Детски библиотеки
Устройство, методи и значение
Ценко Цветанов
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаС посвещение, автограф от автора. Следи от времето, корици отделени от тялото.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоХемусъ
- Град на издаванеСофия
- Година1929 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници62
- КорициМеки
- Категория
Ценко Цветанов Тодоров, български писател, критик, библиограф, преводач, е роден на 06.03.1904 г. в град Лом. Брат на проф. Т. Боров. Завършва Педагогическото училище в Лом и педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" (1929). Учителства в селата Орешец, Върбовче, Видинско (1922-1926) и в София (1929-1939). През 20-те г. издава сп. "Ясна поляна" в село Върбовче, Видинско, редактира сп. "Поточе" (1931-1932) и в. "Въздържателче" (1936-1937), в. "Весела дружина" (1936-1937), превежда произведения на Толстой за деца, както и творби на Ал. Беляев и др. Публикува стихотворения, разкази, приказки и научно-популярни статии в централния печат. Един от основателите и директор на издателство "Народна просвета", уредник на Българския библиографски институт "Елин Пелин" (от 1948 г.). От 1953 г. до края на живота си е директор на Държавния библиотекарски институт. Член на СБП. Автор на библиографските трудове "Материали по история на българската библиография до Освобождението" (1955) и "Българска библиография. Исторически преглед и днешно състояние" (1955, 1957). Приносът му във всеки дял на библиотечната наука е огромен. Сътрудничи на детския периодичен печат. Редактира сп. "Училищен преглед", както и библиографското издание "Български книгопис". Автор на много книги с разкази ("Свобода или смърт. От хайдутите до Шипка", 1940), приказки, басни, повести, романи, "Лев Толстой" (1930), животопис на Ат. Узунов (1938) и др. Умира на 09.03.1960 г. в София.
Ценко Цветанов е библиограф, педагог и авторна детски книги - брат на Тодор Цветанов Тодоров (Тодор Боров). Роден е в град Лом през 1904 г., където по-късно завършва средното си образование. Семейната среда, в която е отгледан заедно с четирите си братя и сестри, благоприятства за изграждането на здрава ценностна система и афинитет към книгата и обрaзованиетo. Баща им, Цветан Тодоров осигурява изключителни условия за успешното обучение и възпитание и на петте си деца. От ранна възраст пътуват из европейските страни, изучават чужди езици, в резултат на което младите хора от фамилия Тодорови получават ранен, но несъмнено богат културен фон, играещ ключова роля в житейския им път.
Професионален път и творческа дейност
Именно такава целенасоченост се наблюдава в биографията и на Ценко Тодор Цветанов. След завършването на Педагогическото училище в Лом става учител и преподава в северозападния регион на България. В последствие записва педагогика и славянска филология в Софийски университет и през 1929 г., на 25 годишна възраст се дипломира и практикува професията си в София. Педагогиката и детското четене отварят една голяма скоба в професионалния път на Ц. Цветанов. Съставител и редактор е на редица детско-юношески христоматии и читанки за ученици в началните класове. Ц. Цветанов е и автор на десетки приказки, разкази и стихотворения за деца. Голяма част от книжовната му продукцията е подписана с псевдоними, сред които са Косе Босе, Велико Самин, С. Величков, Ц. Ц. и Це. Творчеството му за деца се отличава с лесно извлечимите поуки, които и най-малките могат да осмислят и усвоят. Пишейки за най-младата възрастова аудитория, Ц. Цветанов набляга на изграждането на добродетели в детското съзнание и едва ли в някоя от неговите книжки би могло да се намери извисено човешко качество, което да не взема превес над лошото. Макар похватите му да нямат за крайна цел да развият детската фантазия, все пак авторът се абстрахира от назидателния и праволинеен наратив.
