Спомени
Бениамино Джили
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаКато нова. Без забележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоМузика
- Град на издаванеСофия
- Година1984 г.
- ЕзикБългарски
- Страници304
- КорициМеки
- Категория
- Формат84/108/32
Легендарният лиричен тенор Бениамино Джили в продължение на четири десетилетия изпълва с възторг хиляди слушатели в най-големите оперни театри на Европа и Америка. Певецът умира сравнително рано през 1957-а - на 67 години, но успява да участва в 60 опери със своя рядко красив глас и безупречна техника. Музикалните критици наричат Джили славея на Италия, втория Карузо, целунатия от Бога. През 20-те години на миналия век американските ежедневници "Ню Йорк Таймс", "Ню Йорк Хералд Трибюн", "Уърлд", "Сън" и "Ивнинг Мейл" определят Бениамино като един пленителен италианец, слуга на изкуството, а не търсач на лична слава. В "Тоска", "Аида", "Бохеми", "Травиата", "Силата на съдбата", "Бал с маски", " Палячо", "Любовен елексир", "Селска чест", "Арлезианката", "Лоенгрин", "Слугинята-господарка", "Фауст", "Адриана Лекуврьор", "Миньон", "Лучия ди Ламермур", "Андре Шение", "Мефистофел" и други "певецът е ненадминат в превъплъщенията си и слива своя глас с небето". Той участва в 16 филма, най-известните от които са "Аве Мария", "Мама", "Палячо". Невероятен успех има лентата "Мама", чиято основна песен се изпълнява все още от италианските естрадни певци.
По-ярка представа за живота и творчеството на прочутият италианец дават неговите изповеди, издадени през 1947 година. Малко преди да почине той публикува и своите мемоари. Маестрото казва: "Не познавам друга, по-голяма любов на земята, освен любовта към майка си. По света има много красиви жени, които могат да бъдат сменяни. Техните емоции никога не са ме вълнували дълго. След като се вживея в ролята на любовник ми става скучно, докато на сцената се увличам така, че мога да подпаля театъра."
Покорен от чувството си на уважение и обич към своята майка, Бениамино се влюбва за първи път сравнително късно - на 21 години. Певецът кара военната си служба като телефонист в Рим, далеч от родния си град Реканати. Тогава той се запознава с телефонистката Ида, красиво и мило същество. Тя мечтае да има приятел, да излиза всяка вечер с него и най-накрая двамата да сключат брак. Същото иска и Джили. Перспективата изглежда великолепна, но скоро черни облаци надвисват над главите на двамата.
Родителите на Ида търпят от немай-къде продължителната им идилия. Те си дават сметка, че хубавата им дъщеря може да си намери богат съпруг. Бениамино, който е син на обущар, не ги кори. Тактиката на родителите е да протакат годежа. Те настояват момчето да започне работа и да се откаже от мерака си да става певец, тъй като с подобна професия няма да носи и дребни стотинки в къщи. Младият мъж е почти готов да захвърли всичко, за да угоди на близките на Ида, но се случва нещо неочаквано.
Великият тенор Джили на яхтата си.
През 1911 година Италия се готви да завоюва Либия. Последната вечер в Рим, преди да замине на война, Джили посвещава на своята любима. Двамата гледат града от високо. Щастливият младеж решава да изпее нещо. Това е единственият начин да се изрази. На другата сутрин, на перона на гарата, вече мобилизиран, певецът се разделя романтично и тъжно със своята първа любов. Младежът обаче никога не стига Либия. Вместо това служи литургии, пее градски песни, а монахини-медицински сестри го тъпчат с пилешки кълки.
В Неапол мобилизираните мъже са настанени в големи казарми. Минава една седмица, после втора, трета и за да разведри еднообразието, както и за да се упражнява за прием в консерваторията "Санта Чечилия", Джили пее непрекъснато от сутрин до вечер. Един ден го чува неаполитански сержант от военно-медицинската служба. Той решава да му помогне и го прехвърля във Военната болница в Казерта. Сержантът му нарежда да разправя непрекъснато, че го боли ужасно навсякъде. Макар в болницата да разбират, че има мним болен, военните помагат на един тенор със скъпоценен глас. Така полкът на Бениамино заминава за Либия без него.
