От София до Костур
100 години от Илинденско-Преображенското въстание
Ива Бурилкова, Цочо Билярски
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоСинева
- Град на издаванеСофия
- Година2003 г.
- ЕзикБългарски
- Страници239
- КорициМеки
- Категория
- Тегло (гр.)225
- ISBN9549983234
Тираж 500 броя!!!
До сега за историята на ВМОК бяха известни преди всичко спомените на един от неговите председатели Борис Сарафов и спомените на задграничния представител на ВМОРО в София Гьорче Петров, записани от проф. Любомир Милетич, както и книгите на историка на Македоно - одринското освободително движение Христо Силянов.
В настоящия сборник са включени запазените в Централния държавен архив (ЦДА) и в други библиотеки и архивохранилища спомени на полковник Анастас Янков, войвода на чета на ВМОК, участник в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание, майор Димитър Думбалаков, войвода на чета на ВМОК, участник в Четническата акция, Горноджумайското и Илинденско - Преображенското въстание и в Балканските и Първата световна войни, поручик Борис Сарафов, председател на ВМОК, участник в Четническата акция и в Илинденско - Преображенското въстание и член на Главния щаб на въстанието в Битолско, задграничен представител на ВМОРО в София, инж. Христо Станишев, председател на ВМОК и председател на Бургаското и Софийското македоно одрински дружества, Коста Шахов, един от основателите на ВМОК и редактор на вестниците му и Георги Белев, секретар на ВМОК и участник в Илинденско - Преображенското въстание.
С този сборник искаме да покажем и вижданията на тези дейци от Върховния комитет за борбите на поробените българи от Македония и Одринско. На много от читателите ще направят впечатление и някои оценки за лица и събития, които познаваме по доста по-различен начин. Тук може да се намерят редица положителни оценки за войводите Коте Христов от Руля, Дончо Златков и други, с които и ние не само че не сме съгласни, но и историята си е казала отдавна думата за тяхната дейност. Така също не може да се съгласим и с отрицателните оценки за войводи и ръководители от ВМОРО, които отдавна са заели своето място като революционери и апостоли на въстаналия народ. Но смятаме, както казва и проф. Любомир Милетич, че отдавна е настанало времето да се повдигне завесата, за да се види и истината на "върховистите" за собственото им участие и мнението им за "вътрешните". С това няма да се хвърли петно нито на едните, нито на другите, а може би ще се доближим още повече до истината.
Към всеки спомен има кратки биографични сведения за съответния деец (полковник Анастас Янков, майор Димитър Думбалаков, поручик Борис Сарафов, инж. Христо Станишев, Георги Белев И Коста Шахов). Спомените за първи път се публикуват цялостно и без каквито и да било промени. Там, където се е наложило доразкриване на текстове, са използвани квадратни скоби. Оригиналните подчертавания и многоточия са запазени и в настоящата публикация. Текстовете са предадени на съвременен правопис, като са запазени стиловите им особености.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ..................................................5
Георги Белев. Македонските легални организации в България ......10
Коста Шахов. Едно осветление по нашите работи ................38
Инж. Христо Станишев. Спомените ми по македонския въпрос .... 69
Майор Димитър Атанасов Думбалаков. Кратко изложение
на моите участия и действия в трите македонски въстания
през 1895, 1902 и 1903 г......................................85
Полковник Анастас Янков. Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос ...............................115
Поручик Борис Сарафов. Спомени............................201
ПРЕДГОВОР
Берлинският конгрес от 1878 г. разпокъсва българските земи, като Македония и Одринска Тракия са върнати на Турската империя. Борбата за освобождението им продължава, но при променени условия. Свобод-ното Българско княжество става база на националноосвободителното движение на поробените българи, от която революционерите получават материални средства и оръжие. Свободните българи също продължават борбата заедно с поробените си братя срещу многовековния поробител. Тя преминава през различни етапи - комитетите "Единство" и съединист-кото движение, Кресненско - Разложкото въстание и съпротивата в Родопите, Охридското съзаклятие, Съединението и четническото движение преди и след него, опитите да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско преди 1893 г., възникването на македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България, създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети в Солун на 23 октомври 1893 г.(по-късно ВМОРО) и учредяването на Македонския комитет в София през март 1895 г.(по-късно ВМОК).
В края на 1893 г. в Солун се създава Македонска революционна организация, която от 1896 г. започва да се нарича Български македоно-од-рински революционен комитет. През 1896 г. е формулирана целта на организацията - "придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско", а "член на БМОРК може да бъде всеки българин".
През зимата на 1894-1895 г. възниква идеята да се обедини българската емиграция от Македония и Одринско и в Княжество България. Това се налага от необходимостта да се използват революционни методи за действие от българите след поставянето на дипломатическата маса на арменския въпрос след кланетата в Турция.
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), както става известна Македоно-одринската организация в Княжество България, просъществува кратко време - от март 1895 до януари 1903 г., а негласно до есента на 1905 г., когато след настояването на Вътрешната организация се саморазпуска.
Целта, която се преследва с настоящия мемоарен сборник е чрез публикуването на автентични непубликувани и малко известни спомени на дейци на ВМОК да се покаже истината за дейността на тази национално-патриотична организация на българската емиграция от Македония и Одринско и на организациите от свободното вече княжество, тясно свързана с политиката на България и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
ВМОК е легална организация на българите от Македония, Одринско и Княжество България със седалище в София с определени свои цели, средства за реализирането им и структура.
