Спирка на хоризонта
Ерих Мария Ремарк
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоДелакорт
- Град на издаванеСофия
- Година1998 г.
- ЕзикБългарски
- Страници255
- КорициМеки
- Преводачот немски Диана Диманова
- Категория
- Формат84/108/32
- Ширина (мм)130
- Височина (мм)200
- Дебелина (мм)12
- ISBN954-8415-43-7
Романът "Спирка на хоризонта" е публикуван за пръв път в периода 1927/28 година като поредица в берлинското списание "Спорт в картина", и е доведеното дете на представата за Ремарк, а заедно с това и на международното тълкуване на автора. Докато останалите романи на Ремарк са превеждани поне на пет езика още приживе, а и след смъртта му, настоящето издание е първата публикация на романа като книга изобщо. От гледна точка на издателите, романът е пропуснат.
Причините сигурно не се крият в това, че издателството Улщайн след публикуване на "На западния фронт нищо ново" се било опитало, според слуховете, да спре първата книга "Мансардата на бляновете" като изкупило цялото издание, и точно конкурентът Хугенберг го публикувал в списанието "Спорт в картина". Освен това издателството получило заедно с правата за "На западния фронт нищо ново" през 1926 година, и правата за "Спирка на хоризонта" без да се възползва от тях. По-скоро "Спирка на хоризонта" е била прекалено далечна от новия имидж на Ремарк, създаден от концерна Улщайн специално за "На западния фронт нищо ново": един измъчван от депресии прост войник, а не професионален писател, който чрез написването на книгата е успял да преодолее и преработи военните си преживявания.
За разлика от първия му роман "Мансардата на бляновете", романът за автопилота и човека на живота Кай не е бил предмет на нападки срещу Ремарк в дискусията около "На западния фронт нищо ново", не пропускаща да го оклевети, въпреки че самият текст би дал добър "материал" на националистическите и национал-социалистически врагове на автора и книгата му за войната.
Самият автор също не взима отношение към своя роман, не го споменава нито в писмата си, нито в дневниците си.
Дали това късно мълчание на автора след "На западния фронт нищо ново" трябва да се разбира като оценка за качеството?
Значението, което има "Спирка на хоризонта" за по-нататъшното творчество на Ремарк, се изяснява от няколко аспекта.
Хронологично романът се намира между втория му, непубликуван приживе роман "Гам", и световния му успех с "На западния фронт нищо ново".
Наред с войната, изгнаничеството, подтисничеството, автомобилният състезател, заобиколен с жени, е лайтмотив в творчеството на Ремарк.
Изследователите също почти не са се занимавали със "Спирка на хоризонта", освен така нареченото "пречупване" в творчеството му между ранните му творби и "основното му творчество" в "На западния фронт нищо ново". Критикът Алфред Антковяк, през призмата на "социалистическия реализъм" на бившата ГДР, пише за "Спирка на хоризонта" следното:
"Кредо на един сноб. Героите се движат в един лъжлив светски свят, в който келнери с фракове сервират подбрани ястия, а флиртът и автомобилният спорт са заместители на липсата на смисъл в живота. Спокойни и надути, те говорят за философия, но всичко се прави с цел да се дадат на читателя евтини рецепти за изкуството да се живее."
Антковяк интерпретира романа като популярна украса на житейска философия, ориентирана към Шопенхауер и Ницше, на един Уилям Дитли и модерния за онова време Освалд Шпенглер. Безспорно в ранните творби на Ремарк липсва житейска философия, но "Спирка на хоризонта" е роман на развитието, описанието, самооткриването на автомобилния пилот и "сноба" Кай, който се намира между три жени, които представят три различни начина на живот.
Със смяната на главния редактор на списанието "Спорт в картина" Курт Дьори с доктор Конрад Елерт през 1926 година, се променя и цялостният му облик. Елерт е положил усилия да го превърне в претенциозно списание за култура, целящо възвишено общуване. Той успява да привлече автори като Роберт Валзер, Франц Теодор Чокор, Александър Лернерт-Холения, Херман Казак, Казимир Едшмид, Карл Федерн, Аксел Егебрехт, Карл Цукмайер, Роберт Музил, дори и Бертолд Брехт. А сред тях и Ерих Мария Ремарк.
"Спирка на хоризонта" се публикува наред с най-новите романи на Ернст Вайс "Боетиус от Орламюнде" и "Кристина" на Ханс Якоб.
В рамките на възвишеното общуване в периода 1927/28 година Ремарк се числи към каймака на литературната сцена на Ваймарската република.
Чрез "Спорт в картина" той се свързва с литературните величия на своето време, а не едва след успеха си — "На западния фронт нищо ново".
През 1928 година Ремарк сменя Елерт като отговорен редактор на списанието. Но по онова време вече делът на литература и изкуство е значително принизен. Ремарк достига най-високото стъпало от своята кариера, но се намира на потъващ кораб, що се отнася до творческите и литературни качества на списанието.
Промяната на характера и стила на списанието срещат неодобрението на Ремарк, но явно не е успял да се наложи. В този момент той напуска потъващия кораб и през август същата година подписва договор с директния конкурент Улщайн за издаването на "На западния фронт нищо ново".