След това младежът се връща отново в Рим. Иска да види Ида, която счита за своя годеница, и незабавно да се ожени за нея. Пътува цяла нощ и сутринта застава пред телефонната централа, очаквайки да се появи девойката, но тя не идва. Нейните колеги му казват, че не са я виждали от месеци. Обзет от ужас, младият мъж изтичва до дома й. След дълги молби от страна на влюбения майката разкрива, че дъщеря й е в болница. Получила е нервен припадък и семейството е изключително загрижено за нея. Докато слуша певецът плаче и така успява да трогне сърцето на жестоката жена. Тя му казва името на малката частна клиника, където се намира Ида. С луд бяг Джили стига до болницата и влиза с голям букет цветя в стаята на своята любима.
Снимки: Архив
В ролята на Енцо от "Джоконда" на Панкиели.
Изненадата му е голяма. Момичето дори не се обръща да го види, а остава да лежи с лице към стената. Тогава младият мъж чува тъжна изповед. Ида му признава, че нейните родители категорично са й забранили да го вижда, тъй като той рано или късно ще пее само по улиците. Тя е дала тържествено обещание пред тях, че ще ги послуша. Красавицата моли приятеля си да не настоява повече за нищо пред нея, тъй като тя не го обича повече. С наведена глава и с отпуснати рамене Бениамино излиза от стаята.
След като скъсва с Ида Джили си взема отпуска и заминава за Реканати. Там намира утеха в обкръжението и грижите на своята майка. Нейната обич се превръща в целебен балсам за душевната му рана. Скоро той получава телеграма, че трябва да се върне в Рим на старата си длъжност като телефонист в Териториалното командуване.
Тъкмо тогава съдбата му се усмихва. Всяка вечер той забелязва една русокоса девойка и младият мъж започва да се пита коя е тя. Решава се да я поздрави и така двамата стават приятели. Момичето се казва Констанца Карони. Констанца е дъщеря на житарски посредник и работи в администрацията на вестник "Ла Трибуна". Джили не е забравил своята първа любов, но тя е наранила гордостта му. Карони слага край на интимните му терзания. Констанца се влюбва не само в мъжа пред нея, но и в певеца. Твърде скоро Бениамино й предлага брак. Преди това й признава, че може да й даде само бедността и надеждите си. Русокосата дама ражда две деца на тенора - син и дъщеря. Двамата са заедно до 1957 година, когато Джили умира.
Констанца става приятелка на неговата майка. Дори, когато Джили е на върха на славата си и двамата живеят в Америка, жена му пътува периодично до Реканати. В родния дом на съпруга си тя учи от свекърва си много нейни готварски рецепти - любимите ястия на своя мъж. Бениамино е чревоугодник и Констанца твърде късно разбира, че е прекалила с постоянните си кухненски занимания.
Американските и европейските музикални критици са единодушни, че големият тенор има глас, но няма визия за ролята на Ромео от операта "Ромео и Жулиета". Когато умира, Ромео пее легнал на пода на сцената, а шкембето му стърчи и притиска гръдния кош и сърцето. Въпреки всичко артистът се справя, но критиката е безпощадна. Испанският вестник "Ел Либерал" възкликва през лятото на 1930 година: "Ако работи усърдно над килограмите си наследникът на Карузо може да се справи с ролята си!"
Скоро маестрото забранява на съпругата си да стъпва в кухнята и си наема личен готвач, диетолог, треньор и масажист. През 1932 година той вече тежи с 10 килограма по-малко, но вече страда от остър ревматизъм и други ставни заболявания. Въпреки всичко, артистът изглежда чудесно на сцената, а критиците не се занимават повече с неговото тегло.
Според съвременниците на Джили, когато пее в "Мефистофел" с Шаляпин, италианецът има любовна авантюра с колежката си Лукреция Бори. Изтънченото сопрано увисва на врата на певеца, но той й казва, че тя трябва да прави разлика между флирт и истинска любов. По-късно големият тенор е преследван от друга своя колежка - виенското сопрано Мария Йерица, с която бере много ядове. Двамата пеят в "Метрополитен" операта "Федора" от Джордано. Мария е изключително темпераментна и се нахвърля върху италианеца с цялата си страст. После разбира, че известният артист не я харесва.
Като Дон Хозе в "Кармен" на Бизе.
