Чудесата, станали на Кръстова гора
Васил Аринински
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаЗдраво книжно тяло, без забележки в текста.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоПризма
- Град на издаванеСофия
- Година2000 г.
- ЕзикБългарски
- Страници100
- КорициМеки
- Категория
- Ширина (мм)140
- Височина (мм)200
ПРЕДГОВОР
Преди 2000 години при Август, римски император, се е родил Иисус Христос в град Витлеем - иудейски градец. Иисус Христос отрасъл в Галилейския град На-зарет. Своето обществено служение започнал, когато навършил 30 години. Неговото явяване сред народа и Неговата проповед бързо се разнесли по цялата земя Израилева! Мнозина казвали, че това е Месия, дошъл да подкрепи Израилския народ. Своите последователи Той избирал от обикновените рибари, захвърлили рибарските си мрежи и станали ученици на Иисуса Христа. Обременени, подтиснати и болни, алчущи и жадуващи за правда тълпи се трупали около Него, за да получат изцеление на душевните и телесни недъзи...
Наред с този голям ентусиазъм и успехи вземала широки размери и злобата. Традиционните интереси на книжниците и фарисеите ги опълчили против Новия Пророк, който печелил толкова слава и обаяние. Преследвали го на всяка крачка, дори открито Му се заканвали. Това продължило три години, през които са се ширели клевети и заговори против Небесния Пратеник и Избавител на Света. В мрак и неправда целият Израилски народ потънал. Злобата и беззаконието възтържествували! Христос бил изоставен от всички. Римският прокуратор Пилат Го осъдил на смърт чрез разпъване на Кръст. На Кръста Христос в страшни мъки завършва земния си живот. Разпнатият Иисус Христос, с трънен венец на глава, с пробити ръце, крака и ребра раздвижва умовете и съвестите на хората и извършва небивал поврат във всемирната история.
Цели 2000 години поколенията Го възпяват и величаят като Бог! Най-културната част от човечеството се прекланя и благоговее пред Него! Самият Наполеон Бонапарт призна нищожеството на всички царства и империи пред Царството на Иисуса Христа!
Царството Божие е основано върху любовта и милосърдието. Историкът Ренан, критик на Евангелието, казва: "Каквото и да се случи занапред, никой няма да надмине Иисуса Христа, почитанието към Него ще си бъде младо и непрекъснато. Неговата история винаги ще предизвиква сълзи. Неговите страдания винаги ще покъртват благородните сърца, във всички времена ще се възвещава, че между човешките синове никой не се е родил по-голям от Иисуса. "Величайший учителю -провиква се Ренан - почивай сега в славата Си! Твоето Божество е непоколебимо! Не бой се, че делото на Твоите трудове ще пропадне от някаква погрешка! Ти си дотолкова драгоценен камък за человечеството, щото, за да се изтръгне от корен Твоето име в тоя свят, необходимо е светът да се разсипе на прах и да не остане нищо! Между Теб и Бога няма разлика! Съвършенний Победителю на Смъртта, встъпи в Царството Си и царувай и владей!"
Къде е тайната на такова обаяние на Иисуса Христа? Тя е в особения характер на Неговата личност. Христос е живял на земята в образ човешки и подобие, но каква е разликата между Него и човека? Никой от равините, никой от мъдреците не е говорил така, както е говорил и учил Иисус Христос. Той не търси истината, не прави предположения за нея, а направо съобщава, защото сам е въплъщение на истината. Между Него и невидимия свят преграда не съществува. Той е в поетоянно общение с Небесния Отец и на всичко онова, което в беседите Си, в речите Си и в притчите Си разкрива за Царството Божие, за смърт и безсмъртие, за ад и рай, на всичко не поставя друго основание, освен думите "Аз ви казвам!"
Иисус Христос е един живот на идеална нравствена чистота и съвършенство. Той прощава грехове и Той сам е без грях! В Неговата душа е имало пълно съгласие между воля, чувства и мисли.
Той винаги дълбоко е съзнавал своята невинност, съзнание, за което най-добре свидетелства въпросът, зададен от Него на иудеите: "Кой от вас ще ме изобличи в грях?" Невъзможно е в светлия образ на Иисуса Христа да се открие дори едно петно. Затова иудеите, като чули този въпрос към тях, мълчаливо навели глава и нищо не отговорили.
