Национална идентичност и глобализация
Дияна Петкова
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- ЗабележкаМного добре запазена за годините си, без конкретни забележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоКомпас
- Град на издаванеПловдив
- Година2000 г.
- ЕзикБългарски
- Страници191
- КорициМеки
- ХудожникДамян Христов
- Категория
- Тегло (гр.)216
- Ширина (мм)140
- Височина (мм)200
- ISBN9549068315
Процесите на интеграция и глобализация, изключителна актуалност придобива въпросът за съхраняването на самобитността, традициите и културната специфика на малките нации.
Опитвайки се да осъзнае мястото си в света, човек търси измеренията на нравствено-етичния си облик и границите на собствения си духовен потенциал. Поради това въпросът
“Кой съм аз?”
звучи с еднаква сила във всички епохи, култури и религии, а отговорът, който никога не е еднозначен, обикновено са намира в ситуирането на индивида в определено историческо време и социо-културно пространство, както и в отношението му към останалите човешки същества.
Днес материално-техническата унификация, икономическата универсализация, урбанизацията, както и глобалният обхват на средствата за масова комуникация, полагат основите на така наречения “глобален информационен свят”. В тази нова цивилизационна среда ролята на националната държава изглежда, на пръв поглед, силно разколебана. Появява се принципно несъответствие между традиционните основания на нацията и националната идентичност и изискванията на глобализационната среда. Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят.
На тези проблеми са посветени и две, току що излезли, български изследвания – “Националната идентичност” на Малина Стефанова (издателско ателие “АБ”) и “Национална идентичност и глобализация” на Дияна Петкова (издателство “Компас”-Пловдив). На фона на многото преводни заглавия по темата, те се открояват, както със своята задълбоченост, така и с оригиналния си подход.
Така, стремежът на Малина Стефанова да предложи път за съдържателното изясняване структурата на понятието “национална идентичност” и приемливо обяснение на явлението “воля за независима държава”, тръгва от дълбокото и убеждение, че всяка разнородна, т.е. лишена от общ лингвистичен корен и религия, етническа група, принудена да се развива в рамките на чужда държава, прилича на човек, сменил гражданството си с чуждо и приел сериозното предизвикателство да живее на чуждо място с надежда за просперитет в една “несвоя” обществена среда. Според нея, реалното следствие от подобен избор, е появата на едно специфично чувство, съпровождащо процеса на саморазбирането, което обяснява и волята на етноса за постигане на независимост. Стефанова го нарича “чувство за структурна пълнота”, формулирайки го като “особено удовлетворение на самосъзнанието на етническата общност и индивида, идващо от убеждението, че собствената специфика е подобаващо защитена единствено под плаща на добре изградената (национална)държавна структура, която на свой ред може да бъде закриляна на следващи структурни равнища – тези на международната регионална и световна общност”. Оттам нататък, следвайки избрания от нея “семиотичен ракурс” към проблема за саморазбирането, тя предлага в книгата си изключително оригинален анализ на проблема за формирането на националната идентичност, националната култура и националната държава, доказвайки например, че ако в законодателството на една държава се оглежда националното познание за самобитността на собствената култура (светски и религиозни ритуални, езиково и икономическо поведение), то неговата подмяна с чуждо (в случая се визира чисто автоматичната псевдохармонизация на българското законодателство с това на ЕС) не може да не ерозира националната самобитност.
На свой ред Дияна Петкова избира съвършено различен (макар и не по-малко оригинален) подход към проблема за
Националната идентичност в пост-модерния свят
основаващ се върху схващането за нея като, преди всичко, социално-психичен и културен феномен. Великолепният анализ, който тя прави на различните концепции за идентичността в социалната психология, както и на формирането на националната идентичност като колективна идентификация на личността и предизвикателствата на глобализацията към нейната устойчивост, и позволяват да формулира и новите параметри на националната идентичност в съвременната епоха. Доказвайки, че “дори в условията на криза, българската национална идентичност не само се съхранява, но дори се утвърждава в нов, модерен вариант”. Сред белезите на последния, Петкова посочва “спонтанната поява на нова национална масова култура в българското социо-културно пространство”, “белезите за преодоляване на чисто партийните разделения, вътре в широките народни слоеве”, “възраждането на етнокултурното самосъзнание на българите, живеещи в чужбина” и накрая (но не на последно място) “все по-голямото значение, което се отделя не само в съвременния свят, но вече и в България, на националната идея”.
Така, всяка по своему, авторките на двете книги стигат до един и същи извод: че тъкмо съхранявайки своята национална идентичност днешните българи биха могли да обърнат тежката си съдба в геополитическо преимущество, превръщайки се в в икономически, политически и културен посредник между Изтока и Запада, в особено средоточие на толерантен диалог и взаимодействие между иначе принципно различни традиции, ценности и идеали.
