1. LiterNet
  2. Културни новини
  3. Книгосвят
  4. Книжен пазар
  5. За култура
над 1 100 000 книги
  1. Разширено търсене
  1. Всички книги
  2. Виртуални щандове
  3. Костадинов
  4. Да и Анна
  5. Добра находка
  6. Книги за всеки
  7. Буквите
  8. Калисто
  9. Toivo
  10. Съкровищница
  11. Алена
  12. Свраки
  13. Още
Има поне 3 налични екземпляра - отвори списък. Текущата страница е на свален от продажба екземпляр.
Критика на чистия разум / Критика на способността за съждение / Критика на практическия разум

Критика на чистия разум / Критика на способността за съждение / Критика на практическия разум

Имануел Кант

  1. Състояние
    Отлично
Има поне 3 налични екземпляра - отвори списък. Текущата страница е на свален от продажба екземпляр.
  1. Категория
    Философия, естетика и етика
  2. Издателство
    БАН
  3. Град на издаване
    София
  4. Година
    1967
  5. Страници
    1517
  6. Език
    Български
  7. Наличност
    1 бр.
  8. Корици
    Твърди
Ще платите само една доставка, ако поръчате още книги от същия виртуален щанд - "Bookshop".
Критика на чистия разум


Критика на чистия разум е основното произведение на немския философ Имануел Кант в областта на
теорията на познанието, считано за едно от най-значимите в историята на философията.
Книгата е издадена през 1781 г. в Рига. През 1787 г., отново в Рига, излиза второ издание, което е
значително преработено и допълнено. Книгата е наричана още "Първата критика". След нея Кант
пише също "Критика на практическия разум" и "Критика на способността за съждение".
Целта на "Критика на чистия разум", заявена от Кант, е да изследва възможността на метафизиката
като наука. Тъй като книгата първоначално получава противоречиви реакции и неразбиране, през
1783 Кант пише "Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика", които са полемично представяне
и защита на изводите на "Критиката".
"Критика върху чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на
мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцедентален метод и която сам
сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той
накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата
част на Критиката, в трансцеденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и
времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като
формални условия за обединяването на многообразното на опита в систетичното единство на нашето
съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и
накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено
от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до
безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансцеденталния идеализъм. Кант посочва, че
тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища -
това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на
Критиката е изложено учението за трансцеденталния метод, което се занимава с формалните условия
за една завършена система на чистия разум.
Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена
не само по отношение на философската си същина, но и на езика и стила на изложението си.





Критика на практическия разум

Критиката на практическия разум е втората от трите критики на Имануел Кант, публикувани през
1788 г. Следва от "Критика на чистия разум" на Кант и се занимава с неговата морална философия.
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум,
за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а от друга страна, като
практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала
като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително
изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното
завършване на което според нето зависи и съдбата на етиката като наука. Затова в методологическо
отношение стойността на тази Критика се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум
има за метафизиката на природата. В нейната първа част, в учението за елементите, Кант се
занимава с аналитиката и диалектиката на чистия практически разум. В аналитиката се разглеждат
основните положения на чистия практически разум като максими, които имат субективен характер и
нямат всеобща задължителност, или като практически закони, които са обективни основни
положения с всеобща задължителност за волята на всяко разумно същество. Тук е изложен
нравственият закон заедно с дедукцията на неговата всеобща задължителност и познанието на
неговата възможност. Аналитиката съдържа и изследването на понятията за добро и зло като
единствени обекти на чистия практически разум и дава след това и таблицата на категориите на
етиката. Разглеждайки нравствения закон и като мотив или субективно определящо основание на
волята, тя се занимава накрай и с понятието за дълг и с това за човека като личност. В диалектиката
Кант излага понятието за най-висшето благо, което е предметът на нравствения закон като
единствено определящо основание на чистата воля. В тази връзка се дава и антиномията на
практическия разум, определена от конфликта между щастието, което не бива да бъде мотивът за
добродетелта, и добродетелта, която не бива да бъде a priori причината на щастието. Този конфликт
се преодолява с изясняването на човека като явление или природно същество и като интелигенция
или разумно същество. На края на първата част на Критиката се разглежда и проблемата за примата
на чистия практически разум пред спекулативния, като се излагат критично и неговите постулати:
безсмъртието на душата, свободата и съществуването на Бога. Във втората част на Критиката е
изложено учението за метода на чистия практически разум, което Кант разглежда и в неговото
дидактическо и педагогическо значение.
В мисълта на Критиката на практическия разум, както и в езика и стила на изложението има известно
подобрение в сравнение с Критиката на чистия разум. Това подобрение обаче малко е улеснило
работата върху превода. И тук, както и в превода на Критиката на чистия разум, проф. Торбов е
трябвало да преодолее много трудности, за да даде един превод, при който читателят да може да
разбере Кант дори и в най-трудните места, като има в същото време и ясната представа за езика и
стила на големия философ.
Преводът е направен по канонизираното издание на оригинала (1788г.), излязло под редакцията на
П. Наторп в 1913г. в Събраните съчинения на Кант, издание на Пруската академия на науките, по
изданието на К. Форлендер от 1929г., излязло в Събраните съчинения на Кант, издадени под негова
редакция, и по това на Й. Копер от 1966г., излязло в общото издание на Критиката на чистия разум,
Критиката на практическия разум и Критиката на способността за съждение, издадени от Г. Мартин,
И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман.