Пет дни по-късно редакторът на "Спорт в картина" е уволнен.
А романът "Спирка на хоризонта", както и всички публикации на Ремарк за "Спорт в картина", потъват в забвение след издаването на "На западния фронт нищо ново"...
С право или не, нека оставим самият читател да прецени.
Томас Ф. ШНАЙДЕР,
за изданието от 1998 г.
Причините сигурно не се крият в това, че издателството Улщайн след публикуване на "На западния фронт нищо ново" се било опитало, според слуховете, да спре първата книга "Мансардата на бляновете" като изкупило цялото издание, и точно конкурентът Хугенберг го публикувал в списанието "Спорт в картина". Освен това издателството получило заедно с правата за "На западния фронт нищо ново" през 1926 година, и правата за "Спирка на хоризонта" без да се възползва от тях. По-скоро "Спирка на хоризонта" е била прекалено далечна от новия имидж на Ремарк, създаден от концерна Улщайн специално за "На западния фронт нищо ново": един измъчван от депресии прост войник, а не професионален писател, който чрез написването на книгата е успял да преодолее и преработи военните си преживявания.
За разлика от първия му роман "Мансардата на бляновете", романът за автопилота и човека на живота Кай не е бил предмет на нападки срещу Ремарк в дискусията около "На западния фронт нищо ново", не пропускаща да го оклевети, въпреки че самият текст би дал добър "материал" на националистическите и национал-социалистически врагове на автора и книгата му за войната.
Самият автор също не взима отношение към своя роман, не го споменава нито в писмата си, нито в дневниците си.
Дали това късно мълчание на автора след "На западния фронт нищо ново" трябва да се разбира като оценка за качеството?
Значението, което има "Спирка на хоризонта" за по-нататъшното творчество на Ремарк, се изяснява от няколко аспекта.
Хронологично романът се намира между втория му, непубликуван приживе роман "Гам", и световния му успех с "На западния фронт нищо ново".
Наред с войната, изгнаничеството, подтисничеството, автомобилният състезател, заобиколен с жени, е лайтмотив в творчеството на Ремарк.
Изследователите също почти не са се занимавали със "Спирка на хоризонта", освен така нареченото "пречупване" в творчеството му между ранните му творби и "основното му творчество" в "На западния фронт нищо ново". Критикът Алфред Антковяк, през призмата на "социалистическия реализъм" на бившата ГДР, пише за "Спирка на хоризонта" следното:
"Кредо на един сноб. Героите се движат в един лъжлив светски свят, в който келнери с фракове сервират подбрани ястия, а флиртът и автомобилният спорт са заместители на липсата на смисъл в живота. Спокойни и надути, те говорят за философия, но всичко се прави с цел да се дадат на читателя евтини рецепти за изкуството да се живее."
Антковяк интерпретира романа като популярна украса на житейска философия, ориентирана към Шопенхауер и Ницше, на един Уилям Дитли и модерния за онова време Освалд Шпенглер. Безспорно в ранните творби на Ремарк липсва житейска философия, но "Спирка на хоризонта" е роман на развитието, описанието, самооткриването на автомобилния пилот и "сноба" Кай, който се намира между три жени, които представят три различни начина на живот.
Със смяната на главния редактор на списанието "Спорт в картина" Курт Дьори с доктор Конрад Елерт през 1926 година, се променя и цялостният му облик. Елерт е положил усилия да го превърне в претенциозно списание за култура, целящо възвишено общуване. Той успява да привлече автори като Роберт Валзер, Франц Теодор Чокор, Александър Лернерт-Холения, Херман Казак, Казимир Едшмид, Карл Федерн, Аксел Егебрехт, Карл Цукмайер, Роберт Музил, дори и Бертолд Брехт. А сред тях и Ерих Мария Ремарк.
"Спирка на хоризонта" се публикува наред с най-новите романи на Ернст Вайс "Боетиус от Орламюнде" и "Кристина" на Ханс Якоб.
В рамките на възвишеното общуване в периода 1927/28 година Ремарк се числи към каймака на литературната сцена на Ваймарската република.
Чрез "Спорт в картина" той се свързва с литературните величия на своето време, а не едва след успеха си — "На западния фронт нищо ново".
През 1928 година Ремарк сменя Елерт като отговорен редактор на списанието. Но по онова време вече делът на литература и изкуство е значително принизен. Ремарк достига най-високото стъпало от своята кариера, но се намира на потъващ кораб, що се отнася до творческите и литературни качества на списанието.
Промяната на характера и стила на списанието срещат неодобрението на Ремарк, но явно не е успял да се наложи. В този момент той напуска потъващия кораб и през август същата година подписва договор с директния конкурент Улщайн за издаването на "На западния фронт нищо ново".
Пет дни по-късно редакторът на "Спорт в картина" е уволнен.
А романът "Спирка на хоризонта", както и всички публикации на Ремарк за "Спорт в картина", потъват в забвение след издаването на "На западния фронт нищо ново"...
С право или не, нека оставим самият читател да прецени.
Томас Ф. ШНАЙДЕР,
за изданието от 1998 г.