Дияна Петкова е доктор по социология и главен асистент в катедрата на Юнеско по комуникация и връзки с обществеността към ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски". Преподава народопсихология и психология на комуникацията. Автор е на книгите "Национална идентичност и глобализация" и "Балканизацията - другото лице на глобализацията". Съавтор е на "Национални идентичности и образи" и съсъставител на "Културната идентичност в интеркултурен контекст", издадени на английски във Финландия.
Съдържание:
Няколко встъпителни думи Глава първа 3
Националната идентичност -социално-психично и културно явление 7
1. Основни концепции за идентичността в социалната психология 7
Психоаналитични концепции (Фройд, Юнг, Адлер, Ериксън, Фром, Берн) 7
Символен интеракционизъм (Мийд, Бидъл, Иардли, Хоунс и др.) 12
Когнитивистични концепции (Ташфел, Дешамп, Оукс, Търнър и др.) 13
2. Националната идентичност като колективна идентификация на личността
Индивидуална и колективна идентичност 15
Характерни черти и особености на националната идентичност 15
3. Компоненти на националната идентичност 20
4. Основни периоди в развитието на националната идентичност 26
Глава втора
Глобализацията н въздействието й върху националната идентичност 47
1. Същност, особености и основни форми на глобализация 59
2. Характеристика на глобализационната среда и взаимовръзката й с националната идентичност 59
Икономически, политически и културни елементи 72
Информационната глобализация и последиците за идентичността 7285
3. Въздействие на други елементи на късната модерност върху идентичността 93
4. От нацията-държава към глобалното общество? 101
Глава трета 107
Развитие на иациоиалната идентичност в съвременната глобализационна среда (диагностика и прогностика)
1. Историческа динамика на идентичността 107
Обществено развитие, социална промяна 107
и идентичност
Кризите на идентичността като един от аспектите 113
на съвременната цивилизационна криза
2. Криза на националната идентичност в 122
условията на глобализация
Кризата в обществено-исторически и 122
социо-културен контекст и причини за нейната поява
Същност, особености и проявления на 128
съвременната криза
Пътища, средства и възможности за 132
преодоляване на кризата
3. Опит за очертаване на новите 141
параметри на идентичността
Глава четвърта 149
Българската национална идентичност и развитието й в условията на глобализация
1. Формиране и начално утвърждаване 149
на българската национална идентичност
2. Особености в развитието на националната 158
идентичност от следосвобожденската епоха до съвременните дни. Крйзите на идентичността и последиците от тях
3. Измерения на съвременната българска идентичност 165
4. Мястото на съвременна България в 172
глобализиращия се свят
Използвана литература 176
Опитвайки се да осъзнае мястото си в света, човек търси измеренията на нравствено-етичния си облик и границите на собствения си духовен потенциал. Поради това въпросът
“Кой съм аз?”
звучи с еднаква сила във всички епохи, култури и религии, а отговорът, който никога не е еднозначен, обикновено са намира в ситуирането на индивида в определено историческо време и социо-културно пространство, както и в отношението му към останалите човешки същества.
Днес материално-техническата унификация, икономическата универсализация, урбанизацията, както и глобалният обхват на средствата за масова комуникация, полагат основите на така наречения “глобален информационен свят”. В тази нова цивилизационна среда ролята на националната държава изглежда, на пръв поглед, силно разколебана. Появява се принципно несъответствие между традиционните основания на нацията и националната идентичност и изискванията на глобализационната среда. Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят.
На тези проблеми са посветени и две, току що излезли, български изследвания – “Националната идентичност” на Малина Стефанова (издателско ателие “АБ”) и “Национална идентичност и глобализация” на Дияна Петкова (издателство “Компас”-Пловдив). На фона на многото преводни заглавия по темата, те се открояват, както със своята задълбоченост, така и с оригиналния си подход.
Така, стремежът на Малина Стефанова да предложи път за съдържателното изясняване структурата на понятието “национална идентичност” и приемливо обяснение на явлението “воля за независима държава”, тръгва от дълбокото и убеждение, че всяка разнородна, т.е. лишена от общ лингвистичен корен и религия, етническа група, принудена да се развива в рамките на чужда държава, прилича на човек, сменил гражданството си с чуждо и приел сериозното предизвикателство да живее на чуждо място с надежда за просперитет в една “несвоя” обществена среда. Според нея, реалното следствие от подобен избор, е появата на едно специфично чувство, съпровождащо процеса на саморазбирането, което обяснява и волята на етноса за постигане на независимост. Стефанова го нарича “чувство за структурна пълнота”, формулирайки го като “особено удовлетворение на самосъзнанието на етническата общност и индивида, идващо от убеждението, че собствената специфика е подобаващо защитена единствено под плаща на добре изградената (национална)държавна структура, която на свой ред може да бъде закриляна на следващи структурни равнища – тези на международната регионална и световна общност”. Оттам нататък, следвайки избрания от нея “семиотичен ракурс” към проблема за саморазбирането, тя предлага в книгата си изключително оригинален анализ на проблема за формирането на националната идентичност, националната култура и националната държава, доказвайки например, че ако в законодателството на една държава се оглежда националното познание за самобитността на собствената култура (светски и религиозни ритуални, езиково и икономическо поведение), то неговата подмяна с чуждо (в случая се визира чисто автоматичната псевдохармонизация на българското законодателство с това на ЕС) не може да не ерозира националната самобитност.