Йерица решава да си отмъсти когато двамата са на сцената. На премиерата на "Федора", при сцената на годежа, в края на второ действие, тя се хвърля в обятията му така буйно, че Джили издържа тласъка като се опира в основата на един декор. На следващото представление, за да покаже чувствата си на влюбена, Мария се извива в прегръдките му така неистово, че италианецът залита и едва запазва равновесие. Публиката започва да се смее, а сцената, според либрето е трагична. Дяволиите на Йерица й изиграват лоша шега. Една вечер тя се отблъсква толкова силно от него, че се търкулва към края на рампата и за малко не пада с главата надолу в оркестъра. След като представлението свършва Мария се втурва към стария си съпруг барон Леополд фон Пепер и настоява той да извика Бениамино на дуел. После подава молба в съда, че си е навехнала ръката заради италианеца. За голямо облекчение на Джили баронът не го кани на дуел, а управата на "Метрополитен" обяснява на полицията, че постъпилата жалба на Йерица е шега от нейна страна.
За живота си и за жените, които са оставили светла диря в него, Бениамино пише: "Ако има утеха във факта, че остаряваме, тя е, мисля, в констатацията, че можем да разчитаме на приятелството на толкова много стари любови…"
По-ярка представа за живота и творчеството на прочутият италианец дават неговите изповеди, издадени през 1947 година. Малко преди да почине той публикува и своите мемоари. Маестрото казва: "Не познавам друга, по-голяма любов на земята, освен любовта към майка си. По света има много красиви жени, които могат да бъдат сменяни. Техните емоции никога не са ме вълнували дълго. След като се вживея в ролята на любовник ми става скучно, докато на сцената се увличам така, че мога да подпаля театъра."
Покорен от чувството си на уважение и обич към своята майка, Бениамино се влюбва за първи път сравнително късно - на 21 години. Певецът кара военната си служба като телефонист в Рим, далеч от родния си град Реканати. Тогава той се запознава с телефонистката Ида, красиво и мило същество. Тя мечтае да има приятел, да излиза всяка вечер с него и най-накрая двамата да сключат брак. Същото иска и Джили. Перспективата изглежда великолепна, но скоро черни облаци надвисват над главите на двамата.
Родителите на Ида търпят от немай-къде продължителната им идилия. Те си дават сметка, че хубавата им дъщеря може да си намери богат съпруг. Бениамино, който е син на обущар, не ги кори. Тактиката на родителите е да протакат годежа. Те настояват момчето да започне работа и да се откаже от мерака си да става певец, тъй като с подобна професия няма да носи и дребни стотинки в къщи. Младият мъж е почти готов да захвърли всичко, за да угоди на близките на Ида, но се случва нещо неочаквано.
Великият тенор Джили на яхтата си.
През 1911 година Италия се готви да завоюва Либия. Последната вечер в Рим, преди да замине на война, Джили посвещава на своята любима. Двамата гледат града от високо. Щастливият младеж решава да изпее нещо. Това е единственият начин да се изрази. На другата сутрин, на перона на гарата, вече мобилизиран, певецът се разделя романтично и тъжно със своята първа любов. Младежът обаче никога не стига Либия. Вместо това служи литургии, пее градски песни, а монахини-медицински сестри го тъпчат с пилешки кълки.
В Неапол мобилизираните мъже са настанени в големи казарми. Минава една седмица, после втора, трета и за да разведри еднообразието, както и за да се упражнява за прием в консерваторията "Санта Чечилия", Джили пее непрекъснато от сутрин до вечер. Един ден го чува неаполитански сержант от военно-медицинската служба. Той решава да му помогне и го прехвърля във Военната болница в Казерта. Сержантът му нарежда да разправя непрекъснато, че го боли ужасно навсякъде. Макар в болницата да разбират, че има мним болен, военните помагат на един тенор със скъпоценен глас. Така полкът на Бениамино заминава за Либия без него.
След това младежът се връща отново в Рим. Иска да види Ида, която счита за своя годеница, и незабавно да се ожени за нея. Пътува цяла нощ и сутринта застава пред телефонната централа, очаквайки да се появи девойката, но тя не идва. Нейните колеги му казват, че не са я виждали от месеци. Обзет от ужас, младият мъж изтичва до дома й. След дълги молби от страна на влюбения майката разкрива, че дъщеря й е в болница. Получила е нервен припадък и семейството е изключително загрижено за нея. Докато слуша певецът плаче и така успява да трогне сърцето на жестоката жена. Тя му казва името на малката частна клиника, където се намира Ида. С луд бяг Джили стига до болницата и влиза с голям букет цветя в стаята на своята любима.
Снимки: Архив
В ролята на Енцо от "Джоконда" на Панкиели.
Изненадата му е голяма. Момичето дори не се обръща да го види, а остава да лежи с лице към стената. Тогава младият мъж чува тъжна изповед. Ида му признава, че нейните родители категорично са й забранили да го вижда, тъй като той рано или късно ще пее само по улиците. Тя е дала тържествено обещание пред тях, че ще ги послуша. Красавицата моли приятеля си да не настоява повече за нищо пред нея, тъй като тя не го обича повече. С наведена глава и с отпуснати рамене Бениамино излиза от стаята.
