Парфюмът
Историята на един убиец
Патрик Зюскинд
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоХристо Г. Данов
- Град на издаванеПловдив
- Година1988 г.
- ЕзикБългарски
- Страници240
- КорициМеки
- Преводачот немски Юрия Симова
- Категория
- Тегло (гр.)220
- Формат84/108/32
- Ширина (мм)130
- Височина (мм)200
- Дебелина (мм)10
Романът е издаден на 42 езика в 15-милионен тираж
"Парфюмът" е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание. Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх.
Силно и увлекателно. Въздействието на тази книга ще продължи дълго.
Тайм МЕГАЗИН
Екранизацията на "Парфюмът" е филмова сензация.
Кo-продукция на Франция, Испания и Германия.
В главните роли – суперзвездите Дъстин Хофман и Алан Рикман. Режисьор: Том Тиквер.
Само за първите 24 часа филмът е гледан от 250 000 души и възвръща инвестициите още през първия уикенд.
ПЪТЯТ НА "ПАРФЮМЪТ" КЪМ ЕКРАНА
Том ТИКВЕР се натъква на романа "Парфюмът" едва 20-годишен, в период, когато е всеяден читател. Интересува се повече от съвременна тематика, историческите романи не го привличат. Този роман обаче го впечатлява, архаизмът и универсалността на историята го разтърсват дълбоко. Най-общото му усещане при прочита било: "Мрак". Тиквер казва, че за него това е роман, пълен със заслепяващи сетивата исторически платна, с велики, драматични, драстични, жестоки моменти: раждане на бебе на рибния пазар, откритието на Париж – подобен на октопод, филигранно изпълнените убийства над идеализирани жертви, театрален и неочакван край. "Драстичността на Зюскинд е разтърсваща, впечатляваща, тя захапва голия живот до кокала. И тогава, и сега най-много ми харесва, че книгата успява да намери изключително пластична, физически почти алармираща, тревожеща форма за една в дълбочината си по-скоро нежна и трагична история."
На какво се дължи успехът на романа, според Тиквер? "Дълго се измъчвах над този въпрос: Как е възможно един ненормален странник и сериен убиец от ХVІІІ век да спечели и възхити толкова многобройна читателска публика от ХХ и ХХІ век?”, удивлява се Тиквер. И започва да разпитва – приятели, познати, читатели, да настоява, да дълбае. Оказва се, че всеки се отнася към романа като към свое интимно, лично кътче, някакво тайно съкровище, чиято зловеща или трагична тайна пази само за себе си. И иска да остане насаме с нея. Такъв е и главният герой Грьонуй – трагичен герой на самотата, ексцентрик и заедно с това един невзрачен аутсайдер. Същият като героите на Жан-Пол Сартр, същият като самотния шофьор на такси – героя на Робърт де Ниро от едноименния филм.
Навярно Зюскинд е предвидил подобно поведение на читателя. Според Тиквер, той почти незабележимо ни прави съюзници и съучастници на един престъпник и даже ни оставя да се надяваме на неговото просветление и спасение, при все, че сме наясно: гибелта му е неизбежна. Тиквер открива в романа странен и силен социален момент: Очевидно в онази епоха финесът, изисканите ухания, хигиената и грижата за себе си е била привилегия само на богатите. И ето един невзрачен, беден младеж, благодарение на своите сетива, създава за себе си шедьовър на уханието – някаква свръхмиризма. И става звезда, в днешния смисъл. Това напомня на Тиквер за днешните поп-звезди и идоли: ексцентрични, ненормални, склонни дори към разни операции по тялото си, само и само да постигнат някакъв идеал, който все пак никога не постигат. Романът "Парфюмът" е изпълнен точно с тази трагичност, смята Тиквер.
Самата тема коства на режисьора и екипа огромни усилия. Те прекарват продължително време в Грас – световната столица на парфюмерията. "Там живеят най-прочутите и скъпоплатени експерти "носове", нещо като музиканти с абсолютен слух", разказва Тиквер, "нещо като феномени с безпогрешен нюх, обоняние. Повечето информация в самия роман е взета от такива експерти."
А как е избрал актьорите?
Също изключително трудно. След продължителни търсения, агентка го насочва към английския театрален актьор Бен УИШОУ – тогава в ролята на Хамлет. И Тиквер веднага го избира. С женските персонажи е още по-трудно, но пък изборът е по-голям. А що се отнася до ролята на Балдини – Тиквер винаги си е представял единствено и само Дъстин Хофман в нея...