Присъствието му в периодичния печат, както детския, така и културния е внушително. Публикува литературнокритически статии във вестници и списания - Училищен преглед, Българска мисъл, Просвета, Развигор, Литературни новини, Литературен глас, Вестник за жената, Глобус, Българска книга и др.
Интересът на Ц. Цветанов към детските библиотеки е константа в кариерното му развитие и като педагог и като библиотекар и управленски кадър. Първата си книга, посветена на проблематиката на детската библиотека издава през 1929 г. Детски библиотеки: устройство, методи и значение е относително малка по съдържание, почти брошура, но със сигурност е сред първите трудове, изцяло посветени на темата. Предговорът от Ячо Хлебаров и уводът от Стоян Аргиров единодушно предават посланието, че тази книга е събитие за така неглижираната библиотечна професия у нас, а съвсем младият автор определят като "въодушевен работник на библиотечното полe"[1]. На детските библиотеки, детското четене и обслужването на деца са посветени още три самостоятелни монографии, две от които издадени след 1950 г., в късната му кариера[2]. Ценко Цветанов преминава обучение в библиотечен курс през 1923 г. Негови преподаватели са Васил Класанов, Ячо Хлебаров, Стоян Аргиров и др. Сериозното отношение и мотивация към библиотечното образование на младият тогава Цветанов личи по запазените му бележки, записки и преводи, правени по време на обучението му. Детската книга и библиотека със сигурност е основният акцент и предизвикателство в кариерата му, но интересите му в библиотечното поле са отправени и към всичко свързано с аналитико-синтетичната обработка на книгите и документите. Трудовете му в тази област са детайлни, прецизни и дълги години след ранната му кончина служат на библиотечните професионалисти като ориентир в практиката.
След Втората световна война, Цветанов е директор на издателство Народна просвета и директор на сп. Училищен преглед. През 1948 г. постъпва като старши уредник в Българския библиографски институт "Елин Пелин". Става директор на Държавния библиотекарски институт през 1953 г. и заема този пост до края на живота си. В тези години има заслуги към развитието на библиотечното образование като лектор. В сферата на библиотечното дело, Ценко Цветанов изпълнява и редакторски функции в трудовете на редица библиотечни специалисти, включително в Български книгопис. Научните му разработки засягат проблемите на историята и тогавашното състояние на българската библиография. Едни от най-известните му трудове в областта са: Българска библиография: Исторически преглед и днешно състояние 1955г.[3]; Материали по история на българската библиография до Освобождението[4], 1955 г.; Общо библиотекознание[5] и др. Разработва методически ръководства в помощ на библиотеките - авторски таблици, единни правила за описание на библиотечни документи, десетични таблици и др. Ценко Цветанов умира неочаквано на 9 март, 1960 г., на 56 години. След себе си оставя голямо наследство на библиотечната институция и спомена за един темпераментен и безкрайно отдаден на работата си професионалист и ценностен човек.
Ценко Цветанов е библиограф, педагог и авторна детски книги - брат на Тодор Цветанов Тодоров (Тодор Боров). Роден е в град Лом през 1904 г., където по-късно завършва средното си образование. Семейната среда, в която е отгледан заедно с четирите си братя и сестри, благоприятства за изграждането на здрава ценностна система и афинитет към книгата и обрaзованиетo. Баща им, Цветан Тодоров осигурява изключителни условия за успешното обучение и възпитание и на петте си деца. От ранна възраст пътуват из европейските страни, изучават чужди езици, в резултат на което младите хора от фамилия Тодорови получават ранен, но несъмнено богат културен фон, играещ ключова роля в житейския им път.