След като скъсва с Ида Джили си взема отпуска и заминава за Реканати. Там намира утеха в обкръжението и грижите на своята майка. Нейната обич се превръща в целебен балсам за душевната му рана. Скоро той получава телеграма, че трябва да се върне в Рим на старата си длъжност като телефонист в Териториалното командуване.
Тъкмо тогава съдбата му се усмихва. Всяка вечер той забелязва една русокоса девойка и младият мъж започва да се пита коя е тя. Решава се да я поздрави и така двамата стават приятели. Момичето се казва Констанца Карони. Констанца е дъщеря на житарски посредник и работи в администрацията на вестник "Ла Трибуна". Джили не е забравил своята първа любов, но тя е наранила гордостта му. Карони слага край на интимните му терзания. Констанца се влюбва не само в мъжа пред нея, но и в певеца. Твърде скоро Бениамино й предлага брак. Преди това й признава, че може да й даде само бедността и надеждите си. Русокосата дама ражда две деца на тенора - син и дъщеря. Двамата са заедно до 1957 година, когато Джили умира.
Констанца става приятелка на неговата майка. Дори, когато Джили е на върха на славата си и двамата живеят в Америка, жена му пътува периодично до Реканати. В родния дом на съпруга си тя учи от свекърва си много нейни готварски рецепти - любимите ястия на своя мъж. Бениамино е чревоугодник и Констанца твърде късно разбира, че е прекалила с постоянните си кухненски занимания.
Американските и европейските музикални критици са единодушни, че големият тенор има глас, но няма визия за ролята на Ромео от операта "Ромео и Жулиета". Когато умира, Ромео пее легнал на пода на сцената, а шкембето му стърчи и притиска гръдния кош и сърцето. Въпреки всичко артистът се справя, но критиката е безпощадна. Испанският вестник "Ел Либерал" възкликва през лятото на 1930 година: "Ако работи усърдно над килограмите си наследникът на Карузо може да се справи с ролята си!"
Скоро маестрото забранява на съпругата си да стъпва в кухнята и си наема личен готвач, диетолог, треньор и масажист. През 1932 година той вече тежи с 10 килограма по-малко, но вече страда от остър ревматизъм и други ставни заболявания. Въпреки всичко, артистът изглежда чудесно на сцената, а критиците не се занимават повече с неговото тегло.
Според съвременниците на Джили, когато пее в "Мефистофел" с Шаляпин, италианецът има любовна авантюра с колежката си Лукреция Бори. Изтънченото сопрано увисва на врата на певеца, но той й казва, че тя трябва да прави разлика между флирт и истинска любов. По-късно големият тенор е преследван от друга своя колежка - виенското сопрано Мария Йерица, с която бере много ядове. Двамата пеят в "Метрополитен" операта "Федора" от Джордано. Мария е изключително темпераментна и се нахвърля върху италианеца с цялата си страст. После разбира, че известният артист не я харесва.
Като Дон Хозе в "Кармен" на Бизе.
Йерица решава да си отмъсти когато двамата са на сцената. На премиерата на "Федора", при сцената на годежа, в края на второ действие, тя се хвърля в обятията му така буйно, че Джили издържа тласъка като се опира в основата на един декор. На следващото представление, за да покаже чувствата си на влюбена, Мария се извива в прегръдките му така неистово, че италианецът залита и едва запазва равновесие. Публиката започва да се смее, а сцената, според либрето е трагична. Дяволиите на Йерица й изиграват лоша шега. Една вечер тя се отблъсква толкова силно от него, че се търкулва към края на рампата и за малко не пада с главата надолу в оркестъра. След като представлението свършва Мария се втурва към стария си съпруг барон Леополд фон Пепер и настоява той да извика Бениамино на дуел. После подава молба в съда, че си е навехнала ръката заради италианеца. За голямо облекчение на Джили баронът не го кани на дуел, а управата на "Метрополитен" обяснява на полицията, че постъпилата жалба на Йерица е шега от нейна страна.
За живота си и за жените, които са оставили светла диря в него, Бениамино пише: "Ако има утеха във факта, че остаряваме, тя е, мисля, в констатацията, че можем да разчитаме на приятелството на толкова много стари любови…"
Ключови думи:
Спомени, Бениамино Джили
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.
Подобни книги
Няма намерени подобни книги.