Бернд АЙХИНГЕР – продуцентът, за първи път прочита романа през 80-те години на ХХ в. и веднага иска да го филмира. С Патрик Зюскинд са добри приятели, но въпреки това писателят упорства години наред и не дава съгласието си. Цели 15 години.
Едва през 2000 година Бернд Айхингер най-сетне усеща, че Патрик е склонен да преговаря за филмовите права. Бернд обаче се обажда направо в издателството, оттам му казват "да" и определят сумата.
Защо тази книга има такъв успех? Отговорът на продуцента е кратък и ясен: Романът "Парфюмът" е в истинския и буквалния смисъл един "оригинал". Но, казва Бернд Айхингер, не бързайте да го квалифицирате. Това не е криминален роман, въпреки че подзаглавието е "Историята на едно убийство". Това е разказ за самотата на един почти аутичен тип човек, за отношението на обществото към по-различния, за таланта, поел в крива посока.
А как е решил, че точно Том Тиквер е подходящият режисьор? Без да бърза, Айхингер разделя работата на два етапа – заедно с Тиквер пишат сценария и успоредно с това осъществяват подготовката. "И колкото повече пишехме, толкова по-ясно разбирах, че Том е човекът за екранизацията на тази книга".
Какъв аромат си представя другият сценарист Андрю БЪРКИН когато чете романа и гледа филма: "Мускус и дъбов мъх, с нотка тубероза и нотка тибетска котка", смее се Бъркин.
Бен УИШОУ е изпълнител на главната роля. За него героят Жан-Баптист Грьонуй е социален единак. Страда от огромен дефицит на социална същност. Същевременно е изпълнен от рядък и неподражаем талант - обонянието, с което умее да селектира ухания и миризми. Първоначално този бедняк и несретник има желание да аранжира света около себе си по много човешки начин, според своите виждания. После обаче всички тези миризми го заливат, завладяват, започват да командват живота му. И понеже той самият няма свой собствен мирис, се опитва непременно да създаде някакъв... Крахът му е неизбежен.
Дъстин ХОФМАН е в ролята на Балдини. Според актьора парфюмите си имат личност. И тя си остава една и съща. Само хората са различни. Каквито са и главните герои на Зюскинд – Грьонуй и Балдини. Отношението между тях е като това на Моцарт и Салиери – и двамата са способни, единият също има талант, но му липсва онова необяснимо нещо, онази магия, която привлича и с която другият е изпълнен в изобилие. Тя го прави уникален и неповторим...
"Парфюмът" е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание. Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх.
Силно и увлекателно. Въздействието на тази книга ще продължи дълго.
Тайм МЕГАЗИН
Екранизацията на "Парфюмът" е филмова сензация.
Кo-продукция на Франция, Испания и Германия.
В главните роли – суперзвездите Дъстин Хофман и Алан Рикман. Режисьор: Том Тиквер.
Само за първите 24 часа филмът е гледан от 250 000 души и възвръща инвестициите още през първия уикенд.
ПЪТЯТ НА "ПАРФЮМЪТ" КЪМ ЕКРАНА
Том ТИКВЕР се натъква на романа "Парфюмът" едва 20-годишен, в период, когато е всеяден читател. Интересува се повече от съвременна тематика, историческите романи не го привличат. Този роман обаче го впечатлява, архаизмът и универсалността на историята го разтърсват дълбоко. Най-общото му усещане при прочита било: "Мрак". Тиквер казва, че за него това е роман, пълен със заслепяващи сетивата исторически платна, с велики, драматични, драстични, жестоки моменти: раждане на бебе на рибния пазар, откритието на Париж – подобен на октопод, филигранно изпълнените убийства над идеализирани жертви, театрален и неочакван край. "Драстичността на Зюскинд е разтърсваща, впечатляваща, тя захапва голия живот до кокала. И тогава, и сега най-много ми харесва, че книгата успява да намери изключително пластична, физически почти алармираща, тревожеща форма за една в дълбочината си по-скоро нежна и трагична история."
На какво се дължи успехът на романа, според Тиквер? "Дълго се измъчвах над този въпрос: Как е възможно един ненормален странник и сериен убиец от ХVІІІ век да спечели и възхити толкова многобройна читателска публика от ХХ и ХХІ век?”, удивлява се Тиквер. И започва да разпитва – приятели, познати, читатели, да настоява, да дълбае. Оказва се, че всеки се отнася към романа като към свое интимно, лично кътче, някакво тайно съкровище, чиято зловеща или трагична тайна пази само за себе си. И иска да остане насаме с нея. Такъв е и главният герой Грьонуй – трагичен герой на самотата, ексцентрик и заедно с това един невзрачен аутсайдер. Същият като героите на Жан-Пол Сартр, същият като самотния шофьор на такси – героя на Робърт де Ниро от едноименния филм.