До сега за историята на ВМОК бяха известни преди всичко спомените на един от неговите председатели Борис Сарафов и спомените на задграничния представител на ВМОРО в София Гьорче Петров, записани от проф. Любомир Милетич, както и книгите на историка на Македоно - одринското освободително движение Христо Силянов.
В настоящия сборник са включени запазените в Централния държавен архив (ЦДА) и в други библиотеки и архивохранилища спомени на полковник Анастас Янков, войвода на чета на ВМОК, участник в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание, майор Димитър Думбалаков, войвода на чета на ВМОК, участник в Четническата акция, Горноджумайското и Илинденско - Преображенското въстание и в Балканските и Първата световна войни, поручик Борис Сарафов, председател на ВМОК, участник в Четническата акция и в Илинденско - Преображенското въстание и член на Главния щаб на въстанието в Битолско, задграничен представител на ВМОРО в София, инж. Христо Станишев, председател на ВМОК и председател на Бургаското и Софийското македоно одрински дружества, Коста Шахов, един от основателите на ВМОК и редактор на вестниците му и Георги Белев, секретар на ВМОК и участник в Илинденско - Преображенското въстание.
С този сборник искаме да покажем и вижданията на тези дейци от Върховния комитет за борбите на поробените българи от Македония и Одринско. На много от читателите ще направят впечатление и някои оценки за лица и събития, които познаваме по доста по-различен начин. Тук може да се намерят редица положителни оценки за войводите Коте Христов от Руля, Дончо Златков и други, с които и ние не само че не сме съгласни, но и историята си е казала отдавна думата за тяхната дейност. Така също не може да се съгласим и с отрицателните оценки за войводи и ръководители от ВМОРО, които отдавна са заели своето място като революционери и апостоли на въстаналия народ. Но смятаме, както казва и проф. Любомир Милетич, че отдавна е настанало времето да се повдигне завесата, за да се види и истината на "върховистите" за собственото им участие и мнението им за "вътрешните". С това няма да се хвърли петно нито на едните, нито на другите, а може би ще се доближим още повече до истината.
Към всеки спомен има кратки биографични сведения за съответния деец (полковник Анастас Янков, майор Димитър Думбалаков, поручик Борис Сарафов, инж. Христо Станишев, Георги Белев И Коста Шахов). Спомените за първи път се публикуват цялостно и без каквито и да било промени. Там, където се е наложило доразкриване на текстове, са използвани квадратни скоби. Оригиналните подчертавания и многоточия са запазени и в настоящата публикация. Текстовете са предадени на съвременен правопис, като са запазени стиловите им особености.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ..................................................5
Георги Белев. Македонските легални организации в България ......10
Коста Шахов. Едно осветление по нашите работи ................38
Инж. Христо Станишев. Спомените ми по македонския въпрос .... 69
Майор Димитър Атанасов Думбалаков. Кратко изложение
на моите участия и действия в трите македонски въстания
през 1895, 1902 и 1903 г......................................85
Полковник Анастас Янков. Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос ...............................115
Поручик Борис Сарафов. Спомени............................201
ПРЕДГОВОР
Берлинският конгрес от 1878 г. разпокъсва българските земи, като Македония и Одринска Тракия са върнати на Турската империя. Борбата за освобождението им продължава, но при променени условия. Свобод-ното Българско княжество става база на националноосвободителното движение на поробените българи, от която революционерите получават материални средства и оръжие. Свободните българи също продължават борбата заедно с поробените си братя срещу многовековния поробител. Тя преминава през различни етапи - комитетите "Единство" и съединист-кото движение, Кресненско - Разложкото въстание и съпротивата в Родопите, Охридското съзаклятие, Съединението и четническото движение преди и след него, опитите да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско преди 1893 г., възникването на македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България, създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети в Солун на 23 октомври 1893 г.(по-късно ВМОРО) и учредяването на Македонския комитет в София през март 1895 г.(по-късно ВМОК).
В края на 1893 г. в Солун се създава Македонска революционна организация, която от 1896 г. започва да се нарича Български македоно-од-рински революционен комитет. През 1896 г. е формулирана целта на организацията - "придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско", а "член на БМОРК може да бъде всеки българин".
През зимата на 1894-1895 г. възниква идеята да се обедини българската емиграция от Македония и Одринско и в Княжество България. Това се налага от необходимостта да се използват революционни методи за действие от българите след поставянето на дипломатическата маса на арменския въпрос след кланетата в Турция.
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), както става известна Македоно-одринската организация в Княжество България, просъществува кратко време - от март 1895 до януари 1903 г., а негласно до есента на 1905 г., когато след настояването на Вътрешната организация се саморазпуска.
Целта, която се преследва с настоящия мемоарен сборник е чрез публикуването на автентични непубликувани и малко известни спомени на дейци на ВМОК да се покаже истината за дейността на тази национално-патриотична организация на българската емиграция от Македония и Одринско и на организациите от свободното вече княжество, тясно свързана с политиката на България и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
ВМОК е легална организация на българите от Македония, Одринско и Княжество България със седалище в София с определени свои цели, средства за реализирането им и структура.
Ключови думи:
От София до Костур, Ива Бурилкова, Цочо Билярски