* Месията на Дюна. Книга 1
Дълбоко в гърдите му просветваше и клокочеше ярост, родена от скуката, подхранвана от неизбежните решения. Знаеше по коя пътека трябва да тръгнат нозете му. Толкова пъти я бе виждал, нали? Виждал! Някога... много отдавна, си бе въобразил, че е изобретил държавното управление. Но изобретението бе хлътнало пак в старите коловози. Като някакъв чудовищен механизъм от материал с пластична памет. Оформяй го както си щеш, ала разсееш ли се за миг, тутакси изникват предишните форми. Далеч извън обсега на неговата власт силите в човешките сърца му убягваха с предизвикателна гордост.

* Месията на Дюна. Книга 2
Пол се помъчи да запази самообладание. Чувстваше се гол, душата му сякаш бе захвърлена като слепец във времето, където нито едно видение не достигаше до него. Могъщи оракули прикриваха този лицетанцьор. Пол усещаше само острите ръбове на настоящето. Знаеше единствено какво не бива да прави. Не биваше да унищожава лицетанцьора. Подобна постъпка би го запратила към бъдеще, което трябваше да избегне на всяка цена. Длъжен бе да намери изход, да се добере някак до сърцето на мрака и да промени ужасяващия ход на събитията.