Времето, в което живяхме, не бе по наш избор, но големият Избор да следваме ли Нравствения закон как да живеем и как да умираме, наследен от деди и прадеди, или малодушно да го заобикаляме, бе въпрос на собствена мярка. Това важи както за всекиго от нас поотделно, така и за цели народи, така и за цялото Човечество: за всички нас, които сме граждани на втората половина на ХХ век.
Живата писателска съвест поведе Стефан Поптонев по пътя на горчивата преценка на отминалото време и той написа един дълбоко изповеден роман...