Съюз за закрила на децата в България
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила на детето и с БЧК. През 1919 г. с подкрепата на международното червенокръстко движение английската учителка Енглантин Джеб основава фонд "Спасете детето". На следващата година фондът съвместно с Международния комитет на "Червения кръст" и Швейцарския комитет за помощ на децата слагат началото на асоциация, наречена Международен съюз за закрила на детето (МСЗД). През 1922 г. Е. Джеб формулира т.нар. Женевска декларация, в която намират място редица важни социални и икономически задължения на обществото към децата. Две години по-късно V сесия на Генералната асамблея на ОН, състояла се в Женева, приема декларацията като официален документ и така за пръв път правата на децата придобиват международен статут.
През учебната 1927-1928 г. първите 45 учителки-съветнички започват работа. Примерът им е последван през следващите години от нови следовници на съюзните идеи. По указания на ръководството на организацията учителките се заемат с проучване положението на своите възпитаници (хранене, хигиена, битови условия, при които живеят, и др.), въвеждат карти за проследяване развитието на децата, изнасят здравни беседи пред майките, оборудват училищни аптечки и библиотеки, организират честването на Деня на детето, учредяват местни клонове на Съюза. Те са тези, които създават и първите социални заведения в селата - главно постоянни или сезонно действащи ученически трапезарии, по-рядко - дневни детски домове.