На свой ред Дияна Петкова избира съвършено различен (макар и не по-малко оригинален) подход към проблема за
Националната идентичност в пост-модерния свят
основаващ се върху схващането за нея като, преди всичко, социално-психичен и културен феномен. Великолепният анализ, който тя прави на различните концепции за идентичността в социалната психология, както и на формирането на националната идентичност като колективна идентификация на личността и предизвикателствата на глобализацията към нейната устойчивост, и позволяват да формулира и новите параметри на националната идентичност в съвременната епоха. Доказвайки, че “дори в условията на криза, българската национална идентичност не само се съхранява, но дори се утвърждава в нов, модерен вариант”. Сред белезите на последния, Петкова посочва “спонтанната поява на нова национална масова култура в българското социо-културно пространство”, “белезите за преодоляване на чисто партийните разделения, вътре в широките народни слоеве”, “възраждането на етнокултурното самосъзнание на българите, живеещи в чужбина” и накрая (но не на последно място) “все по-голямото значение, което се отделя не само в съвременния свят, но вече и в България, на националната идея”.
Така, всяка по своему, авторките на двете книги стигат до един и същи извод: че тъкмо съхранявайки своята национална идентичност днешните българи биха могли да обърнат тежката си съдба в геополитическо преимущество, превръщайки се в в икономически, политически и културен посредник между Изтока и Запада, в особено средоточие на толерантен диалог и взаимодействие между иначе принципно различни традиции, ценности и идеали.
Дияна Петкова е доктор по социология и главен асистент в катедрата на Юнеско по комуникация и връзки с обществеността към ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски". Преподава народопсихология и психология на комуникацията. Автор е на книгите "Национална идентичност и глобализация" и "Балканизацията - другото лице на глобализацията". Съавтор е на "Национални идентичности и образи" и съсъставител на "Културната идентичност в интеркултурен контекст", издадени на английски във Финландия.
Съдържание:
Няколко встъпителни думи Глава първа 3
Националната идентичност -социално-психично и културно явление 7
1. Основни концепции за идентичността в социалната психология 7
Психоаналитични концепции (Фройд, Юнг, Адлер, Ериксън, Фром, Берн) 7
Символен интеракционизъм (Мийд, Бидъл, Иардли, Хоунс и др.) 12
Когнитивистични концепции (Ташфел, Дешамп, Оукс, Търнър и др.) 13
2. Националната идентичност като колективна идентификация на личността
Индивидуална и колективна идентичност 15
Характерни черти и особености на националната идентичност 15
3. Компоненти на националната идентичност 20
4. Основни периоди в развитието на националната идентичност 26
Глава втора
Глобализацията н въздействието й върху националната идентичност 47
1. Същност, особености и основни форми на глобализация 59
2. Характеристика на глобализационната среда и взаимовръзката й с националната идентичност 59
Икономически, политически и културни елементи 72
Информационната глобализация и последиците за идентичността 7285
3. Въздействие на други елементи на късната модерност върху идентичността 93
4. От нацията-държава към глобалното общество? 101
Глава трета 107
Развитие на иациоиалната идентичност в съвременната глобализационна среда (диагностика и прогностика)
1. Историческа динамика на идентичността 107
Обществено развитие, социална промяна 107
и идентичност
Кризите на идентичността като един от аспектите 113
на съвременната цивилизационна криза
2. Криза на националната идентичност в 122
условията на глобализация
Кризата в обществено-исторически и 122
социо-културен контекст и причини за нейната поява
Същност, особености и проявления на 128
съвременната криза
Пътища, средства и възможности за 132
преодоляване на кризата
3. Опит за очертаване на новите 141
параметри на идентичността
Глава четвърта 149
Българската национална идентичност и развитието й в условията на глобализация
1. Формиране и начално утвърждаване 149
на българската национална идентичност
2. Особености в развитието на националната 158
идентичност от следосвобожденската епоха до съвременните дни. Крйзите на идентичността и последиците от тях
3. Измерения на съвременната българска идентичност 165
4. Мястото на съвременна България в 172
глобализиращия се свят
Използвана литература 176
Ключови думи:
Национална, идентичност, Д.Петкова, глобализация, свят, феномен, националната идея, самосъзнание,