Навярно Зюскинд е предвидил подобно поведение на читателя. Според Тиквер, той почти незабележимо ни прави съюзници и съучастници на един престъпник и даже ни оставя да се надяваме на неговото просветление и спасение, при все, че сме наясно: гибелта му е неизбежна. Тиквер открива в романа странен и силен социален момент: Очевидно в онази епоха финесът, изисканите ухания, хигиената и грижата за себе си е била привилегия само на богатите. И ето един невзрачен, беден младеж, благодарение на своите сетива, създава за себе си шедьовър на уханието – някаква свръхмиризма. И става звезда, в днешния смисъл. Това напомня на Тиквер за днешните поп-звезди и идоли: ексцентрични, ненормални, склонни дори към разни операции по тялото си, само и само да постигнат някакъв идеал, който все пак никога не постигат. Романът "Парфюмът" е изпълнен точно с тази трагичност, смята Тиквер.
Самата тема коства на режисьора и екипа огромни усилия. Те прекарват продължително време в Грас – световната столица на парфюмерията. "Там живеят най-прочутите и скъпоплатени експерти "носове", нещо като музиканти с абсолютен слух", разказва Тиквер, "нещо като феномени с безпогрешен нюх, обоняние. Повечето информация в самия роман е взета от такива експерти."
А как е избрал актьорите?
Също изключително трудно. След продължителни търсения, агентка го насочва към английския театрален актьор Бен УИШОУ – тогава в ролята на Хамлет. И Тиквер веднага го избира. С женските персонажи е още по-трудно, но пък изборът е по-голям. А що се отнася до ролята на Балдини – Тиквер винаги си е представял единствено и само Дъстин Хофман в нея...
Бернд АЙХИНГЕР – продуцентът, за първи път прочита романа през 80-те години на ХХ в. и веднага иска да го филмира. С Патрик Зюскинд са добри приятели, но въпреки това писателят упорства години наред и не дава съгласието си. Цели 15 години.
Едва през 2000 година Бернд Айхингер най-сетне усеща, че Патрик е склонен да преговаря за филмовите права. Бернд обаче се обажда направо в издателството, оттам му казват "да" и определят сумата.
Защо тази книга има такъв успех? Отговорът на продуцента е кратък и ясен: Романът "Парфюмът" е в истинския и буквалния смисъл един "оригинал". Но, казва Бернд Айхингер, не бързайте да го квалифицирате. Това не е криминален роман, въпреки че подзаглавието е "Историята на едно убийство". Това е разказ за самотата на един почти аутичен тип човек, за отношението на обществото към по-различния, за таланта, поел в крива посока.
А как е решил, че точно Том Тиквер е подходящият режисьор? Без да бърза, Айхингер разделя работата на два етапа – заедно с Тиквер пишат сценария и успоредно с това осъществяват подготовката. "И колкото повече пишехме, толкова по-ясно разбирах, че Том е човекът за екранизацията на тази книга".
Какъв аромат си представя другият сценарист Андрю БЪРКИН когато чете романа и гледа филма: "Мускус и дъбов мъх, с нотка тубероза и нотка тибетска котка", смее се Бъркин.
Бен УИШОУ е изпълнител на главната роля. За него героят Жан-Баптист Грьонуй е социален единак. Страда от огромен дефицит на социална същност. Същевременно е изпълнен от рядък и неподражаем талант - обонянието, с което умее да селектира ухания и миризми. Първоначално този бедняк и несретник има желание да аранжира света около себе си по много човешки начин, според своите виждания. После обаче всички тези миризми го заливат, завладяват, започват да командват живота му. И понеже той самият няма свой собствен мирис, се опитва непременно да създаде някакъв... Крахът му е неизбежен.
Дъстин ХОФМАН е в ролята на Балдини. Според актьора парфюмите си имат личност. И тя си остава една и съща. Само хората са различни. Каквито са и главните герои на Зюскинд – Грьонуй и Балдини. Отношението между тях е като това на Моцарт и Салиери – и двамата са способни, единият също има талант, но му липсва онова необяснимо нещо, онази магия, която привлича и с която другият е изпълнен в изобилие. Тя го прави уникален и неповторим...