Критика на способността за съждение

Преведено от английски-Критиката на Страшния съд, преведена също като Критика на силата на
съда, е книга от 1790 г. на немския философ Имануел Кант. Понякога наричана "трета критика",
Критиката на Страшния съд следва Критиката на чистия разум и Критиката на практическия разум.
След Критиката на чистия разум, излязла в 1781г., Критиката на способността за съждение е
единственото съчинение, което е занимавало Кант също така продължително, и то най-вече с оглед
на проблемите на естетиката. Отделно и независимо от тези проблеми той се занимава тук и с
проблемите на органическия живот.
Основната проблема и на трите Критики на Кант се съдържа във въпроса: Как са възможни априорни
синтетични съждения? В Критиката на способността за съждение този въпрос се отнася до
априорните принципи на естетическата преценка на красивото и възвишеното в изкуството и
природата, а след това и до априорните принципи на логическата преценка на природата. Според
това Кант говори поотделно за критика на естетическата способност за сьждение и за критика на
телеологическата способнст за съждение. През периода преди Критиката на чистия разум той е бил
все още много далеко от схващането на естетиката, което намираме в Критиката на способността за
съждение. Едва след изследването и разработката на проблемите на Критиката на чистия разум и
след това и на тези на Критиката на практическия разум за Кант става ясно, че естетиката на
времето с психологическата разработка на нейните емпирични критерии за преценка на красивото и
възвишеното не може да обясни логическата структура на съждението на вкуса. С мисълта за
необходимостта от една критика на вкуса в трансцендентален смисъл той идва и до необходимостта
от едно чисто философско разглеждане на нейните проблеми - от една философска естетика.
Кант, както сам казва, стига до това си познание по систематически път, като анализира познатите
вече способности на духа и намира, че те не са само две, както е мислил по-рано, а три - способност
за познание, способност за желание и чувство на удоволствие и неудоволствие. Така, след като в
Критиката на чистия разум установява априорните принципи на теоретическия разум, а в Критиката
на практическия разум - априорните принципи на практическия разум, Кант може да формулира и
задачата на критиката на вкуса - да намери априорните принципи на чувството на удоволствие и
неудоволствие, което и прави след това в първата част на Критиката на способността за съждение - в
критиката на естетическата способност за съждение. По същия систематически път той стига и до
решенията на проблемите на органическата природа, които стават предмет на изследванията му във
втората част на същото съчинение - в критиката на телеологическата способност за съждение. Като
обединява по този начин проблемите на естетиката и на телеологията на природата въз основа на
един общ принцип в способността за съждение, той отбелязва и мястото на Критиката на
способността за съждение и я определя като съединително звено между двете части на философията
на разума - на теоретическата и на практическата философия.
Преводът на Критиката на способността за съждение е направен по второто издание на оригинала от
1793г., излязло под редакцията на В. Винделбанд в 1908г. в Събраните съчинения на Кант, издание
на Пруската академия на науките, по изданието на К. Форлендер от 1924г., излязло в Събраните
съчинения на Кант, издадени под негова редакция, по изданието на Г. Леман от 1966г., излязло в
общото издание на Критиката на чистия разум. Критиката на практическия разум и Критиката на
способността за съждение, издадени от Г. Мартин, И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман, и по изданието
на К. Кербах от 1879г.

Начини на доставка

  1. До офис на куриер
    Да
  2. До адрес на получателя
    Да
  3. Лична среща
    Да в София
  1. Предлага
    8 154 книги
  2. Продава в Книжен пазар от
    2018 г.
  3. Книжарят издава
Отстъпки във виртуален щанд "Bookshop":
  1. При поне 3 книги - 5%
  2. При поне 5 книги - 10%
  3. При поне 8 книги - 15%
* Под "книга" се разбира
запис със своя собствена уеб страница.
В него могат да бъдат включени две и повече части, томове, книги, цели поредици и комплекти. Обявената
цена на записа
се отнася за всички включени в него части, томове, книги...
Има поне 3 налични екземпляра - отвори списък. Текущата страница е на свален от продажба екземпляр.

Други екземпляри от книгата

Книги от същия автор

Още книги от Имануел Кант

Книги от същата категория

  1. Избери живота
    Арнълд Тойнби, Дайсаку Икеда
    1995
    Отлично
    34,00 лв.
    От същия книжар

Партньори

    1. Имоти
    1. Работа
Този сайт използва бисквитки (cookies), за да подобри качеството на услугите си. Ако не сте съгласни с това, моля, изключете бисквитките от браузъра си (с което ще ограничите функционалностите на "Книжен пазар") или затворете сайта. Политика на поверителност