава кормчия. Оригиналното име на книгата е "Кибернетика или управлението и връзките при животните и машините". Тя веднага е преведена на десетки езици. Книгата не е лесна за четене - човек трябва да разбира от математическа логика, неврофизиология, статистика, инженерство и философия. Винер определя кибернетиката като наука за управлението, връзките и обработката на информацията в техниката, живите организми и човешкото общество. Всъщност най-простичко казано, Винер създава изкуствения интелект, който днес виждаме в космическите кораби, медицинските апарати, производството на леките коли, GSM-ите, принтерите и къде ли още не.
Норберт Винер е един от забележителните феномени на XX век. Той сам разкрива себе си в автобиографиите и книгите си "Аз бях вундеркинд. Моето детство и младост" и "Аз съм математик", която е настолна книга за всеки уважаващ себе си математик.
Публикации
Винер е написал стотици книги и статии:
"Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine)
"Аз бях вундеркинд. Моето детство и младост"
The Human Use Of Human Beings” (1950)
Автобиография - “Ex-Prodigy”(1953)
“Аз съм математик”(1956)
“Nonlinear Problems in Random Theory”(1958)
“God & Golem, Inc.: A Comment on Certain Points Where Cybernetics Impinges Religion”(1964).
Ключови думи:
Норберт Винер