Професионален път и творческа дейност
Именно такава целенасоченост се наблюдава в биографията и на Ценко Тодор Цветанов. След завършването на Педагогическото училище в Лом става учител и преподава в северозападния регион на България. В последствие записва педагогика и славянска филология в Софийски университет и през 1929 г., на 25 годишна възраст се дипломира и практикува професията си в София. Педагогиката и детското четене отварят една голяма скоба в професионалния път на Ц. Цветанов. Съставител и редактор е на редица детско-юношески христоматии и читанки за ученици в началните класове. Ц. Цветанов е и автор на десетки приказки, разкази и стихотворения за деца. Голяма част от книжовната му продукцията е подписана с псевдоними, сред които са Косе Босе, Велико Самин, С. Величков, Ц. Ц. и Це. Творчеството му за деца се отличава с лесно извлечимите поуки, които и най-малките могат да осмислят и усвоят. Пишейки за най-младата възрастова аудитория, Ц. Цветанов набляга на изграждането на добродетели в детското съзнание и едва ли в някоя от неговите книжки би могло да се намери извисено човешко качество, което да не взема превес над лошото. Макар похватите му да нямат за крайна цел да развият детската фантазия, все пак авторът се абстрахира от назидателния и праволинеен наратив.
Присъствието му в периодичния печат, както детския, така и културния е внушително. Публикува литературнокритически статии във вестници и списания - Училищен преглед, Българска мисъл, Просвета, Развигор, Литературни новини, Литературен глас, Вестник за жената, Глобус, Българска книга и др.
Интересът на Ц. Цветанов към детските библиотеки е константа в кариерното му развитие и като педагог и като библиотекар и управленски кадър. Първата си книга, посветена на проблематиката на детската библиотека издава през 1929 г. Детски библиотеки: устройство, методи и значение е относително малка по съдържание, почти брошура, но със сигурност е сред първите трудове, изцяло посветени на темата. Предговорът от Ячо Хлебаров и уводът от Стоян Аргиров единодушно предават посланието, че тази книга е събитие за така неглижираната библиотечна професия у нас, а съвсем младият автор определят като "въодушевен работник на библиотечното полe"[1]. На детските библиотеки, детското четене и обслужването на деца са посветени още три самостоятелни монографии, две от които издадени след 1950 г., в късната му кариера[2]. Ценко Цветанов преминава обучение в библиотечен курс през 1923 г. Негови преподаватели са Васил Класанов, Ячо Хлебаров, Стоян Аргиров и др. Сериозното отношение и мотивация към библиотечното образование на младият тогава Цветанов личи по запазените му бележки, записки и преводи, правени по време на обучението му. Детската книга и библиотека със сигурност е основният акцент и предизвикателство в кариерата му, но интересите му в библиотечното поле са отправени и към всичко свързано с аналитико-синтетичната обработка на книгите и документите. Трудовете му в тази област са детайлни, прецизни и дълги години след ранната му кончина служат на библиотечните професионалисти като ориентир в практиката.
След Втората световна война, Цветанов е директор на издателство Народна просвета и директор на сп. Училищен преглед. През 1948 г. постъпва като старши уредник в Българския библиографски институт "Елин Пелин". Става директор на Държавния библиотекарски институт през 1953 г. и заема този пост до края на живота си. В тези години има заслуги към развитието на библиотечното образование като лектор. В сферата на библиотечното дело, Ценко Цветанов изпълнява и редакторски функции в трудовете на редица библиотечни специалисти, включително в Български книгопис. Научните му разработки засягат проблемите на историята и тогавашното състояние на българската библиография. Едни от най-известните му трудове в областта са: Българска библиография: Исторически преглед и днешно състояние 1955г.[3]; Материали по история на българската библиография до Освобождението[4], 1955 г.; Общо библиотекознание[5] и др. Разработва методически ръководства в помощ на библиотеките - авторски таблици, единни правила за описание на библиотечни документи, десетични таблици и др. Ценко Цветанов умира неочаквано на 9 март, 1960 г., на 56 години. След себе си оставя голямо наследство на библиотечната институция и спомена за един темпераментен и безкрайно отдаден на работата си професионалист и ценностен човек.
Ключови думи:
Детски библиотеки, Устройство, методи и значение, Ценко Цветанов
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 18.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.