Книга за свободата
Христо Фотев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоХристо Г. Данов
- Град на издаванеПловдив
- Година1991 г.
- ЕзикБългарски
- Страници43
- КорициМеки
- Категория
На Георги Баев
Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта...
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с "Мила"
в часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
не епитафия!
Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти, в темпа й дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме! Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга.
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.
....
КОЙ УБИ ХРИСТО ФОТЕВ? РЕЦЕПТОРИ ЗА БОЛКАТА НА ДРУГИЯ, КЪДЕ СТЕ?
"Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя - чужда болко.)"
Покрай град Козенца, между дървета, трева и цветя, в планината на Южна Италия е разположен Институт за лечение на болката. Моят приятел д-р Джузепе
Никотера е директор на института. Той и сътрудниците му живеят в хомеостазата на това, което Христо Фотев нарича "може би във мярката доколко си моя -
смъртно моя - чужда болко." Д-р Никотера нарича този феномен алтергезия (от гръцки, altеr - друг, algos - болка).
От "Книга за свободата" са тези стихове, нали! - не от книги на мемоаристи, нетрадиционалисти, "звезди" и "змеьове". Стихове, които могат да бъдат
анализирани, освен от литераторни критици, и от психолози, социални антрополози, лекари и философи. Има научни списания, симпозиуми и институти,
изследващи молекулните механизми и лечението на болката.
Така достигам до онова, което, в БУРГАС КАТО DRAGON-FREE CITY. WHY NOT! обещах да напиша. Отнася се за тема, много значима за междуличностните
отношения, която може да бъде наречена "Търсим Homo reciprocans" (съпричастният човек, от латински reciprocus - взаимен) - виж "Аз търся Homo reciprocans"
(Книги-NEWS, април 2007).
Стоян Вълев в ХРИСТО ФОТЕВ ОХУЛЕН ОТ ИЛИЯ БУРЖЕВ загатва за темата като пише: "Защото, предполагам, Михаил Неделчев можеше, ако бе поискал, чрез
своите тъй влиятелни политически приятели, да осигури и гарантира един чисто човешки жизнен минимум на Христо Фотев. Но не го стори, хубаво е, че сега
поне го защитава."
Не го сториха и други известни и влиятелни хора! Тук аз ще посоча още някои от тях, с които лично съм говорил с цел да съдействат за болнично лечение на
Христо Фотев. Защото от 1995 г. той боледуваше (предимно) от тежка прогресиращо-развиваща се болест, засягаща нервната система на цялото тяло,
включително на мозъка. Не беше в творческа пауза Поетът, както някои негови колеги и журналисти говореха и пишеха - безотговорно, безсърдечно, разбира се!
И го интервюираха в телевизията на живо (Кеворк Кеворкян например), вместо да извикат по спешност "Бърза помощ".
Ето имена на известни и влиятелни хора, с които съм говорил за болестите на Христо Фотев: Недялко Йорданов и жена му, Досю Досев (колкото и много да те
уважавам, не мога да не спомена името ти, Досю), Йордан Радичков - големият писател, Бог да го прости, ми каза, че той лично не познавал Христо Фотев и нека
се обърна към Недялко Йорданов и Стефан Цанев...
Йордан Радичков не познаваше лично Христо Фотев, но добре познаваше Джордж Сорос, с който и с антуража от други БГ писатели и поети, бяха във Варна,
когато помолих Радичков да помогне за Христо Фотев.
NB: Помощта за здравето на Христо Фотев се отнасяше предимно в това да бъде най-доброжелателно повлияно на съпругата му Виолета да се съгласи Христо да
бъде лекуван в болница, лечение за което мои колеги и аз бяхме се погрижили да се осъществява.
Тук няма подробно да споменавам за тогавашния президент Петър Стоянов, който на моите статии във вестници и копия на статиите, изпратени до него, така и не
научи, поне що се отнася за Христо Фотев, що е това RSVP (от френски - отговорете моля). И сега този същият президент иска да става евродепутат - щял да
мисли за интересите на българите!
И президент Георги Първанов не направи нещо държавническо и хуманно за Христо Фотев. Т. нар. персонални пенсии от 90-100 лева бяха и са още една
държавна ирония към талантливи и достойни българи!
На Христо Фотев не му трябваха толкова много пари за храна и телефони, трябваха държавни пари и грижи за лекуването му!
Иначе и тримата президенти (ЖЖ, ПС и ГП) устроиха "лъчезарно погребение" за Христо Фотев. А Япония и други културни държави се грижат за своите достойни
хора на живо и се отнасят към тях като национални светини.
In vivo veritas, дами и господа!
Приятели ми казаха, че президент Първанов подарил 2-3 бутилки хубаво вино на Христо Фотев по случай един от рождените му дни, мислейки си вероятно, че in
vino veritas e по-стойностно от in vivo veritas.