Христовият морал е най-възвишеният морал на света. Този морал е бил на такава висота и го издига най-вече фактът, че Той не само е проповядвал един съвършен морал, а и го е изпълнявал. Докато философите моралисти всякога са говорили и писали как трябва да се живее, били са защитници на хубави нравствени принципи, а пък самите те не са живеели по тези принципи! Една от заповедите на Иисуса Христа е "Обичайте и враговете си!". Иисус е имал много врагове и действително ги е обичал и се е грижил за тяхното спасение. А любовта към враговете е най-трудното нещо и кой знае дали ще бъдат обхванати от тази любов хората.
Примерът Христов ни поразява! Опиянената тълпа и съдиите се подиграват над Невинния Страдалец! Бият Го, немилостиво Го терзаят - Иисус мълчи и никого с нищо не обижда. Подир присъдата на Пилата идва Голгота, която по ужас няма равна на себе си в историята, и какво? Иисус на Голгота, висящ на Кръста, облян в кърви, вместо да злослови мъчителите си, Той се моли за тях, казвайки: "Отче, прости им, защото не знаят що правят!" Но ние не трябва да забравяме Неговите дела! Те свидетелстват за Неговата власт над природните сили и закони и са дела на безкрайно милосърдие. Той изцелява прокажени, разслабени, умо-помрачени, слепи, неми, глухи. Дава живот и на умрели!
Самите Негови ученици и съвременници - последователи са изумени от това, което върши Спасителят! Става нещо небивало в Израиля - туй е признанието на всички. Става нещо, което мнозина пророци и праведници искали някога да видят и чуят, но не видели и не чули! Неземна светлина и величие сияела от Иисуса Христа. Генисарет, Наин Маковия кладенец, Самария, Витания на вечни времена ще говорят за това сияние и поколенията с удивление ще повтарят "Иисус от никого не е надминат и няма да бъде надминат!"
Думите на Св. Евангелие по отношение на Христа: "Роден от Дух Свети и Дева Мария" /Матей-1, 18-25; Лука-1, 26-38/ се явяват неизбежни, ако държим сметка за логическия закон на достатьчното основание. Нещо повече, Великото събитие Възкресение Христово, което идва след Голготската трагедия, налага да приемем изповеданието на апостол Петър край Кесария Филипова в Галилея, че Христос е Богочовек, Синът Божий!
Преди 2000 години при Август, римски император, се е родил Иисус Христос в град Витлеем - иудейски градец. Иисус Христос отрасъл в Галилейския град На-зарет. Своето обществено служение започнал, когато навършил 30 години. Неговото явяване сред народа и Неговата проповед бързо се разнесли по цялата земя Израилева! Мнозина казвали, че това е Месия, дошъл да подкрепи Израилския народ. Своите последователи Той избирал от обикновените рибари, захвърлили рибарските си мрежи и станали ученици на Иисуса Христа. Обременени, подтиснати и болни, алчущи и жадуващи за правда тълпи се трупали около Него, за да получат изцеление на душевните и телесни недъзи...
Наред с този голям ентусиазъм и успехи вземала широки размери и злобата. Традиционните интереси на книжниците и фарисеите ги опълчили против Новия Пророк, който печелил толкова слава и обаяние. Преследвали го на всяка крачка, дори открито Му се заканвали. Това продължило три години, през които са се ширели клевети и заговори против Небесния Пратеник и Избавител на Света. В мрак и неправда целият Израилски народ потънал. Злобата и беззаконието възтържествували! Христос бил изоставен от всички. Римският прокуратор Пилат Го осъдил на смърт чрез разпъване на Кръст. На Кръста Христос в страшни мъки завършва земния си живот. Разпнатият Иисус Христос, с трънен венец на глава, с пробити ръце, крака и ребра раздвижва умовете и съвестите на хората и извършва небивал поврат във всемирната история.
Цели 2000 години поколенията Го възпяват и величаят като Бог! Най-културната част от човечеството се прекланя и благоговее пред Него! Самият Наполеон Бонапарт призна нищожеството на всички царства и империи пред Царството на Иисуса Христа!
