Д-р Владимир Атанасов е доцент по методика на образованието в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Символни полета в българската литература" (1995), "Теми и прочити в българската литература" (1999), "Техники на писането" (2000). Съставител е на сборниците "Литература и образование" (1998) и "Съвременна българска проза " (2000). Участва в написването на учебници по литература (8.-12. клас) като съавтор. Министър на образованието и науката (2001-2003). Извънреден и пълномощен посланик в Р Словения (2004-2008). Главен редактор на сп. "Български език и литература Член на Сдружението на българските писатели.

Поезията на Никола Вапцаров раздвижва цял свод от проблематики, които се отнасят към актуалното битие на човека от третото и четвъртото десетилетие на миналия век. Поетът представлява едно от явленията в българската литература, тъй като сговаря разнопосочните езици на културата от този драматичен период. Всеки от тях, независимо в какви кодове и в какъв режим функционира, се стреми да управлява комуникацията, тоест да въздейства върху човека и ситуациите на човешкото битие. Но тези езици са и консумативни - в смисъл че отнемат, "ущърбяват" човешкото, лишават човека от перспектива, улавяйки го в примката на своите значения.
Този механизъм съотнася конструиращи по различен начин човешкото езици -технически, политически, естетически - езиците на машините, на агитаторите и на творците. Във всеки от тях има напрежение, защото се сблъскват противоречия, изначално амбивалентни плоскости на означаването, отклоняващи се към съзидаващото и разрушителното аспекти.
В стремежа си към осмисляне и изразяване на тези вътрешни комуникативно-риторически сблъсъци и напрежения Вапцаровата поезия "звучи" възторжено, но и болезнено, въодушевено, но и тревожно, едновременно с магическата унесеност на вярата, но и със сковаващата напрегнатост на грижата - неотменимата и разтърсваща нишка на етичното и съкровеното.
Владимир Атанасов