Д-р Георги Чалдъков
Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта...
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с "Мила"
в часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
не епитафия!
Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти, в темпа й дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме! Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга.
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.
....
КОЙ УБИ ХРИСТО ФОТЕВ? РЕЦЕПТОРИ ЗА БОЛКАТА НА ДРУГИЯ, КЪДЕ СТЕ?
"Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя - чужда болко.)"
Покрай град Козенца, между дървета, трева и цветя, в планината на Южна Италия е разположен Институт за лечение на болката. Моят приятел д-р Джузепе
Никотера е директор на института. Той и сътрудниците му живеят в хомеостазата на това, което Христо Фотев нарича "може би във мярката доколко си моя -
смъртно моя - чужда болко." Д-р Никотера нарича този феномен алтергезия (от гръцки, altеr - друг, algos - болка).
От "Книга за свободата" са тези стихове, нали! - не от книги на мемоаристи, нетрадиционалисти, "звезди" и "змеьове". Стихове, които могат да бъдат
анализирани, освен от литераторни критици, и от психолози, социални антрополози, лекари и философи. Има научни списания, симпозиуми и институти,
изследващи молекулните механизми и лечението на болката.
Така достигам до онова, което, в БУРГАС КАТО DRAGON-FREE CITY. WHY NOT! обещах да напиша. Отнася се за тема, много значима за междуличностните
отношения, която може да бъде наречена "Търсим Homo reciprocans" (съпричастният човек, от латински reciprocus - взаимен) - виж "Аз търся Homo reciprocans"
(Книги-NEWS, април 2007).
Стоян Вълев в ХРИСТО ФОТЕВ ОХУЛЕН ОТ ИЛИЯ БУРЖЕВ загатва за темата като пише: "Защото, предполагам, Михаил Неделчев можеше, ако бе поискал, чрез
своите тъй влиятелни политически приятели, да осигури и гарантира един чисто човешки жизнен минимум на Христо Фотев. Но не го стори, хубаво е, че сега
поне го защитава."
Не го сториха и други известни и влиятелни хора! Тук аз ще посоча още някои от тях, с които лично съм говорил с цел да съдействат за болнично лечение на
Христо Фотев. Защото от 1995 г. той боледуваше (предимно) от тежка прогресиращо-развиваща се болест, засягаща нервната система на цялото тяло,
включително на мозъка. Не беше в творческа пауза Поетът, както някои негови колеги и журналисти говореха и пишеха - безотговорно, безсърдечно, разбира се!
И го интервюираха в телевизията на живо (Кеворк Кеворкян например), вместо да извикат по спешност "Бърза помощ".
Ето имена на известни и влиятелни хора, с които съм говорил за болестите на Христо Фотев: Недялко Йорданов и жена му, Досю Досев (колкото и много да те
уважавам, не мога да не спомена името ти, Досю), Йордан Радичков - големият писател, Бог да го прости, ми каза, че той лично не познавал Христо Фотев и нека
се обърна към Недялко Йорданов и Стефан Цанев...
Йордан Радичков не познаваше лично Христо Фотев, но добре познаваше Джордж Сорос, с който и с антуража от други БГ писатели и поети, бяха във Варна,
когато помолих Радичков да помогне за Христо Фотев.
NB: Помощта за здравето на Христо Фотев се отнасяше предимно в това да бъде най-доброжелателно повлияно на съпругата му Виолета да се съгласи Христо да
бъде лекуван в болница, лечение за което мои колеги и аз бяхме се погрижили да се осъществява.
Тук няма подробно да споменавам за тогавашния президент Петър Стоянов, който на моите статии във вестници и копия на статиите, изпратени до него, така и не
научи, поне що се отнася за Христо Фотев, що е това RSVP (от френски - отговорете моля). И сега този същият президент иска да става евродепутат - щял да
мисли за интересите на българите!
И президент Георги Първанов не направи нещо държавническо и хуманно за Христо Фотев. Т. нар. персонални пенсии от 90-100 лева бяха и са още една
държавна ирония към талантливи и достойни българи!
На Христо Фотев не му трябваха толкова много пари за храна и телефони, трябваха държавни пари и грижи за лекуването му!
Иначе и тримата президенти (ЖЖ, ПС и ГП) устроиха "лъчезарно погребение" за Христо Фотев. А Япония и други културни държави се грижат за своите достойни
хора на живо и се отнасят към тях като национални светини.
In vivo veritas, дами и господа!
Приятели ми казаха, че президент Първанов подарил 2-3 бутилки хубаво вино на Христо Фотев по случай един от рождените му дни, мислейки си вероятно, че in
vino veritas e по-стойностно от in vivo veritas.
Д-р Георги Чалдъков