Царството Божие е основано върху любовта и милосърдието. Историкът Ренан, критик на Евангелието, казва: "Каквото и да се случи занапред, никой няма да надмине Иисуса Христа, почитанието към Него ще си бъде младо и непрекъснато. Неговата история винаги ще предизвиква сълзи. Неговите страдания винаги ще покъртват благородните сърца, във всички времена ще се възвещава, че между човешките синове никой не се е родил по-голям от Иисуса. "Величайший учителю -провиква се Ренан - почивай сега в славата Си! Твоето Божество е непоколебимо! Не бой се, че делото на Твоите трудове ще пропадне от някаква погрешка! Ти си дотолкова драгоценен камък за человечеството, щото, за да се изтръгне от корен Твоето име в тоя свят, необходимо е светът да се разсипе на прах и да не остане нищо! Между Теб и Бога няма разлика! Съвършенний Победителю на Смъртта, встъпи в Царството Си и царувай и владей!"
Къде е тайната на такова обаяние на Иисуса Христа? Тя е в особения характер на Неговата личност. Христос е живял на земята в образ човешки и подобие, но каква е разликата между Него и човека? Никой от равините, никой от мъдреците не е говорил така, както е говорил и учил Иисус Христос. Той не търси истината, не прави предположения за нея, а направо съобщава, защото сам е въплъщение на истината. Между Него и невидимия свят преграда не съществува. Той е в поетоянно общение с Небесния Отец и на всичко онова, което в беседите Си, в речите Си и в притчите Си разкрива за Царството Божие, за смърт и безсмъртие, за ад и рай, на всичко не поставя друго основание, освен думите "Аз ви казвам!"
Иисус Христос е един живот на идеална нравствена чистота и съвършенство. Той прощава грехове и Той сам е без грях! В Неговата душа е имало пълно съгласие между воля, чувства и мисли.
Той винаги дълбоко е съзнавал своята невинност, съзнание, за което най-добре свидетелства въпросът, зададен от Него на иудеите: "Кой от вас ще ме изобличи в грях?" Невъзможно е в светлия образ на Иисуса Христа да се открие дори едно петно. Затова иудеите, като чули този въпрос към тях, мълчаливо навели глава и нищо не отговорили.
Христовият морал е най-възвишеният морал на света. Този морал е бил на такава висота и го издига най-вече фактът, че Той не само е проповядвал един съвършен морал, а и го е изпълнявал. Докато философите моралисти всякога са говорили и писали как трябва да се живее, били са защитници на хубави нравствени принципи, а пък самите те не са живеели по тези принципи! Една от заповедите на Иисуса Христа е "Обичайте и враговете си!". Иисус е имал много врагове и действително ги е обичал и се е грижил за тяхното спасение. А любовта към враговете е най-трудното нещо и кой знае дали ще бъдат обхванати от тази любов хората.
Примерът Христов ни поразява! Опиянената тълпа и съдиите се подиграват над Невинния Страдалец! Бият Го, немилостиво Го терзаят - Иисус мълчи и никого с нищо не обижда. Подир присъдата на Пилата идва Голгота, която по ужас няма равна на себе си в историята, и какво? Иисус на Голгота, висящ на Кръста, облян в кърви, вместо да злослови мъчителите си, Той се моли за тях, казвайки: "Отче, прости им, защото не знаят що правят!" Но ние не трябва да забравяме Неговите дела! Те свидетелстват за Неговата власт над природните сили и закони и са дела на безкрайно милосърдие. Той изцелява прокажени, разслабени, умо-помрачени, слепи, неми, глухи. Дава живот и на умрели!
Самите Негови ученици и съвременници - последователи са изумени от това, което върши Спасителят! Става нещо небивало в Израиля - туй е признанието на всички. Става нещо, което мнозина пророци и праведници искали някога да видят и чуят, но не видели и не чули! Неземна светлина и величие сияела от Иисуса Христа. Генисарет, Наин Маковия кладенец, Самария, Витания на вечни времена ще говорят за това сияние и поколенията с удивление ще повтарят "Иисус от никого не е надминат и няма да бъде надминат!"
Думите на Св. Евангелие по отношение на Христа: "Роден от Дух Свети и Дева Мария" /Матей-1, 18-25; Лука-1, 26-38/ се явяват неизбежни, ако държим сметка за логическия закон на достатьчното основание. Нещо повече, Великото събитие Възкресение Христово, което идва след Голготската трагедия, налага да приемем изповеданието на апостол Петър край Кесария Филипова в Галилея, че Христос е Богочовек, Синът Божий!